РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Благоевград, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20241210201461 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Р “ЕООД, със седалище в гр.Б ,
представлявано и управлявано от С Б.в Д., против НП№793483-
F787136/23.10.2024г., издадено Директора на ТД на НАП-София, офис
Благоевград, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 500.00лв., във връзка с нарушение по чл.92, ал.1, вр. с ал.2 от ЗКПО.
В жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното НП. Поддържа се, че при издаването на НП са допуснати
процесуални нарушения на ЗАНН. Алтернативно се застъпва становището, че
жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, а ако се приеме за
извършено такова, то е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като дружеството е подало в последствие дължимата декларация по ЗКПО и е
заплатило изцяло дължимите суми по този закон, без да е причинило щета за
фиска. Иска се отмЯ. на обжалваното НП и присъждане на сторените по
делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на санкционния орган оспорва жалбата,
1
счита същата за неоснователна и иска постановяване на съдебен акт, с който
да се потвърди обжалваното НП. Претендира се и заплащането на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призована,
не ангажират представител по делото и становище по жалбата.
Съдът като съобрази становищата на страните, анализира събраният
доказателствен материал и приложимото право, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. /НП е
връчено по седалище на жалбоподателя с известие за доставяне на
28.10.2024г., а жалбата по делото срещу него е депозирана на 08.11.2024г./
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:
ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи
по категоричен начин, че на 10.09.2024г., св.Ж. /инспектор по приходите при
наказващият орган/, е съставила в присъствието на колегата си св. Т., АУАН
срещу дружеството-жалбоподател с № , за това, че в качеството му на
задължено лице по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗКПО, не е подало годишна
данъчна декларация по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и
дължимия годишен корпоративен данък за 2023г., в установеният с
разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗКПО срок, а именно до 30.06.2024г./ в казуса
до 01.07.2024г., след като 30.06.2024г. е бил неработен ден./ Това бездействие
на жалбоподателя е квалифицирано с акта като административно нарушение
по чл.92, ал.1 от ЗКПО и е посочено, че то е осъществено на 02.07.2024г.
Визираното бездействие на жалбоподателя е констатирано от св.Ж. след
извършена проверка на 01.08.2024г. по данъчноосигурителната сметка на „Р
“ЕООД.
След проверката е изпратена покана до жалбоподателя за съставянето на
АУАН с изх.№4967/01.08.2024г., връчена му на 12.08.2024г. по електронен път
.
2
На 21.08.2024г. , дружеството е подало декларацията си по чл. 92, ал.1
от ЗКПО за отчетната 2023г., за което е генериран входящ № 0100И0782486 в
системата на НАП от тази дата. С подаването на тази декларация,
дружеството е отчело за 2023г. положителен финансов резултат-данъчна
печалба .
АУАН е връчен на законният представител на дружеството лично и
срещу подпис на 10.09.2024г.
Въз основа на АУАН, на 23.10.2024г, Директора ТД на НАП-София,
офис-Благоевград, е издал обжалваното НП№793483F787136, с което за
описаното в акта нарушение по чл.92,ал.1 от ЗКПО, на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв. по чл.261, ал.1 от
същият нормативен акт. По делото не е спорно, че НП също е надлежно
връчено на жалбоподателя-по седалище на процесното дружество, чрез
известие за доставяне на 28.10.2024г.
По делото е представена и самата Годишна данъчна декларация по
ЗКПО за процесното дружество за 2023г., която действително е видно, че е
депозирана в ТД на НАП, офис –Благоевград на 21.08.2024г. Регистрирането
й на тази дата е удостоверено с извадка от програмният продукт на НАП .
На 22.08.2024г. с нарочен платежен документ на л.19, жалбоподателят е
извършил дължимото плащане на данъчно задължение към бюджета в размер
на 49.51 лв.
Със Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на
НАП се удостоверява материалната компетентност на издателя на процесното
НП, а именно директора на ТД на НАП, офис-Благоевград , при и във връзка с
констатирани нарушения по чл.261 от ЗКПО.
Горната фактическа обстановка се извежда от посочените писмени
доказателства, които са ангажирани по реда на НПК, кореспондират по между
си и не са оспорени от страните, както и от гласните доказателства-показания
на свидетелите по акта Ж. и Т., чиито твърдения са логични, последователни
и кореспондират по между си . Ето защо , съдът кредитира всички тези
доказателства като годни и достоверни за изясняване на обективната истина
по спора.
3
ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО
При така изведената фактическа обстановка, съдът приема, че се доказа
по несъмнен и категоричен начин, че ангажирането на имуществената
отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 92, ал.1 от
ЗКПО, е законосъобразно.
НП е издадено от компетентен за това орган и в тази насока се
представи Заповед на Изпълнителния директор на НАП –гр.София за
делегирани правомощия на Директора на офис –Благоевград при ТД на НАП-
София за издаване на такъв акт при констатирани нарушения и на основание
чл. 261 от ЗКПО.
НП и АУАН са изготвени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно
връчени на жалбоподателя.
В НП и в АУАН се съдържан и всички изискуеми се реквизити по чл. 57
и чл. 42 от ЗАНН в това число и: дата и място на съставянето им, орган , който
ги съставя, дата и място на извършване на твърдяното нарушение, фактическо
описание на обстоятелствата при извършване на нарушението чрез
бездействие, правна квалификация на нарушението и доказателства, които го
обосновават . В НП изрично е посочена и санкционната норма на чл. 261 от
ЗКПО, поради което възраженията на жалбоподателя за липса на такъв
реквизит, е неоснователно.
Съгласно чл.40, ал.4 от ЗАНН, когато нарушението се установява въз
основа на официални документи, не е необходимо тази процедура да се
осъществява в присъствието на свидетели. В казуса е безспорно, че
официалната база данни с документи и справки в електронен вид на ТД на
НАП, може и следва да се квалифицира именно като регистър и генериран
източник на официална информация за подавани или неподавани в срок
декларации по чл.92 от ЗКПО, за това съдът счита, че в случая дори не е било
и необходимо да присъстват други свидетели при установяване на описаното с
АУАН деяние и въпреки това при съставянето на процесният акт са отразени
като присъствали на тази процедура св.Ж. и св.Т. .
Изложеното обосновава извода за процесуална законосъобразност на
4
НП.
Наред с горното, с ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че се доказа по несъмнен и категоричен
начин, че жалбоподателят е извършил от обективна страна нарушението
по чл. 92, ал.1, вр. с ал.2 от ЗКПО.
Съгласно чл. 92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които
се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по
образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен
данък в срок от 1 март до 30 юни на следващата година, в териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно
задълженото лице.
От обективна страна, в казуса не е спорно, че процесното дружество е
именно данъчнозадължено лице по ЗКПО, а като такова е следвало да подаде
пред ТД на НАП, офис Благоевград, годишната си данъчна декларация по чл.
92, ал.1 от ЗКПО за финансовата 2023г. именно в предвидения в чл. 92, ал. 2 от
ЗКПО срок – до 30.06.2014 г. Такава декларация обаче е депозирана от
процесното дружество едва към 21.08.2024г. т.е. повече от 2 месеца по-
късно, с което именно към 02.07.2024г. е нарушена визираната нормативна
разпоредба от обективна страна, чрез бездействието му в изискуемият се за
деклариране срок.
След като нарушението е извършено от ЮЛ/търговец/, неговата
отговорност е обективна и безвиновна такава па аргумент на чл.83 от
ЗАНН.
ПО ОПРЕДЕЛЕНАТА САНКЦИЯ
След като правилно е квалифицирано процесното нарушение по чл.92,
ал.1, вр. с ал 2 от ЗКПО, на основание чл.261, ал.1 от този закон, с
обжалваното НП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 500.00лв., което е минимума за такова нарушение посочен от
законодателя, когато деянието е осъществено от ЮЛ, поради което и съдът
намира, че отмерената санкция е в съответствие с нормата на чл. 27 от ЗАНН
и е законосъобразна .
5
Съдът не споделя възражението на защитата за маловажност на случая
по чл.28 от ЗАНН, вр. с пар.1, т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като не констатира, че в
настоящият казус бездействието на жалбоподателя по ЗКПО се отличава с
някаква липса или незначителност на вредните последици или пък с оглед на
наличието на други смекчаващи обстоятелства, че представлява нарушение с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други аналогични
случаи и дела. Касае се за формално деяние, от което не настъпват
съставомерни вредоносни последици по принцип и изтъкването на този
аргумент не обосновава квалифициране на случая като маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Действително, от една страна се установи и не е спорно
между страните, че за процесният период 2023г., жалбоподателят е заплатил
данъчното си задължение по ЗКПО, но е сторил това едва след като е подал с
просрочие декларацията си по чл. 92, ал.1, вр. с ал.2 от ЗКПО, като това
закъснение е близо 2 месеца и половина. При тази продължителност на
просрочието и бездействието на жалбоподателя по чл. 92, ал.1, вр. с ал.2 от
ЗКПО от една страна, което е отегчаващо отговорността на дееца
обстоятелство по чл. 27 от ЗАНН макар и при липсата на констатации за
други негови нарушения по този данъчен закон, което от своя страна следва да
се квалифицира като смекчаващо обстоятелство, съдът не счита, че
процесният случай е маловажен с всички произтичащи от него процесуални
последици по ЗАНН. Все в този ред на мисли, съдът намира, че откроеното
смекчаващо обстоятелство /липса на други нарушения по ЗКПО на
дружеството/ е било отчетено и от санкционният орган, който именно за това
е наложил на жалбоподателя и минималната по размер имуществена санкция
по чл.261, ал.1 от ЗКПО.
Мотивиран от изложеното и като прие, че обжалваното НП е
законосъобразно и издадено и в съответствие както с процесуалния закон
/ЗАНН/, така и с материалния закон /ЗКПО/, съдът намира, че това
постановление следва да се потвърди в неговата цялост и на основание чл.63,
ал.1, т.5 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП№793483-
F787136/23.10.2024г., издадено Директора на ТД на НАП-София, офис
6
Благоевград, с което на „Р “ЕООД, със седалище и адрес на управление: Б ,
бул.“В “№ , представлявано и управлявано от С Б.в Д. е наложена
имуществена санкция в размер на 500.00лв./петстотин лева/, във връзка с
нарушение по чл.92, ал.1, вр. с ал.2 от ЗКПО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд Благоевград
в 14 - дневен срок, считано от обявяването му на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7