№ 2468
гр. София, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100511359 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение№20165762 от 30.07.2021г., постановено по гр.дело №17494/2019г. по описа
на СРС, ГО, 87 с-в ответникът ЗАД„Д.Б.: Ж. и З.“АД, ЕИК ****, е осъден да заплати на „С.“
ООД, ЕИК****, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 425,60лв.- обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 02.04.2017г. по вина на
водача на л.а.„БМВ 320Д“, с ДК№****, чиято гражданска отговорност е застрахована от
ответника и изразяващи се в настъпили щети по л.а.„Рено Меган“, с ДК№****, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба 26.03.2019г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 650лв. разноски по делото.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника ЗАД„Д.Б.: Ж. и З.“АД. Жалбоподателят поддържа, че не е обсъдено
възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а.
„Рено Меган“. Твърди, че водачът на л.а.„БМВ 320Д“ своевременно подал светлинен сигнал
за извършване на маневра „завой наляво“, огледал се и имал достатъчна дистанция спрямо
друг автомобил зад него, а л.а.„Рено Меган“ е бил значително по-назад. Поради това твърди,
че водачът на последния лек автомобил е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗДвП и не се
е убедил, че може да извърши безопасно маневра „изпреварване“. Моли решението на СРС
да бъде отменено, а искът– отхвърлен изцяло. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата „С.“ ООД в подадения в срок отговор на въззивната жалба
1
оспорва същата като неоснователна. Счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено
като правилно, като излага съображения в тази насока. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението, следва да
се добави и следното:
Механизмът на настъпване на процесното ПТП е установен безспорно от представените
по делото писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел, въз основа на които
е изготвено и заключението на вещото лице по изслушаната САТЕ. От заключението на
вещото лице се установява, че непосредствено преди удара лекият автомобил „БМВ“ е бил
спрял на автобусната спирка и в момента в който към него се приближава лекият автомобил
„Рено“, водачът на първото МПС е предприел маневра „завой наляво“. Към този момент
вече ударът е бил непредотвратим за водача на втория автомобил. При доказателствена
тежест на ответника, по делото не са събрани доказателства за твърдяното от него
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил „Рено“. Не
се установява безспорно водачът на лекия автомобил „БМВ“ да е подал светлинен сигнал
преди да започне извършването на предприетата от него маневра „завой наляво“, както и да
се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да е извършил маневрата, като се е съобразил с
тяхното положение, посока и скорост на движение, съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 и
чл.26 от ЗДвП. От друга страна, от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че непосредствено преди извършване на маневрата „завой наляво“ лекият
автомобил „БМВ“ е бил спрял на автобусна спирка, поради което не може да се приеме, че
водачът на лекия автомобил „Рено“ изобщо е предприел маневра „изпреварване“ по
отношение на първия, респективно да се изследва дали е нарушил разпоредбите на чл.25,
ал.1 и чл.41-43 от ЗДвП.
Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
2
решението на СРС – потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по
жалбата е направил разноски в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение, които
следва да му бъдат присъдени изцяло.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение№20165762 от 30.07.2021г., постановено по гр.дело
№17494/2019г. по описа на СРС, ГО, 87 с-в.
ОСЪЖДА ЗАД„Д.Б.: Ж. и З.“АД, ЕИК ****, да заплати на „С.“ ООД, ЕИК**** сумата
от 200лв. (двеста лева)- адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3