О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 17.10.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на седемнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 1881 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 130 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на А.Г.П. и О.А.П. срещу Определение № 7332 от 06.06.2019г.
по гр.д. № 14217/2018г. по описа на ВРС, 51-ми състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е върната
исковата им молба и прекратено образуваното въз основа на нея производство по
предявените от тях искове с
правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК поради липса правен интерес.
В частната жалба са наведени оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на определението с довод, че в конкретния
случай е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК, доколкото безспорно между
страните е налице висящо изпълнително производство, с предмет парично притезание, по което принудителното изпълнение е насочено
върху недвижим имот, който не принадлежи на длъжника. Съображенията в
обжалваното определение противоречат на задължителната съдебна практика, поради
което молят същото да се отмени като делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
В отговор на жалбата „ТОМИ БИЛДИНГ“
ООД оспорва доводите в нея. Поддържа, че доколкото в случая придобиването на
собствеността от ищеца следхожда по време вписването
на възбрана върху имота в полза взискателя по
изпълнението, то практическата цел на решението по иска с правно основание чл.
440, ал. 1 от ГПК – осуетяване на принудителното изпълнение върху този имот е
непостижима. Моли в тази връзка да се потвърди обжалваното определение.
„Болкан Инвестмънт Енд Ланд“ ЕООД не е депозирало отговор на жалбата.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт –
определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК,
от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за
съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано
по повод предявени от А.Г.П. и О.А.П. срещу „Болкан Инвестмънт Енд Ланд“ ЕООД, ЕИК ********* и „ТОМИ БИЛДИНГ“ ООД, ЕИК
********* отрицателни установителни искове с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект – апартамент С-4, находящ
се в жилищна сграда „Палма Спрингс“, в гр. Варна, ж.к. „Чайка“, кв. 31 не е
собственост на първия ответник – длъжник по изп.д. №
1221/2017г. по описа на ЧСИ Людмил Станев.
Исковете са основани на следните
фактически твърдения: ищците са носители на право на собственост върху
Апартамент С-4, находящ се в ЖС „Палма Спрингс“ в гр.
Варна, ж.к. „Чайка“, кв. 31 на основание влязло в сила на 26.01.2013г. решение
по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД по гр.д. №
3137/2012г. по описа на ВОС. След вписване на исковата молба по посоченото
гр.д. на 15.11.2012г., на 09.04.2013г. е вписана възбрана върху имота от ЧСИ Денчева
/подновена по-стара възбрана/. Тази възбрана е вдигната и заличена на
11.04.2014г. Налице е понастоящем висящо изп.д. №
1221/2017г. с длъжник – първия ответник и взискател –
втория ответник за парични задължения на длъжника, принудителното изпълнение по
което е насочено върху собствения на ищците недвижим имот. С молба от
11.07.2017г. взискателят „Томи Билдинг“ ООД е насочил
изпълнението върху недвижими имоти на „Болкан Инвестмънт Енд Ланд“ ЕООД, сред които и върху собствения на ищците
апартамент С-4. Потасееви са конституирани като длъжници по изп.д. и в
постановлението на ЧСИ е посочено, че същите отговарят за задължението на
длъжника „Болкан Инвестмънт Енд Ланд“ ЕООД. Предприетите
от ЧСИ последващи изпълнителни действия засягат
правата им, които спрямо изпълнението са трети лица, поради което и при наличие
на правен интерес молят за положително произнасяне по делото.
В отговор на исковата молба, „Томи
Билдинг“ ООД оспорил допустимостта на иска, с твърдения, че възбраната върху
апартамент С-4 е вписана по изп.д. № 678/2011 на ЧСИ
Надежда Денчева по искане на взискателя Тамара Вашкевич на 30.11.2011г., преди вписване на ИМ по гр.д. №
3137/2012г. на ВОС. Ето защо и на основание чл. 453, т. 2 от ГПК влязлото в
сила решение по това дело, легитимиращо ищците като приобретатели
е непротивопоставимо на взискателя,
с вписана предходна възбрана върху имота. Взискателят
Тамара Вашкевич от своя страна цедирала
вземането си с договори за цесия, като понастоящем носител на същото е
дружеството ответник. Изп.д. № 678/2011г. на ЧСИ
Денчева е преобразувано в изп.д. № 1221/2017г. на ЧСИ
Людмил Станев, като вписаната възбрана понастоящем не е заличена и дава право
на взискателя да удовлетвори вземането си от
продажбата на ап. С-4, собствен на ищците по делото. Така обосновал липсата на
правен интерес от установителния иск, като отправил
искане за прекратяване на производството по делото.
В обжалваното определение ВРС
приел, че липсва спор между страните относно правото на собственост на ищците
по отношение на имота, върху който понастоящем е насочено принудителното
изпълнение и доколкото на основание чл. 453, т. 2 от ГПК решението,
легитимиращо ищците е непротивопоставимо на взискателя по изпълнението, които следва да търпят
принудителното изпълнение върху собствения им имот, то за тях не е налице
правен интерес от иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК. На това основание прекратил
производството по делото.
За да се произнесе, ВОС съобрази
следното:
Съгласно уредената в чл. 440, ал. 1
от ГПК защита на третото лице, всяко трето лице, чието право е засегнато от
изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което
е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.
В конкретния случай, в исковата си
молба ищците са навели фактически твърдения, че са собственици на недвижим имот
/апратамент С-4/, като правото им на собственост е
засегнато от принудителното изпълнение по изп.д. №
1221/2017г. на ЧСИ Людмил Станев със страни – ответниците
по делото, поради което отправили искане за приемане за установено в
отношенията им, че имотът върху който е насочено изпълнението за парично
вземане, не принадлежи на длъжника. Няма спор по делото, че изпълнителното
производство за парично вземане на „Томи Билдинг“ ООД от „Болкан Инвестмънт Енд
Ланд“ ЕООД е висящо и не е приключило понастоящем,
както и че принудителното изпълнение по него е насочено върху имот,
представляващ апартамент С-4. Т.е. съобразно фактическите твърдения, заложени в
обстоятелствената част на исковата молба предвидените в хипотезата на правната
норма на чл. 440, ал. 1 от ГПК предпоставки за допустимост на иска са налице в
случая. Разпоредбата на чл. 440, ал. 1 от ГПК не поставя изрично допълнителни
изисквания за съществуване на правния интерес от иска и за активната
легитимация по същия, извън посочените такива, нито пък препраща към други
разпоредби, в които се съдържат такива изисквания. Тъй като предпоставките за
възникването на правото на иск по чл. 440 от ГПК са предвидени с изрична правна
норма, то за упражняването на това право е необходимо да са налице само
предвидените в тази норма предпоставки, които не могат да бъдат разширявани
чрез въвеждането на допълнителни такива по пътя на тълкуването.
В т. 4 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по
т.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че искът по чл. 440 от ГПК е
допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало
принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителни действия
върху дадена вещ, които засягат правата на третото лице и то отрича правата на
длъжника върху вещта, предмет на неприключило изпълнение. Разяснено е, че
третото лице, чиито права са засегнати от изпълнението, може да предяви
предвидения в чл. 440 от ГПК отрицателен установителен
иск във всички случаи, когато са налице предвидените в хипотезата на правната
норма предпоставки за това с изключение на случаите, когато спорът за
принадлежността на правото е предмет на вече висящо исково производство,
съответно е разрешен със СПН или защитата му успешно е реализирана чрез друг
предвиден в закона способ – чл. 435, ал. 4 от ГПК.
Посоченото в закона обстоятелство,
което обуславя интереса за предявяване на иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК, е
засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни
действия. Засегнатото право може да бъде както правото на собственост на третото
лице върху вещта, така и притежаваното от това лице ограничено вещно право
върху същата вещ или пък облигационно право, което не би могло да се
противопостави на купувача по публичната продан или съществува възможност да се
погаси след извършването й. При това законът е очертал и активната легитимация
на лицата, имащи правото да предявяват такъв иск, като е посочил, че той може
да бъде предявен от всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението.
Затова искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато
по започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети
изпълнителни действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и
то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението.
Или, предмет на разглеждане е
отрицателен установителен иск, чрез който се цели
установяването по съдебен ред, че недвижимият имот, върху който е насочено
принудителното изпълнение, не принадлежи на длъжника. Ако този иск бъде уважен,
с неговото уважаване ще се признае със сила на присъдено нещо, че ответникът -
длъжник по изпълнението, не е носител на отричаното от ищеца право на
собственост върху имота, определен за публична продан. Правата на третото лице –
ищец върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440,
ал. 1 от ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му. Ето защо,
обстоятелството, че ответникът – взискател не оспорва
правото на собственост на ищците върху обекта на изпълнението, не може да е
аргумент за липса на правен интерес от иска, а точно обратното. Този случай е
равнозначен на това, да се уважи положителен установителен
иск за собственост, който ако беше избран като по-ефективна форма на защита от
ищеца безспорно би бил предявен при наличие на правен интерес от провеждането
му.
Съображенията извлечени от момента
на вписване на изпълнителната възбрана върху имота и този на вписване на
исковата молба на ищците, а от там и за непротивопоставимостта
на невписаните актове на взискателя по чл. 453 от ГПК
са неотносими към процесуалните предпоставки за допустимост
на защитата по исков ред на третото за изпълнението лице, а от там и за правния
му интерес от иска по чл. 440 от ГПК. Уредбата на действието на възбраната по
отношение на взискателя и непротивопоставимостта
на невписаните актове по чл. 452 и чл. 453 от ГПК касае правата на взискателя в рамките на принудителното изпълнение, но не и
тези на длъжника по изпълнението. Право на взискателя
е да ги упражни във висящото изпълнително производство или не. За третото лице,
което твърди засегнати от изпълнението права е винаги налице правен интерес от
установяване със СПН, че обектът на изпълнение не принадлежи на длъжника независимо от правата на взискателя. Въз основа на влязлото в сила решение по чл.
440 от ГПК между третото лице и страните по изпълнението ще се установи със СПН
дали обектът на изпълнението принадлежи на длъжника или не, както и ще се
предопределят следващите действия в изпълнителното производство – дали
изпълнението върху имота ще се осуети или не; по възлагане на имота /чл. 496,
ал. 2 от ГПК – дали третото лице купувач ще придобие права от длъжника
несобственик по изпълнението/; по изплащане на разликата между постъпленията по
изпълнението и дължимите на взискателя суми /чл. 455
от ГПК – дали тази разлика ще се изплати на длъжника несобственик по
изпълнението или на собственика, придобил права след вписване на възбраната/ и
т.н., както и начина, по който ще се уредят отношенията между длъжника и
третото лице. Ето защо несъстоятелен е доводът в отговора на частната жалба, че
дори и да се уважи иска в случая крайната цел и реализация на решението чрез отричане
възможността да се насочи принудителното изпълнение за задължение на длъжника върху
имущество, което принадлежи на трето лице е непостижима. Предявеният иск е
допустим, предявен при наличие на правен интерес от провеждането му.
По изложените съображения,
съдебният състав приема, че обжалваното определение на ВРС, с което исковата
молба е върната на основание чл. 130 от ГПК е неправилно, поради което следва
да се отмени. Делото следва да се върне за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
по частна жалба на А.Г.П. и
О.А.П. Определение № 7332 от 06.06.2019г. по гр.д. №
14217/2018г. по описа на ВРС, 51-ми състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е върната исковата им молба и
прекратено образуваното въз основа на нея производство по предявените от тях
искове с правно основание чл. 440, ал. 1
от ГПК поради липса правен интерес.
ВРЪЩА
делото с указания за
продължаване на съдопроизводствените действия по
разглеждане на същото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване по
аргумент от чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.