Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260198
град
Пловдив, 08.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданска колегия – Х-ти граждански състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря: Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от Председателя гражданско въззивно дело № 1297/2020 г. по
описа на Пловдивския Окръжен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от Кооперация
„Всестранна кооперация свети Власий” ЕИК ********* със седалище в с. Труд,
Община Марица, област Пловдив, против Решение № 1429 от 14.04.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 12020/2019 г. на
Районен съд – Пловдив, ХІV гр.с-в, което
се обжалва в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от Кооперацията против Е.Н.П. и И.Т. П.,
и двамата с адрес,*** иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждането на ответниците
да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца да
упражнява правото си на собственост върху ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 73242.501.77 по КК на село Труд, община Марица, като
премахнат засадените в имот с идентификатор 73242.501.81 по КК на село Труд,
община Марица, трайни насаждения, а именно: лоза,
разположена на 7.5 м. от дъното на имота; лоза, разположена на 9 м. от дъното
на имота; лоза, разположена на 11.5 м. от дъното на имота; 3 бр. лози,
разположени между 13 и 15 м. от дъното на имота и лоза, разположена на 15 м. от
дъното на имота. Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него се
постанови въззивно решение по съществото на спора, с което исковете да се уважат. Претендират се разноски.
Въззиваемите страни Е.Н.П. и И.Т. П. с писмения си отговор оспорват
въззивната жалба като неоснователна. Молят обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Пловдивският Окръжен съд, след
преценка на събраните по делото
доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от
лице, имащо право на
жалба и като такава е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Ищецът е основал иска си на твърдението, че е собственик на ПИ с идентификатор 73242.501.77 по КК на с. Труд, а
ответниците са собственици на съседния ПИ с идентификатор 73242.501.81. Изложени
са твърденията, че двамата ответници са засадили лозови насаждения по границата между двата
имота, които са разположени на разстояния до 1 метър, като лозниците са
вплетени в оградната мрежа. Твърди, че с тези си действия и поддържано
състояние ответниците му пречат да упражнява правото си на собственост, поради
което се иска осъждането им да премахнат процесните лозови насаждения.
Ответниците са оспорили исковете.
В решението си районният съд е приел за
установено по делото, че ищецът е собственик на
дворно място с площ от 2759 кв.м., съставляващо имот № 77, включен в УПИ
II, в кв. 92 на село Труд, при граници: от север и
изток- улици, от юг УПИ III и от запад УПИ I-80 и УПИ VI-81, който е заснет като ПИ с идентификатор 73242.501.77. Приел е за установено също, че ответниците са
собственици на съседния от западна страна имот с
идентификатор 73242.501.81. по тези факти лисва спор пред настоящата инстанция.
За да отхвърли иска по отношение на процесните 7 броя лозови храсти,
районният съд е приел, че за тях е неприложима регламентацията на чл. 52 ЗС и
разположението им на 0.35 м. от имотната граница само по себе си не
представлява пречка за ползването на съседния имот. Приел е за доказано въз
основа на приетото по делото заключение на вещото лице, че по време на вегетацията леторастите на лозите
се прихващата с мустачките по оградата от мрежа и тя им служи като подпорна
конструкция, но това състояние не може да се приеме, че създава пречки за използване на съседния имот, които да
обосновават тяхното премахване.
В исковата си молба ищецът изрично твърди, че в имота
на ответниците на около 0,5 метра от имотната граница са засадени лозови
храсти, като иска тяхното премахване.
Видно от заключението на вещото лице М.В. по
назначената пред ПРС съдебно-агрономическа експертиза, при огледа, извършен от
вещото лице през м.февруари 2020 г. същото е констатирало, че на терена има
налични три броя лозички с височина 0,40 м., на видима възласт две години, като
следва: лозичка – 1 брой, отстояща от оградата на 0,50 м. и на 13 л. метра от
дъното на имота; лозичка – 1 брой, отстояща от оградата на 0,50 м. и на 15 л.
метра от дъното на имота; – 1 брой, отстояща от оградата на 0,50 м. и на 16 л.
метра от дъното на имота. Т.е. установеният брой на лозите към деня на огледа
от вещото лице е бил три, а не седем, както се поддържа във въззивната жалба.
По отношение на описаните като налични три броя лози,
съдът намира, че самото им наличие не представлява поддържането на такова състояние,
което да създава пречки за ползването на имота на ищеца, повече от
обикновените.
Съгласно
нормата на чл.50 ЗС, собственикът на недвижим имот не може да извършва такива
действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването на съседния
имот по-големи от обикновените. Чл. 52 ЗС пък гласи, че не се позволява
да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за
високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Липсва законова
забрана за засаждането на храсти, каквито представляват процесните лозички /на
височина 0,40 м./. Такава регламентация липсва и в Наредба № 7 от 22.12.2003
г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени
зони, която в чл. 94, ал.2 предвижда, че с
оглед санитарно-хигиенните условия и изискванията за огряване от слънцето се препоръчват следните най-малки
разстояния на декоративните и овощните насаждения до границите на съседните
имоти: 1. за ниски дървета (с височина до 2,5 м) - на 1,0 м от границата; 2. за средно високи дървета (с
височина до 5,0 м) - на 1,5 м от
границата; 3. за високи дървета (с височина над 5,0 м) - на 3,0 м от границата. Ограниченията касаят само
засаждането на дървета и единствено с оглед санитарно-хигиенните условия и
изискванията за огряване от слънцето.
Процесните насаждения са храсти, с височина от 0,4 м. и не попадат в посоченото
изброяване. Напротив, чл. 94, ал.3 от същата
наредба гласи, че на вътрешна
регулационна линия към съседни имоти се препоръчват живи огради с височина до
1,20 м.
Ето
защо следва да се приеме, че не са налице условията на чл.109 ЗС, доколкото не
се доказа да е налице неоснователно действие от страна на ответниците, пречещи
на ищеца да упражнява правото си на собственост. Предявеният иск по отношение
на посочените лозови насаждения е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
Като
е достигнал до същия краен извод, районният съд е постановил правилно
решение, което ще се потвърди.
По тези съображения Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1429 от 14.04.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 12020/2019 г. на
Районен съд – Пловдив, ХІV гр.с-в в
частта му, с която е отхвърлен предявеният от Кооперация „Всестранна кооперация свети Власий” ЕИК
********* със седалище в с. Труд, Община Марица, област Пловдив против Е.Н.П. и И.Т. П., и двамата
с адрес,*** иск с правно основание
чл. 109 от ЗС за осъждането на ответниците да преустановят неоснователните си
действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху
ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 73242.501.77 по КК на село Труд, община
Марица, като премахнат засадените в имот с
идентификатор 73242.501.81
по КК на село Труд, община Марица, трайни
насаждения, а именно: лоза, разположена на 7.5 м. от дъното на имота; лоза,
разположена на 9 м. от дъното на имота; лоза, разположена на 11.5 м. от дъното
на имота; 3 бр. лози, разположени между 13 и 15 м. от дъното на имота и лоза,
разположена на 15 м. от дъното на имота.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: