Р Е Ш Е Н И Е  

№ 164

 

гр. Разград, 04.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

                                       ЧЛЕНОВЕ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                                      МАРИН М.

 

при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 171 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „СЕМДО ТРАНС“ ООД,  гр. Разград против Решение №197/05.07.2021г., постановено по АНД №285/2021г. по описа на Разградски районен съд, с което е потвърдено оспореното Наказателно постановление (НП) № 38-0000540/10.03.2021г. на Директора на Регионална Дирекция "Автомобилна администрация" (РД „АА“) – Русе, с което за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от същия закон.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с националния закон и относимите нормативни актове от европейското право, поради което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се отмени оспореното НП.

Ответникът по касационната жалба не се явява в съдебно заседание и не ангажира съда със становище.

Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила атакуваното съдебно решение.

Разградският административен съд, след като прецени направените оплаквания, които съобрази с доводите  и становището на страните и анализира събраните в хода на производството доказателства, констатира следното:  

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:

В хода на съдебното производство са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които установяват фактите от значение за спора. Същите сочат, че на 21.01.2021г. служители на РД „АА“ извършили комплексна проверка на "СЕМДО ТРАНС" ООД. При нея установили че дружеството е лицензиран превозвач и осъществява международен автомобилен превоз на товари, като на 06.10.2020г. допуснало да се извърши международен превоз на товари по маршрут  от Румъния до Република България от водача Драгомир Петров,  който не отговарял на изискванията за психологическа годност - нямал валидно удостоверение за психологическа годност (УПГ). Това обстоятелство е установено след справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите. Приложена е разпечатка от него, която сочи, че лицето Драгомир Петров е имал издадено УПГ, валидно до  30.08.2016 г. и ново УПГ, издадено на 09.01.2021г.. При тези данни е прието, че транспортното предприятие е извършило нарушение по  чл. 7а, ал. 2 пр. 3 от  ЗАП и срещу него е съставен АУАН №285592/21.01.2021г.. той е надлежно връчен на представител на дружеството и подписан без възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Наказващият орган е възприел изцяло отразените констатации и въз основа на тях е издал процесното НП, с което при идентично фактическо описание и правна квалификация на нарушението на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 96г, ал.. 1 , пр. 2 от ЗАП. С решението си Разградски районен съд е потвърдил НП. Изложените от него съображения се споделят и от настоящата инстанция.

Както АУАН, така и НП са постановени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия при спазване на изискванията за форма и съдържание. Описанието на вмененото  административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички необходими белези, които го индивидуализират. Приложени са и относимите законови разпоредби.

От събраните доказателства еднозначно и недвусмислено се установява, че превозвачът е допуснал да се извърши международен превоз на товари от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, тъй като не притежава УПГ.

Изискванията, на които трябва да отговарят водачите, осъществяващи обществен превоз на пътници и товари, съответно и документите, които установяват това съответствие, е предоставено на вътрешното законодателство на държавите членки, стига то да е съобразено с минималните стандарти, посочени в Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и Европейския съвет от 20.12.2006г., транспонирана у нас със ЗДвП и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове (§35 от ПЗР на ЗДвП). Няма пречка вътрешните правила да бъдат и по-строги, в който смисъл са разпоредбите на цитираната директива. Съгласно съображение 9 от Директива 2006/126/ЕО доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това.

С разпоредбата на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДвП законодателят е делегирал на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията правомощието с подзаконов нормативен акт определи изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии. Във връзка с това е приета Наредба № 36 от 10.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (Наредба №36).  С нея се определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари (чл. 1 , ал. 1, т. 4 от Наредба №36), като съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата изследвания за тяхната психологическа годност могат да се извършват и извън случаите, посочени в чл. 1, ал. 1 по искане на работодателя на водача при постъпване на работа или при други случаи. Посочената разпоредба е в пряка връзка със задължението на лицензираните превозвачи по чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност. Психологическата годност на водачите се установява чрез извършване на психологическо изследване, което завършва със заключение, като при положително заключение на изследваното лице се издава нарочен удостоверителен документ - "Удостоверение за психологическа годност", а при отрицателно заключение на изследваното лице не се издава документ (чл. 7 от Наредба №36). Анализът на тази нормативна уредба сочи, че при липсата на валидно УПГ се приема, че водачът не отговаря за изискванията за психологическа годност  и лицензираният превозвач не следва да му възлага извършването на превоз на пътници или товари. В противен случай, с противоправното си поведение той осъществява нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАП.   

Въз основа на така изложените съображения съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна вмененото административно нарушение, поради което правилно и обосновано е ангажирана неговата отговорност на основание чл. 96г, ал.1, пр. 2 от ЗАП. Определеното наказание е в абсолютния размер, посочен от законодателя и предвид забраната на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН липсва правна възможност то да бъде намалено или изменено.

В този смисъл са и мотивите на въззивния съд. Постановеното от него решение е валидно, допустимо и в съответствие процесуалния и материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

Мотивиран така Разградски административен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №197/05.07.2021г., постановено по АНД №285/2021г. по описа на Разградски районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:1./п/                                                 

                            2./п/