Решение по дело №232/2024 на Административен съд - Търговище

 

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Б. М. Б., с адрес: обл. Търговище, с. Козица, общ.Попово, [улица]против Решение № 2153-25- 62/09.05.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - Търговище, с което е потвърдено Разпореждане за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица №253-00- 617-5 от 11.03.2024г., на ТП на НОИ - гр. Търговище. Посочва, че държавата на пребиваване винаги е била и продължава да бъде Република България, а естеството на работата е било - сезонен работник. Твърди, че винаги е живял и работил в Република България, че е български гражданин, домът и цялото му семейство се намират на територията на Република България. Има сключени кратки сезонни трудови договора, с нидерландски работодател, чрез българска посредническа фирма, а след това се е прибирал в своя дом при семейството си. Представя доказателства, а именно: Здравноосигурителна книжка; Удостоверение за родствени връзки №24-1245 от 08.04.2024г., издадено от Община Попово; Експертно решение №91814 от 109/12.06.2023г. на ТЕЛК- Търговище и Декларация с рег. №1175 от 26.04.2024г., нотариално заверена от Нотариус С. С.-Б.. Претендира се отмяна на акта. В.с. поддържа жалбата.

Ответникът, действащ в процеса чрез процесуален представител – представя писмен отговор с характер на писмена защита и моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК вр. с чл. 146 АПК, административният съд приема за установено следното:

Жалбоподателят е подал заявление за отпускане на ПОБ № 707-1059/04.12.2023 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Попово, заведено в ТП на НОИ - Търговище с per. № 253-00-617/04.12.2023 г. В него е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в друга държава - Нидерландия за периода от 03.04.2023 г. до 03.12.2023 г. Заявлението е прието със Справка за приети, върнати и липсващи документи № 251-00-617-1/05.12.2023 г. Със Справка за приети, върнати и липсващи документи № 251-00-617-2/28.12.2023 г. е прието Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава- членка на ЕС със СЕД U002 - Нидерландия, Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 Последна заетост в ДЧ на ЕС - Нидерландия, копия на документи, удостоверяващи заетост и доходи по законодателството на ДЧ на ЕС Нидерландия.

На 13.02.2024 г. по случай 3050292 чрез система за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е получен СЕД U017 издаден от КИ на ДЧ на ЕС - Нидерландия. Удостоверени са периоди на осигурена заетост по законодателството на Нидерландия за времето от 03.04.2023 г. до 03.12.2023 г., от 05.04.2022 г. до 25.12.2022 г., от 05.04.2021 г. до 07.11.2021 г., а основанието за прекратяване на последната заетост е „дата на изтичане на договора“. На същата дата - 13.02.2024 г. КИ на ДЧ на ЕС - Нидерландия е изпратила и СЕД U004 - Информация за заплата, в който е посочен брутния доход през периода на последната заетост от 03.04.2023 г. до 03.12.2023 г., в размер на 19 972,23 евро.

Извършена е проверка на данните, съдържащи се за Б. Б. в информационния масив на НОИ. От регистъра на трудовите договори е видно, че за лицето няма подадени уведомления за сключени трудови договори по българското законодателство. При проверка на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО подавани с декларация образец № 1 е установено, че за Б. М. Б. няма подадени данни от осигурители в България, т.е. лицето не е извършвало трудова дейност, за която да е подлежало на задължително осигуряване по чл. 4 и/или чл. 4а от КСО. Във връзка с определяне правото на ПОБ е установено, че за Б. няма подадени данни за осигурителни периоди, като осигурено лице за фонд „Безработица“ на някое от основанията на чл.4, ал. 1 и/ или на чл. 4а от КСО, т.е. лицето не е било осигурявано за фондовете на държавното обществено осигуряване по българското законодателство. Установено е, че има данни за удостоверени от КИ на ДЧ на ЕС - Нидерландия периоди, съгласно които лицето е упражнявало трудова дейност в Нидерландия и осигуряване по законодателството на Нидерландия за периодите от 06.05.2019 г. до 28.10.2019 г. от 27.04.2020 г. до 22.11.2020 г., от 05.04.2021 г. до 07.11.2021 г.. от 05.04.2022 г. до 25.12,2022 г. и от 03.04.2023 г. до 03.12,2023 г, като за тези периоди общо зачетения осигурителен стаж положен в Нидерландия е 3 години и 4 работни дни.

Б. е получавал парично обезщетение за безработица след последна трудова заетост в ДЧ на ЕС - Нидерландия от 22.11.2020 г. до 21.03.2021 г. за който период от ТП на НОИ - Търговище на лицето е изплатено ПОБ общо в размер 5943,20 лв.

Видно от Разпореждане за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица №253-00- 617-5 от 11.03.2024г., на ТП на НОИ - гр. Търговище издадено на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004, е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, с мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 11, § 3, буква „а“ от Регламент (ЕО) 883/2004, спрямо лице осъществяващо дейност като наето или самостоятелно заето лице в една държава-членка (ДЧ) се прилага законодателството на тези ДЧ. Изключение от това правило е предвидено с разпоредбата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004, съгласно която безработното лице по първото и второто изречение на § 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на ДЧ по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето лице. Тези обезщетения се прилагат от институцията по пребиваване. След извършени проверки на данните в инф. система на НОИ, чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация (EESSI), представените документи от лицето, е установено наличие на стабилна/дългосрочна заетост във Нидерландия, лицето не е упражнявало трудова дейност в Република България и за целите на данъчното облагане и социалното осигуряване е пребивавало в друга държава-членка, което се явява главният критерий при определяне държавата по пребиваване по време на последната заетост за преценка правото на обезщетение за безработица. С оглед на гореизложеното, държава по пребиваване по смисъла на чл. 11 от Регламент (ЕО) 987/2009 не е Република България, тъй като лицето не изпълнява критериите, залегнали в посочената разпоредба.

С Решение № 2153-25- 62/09.05.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - Търговище е потвърдено Разпореждане за отказ на отпускане на парично обезщетение за безработица №253-00- 617-5 от 11.03.2024г., на ТП на НОИ - гр. Търговище.

Изложени са подробни мотиви и е направен обстоен анализ на българските и европейските приложими правни норми.

Административният орган е изложил, че жалбоподателя е български гражданин с последна заетост в Нидерландия и спрямо него намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004.

В периода на последна заетост в Нидерландия, това е била и държавата му по пребиваване. Живял е в Нидерландия за дълъг период от време, като е осъществявал и трудова дейност. Тези факти сочат на трайно (обичайно) установяване в тази държава. Фактът, че останалите роднини се намират в България не променя извода, че обичайното пребиваване е в Нидерландия. Жалбоподателят е променил своето обичайно пребиваване като се е завърнал в България. В този смисъл е и попълнената Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, в която е изявил намерението си да се установи в България.

АО е приел, че жалбоподателят е пребивавал в Нидерландия, а не в държава-членка, различна от компетентната държава и не може се приеме, че завръщайки се в България се е завърнал в държавата си по пребиваване, а всъщност е променил пребиваването си след приключване на заетостта, като се е завърнал в държавата си по произход, но не и по пребиваване.

Република България не е държава-членка по пребиваване по време на последната заетост.

Адм. орган е формирал извод, че на практика не е бил икономически обвързан с Република България. Поддържането на контакти с най-близки родственици в България е естествено поведение. След упражнявана трудова дейност в Нидерландия е получавал от НОИ ПОБ за периодите, описани по-горе, след което въпреки заявеното от него „намерение“ да остане в Република България, отново е упражнявал трудова дейност в държава, различна от Република България.

Установено е, че има данни за удостоверени от КИ на ДЧ на ЕС - Нидерландия периоди, съгласно които лицето е упражнявало трудова дейност в последните четири години, като за тези периоди общо зачетения осигурителен стаж положен н Нидерландия е 3 години и 4 работни дни.

Б. е получавал парично обезщетение за безработица след последна трудова заетост в ДЧ на ЕС - Нидерландия от 22.11.2020 г. до 21.03.2021 г. за който период от ТП на НОИ - Търговище на лицето е изплатено ПОБ общо в размер 5943,20 лв.

От така установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорването е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане. Жалбата е подадена от надлежна страна – неблагоприятно засегнат адресат на акта, депозирана е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 КСО и е насочена срещу годен за оспорване акт съгласно цитираната норма.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган (арг. чл.117 КСО). Спазена е предписаната от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания. При издаването му са спазени административно производствените правила. В случая обаче е налице нарушение на закона, като и относимите материалноправни норми не са тълкувани и приложени правилно към конкретния случай.

Обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 не е спорен – съгласно чл.2, § 1, респ. чл.3, § 1, б.“з“ от същия регламент, той се прилага по отношение на гражданите на държава-членка, каквато, като гражданин на Република България, е и жалбоподателя, и по отношение на изчерпателно изброените клонове на системите за социална сигурност, включващи и обезщетенията за безработица.

Спорът между страните се концентрира по въпроса дали по отношение на жалбоподателя е приложима нормата на чл.65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, в който случай и съгласно § 5, б.“а“, изр. второ от същата разпоредба отговорността за изплащането на обезщетението за безработица се прехвърля от институцията на компетентната държава към институцията на държавата по пребиваване.

Видно от чл.65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 „Напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Без да се засяга член 64, напълно безработно лице може, като допълнителна мярка, да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата-членка, в която то последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата държава-членка по пребиваване, се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата-членка, чието законодателство за последно е било подчинено“.

Следователно, както обосновава и административния орган, предпоставка за прилагане на чл.65 от посочения регламент е по време на последната си дейност като заето или самостоятелно заето лице въпросното лице да е пребивавало в държава-членка, различна от тази, на чието законодателство е подчинено.

Разпоредбата на чл.11, § 1, изр.първо от Регламент (ЕО) № 883/2004 предвижда, че лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. Текстът на чл.11, § 3, б.“а“ от същия регламент гласи, че спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка. В съображение 15-то и 17-то от неговия преамбюл е записано: „Необходимо е лицата, които се движат в Общността, да бъдат подчинени на схемата за социална сигурност само на една отделна държава-членка, за да се избегне съвпадане на приложимите разпоредби на националното законодателство и усложненията, които биха могли да възникнат от това; С оглед гарантирането в максимална степен на равно третиране на всички лица, заети на територията на държава-членка, е подходящо да се определи като приложимо, по общо правило, законодателството на държавата-членка, където заинтересованото лице осъществява своята дейност като заето или самостоятелно заето лице“.

Според легалната дефиниция на чл.1, б.“т“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 „компетентна държава-членка" е държавата-членка, в която се намира компетентната институция, която, според б.“р“, т.“i“ на същия член, е институцията, в която заинтересованото лице е осигурено към момента на искането за обезщетение.

През периода на последна трудова заетост жалбоподателя е осъществявал дейност като заето лице на територията на Нидерландия, поради което и съгласно чл.11, § 3, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, както принципно правилно е приел и административният орган, последния е подчинен на законодателството на тази държава.

Обстоятелството, че спрямо жалбоподателя се явява приложимо законодателство на държавата и Нидерландия се явява компетентната държава-членка не означава, че следва автоматично да се приеме, че той е пребивавал в тази държава през процесния период на осигурена заетост.

Понятието „пребиваване“, според чл.1, б.“й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, означава мястото, където лицето обичайно пребивава, докато, според чл.1, б.“к“ на същия регламент, понятието „престой“ означава временно пребиваване.

Критерий за определяне на пребиваването на лицето е обстоятелството къде е установен неговият център на жизнени интереси, която преценка следва да бъде направена въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти. Тези факти са примерно посочени в чл.11 от Регламент (ЕО) № 987/2009, в която разпоредба са кодифицирани критериите за определяне на пребиваването, изведени от практиката на Съда на ЕС.

Според чл.11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 те може да включват:

а) продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки;

б) положението на лицето, включително:

i) естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост;

ii) семейното положение и роднинските връзки на лицето;

iii) упражняването на неплатена дейност;

iv) когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи;

v) жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му;

vi) държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

С оглед на изложеното се налагат следните изводи:

По отношение: Продължителност и непрекъснатост на пребиваването на територията на съответните държави-членки.

Установено е, че има данни за удостоверени от КИ на ДЧ на ЕС - Нидерландия периоди, съгласно които лицето е упражнявало трудова дейност в Нидерландия и осигуряване по законодателството на Нидерландия за периодите от 06.05.2019 г. до 28.10.2019 г. от 27.04.2020 г. до 22.11.2020 г., от 05.04.2021 г. до 07.11.2021 г. от 05.04.2022 г. до 25.12,2022 г. и от 03.04.2023 г. до 03.12,2023 г, като за тези периоди общо зачетения осигурителен стаж положен н Нидерландия е 3 години и 4 работни дни.

Сама по себе си, продължителността на пребиваването не може да се разглежда като присъщ елемент на понятието за пребиваване според Съда на ЕС. Последният период на пребиваване не може да служи, сам по себе си, за критерий, който да установява или да оборва извод за обичайното пребиваване в тази страна. След изтичане на срочния трудов договор жалбоподателя се е завръщал винаги в България. Има сключени краткосрочни трудови договори с нидерландски работодател, чрез българска посредническа фирма. Същият е пребивавал временно в Нидерландия с цел извършване на дейности за агенция и е наета от нейно име в държавата в България.

По отношение: Естество и специфични характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост.

В случая извода за стабилната/дългосрочна заетост на жалбоподателя се разколебава от факта, че положения труд касае времеви период от по няколко месеца т.е. не може да се презумира, че същият пребивава в тази държава, дори и семейството му да е останало да живее в България. В този смисъл е и практиката на Съда на ЕС (вж. т.22 от решение на Съда на ЕС от 08.07.1992 г. по дело C-102/91, Knoch). В същата точка обаче се приема, че е важно да бъде взето предвид не само семейното положение на работника, но също така и причините, които са го накарали да се премести, както и естеството на работата. Присъствието на жалбоподателя за тези кратки периоди не е резултат на направен личен и отделен избор относно мястото на пребиваване, какъвто би имало, например, едно самостоятелно заето лице или лице, работещо по трудово правоотношение, което обаче разполага с възможността да работи от разстояние. Очевидно тези кратки периоди на заетост са свързани с невъзможността да намери работа в България от една страна и необходимостта от принос към издръжката на семейството.

Жалбоподателят представя Удостоверение за постоянен адрес с изх. №24-1155/02.04.2024г., и Удостоверение за настоящ адрес с изх. №24- 1156/02.04.2024г., издадени от отдел ГРАО към Община Попово постоянния адрес е в РБ.

Прилага и извлечения от интернет банкирането, от които е видно също, че всички доходи от трудовото правоотношение в Нидерландия са превеждани по българската банкова сметка.

Удостоверение за сключен граждански брак с № **********/14.02.2023г., издадено от Община Попово.

Копия от издадени фактури и гаранционни карти, за закупено обзавеждане.

Самолетни билети, от които е видно, че през два месеца се завръща в родината си.

Личният му лекар и стоматолог са на територията на Република България. Видно от копие от здравноосигурителна книжка е, че от 03.05.2000г. личен лекар е Д-р Н. С..

Представя удостоверение за родствени връзки №24-1245 от 08.04.2024г., от което е видно, че баща му е М. Б. М., както и експертно решение №91814 от 109/12.06.2023г. на ТЕЛК - Търговище, от които е видно влошеното му здравословно състояние (80 % ТНР).

Представя декларация с рег. №1175 от 26.04.2024г., нотариално заверена от Нотариус С. С.-Б., потвърждаваща че:

-Бил назначен в Кралство Нидерландия на сезонен трудов договор за извършване на определена работа, като в този период е бил осигурен за всички рискове от нидерландския ми работодател;

- Никога не е кандидатствал за обезщетение за безработица в чужбина, тъй като държавата му на пребиваване е Република България;

Никога не е имал адресна регистрация в чужбина.

По отношение упражняването на неплатена дейност – по делото липсват данни за такава.

По отношение жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му. По делото се установява, че разполага с постоянно жилище на територията на Република България, находящо се на адрес: обл. Търговище, общ. Попово, с. Козица собственост на неговите родителите, с които съжителства.

По отношение: Държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

Представя Свидетелство за регистрация на МПС, част I, от което е видно, че е собственик на автомобил, който и 2 бр. съобщения от Община Попово, отдел МДТ, за дължим данък за 2023г. и 2024г. за превозното средство, както и приходни квитанции за заплащането му.

Данъчната връзка между жалбоподателя и Република България не е била прекъсната.

По отношение: Намерението на лицето и причините за неговото преместване.

Този допълнителен критерий е посочен в чл.11, § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Според този текст, когато съобразяването на различните критерии, основаващи се на приложимите факти, посочени в параграф 1, не води до постигане на съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице. Органът е приел, че ако държавата по последна заетост се явява и държава по пребиваване по време на същата тази заетост и другата държава потвърди това обстоятелство, то намерението на лицето за установяване не представлява фактор, въз основа на който да се определя пребиваването. Обоснован е извод, че лицето се е върнало в държавата по произход.

Прилагането на критерия „намерение на лицето“ се обуславя след невъзможност едната институция да определи еднозначно държавата по пребиваване по време на последната заетост и наличието на разногласие в становищата на институциите на двете държави. Регламентите обвързват държавата по пребиваване именно с периода на последната заетост.

В случая не е налице „стабилна/дългосрочна/“ заетост, която да се вземе като критерий при определяне държавата по пребиваване по време на последната заетост и за целите на преценката, на правото на обезщетение за безработица. В случая престирания труд е за месеци и не обуславя дългосрочна заетост.

Според чл.64, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 , напълно безработно лице, което отговаря на изискванията на законодателството на компетентната държава-членка за получаване на обезщетения, и което отиде в друга държава-членка, за да търси работа там, запазва правото си на парични обезщетения за безработица при следните условия и в следните граници: преди своето заминаване безработното лице да е било регистрирано като търсещо работа и да е било на разположение на службите по заетостта на компетентната държава в продължение най-малко на четири седмици, след като е станало безработно. Компетентните служби или институции обаче могат да дадат разрешение за заминаването му преди да е изтекъл такъв срок.

В случая както се отбеляза по-горе съдът не приема наличието на дългосрочна заетост. Приложим, се явява посоченият в чл.11, § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. критерий, а именно какво е било намерението на жалбоподателя и какви са били причините за преместването му.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че намерението е принос за издръжката на семейството и необходимостта от средства .

Въз основа на това съдът намира, че неговият център на жизнени интереси е продължил да бъде в Република България, където той продължил да пребивава по смисъла на чл.1, б.“й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004. Поради това спрямо него се явяват приложими нормите на чл.65, § 2 и § 5 от същия регламент.

По тези съображения оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО се явяват издадени при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъдат отменени като преписката, на основание чл.173, ал.2 от АПК, следва да бъде изпратена на компетентния административен орган – на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Търговище, за ново разглеждане и произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон.

При новото разглеждане на депозираното от жалбоподателя заявление ръководителят на осигуряването за безработица следва да съобрази, че съгласно чл.65, § 5, б.“а“ вр. § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, дължимото на жалбоподателя обезщетение следва да бъде определено в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, т.е. в съответствие с българското законодателство, както ако спрямо него то се е прилагало и по време на последната му дейност през процесния период като заето лице в Нидерландия. Така определеното обезщетение следва да бъде предоставено от институцията по пребиваване - от българския Национален осигурителен институт.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО е основателна.

Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, във вр. с чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалбата на Б. М. Б., с адрес: обл. Търговище, с. Козица, общ.Попово, [улица]Решение № 2153-25- 62/09.05.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - Търговище, с което е потвърдено Разпореждане за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица №253-00- 617-5 от 11.03.2024г., на ТП на НОИ - гр. Търговище, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище за ново разглеждане и произнасяне по заявление на Б. М. Б., с адрес: обл. Търговище, с. Козица, общ.Попово, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението на основание чл. 119 от КСО не подлежи на обжалване.