№ 7709
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110115458 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът З. Л. К. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД
следните суми: сумата от 204,73 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва
от 15.07.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 27,00 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2019г. до
08.07.2021г., сумата от 4,91 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от
15.07.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,99 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 31.07.2018г. до
08.07.2021г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 31, находящ се в
гр. София, жк. „...“ бл. 79, вх.БВ, ет.3, аб.№ 83636.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните
суми. Претендира разноски.
Ответникът З. Л. К. не е подала отговор по реда на чл. 131
1
ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Нелбо" АД не изразява становище
по основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника
на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и техни представители в
първото съдебно заседание по делото, липсата на искане делото да бъде разгледано в
тяхно отсъствие, указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната
основателност на исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл.
238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, СРС е
прекратил съдебното дирене за произнасяне с неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато
на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато исковете са вероятно
основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства; съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира
по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата
хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства,
предявените искове са вероятно основателни. С оглед на наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение предявените искове са
основателни и трябва да бъдат уважени.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца разноските
в исковото производство, възлизащи на 71,48 лв. - държавна такса в исковото
производство, както и 50,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство,
2
възлизащи в размер на 13,08 лв. - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство.
Водим от горното и на основание на чл. 239 във връзка с чл. 238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че З. Л. К., ЕГН
********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми: сумата от 204,73
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 15.07.2021г. до изплащане на
вземането, сумата от 27,00 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 15.09.2019г. до 08.07.2021г., сумата от 4,91 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 15.07.2021г. до изплащане на
вземането, и сумата от 0,99 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 31.07.2018г. до 08.07.2021г., които суми касаят
топлоснабден имот – апартамент № 31, находящ се в гр. София, жк. „...“ бл. 79, вх.БВ,
ет.3, аб.№ 83636, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК от 24.07.2021г. по ч.гр.д. № 41444/2021г. по описа на СРС, 81 състав,.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК З. Л. К., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 121,48 лева, разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и сумата
13,08 лева, разноски за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на "Нелбо" АД като трето лице помагач
на страната на ищеца.
Решението НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3