РЕШЕНИЕ
№ 3958
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110167984 по описа за 2022 година
Подадена е молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН.
Молителката И. А. Х. твърди, че ответникът М. Х. Х. е неин съпруг, с когото са
живели в едно жилище с адрес: *******************, заедно с детето от брака А. М. Х..
Твърди, че на 12.12.2022 г. в семейното жилище ответникът в пияно състояние крещял по
молителката и детето, псувал молителката на майка, ударил шамар на молителката, ударил
шамар и на детето и заплашил молителката, че ще я убие. Твърдят се и други актове на
домашно насилие, вън от процесуално-преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Моли се за
издаване на заповед за защита от домашно насилие по отношение на молителката и детето.
Претендира разноски.
Молителят А. М. Х., чрез своята майка и законен представител И. А. Х., поддържа
становище за основателност на молбата.
Ответникът М. Х. Х. признава, че е съпруг на молителката и баща на детето; че до
12.12.2022 г. живял с тях в общото жилище в ж.к. „Банишора“; както и, че на посочената
дата е имало скандал между него и молителката. Отрича обаче да е извършвал актове на
домашно насилие против молителката и детето. Моли за отхвърляне на молбата за защита.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на
домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е в преобладаващия случай умишлен акт на
извършителя – такъв, при който той съзнава насилническия, омаловажаващия характер на
действието си. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде преди
всичко извършен по непредпазливост – всеки, който извършва акт на домашно насилие към
друго лице в присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение
1
възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по
реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на
чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в
хипотезите на процесуална субституция – чл. 8, т.т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и прилагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една
или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът
е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към датата
на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на
насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила,
дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако
към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма
изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При
определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН несъмнено представлява наказание и за
индивидуализирането му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие,
така и обществената укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.
Предпоставка за уважаване на молбата е установяването на процесните актове на
домашно насилие. При липсата на пълно и главно доказване на тези актове, молбата се
отхвърля. Ако бъдат установени те, съдът допълнително изследва и както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
В случая е безспорно, че ответникът е съпруг на молителката и баща на детето; че до
12.12.2022 г. живял с тях в общото жилище в ж.к. „Банишора“; както и, че на посочената
дата е имало скандал между ответника и молителката в семейното жилище, на който не е
присъствало друго лице.
Представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която е подробна,
действително сочи, че на 12.12.2022 г. в семейното жилище ответникът е отправял заплахи
и обиди към молителката в присъствието на детето, вкл. и ударил шамар на молителката и
на детето. Ответникът никакво насрещно доказване не е провел в посока на неистинност на
декларацията и съдът намира, че следва да я кредитира.
Молбата за защита следва да се уважи.
По отношение на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗН
По делото са събрани доказателства за предходен акт на физическо насилие от
18.03.2022 г., за който ответникът признава (л. 68 лице и гръб от настоящото дело) – бил
ударил един шамар на молителката и то, защото тя по негови твърдения била пияна, но
представеното съдебно-медицинско удостоверение от 21.03.2022 г. сочи на нанесен
сериозен побой. За процесния акт на домашно насилие от 12.12.2022 г. се твърди същият
механизъм – скандал в пияно състояние, заплахи, обиди и шамари.
Като се имат предвид всички факти по делото и най-вече естеството на акта съдът
2
намира, че са подходящи следните мерки за закрила от домашно насилие, с който да се
преодолее поведението на ответника към молителката и да й даде нужната защита – тази по
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН (предупреждение да се въздържа от актове на домашно насилие) и
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН и чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН (отстраняване от съвместно
обитаваното жилище и забрана за доближаване на пострадалите лица). Последните две
мерки следва да бъдат за срок от четири месеца. Доколкото обаче единият от пострадалите е
дете на извършителя, с което последният трябва да има и контакти, то мярката по чл. 5, ал.
1, т. 3 ЗЗДН следва да включва и контакти на бащата с детето в контактен център.
По отношение на глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН
Съдът намира, че на ответника следва да се наложи глоба от 400 лв. – около средното
наказание, с оглед естеството на извършеното домашно насилие, което не е първия акт на
насилие на ответника.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има молителката, на която следва да се
възстановяват разноски от 600 лв. за хонорар за адвокат.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса за
производството в размер на 25 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. т. 22 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
По действието на заповедта за незабавна защита:
На основание чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита от 14.12.2022 г. губи сила с
постановяване на настоящото решение, тъй като тя бива заменена с окончателната заповед
за защита по делото. За по-голяма яснота заповедта за незабавна защита следва да бъде
изрично отменена от съда, на осн. чл. 253 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 338 от 14.12.2022 г.,
издадена по гр.д. № 67984/2022 г., СРС, 139-ти с-в, на основание чл. 19 ЗЗДН, и я
ОТМЕНЯ, на осн. чл. 253 ГПК.
ИЗДАВА на основание чл. 15 ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на И. А. Х.,
ЕГН **********, и А. М. Х., ЕГН **********, и двамата с адрес: ******************,
против М. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: ***************, и актуален адрес:
******************* за извършен акт на домашно насилие на 12.12.2022 г. в гр. София,
като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН М. Х. Х., ЕГН **********, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие по отношение на И. А. Х., ************* и на
А. М. Х., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН М. Х. Х., ЕГН **********, от
съвместно обитаваното с И. А. Х., ЕГН *********, и на А. М. Х., ЕГН **********, жилище
с адрес: ******************, за срок от четири месеца, считано от 15.03.2023 г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на М. Х. Х., ЕГН **********, ДА
ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 100 метра И. А. Х., ЕГН******************, и А. М. Х.,
ЕГН **********, както и тяхното жилище с адрес: ******************, месторабота на
пострадалото лице, и места за социален отдих, за срок от четири месеца, считано от
15.03.2023 г.,
освен в сгради на съд и на полицейски учреждения и освен доколкото е нужно за
3
изпълнение на следния режим на контакт между бащата и детето, а именно:
ОПРЕДЕЛЯ режим на контакти между бащата М. Х. Х., ЕГН **********, и детето
А. М. Х., ЕГН **********, а именно:
всеки четен петък от месеца между 16:00 часа и 18:00 часа, които се осъществяват в
Детски контактен център, адрес: гр. София, кв. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ 24, ет. 4, офис 1,
**********, е-mail: ***************@*******.** - З. М., а ако поради заболяване на детето,
установено от лекар по предвидената в закона форма, контактите не могат да се осъществят
– същите следва да се реализират в така определените дни, съответно през следващия
нечетен петък от месеца, наред с първоначално определените.
Контактите следва да се осъществяват с продължителност, определена от г-жа З.
М. или посочен от нея експерт като подходяща за охраняване интересите на детето, за което
следва предварително да уведоми страните за продължителността на съответните срещи.
ЗАДЪЛЖАВА И. А. Х., ЕГН **********, при съобразяване на уведомлението за
времето на осъществяване на срещата от страна на служител на Детски контактен център, да
осигури явяването на детето А. М. Х., ЕГН **********, на посочения адрес на центъра.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН М. Х. Х., ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на Прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН М. Х. Х., ЕГН **********, да заплати
глоба в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН М. Х. Х., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА М. Х. Х., ЕГН **********, да заплати на И. А. Х., ЕГН **********, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. § 1 ЗР ЗЗДН сумата от 600 лв. разноски за производството по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед
подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – ОД МВР по
местоживеене на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4