Р Е Ш
Е Н И Е
№ 834
гр. П., 20.08.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. П., Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юли две
хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 774
по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба от К.С.К. *** АД с искане да бъде признато за установено, че
ищецът в качеството си на наследник на Р.Д.И., починала на 08.09.2002г., не
дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 5738.68 лева, представляваща
начислена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., кв. „***за
периода от 01.11.2011г. до 01.05.2015г. и сумата в размер на 2302.03 лева,
представляваща начислена законна лихва за забава върху месечните задължения,
формиращи главницата, за периода от 02.01.2012г. до 28.12.2015г., които
вземания са записани в счетоводните книги на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД.
Ответникът
не излага становище по исковата претенция в срока по чл. 131 ГПК.
С
протоколно определение от 12.07.2018г. съдът е допуснал направеното от ищеца
изменение на иска, като същият се счита предявен за сумата в размер на 6325.52
лева, представляваща отричана от ищеца главница и сумата в размер на 1433.61
лева, представляваща отричана от К.С.К. законна лихва за забава върху месечните
плащания, формиращи главницата, като производството по делото за разликата над
1433.61 лева до първоначално заявения размер на отричаното обезщетение за
забава от 2302.03 лева е прекратено на основание чл. 233 ГПК.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема от фактическа
страна по спора следното:
По
предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
ответникът (кредитор) следва да докаже факта, от който произтича вземането му
за доставена топлинна енергия, а именно, че в процесния период страните, респ.
наследодателят на ищеца и ответното дружество, са били обвързани от
облигационно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна
енергия, че е доставил топлинна енергия в претендираните количество и качество,
както и че е предприел действия водещи до спиране, респ. прекъсване на
давността относно процесните вземания.
Ответникът
не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че е бил в
облигационно правоотношение с ищеца, респ. с неговия наследодател Р.Д.И.,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, за чиято незаплатена
стойност е издал представените по делото извлечение от сметка и справка за
абонат по сметка с титуляр Р.Д.И.. Обстоятелството, че процесните вземания
фигурират в счетоводните книги на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД като незаплатени
задължения за доставена топлинна енергия, съгласно съставени от ответника
фактури, и законна лихва за забава се установява и от приетата по делото
съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът цени като
обективно и компетентно дадено. Фактурата е първичен счетоводен документ, чието
предназначение е да документира стопанските операции във връзка с изискването
за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца.
По своя характер фактурата представлява частен свидетелстващ документ, който
удостоверява предоставянето на определена стока или услуга, когато е подписана
от получателя. Съдебната практика е последователна в разбирането си, че
фактурата не е основание за плащане доколкото основанието е извършване на
материалната престация, като фактурата единствено удостоверява този факт. Доколкото
ищецът не е ангажирал доказателства за съществуване на правоотношение, от което
произтичат процесните вземания съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск е основателен.
Единствено
за пълнота на изложението с оглед наведените в исковата молба твърдения следва
да се посочи, че процесните вземания са погасени по давност, поради следните
съображения:
Съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за главница),
давността тече от деня на падежа. Съгласно Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД, които са служебно
известни на съда във връзка с множество разглеждани от Районен съд – гр. П. дела
с идентичен на настоящото производство предмет, купувачите са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. налице е установен падеж на
вземанията. С Решение № 164/15.06.2017г., постановено по в.гр.д. № ***. по
описа на Окръжен съд – гр. П. е разяснено, че вземането за цена на потребена
енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец,
следващ отчетния, от който момент започва да тече законоустановения давностен
срок. През посочения период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на
този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и преди изтичането му кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). С Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК е прието, че задълженията
на потребителите на топлинна енергия са за периодично плащане – погасяват се с
изтичането на три годишен давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 111, б. В ЗЗД и следователно изискуемостта на главницата за първия месец от процесния
период – м. ноември 2011г. е настъпила на първия ден след изтичане на падежа –
01.01.2012г. Изискуемостта на вземането за доставена топлинна
енергия за последния месец от процесния период – м. май 2015г. е настъпила на
първия ден след изтичане на падежа – 01.07.2015г.
Предвид
изложеното и при съобразяване на датата, на която е депозирана исковата молба (
31.01.2018г.) съдът намира, че към момента на предявяване на исковете погасени
по давност са били вземанията за периода от 01.11.2011г. до 31.11.2014г., което
се отнася и за произтичащите от главното вземане допълнителни вземания (лихви,
разноски и пр.), макар давността за тях да не е изтекла съгласно разпоредбата
на чл. 119 ЗЗД. По отношение на вземанията за доставена топлинна енергия за периода
от 01.12.2014г. до 01.05.2015г., съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК решението на съда следва да отразява
правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на устните състезания. Това задължава съда да вземе предвид и
фактите настъпили след предявяване на иска, ако те са от значение за спорното
право, било защото го пораждат или защото го погасяват. Преценката на съда за
основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното
положение в деня на приключване на устните състезания ( а не в деня на
предявяване на иска), което е единствено възможно, ако съдът вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на исковата претенция. С това
законодателно разрешение се избягва необходимостта от предявяване на нов иск,
основаващ се на настъпилите в хода на процеса факти. От изложеното следва, че
макар към момента на подаване на исковата молба вземанията за периода от
01.12.2014г. до 01.05.2015г. да не са били погасени по давност, то към момента
на приключване на устните състезания на 12.07.2018г. е изтекъл
законоустановения в разпоредбата на чл. 111, б. В ЗЗД срок. Предявеният
отрицателен установителен иск не прекъсва давността, тъй като прекъсването на
давността в хипотезата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД се свързва винаги с действия на
носителя на спорното материално право, насочени срещу лицето, което би могло да
се позове на погасителна или придобивна давност, а не обратното. В подкрепа на
изложеното е и Решение № 99/10.05.2013г. по гр.д. № 681/2012г. по описа на ВКС,
I ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, / в редакцията на процесуалния закон
преди измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./. От изложеното следва,
че вземанията за цена на доставена топлинна енергия за 01.12.2014г. до
01.05.2015г. са погасени по давност, което на основание чл. 119 ГПК води до
погасяване и на акцесорните вземания за законна лихва за забава.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в размер общо на
1051.64 лева, от която сумата в размер на 321.64 лева, представляващи заплатена
държавна такса за разглеждане на спора и 730 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на К.С.К..
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по предявени от К.С.К., ЕГН **********,*** против „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 6325 лева, представляваща начислена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., кв. „***за периода
от 01.11.2011г. до 01.05.2015г. и сумата в размер на 1433.61
лева, представляваща начислена законна лихва за забава върху месечните
задължения, формиращи главницата, за периода от 02.01.2012г. до 28.12.2015г.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ да заплати на К.С.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата в размер на 1051.64 лева, представляваща сторени в настоящото
производство съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен
съдия: