Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 193
гр.***,26.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в
публичното заседание на 15.11.2019г. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Мария Ценова
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N90 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба вх.№5456 от 16.01.2019г.С.А.Д. ЕГН**********,чрез пълномощник
адв. Й.И.Н.-САК,със съдебен адрес *** е предявил при условията на обективно
съединяване искове срещу ЗАД"БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"ЕИК***, със седалище и адрес на управление
гр.София-1000, район *** представлявано заедно от двамата си изпълнителни
директори И.Г.Г. и П.А.Ш., за сума в общ размер на 60321.95лв.:
-30000лв.главница,застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от контузия на гръден кош
-30000лв.главница,застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от получена киста на десния
тестис,увреждания получени при ПТП от 15.01.2016 г., ведно със законната лихва
върху присъдената сума от датата на деликта -15.01.2016 г. до окончателното
изплащане на обезщетенията, -321.95
лв.-обезщетение за претърпените
имуществени вреди-разходи свързани с проведеното му лечение, ведно със
законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковата молба
в съда -16.01.2019 г.до окончателното изплащане на сумата.
Сезира съда с искане
ответникът да бъде осъден да му заплати горните суми и лихви.
При уважаване на исковете моли
за присъждане на деловодни разноски.
Ищецът поддържа,че на 15.01.2016г.
около 18:20ч. е пътувал заедно с Н.М.А. и А.Д.А. в лек автомобил марка
„Опел", модел „Астра”, с peг. № А**** КМ, собственост на К.Г.Ж., управляван
от А.Д.А.. Пътували по път II-11 с посока на движение град Оряхово. В същото
време и по същия път, с посока на движение град Мизия се движел и лек автомобил
„Рено”, модел „Еспейс”, с peг. № ЕН **** ВХ, собственост на Ж.И.Д.- Д.,
управляван от Г.Б.Д., ЕГН **********. При движение с несъобразена скорост с
пътните условия /мокра пътна настилка/ и след употреба на алкохол водачът на
лек автомобил „Рено”, модел „Еспейс” - Г.Б.Д. навлиза в насрещната пътна лента,
при което блъска лек автомобил „Опел”, модел „Астра”, управляван от А.Д.А. -
правилно движещ се по пътното платно по посока на движение.
Местопроизшествието било посетено от М.С.И. - младши автоконтрольор дежурен
ПТП при РУ- МВР град Оряхово. Съставен е Констативен протокол за ПТП № 3090-
509/19.01.2016г. На водача на лек автомобил марка „Рено”, модел „Еспейс”, с peг.
№ ЕН **** ВХ - Г.Б.Д., е съставен АУАН № 695916. Образувано е БП №
19/15.01.2016г., по описа на РУ МВР - Оряхово. С Определение по нохд №
21/2016г., по описа на Оряховски районен съд е одобрено постигнато между
прокуратурата и виновният водач споразумение за решаване на наказателното
производство, като на обвиняемия Г.Б.Д., е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 4 месеца изпълнението, на което на основание чл.66 от НК, е
отложено за срок от 3 години, както и „Лишаване от правото да управлява МПС” за срок от 6 месеца за престъпление по чл.343б от НК.
Сочи се в исковата молба,че след
възникване на ПТП ищецът е транспортиран със специализиран превоз до МБАЛ -
Козлодуй, където е установено, че е получил контузия на гръдния кош. Във връзка
с полученото увреждане и неотшумяващата болка в гърдите - в дясно, долната част
на гръдния кош, същият е потърсил спешна медицинска помощ на 18.01.2016г., като
след проведен преглед и изследвания му е поставена диагноза „контузия на
гръдния кош”.
Болките в областта на дясната
гръдна половина се задълбочили, като наред с това, след ПТП се появява и болка
при свиване на краката към тялото в опериран през 2014г. тестис.На 18.02.2016г.
на ищеца бил извършен медицински преглед и му била поставена диагноза „травма
на сърцето, неуточнена”.
Констатираната болка в областта на десния
тестис също се задълбочила,като последица от катастрофата получил хематома на
десния скротум, придружен от силни болки и оток. Независимо от проведеното
лечение,състоянието му не се подобрило, поради което бил насочен към оперативно
лечение. Последното било проведено в МБАЛ „Света Марина”
ООД,гр.Плевен,където постъпва на
30.05.2016г. и е изписан на 01.06.2016г., с диагноза: „D 29.2 - Тестис.”.
Ищецът твърди,че получените
увреждания са го променили.Станал по-затворен, редуцира съня, получава тръпнене
на крайниците, изпотяване, упорито главоболие със стягащ ефект, чувства
постоянен страх от смъртта.Извършил консултация с д-р П. - МЦ „Св. Иван
Рилски”, гр. ***, където му е поставена първоначална диагноза „остра стресова
реакция”, а в последствие диагноза „посттравматично стресово разстройство”.
Поради получените травматични
увреждания, както и проведеното продължително лечение, ищецът бил насочен към
консултация със специалист съдебен лекар д-р И.Л., който като се запознал с предоставената
му медицинска документация, дал становище,че от претърпяното ПТП е получил следните травматични увреждания:контузия
на гръдния кош,която определил,като временно разстройство на здравето,неопасно
за живота,относно кистата на десния тестис,при кредитиране на причинно-
следствена връзка с инцидента,преценил като временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Поддържа,че поради получените
увреждания изпитвал силна болка и дискомфорт в травмираните зони, като бил
поставен в невъзможност да осъществява ежедневните му дейности и да
удовлетворява личните си нужди.
Твърди,че към датата на ПТП бил
ученик, като получените травматични увреждания довели до обективна невъзможност
да посещава учебни занятия, което създало затруднения и трудности при усвояване
на учебния материал и подготовката му за завършване на учебната година. По
същото време бил активен спортист - футболист, като настъпилите събития го
лишили от възможност в един продължителен период да участва в тренировки и
състезания. Всичко това дало неблагоприятно отражение върху него: затворил се себе си, отказвал срещи със свои връстници и
приятели, като ужасът от настъпилото ПТП се появявал в съзнанието му постоянно.
Отказвал да излиза сам навън без своите родители, защото изпитвал постоянен
страх и безпокойство.Твърди,че и към настоящия момент чувството на страх и
безпокойство, както и спомените от фаталния инцидент се връщали като лента при
всяко едно пътуване в автомобил.
При така изложеното сочи,че е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в: редица затруднения, неудобства,
неприятни усещания и болки в ежедневието си и поддържа,че са в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП от 15.01.2016г. и с оглед справедливостта, те
следва да бъдат репарирани.
Счита ,че е справедливо да бъде обезщтетен със сума общо в размер на 60 000 /шестдесет
хиляди/ лева, представляваща сбор от следните суми, а именно: сумата в размер
на 30 000 /тридесет хиляди/ лева - за получената контузия на гръдния кош и
сумата в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева - за кистата на десния тестис,
за търпените от него неимуществени вреди - болки и страдания, които същият
изпитал и изпитва поради настъпилото на 15.01.2016г. ПТП.
Твърди,че във връзка и като резултат
на ПТП от 15.01.2016г. е претърпял имуществени вреди в размер на 321.95лв. представляващи разноски по лечението му-
заплатени потребителски такси, лекарства и други консумативи, във връзка с
неговото лечение.
С горното е обосновал правен
интерес от исковете,с които е сезирал
съда.
Поддържа,че към датата на ПТП -
15.01.2016г. л.а. „Рено”, модел „ Еспейс” с peг. № ЕН **** ВХ, е притежавал
валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите , полица №
03115001403875, валидна от 28.05.2015г. до 27.05.2016г., сключена със ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп”, то ответното дружество се явява пасивно
легитимирано да отговаря по така предявените претенции.
На основание чл.223, ал.2, изр.
първо от КЗ, във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД ищецът претендира лихва за
забавата върху претендираните обезщетения: за имуществени вреди-считано от
датата на входиране на исковата молба в съда-16.01.2019г. и за неимуществени
вреди,считано от датата на увреждането
15.01.2016г.до окончателното изплащане на обезщетенията.
Препис
от исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответника и по делото е
постъпил отговор вх.№5656 от 26.06.2019г.подаден чрез юрисконсулт А.П..
С подадения отговор ответникът оспорва иска по основание и по размер.
Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на събитието по отношение на лек автомобил “Рено" модел „Еспейс” с регистрационен номер ЕН **** ВХ.
Оспорва твърдението, че причина за настъпване на събитието е
виновното и противоправно поведение на застрахования в ЗАД"Булстрад Виена
Иншурънс Груп” водач.Излага правни
съображения към направеното оспорване. Застъпва становище,че представеня констативен протокол
3098-509 съставен на 19.01.2016, няма характера на акт ползващ се със
задължителна сила по смисъла на чл.300 от ГПК,поради което не може да се ползва като
доказателство за механизма на настъпване на събитието. Счита, че изготвения от
МВР констативен протокол за ПТП се ползва с материална доказателствена сила
единствено по отношение на факта на настъпване на събитието, участниците в него
и неговият съставител, но не и по отношение на механизма на настъпване на
събитието, което твърдение се споделя и от практиката на ВКС и съдилищата.
Оспорва
приложения по делото констативен протокол за ПТП, като заявява , че го счита за
неистински по отношение на неговото съдържание и в частност по отношение на
изведения в него механизъм за настъпването на ПТП.
Оспорва причинно-следствената връзка между получената от ищеца киста на тестиса и настъпилото ПТП. Твърди,че вероятното получаване на кистата се явява продължение на предходни проблеми на половата система при ищеца, при който е извършвана операция от варикоцеле.
Оспорва твърдението, че при ищеца се наблюдава получаване на посттравматично стресово разстройство във връзка с процесното ПТП. Причините за стресовото състояние при ищеца е възможно да са резултат от въздействие на психиката от необходимост от оперативна интервенция или извършването на такава в областта на тестисите, която интервенция не се намира във връзка с инцидента.
Оспорва твърденията, че ищеца е изпитвал силни болки и дискомфорт в травмираните зони.
Оспорва твърдението, че ищеца изпитва страх и безпокойство,при всеки случай на пътуване с автомобил. Твърди,че ищецът е правоспособен водач на автомобил, което изключва твърденията за психологически последствия при пътуване с МПС.
Оспорва, че на водачът на застрахованото МПС Г.Б.Д. е наложено наказание във връзка с процесното ПТП.
Оспорва иска и по отношение на неговия размер, като твърди,че иска е
прекомерно завишен по размер и не кореспондира на принципите на чл. 52 от ЗЗД.
По същество се касаело за леки по своя характер телесни повреди, които не предполагат присъждане на обезщетение в заявените в исковата молба размери, които се присъждат в случаи на множество средни по своя характер телесни повреди.
Изцяло оспорва претенцията за имуществени вреди, като твърди,че представените разходни документи не са направени във връзка с вреди получени от ПТП. Твърди, че разход за избор на екип не следва да бъде приеман, тъй като оперативната интервенция е покрита от здравната каса, а разходите за допълнителни услуги, които не е ясно в каква връзка са направени, не могат да бъдат покрити доколкото не може да се категоризират като преки вреди. Същите съставляват такива с косвен характер и се правят по волята на страната и във връзка с договореност с болничното заведение, което е юридическо лице търговец.
Оспорва претендираната в исковата молба лихва от
датата на увреждането, тъй като и доколкото оспорва основателността на главния
иск, а иска за лихва е с акцесорен характер и е подвластен на основателността
на главното задължение.
Въвежда възражение за частично погасяване по давност на претенцията за лихва за забава на основание чл. 111 б „в“ от ЗЗД.
При така изложеното
по-горе, сезира съда с искане да отхвърли предявените
искове, като неоснователни и недоказани, като мол да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение върху отхвърлената част от иска на основание чл.
78 ал.8 от ГПК. Моли изявлението му да се цени като списък на разноските.
Препис от постъпилия по делото
отговор е връчен на ищеца и по делото е постъпила допълнителна искова молба
вх.№7234 от 12.08.2019г.
Ищецът е взел становище относно
направеното оспорване на констативния протокол за ПТП и относно твърдението на
ищеца, че на водачът на застрахованото МПС - Г.Б.Д., не е наложено наказание
във връзка с процесното ПТП.
Излага правни съображения,че протоколът
за ПТП е официален свидетелстващ документ, поради което има обвързваща съда
материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства от
длъжностното лице - настъпилото ПТП, констатираните щети, несъобразената
скорост с пътните условия /мокра пътна настилка/, употребата на алкохол от
страна на водача на лек автомобил „Рено”, модел „Еспейс” - Г.Б.Д., който
навлиза в насрещна пътна лента, което МПС е било застраховано при ответника,
наличие на представени полици за задължителна застраховка, както и за
изявленията, направени пред длъжностното лице от участниците в ПТП, съгласно
чл.179, ал.1 от ГПК.
Сочи,че ответното дружество е
приело съдържанието и изложените факти и обстоятелства, инкорпорирани в
констативния протокол за ПТП с изплащане на дължимото обезщетение за имуществени
вреди на лекия автомобил Опел, модел „Астра” peг. № А **** КМ, в който е
пътувал при настъпване на процесното ПТП.
Поддържа,че ответното дружество с
изплащане на дължимото обезщетение е приело за достоверно, изложеното в
констативния протокол за ПТП и на този етап едно такова оспорване се явява
недопустимо.
В подкрепа на изложеното представя
писмени доказателства.
Позовава се на трайна практика на
ВКС, постановена по реда на чл.290 от ТПК,с която се приема, че протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл.179 от ТПК, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление Твърди,че с
представените с исковата молба писмени документи се установява вината на водача
на лекия автомобил, застрахован в ответното дружество, законовите разпоредби,
които е нарушил, както и че вследствие на неговото неправомерно поведение са
настъпили имуществените и неимуществените вреди за ищеца.
Сочи,че на водача на лек автомобил
марка „Рено”, модел „Еспейс”, с peг. № ЕН **** ВХ - Г.Б.Д., е съставен АУАН № 695916.
Образувано е БП № 19/15.01.2016г., по описа на РУ МВР - Оряхово. С Определение
по НОХД № 21/2016г., по описа на Оряховски районен съд е одобрено постигнато
между прокуратурата и виновният водач споразумение за решаване на наказателното
производство, като на обвиняемия Г.Б.Д., е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 4 месеца изпълнението, на което на основание чл.66 от НК, е
отложено за срок от 3 години, както и „Лишаване от правото да управлява МПС” за
срок от 6 месеца за престъпление по чл.343б от НК.
Поддържа изложеното в исковата
молба, че болката при свиване на краката към тялото на ищеца в опериран през
2014г. тестис, се задълбочила именно след претърпяното ПТП, като настъпилите от
своя страна усложнения са довели до необходимостта от допълнително лечение и е налице
причинно- следствена връзка между процесното ПТП и усложненията в кистата на
тестиса при ищеца.
Поддържа изложеното ,че поради
настъпилото ПТП ищецът е претърпял травматични увреждания, които са довели до
промяна в неговото поведение и до стресовото състояние на ищеца и оспорва
изложените в отговора на ответника съображения,като се позовава на
представените с исковата молба медицински документи.
Поддържа изложеното , че ищецът
чувства страх и безспокойство след процесното ПТП, както и че спомените от
фаталния инцидент се връщат при него като на лента при всяко едно пътуване в
автомобил. В тази връзка оспорва твърдението на ответното дружество.
По отношение на направеното
оспорване на представените с исковата молба разходни документи заявява, че ще
се ползва от същите.
Поддържа, че всички направени разходи от
страна на ищеца са във връзка с уврежданията, които е получил от процесното ПТП
и провежданото му лечение.
Заявява,
че ще се ползва от съдебно-медицинско удостоверение 273/2016г. и от амбулаторен
лист от 23.02.2016г. в настоящото производство.
Застъпва становище ,че направеното възражение относно претенцията за
лихви е неоснователно, тъй като застрахователното събитие е настъпило на
15.01.2016г., а настоящата искова молба е подадена в Софийски градски съд с
писмо с обратна разписка на 14.01.2019г., /пощенско клеймо: RPS
11420083EES/14.01.2019/, т.е. преди изтичане на тригодишната погасителна
давност. Исковата молба е постъпила в съда под входящ № 5456 от 16.1.2019г. и с
разпореждане от 17.01.2019г. е образувано гр. дело № 682/2019г., ГО 1-25
състав, СГС. С определение 09.04.2019г. производството е прекратено, а делото
изпратено по подсъдност на Окръжен съд ***.
Позовава се на разпоредбата на
чл.62, ал.2 от ГПК- срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на
молбата е станало по пощата. Той не се смята за пропуснат и когато тя е
подадена пред друг съд. С оглед датата на пощенското клеймо, а именно:
14.01.2019г., претенцията за мораторна лихва е предявена преди изтичане на
погасителната давност и в този смисъл наведеното възражение е неоснователно.
Препис от подадената допълнителна
искова молба е връчен на ответника и по делото е постъпил допълнителен отговор
вх.№8049 от 12.09.2019г. и дата на п.к 11.09.2019 г. /в срока по чл.373 от ГПК.
Ответникът поддържа всички заявени
в обстоятелствената част на исковата молба възражения свързани с
основателността на заявената претенция. Поддържа твърденията по отношение на
фактите, на които ищецът обосновава своята претенция.
Поддържа оспорването на приложения
протокол за ПТП. Твърденията, че същия се ползва с материална доказателствена
сила са относими единствено и само по отношение на въпроса за датата на
неговото съставяне и лицето което го е съставило. Позовава се на съдебна
практика, че констативния протокол за ПТП , доколкото не е съставен от очевидец
на произшествието, не се ползва с материална доказателствена сила по отношение
на механизма на настъпване на произшествието.
Оспорва
твърдението, че е налице приемане на отговорност от негова страна по отношение на предмета на
настоящето производство.
Възразява,че
приложените към допълнителната искова молба доказателства изхождат от лица
представляващи дружеството ответник и съдържащите се в тях волеизявления не са
обвързващи за ответната страна.Сочи,че същите са с адресат различен от ищеца в
производството и не съставляват признание по отношение на заявени от него
претенции.
Поддържа оспорването за липса на причинно
следствената връзка между получената от ищеца киста на тестиса и настъпилото
ПТП.
Поддържа
твърдението си по отношение на липсата на причинно-следствена връзка между
твърдяното от ищеца посттравматично стресово разстройство и настъпилото
събитие. Съдът като обсъди становищата
на страните и прецени събраните по делото доказателства,намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права,датата на застрахователния договор и формулирания петитум,дават основание на съда да приеме по правната квалификация на исковете,с които е сезиран,че са предявени обективно кумулативно съединени искове:1/.Иск за заплащане на застрахователно обезщетение с правно основание чл.432,ал.1,във вр. с чл.477,ал.1 ,във вр. с чл.380 КЗ/ в сила от 01.01.2016г./,във вр. с чл.45 и чл.51,ал.1 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.497,ал.1,т.1 от КЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Правният
интерес е обоснован от вида на търсената защита. Налице е и процесуална
легитимация на страните.Исковете са предявени от надлежна страна против
надлежна страна.Ищецът е предявил
пред застрахователя искане да му бъде заплатено обезщетение.Към настоящият
момент няма представени доказателства застрахователят да се е произнесъл по
искането.
Предвид изложеното и доколкото не се установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на заявените претенции,то същите се явяват допустими.
Безспорни обстоятелства са:
Съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по силата на Застрахователна полица № 03115001403875, валидна от
28.05.2015г. до 27.05.2016г., сключена със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”
към 15.01.2016г. по отношение на л.а. „Рено”, модел „ Еспейс” с peг. № ЕН ****
ВХ, валидна от 28.05.2015г. до 27.05.2016г.
На основание чл.383 ал.1 НПК във
вр. с чл.300 от ГПК безспорни
обстоятелства са:извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата
противоправност и вината на водача на МПС,поради което ,съдът прие,че тези
обстоятелства не се нуждаят от доказване.
Страните спорят,относно механизма на ПТП,размера и основателността на исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,датата от която се дължи лихва върху обезщетението и частичното й погасяване поради изтекла давност.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,в процесния случай в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на настъпили за него неимуществени-психически страдания, причинно- следствена връзка между деликта и вредите,както и да обоснове размера на претендираните обезщетения.
Ответното застрахователно дружество носи тежестта да установи наличието на релевирани от него възражения.
С Определение №564/26.06.2019г.е привлечен,като
подпомагаща страна на ответника- Г.Б.Д. с ЕГН:********** ***.
Безспорно установено по делото с
оглед Определение по НОХД № 21/2016г., по описа на Оряховски районен съд,с
което е одобрено постигнато между прокуратурата и виновният водач споразумение
за решаване на наказателното производство,че обвиняемия Г.Б.Д.,е признат за
виновен в това,че на 15.01.2016г.
около 18:20ч.,на път II-11 с посока на движение град Оряхово за гр.Мизия, при
км.11.771,в м."Липов дол",е управлявал моторно превозно средство-лек
автомобил „Рено”, модел „Еспейс”, с peг. № ЕН **** ВХ, собственост на Ж.И.Д.-
Д. от с.***,обл.Плевен с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда,а
именно 1.83 на хиляда,установено по надлежен ред с техническо средство
"Алкотест Дрегер 7510" с №0024 ,при движение с несъобразена скорост с
пътните условия /мокра пътна настилка/ и след употреба на алкохол водачът на
лек автомобил „Рено”, модел „Еспейс” - Г.Б.Д. навлиза в насрещната пътна лента,
при което блъска лек автомобил „Опел”, модел „Астра”, управляван от А.Д.А. -
правилно движещ се по пътното платно по посока на движение,при което е
пострадал ищецът,който е транспортиран със специализиран превоз до
МБАЛ-Козлодуй,където е установено,че е получил контузия на гръден кош-престъпление
по чл.343б,ал.1 НК,като на обвиняемия
Г.Б.Д., е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца
изпълнението, на което на основание чл.66 от НК, е отложено за срок от 3
години, както и „Лишаване от правото да управлява МПС” за срок от 6 месеца за
престъпление по чл.343б от НК.
Влязлата в сила присъда се ползва
със сила на пресъдено нещо относно изчерпателно посочените в чл.300 от ГПк
обстоятелства,при което е задължителна за съда разглеждащ гражданскоправните
последици от конкретното деяние относно това дали то е извършено,дали е
противоправно и дали дееца е виновен.На основание чл.383 от НПК,одобреното от
съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда.
Към момента на извършване на
деянието е налице валидно застрахователно
правоотношение по силата на Застрахователна полица № 03115001403875, валидна от
28.05.2015г. до 27.05.2016г., сключена със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”
към 15.01.2016г. по отношение на л.а. „Рено”, модел „ Еспейс” с peг. № ЕН ****
ВХ, валидна от 28.05.2015г. до 27.05.2016г.,т.е доказано е и наличието на валден договор за застраховка "ГО"
към датата на реализиране на ПТП между собственика на причинилия увреждането
автомобил и ответника като застраховател по риска.
Предвид ангажираните от ищеца
писмени и гласни доказателства по делото,заключение на съдебно-медицинска
експертиза,съдът приема за безспорно установено,че ищецът в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП е претърпял вреди-неимуществени и
имуществени,които следва да бъдат обезщетени от ответника.
Експертът по назначената СМЕ е дал
заключение,че ищецът в пряка причинна връзка с процесното ПТП е получил:
-контузия на гръдния кош,представляваща
временно разстройство на здравето,неопасно за живота ,придружена с болки и
страдания,които не са със силен интензитет
-увреждане в областта на десния
тестис,довело да образуване на киста на десния тестис,увреждане представляващо
временно разстройство на здравето ,неопасано за живота,придружено с
продължителни и силни по интензитет болки и страдания
Експертът установи,че няма
причиняване на детеродна неспособност.Оперативната интервенция е довела до
излекуване на пострадалия,като кистата на епидидима,която пострадалия е получил
вследствие травмата на тестиса е напълно излекувана. Тази киста не е
съществувала преди ПТП и е последица от травмата-получила се е частична
некроза/умъртвяване/ на част от
епидидима /1 см/,което по-късно е довело до образуване на кистата.
За оперативната интервенция
клиничната пътека дава два дни минимален период на престой в болница и поради
тази причина, при липса на усложнения пациента е изписан по-рано, затова е
лежал такъв кратък период от само един ден. Относително операцията се води от
групата на операциите с малък и среден обем. Самата оперативна интервенция
налага упойка като има два варианта - при пълна упойка и такава в гръбначния
стълб, тъй като тази област е болезнена за оперативна интервенция. Възможно да
се направи и с локална упойка. В съдебно заседание вещото лице поясни,че операцията
е със среден обем и сложност. От оперативният протокол се разбира, че обезболяване
не е извършено в областта на оперативното поле, което значи, че упойката е
обща.
По делото са приобщени,като
доказателства "Етапна епикриза от МЦ"СвИван Рилски"гр.***/22.01.2016г.
с диагноза "Остра стресова реакция с провеждане на лекарствено лечение и
психотерапветични сесии и Етапна епикриза от МЦ-"Св.Иван рилски"гр.***/29.06.2016г.-Диагноза
Посттравматично стресово разсройство с провеждане на лекарствено лечение и
психотерапевтични сесии,като е отчетено терапевтично повлияване.
Заключението,че настъпилите в
резултат на ПТП травматични увреждания на ищеца са свързани с изпитването на
болки и страдания,се потвърждава и от показанията на двамата,разпитани в полза
на ищеца свидетели.Предвид това,че показанията им не си противоречат,а взаимно
се допълват и кореспондират и с другите данни по делото ,вкл.обясненията на
вещото лице по медицинската експертиза,съдът няма основания да не кредитира
тези показания като достоверни,въпреки обстоятелството ,че единият свидетел е
братовчед на ищеца.
Свидетелят Л.Д.,братовчед на пострадалия,
установява,че именно с него е споделил,че е с подут тестис.Свидетелят е бил до С.,тъй
като при катастрофата е пострадала и майка му,която е била в болница. Той се
притеснявал да каже, че има болки в гърдите и че е с подут тестис. Не искал да
излиза, не споделял пред никой, освен пред него.Ищецът мислел,че това ще мине
само, но болката станала по-голяма.След посещение при лекар започнал да пие
антибиотици,но това не помогнало и би опериран.Към момента на инцидента, ищецът бил ученик,но поради наложилото се лечение,не
можел да ходи на училище и това се отразило на завършването.Ищецът бил
уплашен,страхувал се,че ще му се подиграват,че е опериран от такова вещо.Споделял
,че има затруднения при подготовката си за училище и че това ще му попречи и на
кариерата. С. бил футболист и играел в отбора на гр. *** и в гр. ***. След
инцидента той нямал възможност да продължи с тренировките, не можел да спортува
и да ходи на тренировки.
Катастрофата му се отразила зле.Станал
по-затворен, избягвал контакти с приятели и говорел само с братовчед си,бил
притиснен,страхувал се да шофира,говорел само за катастрофата. С. имал
свидетелство за правоуправление,но след катастрофата шофирал само през
деня,вечер се страхувал да шофира.Споделял,че не може да спи.Установява,че и
към този момент тези проблеми продължават.Установява,че ищецът е посещавал
психиатър във връзка с тези проблеми,непосредствено след инцидента.
Свидетелят К.Д.,***, на разстояние
200-300метра от дома на ищеца.Със семейството му са в много доби приятелски
отношения,като с бащата на ищеца са приятели от детските им години,а
по-късно,когато създали семейства и семействата им се сприятелили.Животът им
минавал почти заедно.Узнал,за много тежка катастрофа на един празник и
обстоятелството,че при нея са пострадали ищеца и майка му, а по-късно и за
наложилата се операция на тестиса.
Установява,че С. бил много сериозен
футболист,бил под негов надзор,тъй като бащата на С. Работел в АЕЦ,като
свидетелят, когато таткото бил на работа, превозвал С. на спортни събития, в които е участвал.С. бил
футболист с големи заложби в школата на гр. ***,а след това играл и в гр. *** и
в гр. ***. Той лично го е возил,като му съдействал да продължи напред. Когато
станало произшествието С. учел в гр. *** в спортното училище първо, а в по-късно
и в гр. *** в спортно училище.
След катастрофата физически изпитвал
затруднения при ходене, дори избягвал да коментира с тях тези неща,свидетелят
коментирал повече с татко му.
С. се бил свил,имал страх и уплаха
от неговото евентуално провалено бъдеще в сферата на спорта.Според свидетелят,С.
бил уникален футболист, а случая му подействал и в обществото. Той не бил
спокоен, имал притеснения, защото приел, че може да се провали като футболист в
бъдеще. В момента С. бил в чужбина.След катастрофата не можел да играе. Дълго
време след това, около година той не играел футбол и заминал преди 1-2 години
за чужбина.
Предвид обхвата на
застрахователното покритие,регламентиран в процесния договор за
застраховка,ответното дружество като застраховател е длъжно да обезщети всички
вреди,за които отговаря застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД.
Преценката за размера на дължимото
по чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се извършва от съда за всеки
конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение,като понятието
справедливост не е абстрактно,а винаги е обусловено от анализ на всички
специфични за конкретното дело обстоятелства и доказателства.С оглед
определяне на справедлив размер на
дължимото в случая обезщетение за неимуществени вреди,следва да бъде съобразена
възрастта на ищеца,характера,степента и продължителността на търпените от него
болки и страдания от причинените от ПТП травми,прогнозата за здравословното му
състояние,както и наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия.Като ориентир за определяне на размера на
дължимото обезщетение следва да се отчитат и конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния момент за
определяне на обезщетението-настъпилото ПТП.
Ищецът е възстановен от
претърпените травми в сравнително кратък период от време.
Налице е влошаване на психо-емоционалното
му състояние,но след проведено лечение симптомите са отшумели.
Възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца не е въведено от ответника.
При обезщетяване на претърпените от
ищеца неимуществени вреди следва да се имат предвид и конкретните минимални
застрахователни суми към момента на настъпване на процесното ПТП.Същото е
станало на 15.01.2016г.,към която дата действа КЗ,обн.ДВ бр.102/29.12.2015г.,в
сила от 01.01.2016г.Съгласно чл.492,т.1 от КЗ,минималната застрахователна
сума/лимит на отговорност/по задължителната застраховка "Г.О" на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие е 10000000лв.,независимо от броя на
пострадалите лица.
По гореизложените съображения,съдът
намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди за
причинените на ищеца две телесни увреждания,като увреждането на тестиса е
довело и до "Остра стресова реакция" с провеждане на лекарствено
лечение и психотерапветични сесии и "Посттравматично стресово разстройство"
с провеждане на лекарствено лечение и психотерапевтични сесии,като е отчетено
терапевтично повлияване,сумата от 60 000 лв.
Като основателен и доказан в размер
на сумата 321.95лв. следва да се уважи иска за обезщетяване на претърпените от
ищеца имуществени вреди.
По делото са приети писмени
доказателства във връзка с осъществени разходи от ищеца за лечение-болнично
лечение, медицински консумативи,лекарства-всички сторени разходи описани по
пера в исковата молба са подкрепни с фактури и касов бон.Съгласно отговора на
т.3.1.от заключението на съдебно-медицинската експертиза,тези разходи са
свързани с получените от ищеца травматични увреждания при станалото ПТП.Становището
на експерта,че пострадалият е щял да бъде опериран,като здравно осигурен и без
избор на екип и този разход не би следвало да бъде одобрен,не се споделя от
съда.Пострадалият е бил активно спортуващ и избор на екип за него е било важно
обстоятелство,като е искал да получи висококвалифицирана медицинска помощ.Направил
е разход,който е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП който е имуществена
вреда за него.
Предвид основателността на главните
претенции,като основателни следва да бъдат уважени и акцесорните искове за
присъждане на законна лихва върху дължимите обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди суми.
Като неоснователно не може да бъде
споделено възражението на ответника,че претенциите за лихви са частично
погасени по давност. Застрахователното събитие е настъпило на 15.01.2016г., а настоящата
искова молба е подадена в Софийски градски съд с писмо с обратна разписка на
14.01.2019г., /пощенско клеймо: RPS 11420083EES/14.01.2019/, т.е. преди
изтичане на тригодишната погасителна давност. Исковата молба е постъпила в съда
под входящ № 5456 от 16.1.2019г. и с разпореждане от 17.01.2019г. е образувано
гр. дело № 682/2019г., ГО 1-25 състав, СГС. С определение 09.04.2019г.
производството е прекратено, а делото изпратено по подсъдност на Окръжен съд Враца.
Съгласно чл.432,ал.1 КЗ,отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането.Разпоредбите на новия КЗ обаче предвиждат,че застрахователят дължи
лихва за забава от един по-късен момент.Съгласно
изричната разпоредба на чл.497,ал.1 от КЗ,застрахователят дължи законна лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение,ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл.106,ал.3 и 2.изтичането на срока по чл.496,ал.1,освен в случаите,когато
увреденото лице не е представило доказателства,поискани от застрахователя по
реда на чл.106,ал.3.
В случая ищецът е предявил по реда
на чл.380 от КЗ срещу застрахователя претенция,видно от известие за доставяне
получена от застрахователя на 10.12.2018г./стр.45 до 46 от делото на СГС/,за
заплащане на застрахователно обезщетение,като към претенцията са представени
всички необходими доказателства.След сезирането на ответника не са били
необходими допълнителни доказателства и застрахователят не е изисквал такива.Срокът
е изтекъл на 10.03.2018г.Не се установи ответникът да се е произнесъл по искането,с което е бил
сезиран,нито се установи да е изпълнил изцяло или частично задължението си да
заплати на ищеца претендираните от него суми,поради което върху главниците
,представляващи обезщетения за неимуществени вреди,поради което съдът приема,че
ответникът дължи законна лихва за забава,считано от 10.12.2018г./датата на
която е получил претенцията за обезщетение от ищеца/до окончателното изплащане
на сумата.Претенцията за законна лихва за периода от 15.01.2016 г. до 10.12.2018г.
следва да се отхвърли.
Върху обезщетението за имуществени
вреди ищецът претендира лихва ,считано от датата на входиране на исковата молба
в съда,поради което съдът не може да присъди нещо различно от поисканото и
върху обезщетението за имуществени вреди ,законната лихва следва да бъде
присъдена ,считано от 16.01.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
По разноските:
При този изход на спора,на
основание чл.78,ал.1 ГПК ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от иска.Ищецът е освободен от
внасяне на д.такса и и разноски при условията на чл.83 ал.1,т.4 от ГПК и е
защитаван безплатно от адвокат на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА,поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адв. адв. Й.И.Н.-САК,със съдебен адрес ***,определено
по реда чл.7 ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на сумата-2339.66 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд-гр.Враца държавна такса в размер на 2
412.88лв.,както и сумата 200 лв. изплатена от бюджета на съда за вещо лице.
Ответник също прави искане за
присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.Такива не
му се дължат,доколкото исковете срещу него се уважават.
Воден от гореизложените мотиви,ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД"БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"ЕИК***, със седалище и адрес на управление
гр.София-1000, район *** представлявано заедно от двамата си изпълнителни
директори И.Г.Г. и П.А.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на
С.А.Д. ЕГН**********,чрез пълномощника си адв. Й.И.Н.-САК,със съдебен адрес
*** сумата от 60 000 лв./шестдесет хиляди лева/,представляваща дължимо на
основание чл.432,ал.1 във вр. с чл.477,ал.1 от КЗ,във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД,обезщетение за претърпените неимуществени вреди,вследствие на ПТП от
08.12.2018г.,които неимуществени вреди се изразяват във физически болки,страдания
и неудобства,претърпени от ищеца,ведно със законната лихва върху сумата ,считано от 10.12.2018г.до
окончателното изплащане на задължението,като за периода от 15.01.2016 г. до 10.12.2018г.отхвърля претенцията
за за законна лихва.
ОСЪЖДА ЗАД"БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"ЕИК***, със седалище и адрес на управление
гр.София-1000, район *** представлявано заедно от двамата си изпълнителни
директори И.Г.Г. и П.А.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на
С.А.Д. ЕГН**********,чрез пълномощника си адв. Й.И.Н.-САК,със съдебен адрес
*** сумата от 321.95лв.,представляваща
дължимо
на основание чл.432,ал.1 във вр. с чл.477,ал.1 от КЗ,във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД,обезщетение за претърпените имуществени вреди,вследствие на ПТП от
08.12.2018г.,които имуществени вреди се изразяват в разноски по лечението му- заплатени потребителски
такси, лекарства и други консумативи ведно със законната лихва върху
сумата,считано от 16.01.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА ЗАД"БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"ЕИК***, със седалище и адрес на управление
гр.София-1000, район *** представлявано заедно от двамата си изпълнителни
директори И.Г.Г. и П.А.Ш. да на основание чл.38,ал.2,вр. с ал.1,т.2 от Закона
за адвокатурата ДА ЗАПЛАТИ на адвокат адв.
Й.И.Н.-САК,със съдебен адрес *** сумата от общо 2339.66 лв. , представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца,определено
съобразно уважения размер на предявените искове по реда на чл.7,ал.2,т.4 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА ЗАД"БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"ЕИК***, със седалище и адрес на управление
гр.София-1000, район *** представлявано заедно от двамата си изпълнителни
директори И.Г.Г. и П.А.Ш. да ДА ЗАПЛАТИ вр.
с чл.83 от ГПК,в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОКРЪЖЕН
СЪД-гр.Враца сумата в размер на 2412.88 лв.,представляваща държавна такса от 4%съобразно
уважената част от исковете и изплатените суми за възнаграждения на вещи лица в
размер на сумата 200 лв.изплатени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието Г.Б.Д. ЕГН********** ***,като
ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ в процеса на
страната на ОТВЕТНИКА ЗАД"БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"ЕИК***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-гр.София
в двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: