Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Десислава Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 6 181 по
описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 288
ал.11 вр. 288 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ /отм./ за сумата
от 26 000 лв.
В исковата молба на К.Д.Л. /починал
в хода на съдебното производство и на негово място конституирани неговите наследници
по закон – С.В.Л., Д.К.Л. и В.К.Л./ се твърди, че на 14.11.2014 г., около 17,25
часа, в гр. Дряново на ПП-5, км. 127, площад „Ракетата” се е осъществило ПТП от
водача на лек автомобил „Опел Корса” с рег. № ********-
Й.Х.Я., който блъснал К.Л.. Вследствие на ПТП-то той получил контузия на
главата с дълбоки охлузвания и наранявания по челната и теменната област,
лявата слепоочна област, ушната мида, кръвонасядания
и оток на лявата ръка и дясно коляно. Бил откаран в МБАЛ „д-р Тота Венкова” –
гр. Габрово, където му била поставена диагноза: контузио
капитис, комоцио церебри. Твърди се, че оттогава останал на постелен режим,
чувствал се замаян и дезориентиран, не можел да контролира тазовите си
резервоари и ползвал памперси. Твърди се, че инцидентът се отразил и на общото
му здравословно състояние.
Предвид изложените фактически твърдения е мотивиран правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника Г.Ф. да му заплати сумата 26 000 лв.– обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда.
Претендират се разноски.
Ответникът Г.Ф., редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК с релевирани
в същия възражения, включително възражение за съпричиняване.
Претендира разноски.
По делото като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран Й.Х.Я.
/починал в хода на съдебното производство и на негово място конституирани
неговите наследници по закон – М.А.Я. и Й.Й.Я./,
които оспорват исковете.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Г..
Възраженията на ответника се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Ш..
Възраженията на третото лице се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. К..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТПс
пострадали лица рег. № 9981/17.12.2014 г. от РУ на МВР – гр. Дряново. От
съдържанието на същия се установява, че на 14.11.2014 г. , около 17.00 часа в
гр. Дряново, ПП-5, км 127 се е осъществило ПТП между лек автомобил „Опел Корса” с рег. № ********, управляван от Й.Х.Я. и К.Д.Л. –
пешеходец, от което е пострадал пешеходецът, на който са причинени охлузвания
по тялото.
Представено по делото е молба с изх. № 24-01-20/02.04.2015 г. до Г.Ф., от
което е видно, че е поискано изплащане на обезщетение на К.Д.Л..
По делото е изслушана и съдебно автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице С.В.А.. В същото, вещото лице е обосновало
извод, че скоростта на движение на лекия автомобил е била около 50 км/ч, при
която скорост в конкретната пътна обстановка опасната зона за спиране е била 38
метра. Вещото лице е обосновало извод, че отстоянието на автомобила от мястото
на удара в момента, в който пешеходецът е предприел пресичане на платното за
движение е 59 до 78 метра, което обосновава извод за техническа възможност на
водача на лекия автомобил да предотврати удара с пешеходеца. Обоснован е извод,
че ПТП е осъществено в пътен участък на около 14-15 метра от пешеходна пътека.
Обоснован е и извод, че не е имало препятствия пред видимостта и за двамата
участници в ПТП.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Д.Л.К.. В същата вещото лице е обосновало извод, че К.Л. от ПТП е
получил контузия на главата с мозъчно сътресение, без травматологични прояви.
Обоснован е извод за проведено тридневно стационарно лечение. Посочено в
заключението е, че възстановителният период е 1 месец като през първата седмица
интензитета на болките е бил сравнително висок с постепенно затихване към края
на възстановителния период. Вещото лице е посочило, че трудно могат да бъдат отграничени болките и страданията от самата травма от тези
от абстиненцията с оглед на това, че пострадалият е
бил путатор /пристрастен към алкохола/.
По делото е изслушана и повторна съдебно медицинска експертиза, изготвена
от вещото лице д-р П.С.П.. В заключението си вещото лице е обосновало извод, че
в резултат на ПТП К. Д.Л. е получил травматични увреждания, изразяващи се в
лека по тежест черепно-мозъчна травма/мозъчно сътресение/, протекла без
медицински данни за настъпване на пълно безсъзнателно състояние /кома/,
контузия на главата, травматични охлузвания в теменната и челни области на
главата. Обоснован е извод за проведено стационарно болнично лечение включващо постелен режим и активно неврологично наблюдение. Вещото
лице е посочило, че в епикризата не е отбелязана
Глазгоу кома скала при постъпването, която е задължителен елемент от
неврологичния статус и е важна за начална оценка на тежестта на
черепно-мозъчната травма. Посочено е, че при пациента не е проведено компютърно
томографско изследване на главния мозък, което е
задължително при ПТП травмите поради високоенергийния
им характер. Вещото лице е посочило, че с напредване на възрастта на пациента
настъпват структурни и функционални промени като мозъка се намалява по обем и
тегло, а този процес значително се ускорява след 75 годишна възраст. Посочено
е, че черепно-мозъчната травма при Л. е протекла, според приложената медицинска
документация без неврологична симптоматика като възстановителния процес при
него е протекъл протрахирано и непълноценно, вероятно
с продължително залежаване, прогресивно влошаване на здравословното му
състояние и неяснота за тежестта на претърпяната черепно-мозъчна травма.
Посочено е, че при възрастта на лицето има значение и намаления му физически
капацитет, който води също до удължаване на възстановителния период. Посочено
е, че при описаното в медицинската документация /консултация от невролог/
състояние на пациента същият е имал нужда от чужда помощ през този период.
Посочено е, че най-интензивни болки ищецът е търпял по време на болничното
лечение и в последващия период от около 10-15 дни.
Посочено е, че в епикризата на Л. е записано, че
същият е буйнствал абстинентно
като в случая се има предвид хронична алкохолна зависимост. Вещото лице е дало
заключение, че буйнстването на пациент с
черепно-мозъчна травма означава психомоторно неспокойствие. Посочено е, че
проявите на психомоторна възбуда могат да се дължат и на интракраниална
хеморагия-кръвоизлив под меките мозъчни обвивки или
контузия на челните мозъчни дялове, но липсва компютърна томография на главен
мозък.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетел.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
нормата на чл. 288 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ/отм./ Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България
и е причинено от моторно превозно средство по
отношение на което не е сключена застраховка, покриваща риска „Гражданска
отговорност”. Потестативната възможност лицата да
предявят претенцията си пред съда
е поставена в зависимост от условието, претенцията
за обезщетение да е предявена по доброволен ред пред Г.Ф.. В настоящия
случай по делото са налични доказателства,
установяващи за предявяване на щетата пред ответника, с оглед, на което са
спазени изискванията на нормата на чл. 288 ал.11 от КЗ/отм./.
Страните не са формирали спор, че на 14.11.2014 г. е реализирано ПТП, от
което пострадал се явява К.Д.Л.. Не е формиран спор, че другият участник в
ПТП-то е управлявал МПС без сключена застраховка „ГО”.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя се установява от изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно изготвена.
Механизмът на извършеното ПТП е установен отново от заключението на САТЕ.
Установено по делото е обстоятелството, че причина за настъпване на ПТП-то
е субективното поведение на водача на лекия автомобил, изразяващо се в несвоевременно
предприети от същия
действия по аварийно спиране
на автомобила при наличие на техническа
възможност за същото с оглед извода на вещото лице по
САТЕ, че ударът е бил технически предотвратим.
Настъпилите вреди, както и причинно-следствената връзка между деянието и
вредите се установяват от двете изслушани по делото съдебно-медицински
експертизи, установяващи характера на получените увреждания на К.Л.. От получените
травми са последвали болки и страдания за същия, установени от заключенията на
вещите лица. Фактът на понесени страдания се установява и от ангажираните
гласни доказателства, които съдът кредитира като логични, последователни непосредствени
лични впечатления, които пресъздават обективно състоянието на лицето.
Доколкото понесените от починалия в хода на съдебното
производство К.Л. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
нанесените травматични увреди представляват пряка и непосредствена последица от
деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се вземе предвид възрастта
на пострадалия /84 години към датата на увредата/, естеството на травматичните
увреди, които разкриват медико-биологичните белези на лека телесна повреда, продължителността
на възстановителния период и страданията, които е преживял същия от медицинска
и емоционална гледна точка и ограниченията, които е следвало да търпи в кръга
на обичайно извършваните от него дейности. При ангажираните по делото
доказателства съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди следва да се определи на сума от 26 000 лв., за която
сума искът е основателен. За да достигне до този извод настоящият съдебен
състав взе предвид изводите на вещото лице, изготвило повторната СМЕ, доколкото
същото е специалист – неврохирург и с оглед естеството на причинената
травматична увреда разполага с необходимите познания досежно начин и продължителност на възстановителния период.
Съдът не кредитира заключението на първоначалната СМЕ, изготвена от вещо лице –
травматолог, в която е обоснован извод за възстановителен период в рамките на
един месец, доколкото същият касае обичайният такъв, без да се държи сметка за
конкретния случай респ. без да се съблюдават индивидуалните особености на
пострадалия – напредналата му възраст и наличие на морфологични и функционални
промени в тялото, дължащи се както на възрастта, така и на общото му
здравословно състояние, характеризиращо се с мозъчна атрофия, изразена
атеросклероза на мозъчните съдове, исхемична болест
на сърцето, обстоятелства които са довели до удължаване на възстановителния
период с оглед намалените пластични и компенсаторни възможности на атрофичния мозък и неговата понижена способност за
преодоляване на последствията от черепно-мозъчната травма и същите са посочени
в СМЕ на вещото лице д-р П. дали му основание да обоснове извод за протрахирано и непълноценно възстановяване, с вероятност от
продължително залежаване и влошаване на здравословното му състояние. Изводите
на вещото лице - неврохирург се подкрепят и от показанията на свидетелката Н.П.,
в съдебно заседание от 14.11.2016 г., която заявява, че К.Л. не е могъл да се
възстанови от катастрофата, непрекъснато се е нуждаел от помощ от близките си,
не е могъл да става, да се обслужва сам и да пази равновесие /“той така си
продължи докато почина“ – стр.102/. Настоящият съдебен състав не кредитира
заключението на вещото лице – травматолог и в частта, досежно
извода му за наличие на абстинентен синдром при
пострадалия респ. извода за трудност при отграничаването
на болките от травмата от тези от абстиненцията.
Данни за установено наличие на такъв абстинентен
синдром, вън от епикризата няма. Изводите на вещото
лице – невролог са категорични, че такъв не е описан в придружаващите
заболявания, не е назначена психиатрична консултация на пострадалия, която би
установила неговото наличие, а е изписан на третия ден от болничното му лечение
/стр.6 от СМЕ на д-р П./без да е назначена и компютърна томография, която би
изключила или потвърдила наличие на кръвоизлив под меките мозъчни обвивки или
контузия на челните мозъчни дялове, които се характеризират с психомоторна
възбуда от вида, проявен от пострадалия. При тези съображения настоящият
съдебен състав намира, че заявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че ищецът е
предприел пресичане на пътното платно на необозначено за целта място.
Настоящият съдебен състав намира заявеното възражение за неоснователно. В тази
връзка следва да се има предвид, че за преценка досежно
наличието на допринасяне към вредоносния резултат критерият е винаги фактически
т.е. предмет на преценка е дали обективно поведението на пострадалия има принос
при осъществяване на вредоносните последици, независимо дали същото съставлява
нарушение на правилата, установени в ЗДвП с оглед постановките на ППВС 17/1963
г., което настоящият съдебен състав следва да съобрази. С други думи фактът на
нарушаване на правилата, установени от ЗДвП от страна на пострадалия сам по
себе си не установява съпричиняване при липса на
категорични доказателства, че това нарушение е в причинно-следствена връзка с
вредоносния резултат. В този смисъл е и константната практика на ВКС – решение
45 по търг. дело 525/2008 г. на Второ ТО на ВКС, решение 154 по търг. дело
977/2010 г. на Второ ТО на ВКС, решение 206 по търг. дело 35/2009 г. на Второ
ТО на ВКС, решение 159 по търг дело 1117/2009 г. на Второ ТО на ВКС, решение 58
по търг. дело 623/2010 г. на Второ ТО на ВКС, решение 16 по търг. дело
1858/2013 г. на Първо ТО на ВКС и т. н. При ангажираните по делото
доказателства – изводите на вещото лице по приетата като неоспорена от страните
САТЕ са категорични, че ударът е бил технически предотвратим т.е. водачът на
лекия автомобил е имал обективна възможност да спре преди мястото на удара
доколкото същият е възприел пешеходецът от разстояние между 59 и 78 метра /с
оглед скоростта на движение на пешеходеца/, при опасна зона за спиране от 38
метра т.е. единствената причина за ПТП е неадекватната реакция на водача на
МПС. В тази насока е и задължителната съдебна практика, установена с решение
167/27.10.2016 г. по търг. дело 1599/2015 г. на Първо ТО на ВКС, която
настоящият съдебен състав следва да съобрази.
С оглед факта на смъртта на пострадалия /първоначалния
ищец/ във фазата на висящото съдебно производство настоящият съдебен състав
намира, че присъденото обезщетение следва да се присъди по равно на тримата му
наследници по закон, конституирани на основание чл. 227 от ГПК като ищци на
негово място с оглед разпоредбите на чл. 5 ал.1 от ЗН респ. чл. 9 ал.1 от ЗН т.е.
на всеки един от тримата се следва сума в размер на 8666, 67 лв.
Възраженията на третото лице на страната на ответника досежно неоснователност на претенцията спрямо него, заявени
в писмените бележки на процесуалния му представител съдът намира за неотносими към предмета на доказване по делото доколкото в
рамките на настоящото производство ответникът не е заявил обратен иск срещу
него.
Настоящият съдебен състав намира, че законната лихва
върху определеното обезщетение се следва след изтичане на предвидения в нормата
на чл. 288 ал.7 от КЗ /отм./ срок за произнасяне, в каквато насока е и
задължителната съдебна практика /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 893 ОТ 20.11.2014 Г.
ПО Т. Д. № 1114/2014 Г., Т. К., I Т. О. НА ВКС,
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 105 ОТ 27.02.2015 Г. ПО Т. Д. № 1537/2014 Г., Т. К., ІІ Т.
О. НА ВКС и др./. Ищцовата претенция е заведена при ответника на 12.01.2015
г., предвид което началния период на законната лихва следва да се счита 13.04.2015
г. /денят, следващ изтичането на предвидения в цитираната по-горе норма тримесечен
срок/, но с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес същата в настоящото производство следва да се присъди, считано от
14.05.2015 г. с оглед заявеното искане на ищеца в исковата молба.
По разноските:
В списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран от ищеца е заявено искане да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА.
Искането е в преклузивния срок, а в пълномощното на
процесуалния представител на ищеца /между стр. 3 и 4 в делото/ е посочено, че е
на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. С оглед размера на заявените искове и
предвид Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение, с оглед
фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действие същото
възлиза на сума в размер на 1 310 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 1 620 лв.- ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета
на съда.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: *** да
заплати на основание чл. 288 ал.11 вр. 288 ал.1 т.2
б. „а” от КЗ /отм./ на С.В.Л., ЕГН **********, Д.К.Л., ЕГН ********** и В.К.Л.,
ЕГН ********** /конституирани на основание чл. 227 от ГПК на мястото на
починалия в хода на процеса ищец К.Д.Л./, и тримата със съдебен адрес:*** – адв. М.Г. сумата от по 8
666, 67 лв. за всеки един от тримата, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от К.Д.Л. в резултат на ПТП, реализирано на 14.11.2014
г. в гр. Дряново, ПП-5, км. 127, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 14.05.2015 год. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА Г.Ф., с адрес: *** да заплати на адв. М.Г., адрес: *** сумата от 1
310 лв. - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на
СГС сумата от 1 620 лв. – дължима ДТ
и съдебни разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице на страната на ответника Г.Ф.
– М.А.Я. и Й.Й.Я. /конституирани на мястото на
починалия в хода на процеса на основание чл. 227 от ГПК – Й.Х.Я./, със съдебен
адрес:*** – адв. К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: