Р Е Ш Е Н И Е
№ 317
гр. Плевен, 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет
и първи май две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВО РАДЕВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 273/2021г. по
описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на ОД на
МВР – Плевен, чрез юрисконсулт Г.А.срещу Решение № 97 от
15.03.2021 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 314/2021 г. по
описа на съда.
С решението си съдът е отменил Наказателно
постановление № 20-0256-000660 от 18.12.2020 г. на Началника на, РУ – Долна
Митрополия към ОДМВР - Плевен, с което на П.М.М. *** на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл. 6, т.
1 от ЗДвП, затова че на 20.11.2020 г. в 14:59 часа като водач на лек автомобил
„Пежо 207“ с рег. № ***в гр. Долна Митрополия, ул. „Илю Войвода“, до Бюро по
труда в посока с. Победа нарушава пътен знак В-2, забранено влизането на МПС в
двете посоки при въведена временна забрана за движение. С
определение е допълнил решението в частта за разноските и според изхода на
спора е присъдил в полза на П.М.М. направените разноски за адвокатско
възнаграждение пред първата инстанция в размер на 300 лв.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно
отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Твърди, че в хода на административно-наказателното
производство е допуснато нарушение на чл. 40, ал.3 и чл. 43, ал.2 от ЗАНН. Посочва,
че няма процесуална пречка свидетелят по акта да бъде свидетел и на отказа на
нарушителя да подпише АУАН, тъй като на посочените дата, час и място не е имало
други лица, които да встъпят в качеството на свидетел в административно
наказателното производство и не е нарушение обстоятелството, че отказът е
удостоверен с подписа на свидетеля, без да бъдат вписани негови лични данни. Предвид
факта, че свидетелят на отказа и свидетелят на нарушението са едно и също лице
и данните му са вписани веднъж в АУАН не е наложително да бъдат отново
вписвани. Относно самоличността на свидетеля няма спор. Същият е установен и
разпитан в съдебно заседание. Навежда
доводи, че НП е правилно и законосъобразно. Издадено от компетентен орган в
рамките на неговите правомощия, при проведено по законоустановения ред административно
наказателно производство, без допуснати процесуални нарушения. Моли, да бъде
отменено постановеното от РС – Плевен решение, а по същество – да се потвърди
НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер
съобразно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Ответникът по касация – П.М.М., чрез адв. Т.К.от
Адвокатска колегия – гр. Плевен изразява становище, че жалбата е неоснователна,
а оспореното решение е правилно и
законосъобразно. Счита за неоснователни и необосновани изложените в
касационната жалба твърдения за неправилно приложение на материалния закон,
както и за липсата на допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и
издаването на НП. Подробни съображения в тази насока излага в писмени бележки
като поддържа изложените от съда мотиви. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК, общо в размер на
450 лева за двете инстанции.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че касационната
жалба е основателна, мотивирана и предлага да бъде отменено първоинстанционното
решение.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е
валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Обосновано на събраните доказателства
съдът е приел за безспорно доказано визираното нарушение, въз основа на
свидетелските показания и писмените доказателства като е достигнал до верен
извод, че констатациите в акта се потвърждават. От писмото на Община Долна
Митрополия се установява, че със Заповед № 53-00-809/27.10.2020г. на АПИ за
организацията по затваряне на пътния участък е била въведена временна забрана
за движение. Водачът не е съобразил поведението си с поставения временно пътен знак
В-2, забраняващ влизането на МПС в процесния участък и в двете посоки, което се
потвърждава от разпитаните свидетели и представлява нарушение на чл. 6 т.1 ЗДвП
– несъобразяване с пътните знаци, така както е посочено. В акта и НП е отразено
и обстоятелството, че нарушението е извършено при въведена временна забрана за
движение на МПС, което се потвърждава от приобщеното писмено доказателство от
община Д. Митрополия в хода на съдебното производство и има значение при
определяне на вида и размера на наказанието.
Ето защо правилно е била приложена санкционната разпоредба на чл. 183
ал.7 ЗДвП, предвиждаща наказание лишаване от правоуправление за срок от един
месец и глоба от 300 лв. при навлизане след знак, забраняващ влизането на
съответното ППС при въведена временна забрана за движение.
Неправилно съдът е отменил НП на
процесуално основание като е приел за съществено процесуално нарушение факта,
че отказът на нарушителя да подпише акта бил удостоверен само с подписа на
свидетеля по акта, без посочването на имената и адреса му, както и че в НП не
са посочени и събрани доказателства, които да обосноват приложената санкция. Последният извод се
опровергава от приетото от съда за доказано, че е била въведена временна
забрана за движение с цитираната заповед на АПИ. Служебно задължение на съда е
да издири обективната истина и в тази връзка да изиска всички необходими
доказателства, а не само посочените от страните.
Отказът на нарушителя да подпише и получи
препис от акта е удостоверен с подписа на свидетеля Ц.И.М., който е свидетел-очевидец
на нарушението и неговите данни се съдържат в акта. Изискването на чл. 43 ал.2 ЗАНН за посочване на името и точния адрес на свидетеля на отказа е въведено с
цел този свидетел да бъде призован и разпитан. В случая Ц.М.е бил призован и
разпитан и пред съда е потвърдил, че е удостоверил с подписа си съставянето на
акта и отказа на водача да подпише акта, а този факт и не се оспорва. Разпоредбата
не съдържа изискване този свидетел да е различен от свидетелите, присъствали
при извършването или установяването на нарушението. А и не е имало други
свидетели на място при съставяне на акта, които да удостоверят отказа. Затова по
никакъв начин не са били накърнени правата на наказаното лице.
По тези съображения Решението на Районен
съд – Плевен следва да се отмени, а по същество – да се потвърди НП като
законосъобразно.
При този изход на делото на осн. чл. 63
ал.5 ЗАНН в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50 лв., тъй като осъщественото процесуално представителство е без
явяване в съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 221
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 97 от 15.03.2021 г. на Районен съд – Плевен, постановено по
н.а.х.д. № 314/2021 г. по описа на съда, допълнено с Определение № 112/26.03.2021г.
в частта за разноските и вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0256-000660 от 18.12.2020 г. на Началника на
РУ – Долна Митрополия към ОДМВР - Плевен, с което на П.М.М. *** на основание
чл.183, ал.7 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение
по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА П.М.М. *** да заплати на Областна Дирекция на МВР – Плевен 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура
– Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
Особено мнение на член-съдията Катя
Арабаджиева:
Считам за
правилен извода на въззивния съд за допуснато съществено процесуално нарушениев
административнонаказателното производство, изразяващо се в подписване на отказа
на нарушителя да подпише акта от
лицето, станало свидетел на установяване на нарушението.
Съгласно
разпоредбата на 43, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта,
това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на
който се отбелязват в акт. Видно е на първо място от съставения акт на л.4 от
въззивното дело, че въобще не са вписани
нито трите имена, нито адрес на лицето, което е станало свидетел на отказа на
нарушителя да подпише акта. Обстоятелството, че това е свидетелят по акта, е
станало известно едва при разпита на св. Манов в съдебно заседание, в което той
е посочил, че именно той е свидетел на отказа. Това нарушение-невписване на
трите имена и адреса на свидетеля на отказа, само по себе си съставлява
нарушение. Защото целта на вписването на трите имена и адреса е да се осигури
възможност да бъде издирен и разпитан този свидетел във връзка с удостоверените
от него обстоятелства. В конкретния случай това е било възможно единствено,
защото той е едно от длъжностните лица, констатирали нарушението.
На второ място, както стана ясно
от изложеното горе, установява се от показанията на свидетеля Манов, че той е
бил едновременно свидетел-очевидец на извършеното нарушение и свидетел на
отказа на водача да подпише акта за нарушение и да получи препис от него. ЗАНН
урежда четири категории свидетели, които е допустимо и следва да присъстват при
съставяне на АУАН и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при
извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено
един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на
нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване
на обективната фактическа обстановка. Свидетел от тази категория е вписаният
под № 1 в АУАН такъв –Ц.И.М.. Втората - свидетели, присъствали при установяване
на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства, относими към
датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е възприел
елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито
показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и
обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали
при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две
групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на
нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено
обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели
на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие
се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от
процесуалната възможност по чл.
43, ал. 2 от ЗАНН. Тези четири категории свидетели, удостоверяват различни
факти и обстоятелства. За да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността
на актосъставителя и свидетелите на извършването или установяването на
нарушението, както и в истинността на отразените, удостоверени с подписите на
свидетелите-очевидци факти и обстоятелства в АУАН, свидетелят по чл.
43, ал. 2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл.
40, ал. 1 и ал.
3 от ЗАНН. Доколкото в АУАН липсва посочен свидетел, различен от
свидетелите на извършване на нарушението, удостоверяващ отказа на водача на
подпише акта и да се запознае с неговото съдържание, то е налице процесуално
нарушение, от категорията на съществените, което е самостоятелно основание за
отмяна на процесното наказателно постановление, до какъвто правилен извод е
достигнал и въззивният съд.
СЪДИЯ К.Арабаджиева: