№ 6985
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20241100500153 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 18612 от 13.11. 2023 г. по гр.д. № 60615 по описа 2022 г. на
СРС, Второ ГО, 74-ти състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, срещу Р. М. К., искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Р. М. К. гр. София, ж. к. "*******, дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Ястребец" 23Б,
сумата в размер на 159, ЗЗ лева, представляваща главница за стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2017 г. до 31.03.2018 г.,
доставена в имот, находящ се гр. София, ул. ******* магазин № 4, аб. №
422423 и сумата в размер на 1, 61 лева, представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по гр. д. № 14678/2021 г., по описа на СРС, 74 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.07.2017 г. до 30.11.2017 г., иска за сумата в размер на 38, 60 лева
1
– обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.05.2018
г. до 08.03.2021 г. върху вземането за главница за потребена топлинна енергия
и иска за сумата в размер на 0, 40 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху вземането за главница за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 08.03.2021 г.
Постъпила е въззивна жалба от ответницата пред СРС- Р. М. К..
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца
срещу ответницата /въззивник/ са уважени за сумата в размер на 159,33
лв.- главница, представляваща стойност на топлинна енергия за периода
от м.12.2017 г. до м.03.2018 г. и 1,60 лв.- дялово разпределение за периода
от м.03.2018 г., вкл. и в частта за разноските.
Излагат се доводи, че решението е неправилно като несъобразено с
възраженията, направени в отговора по исковата молба, с изключение на
възражението за давността. Сочи, че своевременно било направено
възражение, че ответницата няма качеството на потребител на топлинна
енергия за имота по исковата молба, а именно: магазин № 4 с адрес: гр.София,
ул.*******. Сочи, че от страна на ответницата бил оспорен представения
договор № 737 Т 422423; същият нямал достоверна дата. При липсата на дата
не можело да се установи кои ОУ са приложими. Писмото, образец №10
приложение към чл.15 не съдържало достоверна информация, тъй като не бил
посочен аб.№. На гърба на документа имало посочени две дати – за ищцовото
дружество – 01.10.2020 г., а за ответницата – 27.08.2010 г. Договорът сключен
между ответницата и ищцовото дружество № 7311/27.08.2010 г. също бил
оспорен. Вместо това съдът бланкетно бил приел, че договора не е оспорен.
От събраните по делото доказателства не се установявало по безсъмнен начин,
че ответницата е собственик на процесния имот. По делото не се установило
по какъв начин е направено изчислението на дължимите суми, както и реално
потребеното количество топлинна енергия. Партидата за имота не била водена
правилно. Вещото лице при изготвяне на заключението било ползвало само
документи на ищеца и на третото лице помагач /ФДР/.
Иска се от съда да отмени решението в обжалваната му част и да
отхвърли така предявените искове
Въззиваемата страна – „Топлофикация-София“ ЕАД, ищец пред СРС,
депозира отговор по въззивната жалба в който излага становище за
2
неоснователност на същата. Претендира разноски.
Третото лице помагач по делото – „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение особеният представител на въззивницата е
уведомен с връчването на същото на 15.11. 2023 г., а въззивната жалба е
подадена на 23.11. 2023 г./по пощата/, следователно е в срока по чл. 259, ал.1
ГПК.
В обжалваната част СРС е уважил исковете предявени по реда на чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЗД.
Следователно е налице правен интерес от обжалване и въззивната
жалба е допустима.
В частта, в която претенциите на ищеца не са уважени, не е
подадена въззивна жалба поради което решението е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 24. 03.2021 г. по ч.гр.д.№ 14678 по описа за 2021 г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът Р. М.
К. е била уведомена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
За указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК липсват данни кога заявителя
е уведомен.
Исковата молба е предявена на 09.11.2022 г., т.е. в срок.
По доводите във въззивната жалба:
Спорно по делото пред настоящата инстанция са обстоятелствата има
ли качеството на потребител ответницата, както и доказал ли е ищеца реално
потребеното количество топлинна енергия.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел:
Относно качеството на потребител с оглед доводите на ищеца и
3
представените по делото писмени доказателства – договор № 731/Т422423,
заявление за сключване на договор от 27.08.2010 г. , нот.акт за учредяване на
право на строеж № 96 от 03.12.2007 г., както и нот.акт за продажба на
недвижим имот № 81 от 21.03.2018 г. се установявало, че ответницата има
качеството на потребител съгласно легалната дефиниция на пар.1, т.33 а от ДР
на ЗЕ. Разпореждането с недвижимия имот било сторено след процесния
период.
Съдържанието на правоотношението между ищеца и ответницата се
уреждало от ОУ, одобрени от КЕВР и в договора изрично било посочено, че
ответницата се е запознала с тях.
Относно размера на потребената топлинна енергия СРС се е позовал
на заключението на съдебно-техническата експертиза, което е приел за пълно,
обективно и компетентно изготвено. От същото се установявало, че за
процесния период е начислявана ТЕ, отдадена от сградна инсталация въз
основа на дистанционно отчитане на монтирания в имота топломер, както и
била начислявана БГВ въз основа на показанията на 1 бр. водомер за топла
вода с дистанционно отчитане. Съгласно заключението стойността на
потребената ТЕ възлизала на 323,38 лв., която стойност била определена при
съобразяване с данните по изравнителните сметки. Липсвали данни
стойността на потребената ТЕ да е заплатена. По отношение на това вземане е
прието, че възражението за погасителна давност е основателно за периода от
м.07.2017 г. до м.11.2017 г., което възлизало на стойност от 65,42 лв.
Непогасена по давност била стойността на ТЕ за периода от м.12.2017 г. до
м.03.2018 г. и същата съгласно заключението на вещото лице възлизала на 258
лв. Ищецът, обаче претендирал по-малък размер и затова претенцията е
уважена за сумата в размер на 159,33 лв. Приета е за дължима и стойността на
предоставената услуга за дялово разпределение. Последната се претендирала
за периода от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г. и това вземане не попадало в
погасителна давност поради което е уважено в пълен размер от 1,61 лв.
/Лихвата за забава върху двете главници не е присъдена и както вече
посочихме по-горе, в тази част първоинстанционното решение не е предмет на
въззивно обжалване/.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
4
Относно наличието на облигационно отношение по доставка и
потребление на топлинна енергия:
Правилен е извода на СРС, че страните по делото са обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди:
От страна на ответницата на 27.08.2010 г. е подадено заявление /л.15 по
делото пред СРС/, съдържащо волеизявление за встъпване в облигационно
отношение с ищцовото дружество по доставка на топлинна енергия до имот,
който изрично е индивидуализиран в заявлението, а именно: гр.София,
ул.“*******, партер., магазин 4; посочен е и отопляемия му обем -100, 48
куб.м. Заявлението съдържа и дата на подаване, както и подпис на
заявителката.
Представен е и титул за собственост на процесния магазин, а именно:
нот.акт № 96 от 03.12.2007 г., л.16 по делото пред СРС, видно от т.6
ответницата е придобила собствеността на процесния топлоснабден имот.
Разпореждането с имота ответницата е сторила след процесния период.
Безспорно, предложението на ответницата до ищцовото дружество за
сключване на договор е прието след като на л.14 по делото пред СРС е
представен такъв, № 731 Т422423. Срокът на договора е безсрочен, видно от
отбелязаното в него. Неразделна част от този договор е горепосоченото
заявление, както и ОУ на топлофикационното дружество за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди. Купувачката изрично е посочила, че се
е запознала с ОУ. При това положение съдът намира за неоснователен довода
във въззивната жалба, че договора няма достоверна дата.
Обстоятелството, че в договора е посочен аб. № се установява още от
заглавната му част- „Т422423“. Следователно и този довод във въззивната
жалба се явява неоснователен.
От представените от ФДР, трето лице помагач в процеса, писмени
документи /л.114 и следв. по делото пред СРС/ с молбата му от 11.10.2023 г.,
се установява, че партидата се води на името на ответницата Р. К.. Доколкото
заявеното от особения представител на ответницата, че „партидата е водена
неправилно“ е бланкетно, настоящата инстанция приема, че тези документи
отразяват по достоверен начин кой е потребителят на ТЕ за стопански нужди,
а именно, както е отразено в тях: Р. К..
Обстоятелството, че документа, обр.10, озаглавен „идентификация на
5
топлоснабден имот“ /л.33 по делото пред СРС/ е подписан за ищцовото
дружество на 01.10.2010 г., а от собственицата /ответник по спора/ на
27.08.2010 г. не променя качеството на Р. К. като собственик на имота, респ.
като потребител по смисъла на пар.1, т.33 а от ДР на ЗЕ.
Следователно неоснователен е довода на особения представител на
въззивницата, че не е доказано по делото качеството на потребител на
топлинна енергия.
Относно размера на задълженията:
Същият е установен от допуснатата, изслушана и приета по делото
съдебно– техническа експертиза. Видно от отразеното в заключението
задълженията се формират от топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, както и от потребление за БГВ. Отчетите са извършени
съобразно, намиращия се в имота монтиран водомер.
Видно от отразеното в молбата от 17.10.2023 г. от страна на особения
представител не е заявено оспорване на експертизата.
По отношение на стойността на услугата за дялово разпределение
въззивната жалба не съдържа конкретни доводи поради което въззивната
инстанция по арг. от чл.269 ГПК не следва да излага мотиви.
СРС е обсъдил възраженията в отговора по исковата молба и събраните
по делото доказателства; не са допуснати сочените от въззивницата
процесуални нарушения.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции в
обжалваната си част първонистанционното решение като правилно следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата разноски не се следват. А и такива не са правени
поради което не се присъждат.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени за
процесуално представителство. Съдът определя такива на основание чл.78,
6
ал.8 ГПК в размер на 100 лв. за юрк.възнаграждение, както и за особения
представител в размер на 200 лв. или общо разноски в размер на 300 лв. С
оглед изхода на спора разноски се следват и такива ще бъдат присъдени.
На основание чл.77 ГПК въззивницата остана задължена за
държавната такса за въззивното обжалване, която е в размер на 50 лв./2
иска по 25 лв./ поради което същата следва да бъде осъдена да я заплати в
полза на СГС.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18612 от 13.11. 2023 г. по гр.д. № 60615 по
описа 2022 г. на СРС, Второ ГО, 74-ти състав в частта, в която се:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *******, срещу Р. М. К., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Р. М. К., ЕГН **********, гр. София, ж. к. "*******, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, сумата в размер на 159, ЗЗ лева,
представляваща главница за стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.12.2017 г. до 31.03.2018 г., доставена в имот, находящ се гр. София,
ул. ******* магазин № 4, аб. № 422423 и сумата в размер на 1, 61 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 14678/2021 г.,
по описа на СРС, 74 състав, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Р. М. К., ЕГН ********** гр. София, ж. к. "*******, съдебен
адрес: гр.София, пл.“*******- адв.Д., да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Ястребец“ № 23 Б, сумата в размер на 300 лв. – разноски пред
въззивната инстанция.
7
ОСЪЖДА Р. М. К., ЕГН **********, гр. София, ж. к. "*******, съдебен
адрес: гр.София, пл.“*******- адв.Д., на основание чл.77 ГПК да заплати в
полза на Софийски градски съд сумата в размер на 50 лв.- държавна такса
за въззивното обжалване.
Да се издаде изпълнителен лист в полза на СГС.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8