Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№…………………….гр.София, 03.08.2020г.
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІV-В
състав в закрито заседание на трети август две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия
Светлана Петкова
като
разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева ч.гр. дело №
13749 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436, вр. с чл.435, ал.2,
т.7 ГПК.
Образувано е по жалба , подадена от М.Г.С.
срещу постановлението от 12.08.2019г. по изп.дело №
20198510401172 на Помощник частен съдебен изпълнител А.К.към ЧСИ М.П.с рег.№ 851
на КЧСИ, с което размерът на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя е намален от 4 800,00лв.- на 2000,00лв., а
пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ е намалена съответно до размера
на 807,55лв. /с включен ДДС/.
Жалбоподателят-
длъжник в изпълнителния
процес твърди, че на взискателя
не се дължи претендираното адвокатско възнаграждение
за разликата над сумата от 200,00лв.- до намаления от съдебния изпълнител
размер от 2 000,00лв. Счита, че дължимото
на взискателя възнаграждение е само за образуване на
изпълнителното дело – от 200,00лв., тъй като действия по събиране на вземането
няма да бъдат извършвани, предвид факта, че част от вземането- предмет на
принудително събиране от 6 115,42лв. – е погасено чрез извършено
прихващане с насрещно вземане на длъжника за сумата от 1 000,00лв., представляваща
внесена от длъжника гаранция – обезпечителна мярка по гр.дело № 3598/2006г. на
СГС, І-2 състав, а за разликата на 1 000,00лв. – до пълния размер на вземането-предмет
на принудително събиране, или за сумата от
5 115,42лв., дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата
от 294,00лв. Т.е., евентуално дължимото от него адвокатско възнаграждение на взискателя за образуване и водене на изпълнителното дело е
в размер на 494,00лв. / = 200,00лв. + 294лв./, а не определените от ЧСИ
2000,00лв. Моли съда при определяне размера на дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение да вземе предвид
факта, че от него е започнало доброволно изплащане на задължението, поради
което от пълномощника на взискателя не са извършени
никакви други процесуални действия,освен
подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело. По отношение на таксата по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ намира, че тя е начислена неправилно по размер от съдебния
изпълнител, предвид започналото от него
разсрочено плащане на задължението. Счита, че съгласно т.26 от ТТР към ЗЧСИ за
вземането срещу него следва да бъде
начислена такса от 429,23лв. само ако вземането се събира принудително от ЧСИ,
а такова няма да се реализира, поради започналото доброволно плащане от негова
/на длъжника/ страна.
Насрещната
страна по жалбата - взискател в
изпълнителния процес, „М.П.“ ЕООД, оспорва жалбата като неоснователна и моли
съда да я остави без уважение по съображения, изложени в писменото възражение
срещу жалбата. Възразява, че размерът на адвокатското възнаграждение е функция
от общата вола на страните по договора за правна защита и съдействие и този
размер не може да бъде по-малък от предвидения минимален с Наредба № 1/
2004г. Намира за неоснователен довода на
жалбоподателя – длъжник, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение само за
образуване на изпълнителното дело. Моли съда да съобрази обстоятелството, че от
пълномощника му са извършени и други процесуални действия по изпълнителното
дело, освен подаването на молбата за образуване на изпълнителния процес, както
и факта, че към датата на подаване на жалбата от длъжника не е погасено
задължението. Счита, че последният факт
обосновава извършването и на следващи процесуални действия от процесуалния му
представител, насочени към събиране на вземането чрез съответните изпълнителни
способи.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ, с които е заявено становище
за неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и
доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено
следното:
Изпълнително дело № 20198510401172 по
описа на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ е образувано по молба от 26.06.2019г. на „М.П.ООД,
подадена чрез пълномощника – адвокат Я.Д.- за събиране на сумата по изпълнителен лист от 21.06.2019г., издаден от
СГС, І-2 състав по гр.д.№ 3598/2006г. С изпълнителения лист М.Г.С. е осъден да заплати на „М.П.ЕООД
сумата от 6 115,42лв. като разноски по делото, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК. С молбата по чл.426 ГПК взискателят
е възложил на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника
и да определи изпълнителния способ по реда на чл.18 от ЗЧСИ. Посочил е и конкретен изпълнителен способ за събиране на вземането-
опис и оценка на недвижим имот, собственост на длъжника, подробно описан в
молбата по чл.426 от ГПК. Направено е искане и за събиране на разноските,
направени от взискателя в изпълнителното
производство.
По
изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, сключен
на 26.06.2019г. между взискателя „М.П.ЕООД и пълномощника
му- адв.Я.Д., с който е договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 4 000,00лв., /за плащането е
указано, че договорът служи като разписка/
- за образуване , процесуално представително и защита по изп.дело. В договора върху така платеното адвокатско
възнаграждение да е дължим ДДС.
С постановление, инкорпорирано като част
от поканата за доброволно изпълнение с изх.№ 31507/ 26.06.2019г. на ЧСИ М.П.по изпълнително дело № 20198510401172 са приети
за събиране по изпълнителното дело разноски
в размер на 4 833,00лв., включващи и адвокатското възнаграждение,
заплатено от взискателя от 4 000,00лв., както и
сумата от 1 214,32лв.- такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ,
дължими към 10.07.2019г. Поканата за
доброволно изпълнение и инкорпорираното в нея постановление за разноски са
връчени на длъжника с писмо с обратна разписка на 01.08.2019г.
С молба от 06.08.2019г.
пълномощникът на взискателя- адв.Я.Д.е
заявил искане към ЧСИ за извършване на опис и оценка на собствения на длъжника
недвижим имот- ап.№ 14 в гр.София, ул.“******, тъй като към датата на подаване
на молбата дългът не е погасен от длъжника.
С
жалба вх.№ 57212 от 12.08.2019г. длъжникът М.Г.С. е заявил искане за намаляване
на заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение като прекомерно, с твърдението, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност. Длъжникът счита, че дължимото от него адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 529,02лв. В тази част жалбата по своята
правна същност представлява искане по чл.78,ал.5 от ГПК. С жалбата се атакува и определената от ЧСИ
пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ като неправилно начислена , тъй
като съгласно представена от длъжника молба от него има заявена готовност за
доброволно плащане на задължението. Отделно от това, намира, че таксата по т.26
от ТТР към ЗЧСИ следва да е в по - малък размер и предвид по-малкия дължим
размер на адвокатското възнаграждение на
взискателя.
С обжалваното постановление от
12.08.2019г. ЧСИ е намалил приетото за
събиране адвокатско възнаграждение от 4 800,00лв. - до размера на сумата
от 2 000,00лв., като е редуцирал и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ на
807,55лв. /с ДДС/, като последица от намаляването на.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от
процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител –постановление от 12.08.2019г., с който е
уважено частично искането на длъжника по чл.78,ал.5 от ГПК, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение е намалено до размера
на сумата от 2000,00лв., включващо както възнаграждението по т.1 на чл.10 от
Наредба № 1/2004г., така и това по т.2 на чл.10 от Наредбата, като е прието за
неоснователно искането на длъжника за намаляване до минималния размер само на
възнаграждението по т.1 на чл.10 от Наредбата и като последица от намаляването
на адвокатското възнаграждение и намалена и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ до
размер на сумата от 807,55лв. с ДДС.
Настоящият съдебен състав приема, че жалбата
на длъжника е частично основателна по следните мотиви: Нормата на чл. 435, ал.2 ГПК
изчерпателно и лимитивно
изброява действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от
длъжника. Глава 39 от ГПК,
обаче, се отнася само за защита против изпълнителните действия. Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му
в ГПК е в част първа
"Общи правила". Тази част важи
както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за
разноски е изрично уредено с нормата на чл. 79, ал.1 от ГПК, чието систематическо място е
в раздел втори, глава осма, от първа част на ГПК- „Общи правила“. Ето
защо, съдът приема, че произнасянето на
съдебния изпълнител за разноските в изпълнителното производство не е
изпълнително действие, а е реализация на общия принцип за отговорност за
разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.
Възможността да се иска намаляване на
разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е предвидена с
разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК. С посочената разпоредба
е постановено, че съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер. В цитираната разпоредба не е предвидена такава възможност и по отношение на съдебния изпълнител. Според
настоящия съдебен състав в случая се касае за празнина в закона, която следва
да бъде попълнена, чрез тълкуването му. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК има систематично
място в част първа „Общи правила” на ГПК, поради което съдът приема, че тя намира приложение
както за исковия процес,
така и за изпълнителния процес. Следователно съдия – изпълнителят също има право по
искане на насрещната страна – в случая длъжника, да се произнася
по искането за намаляване размера
на разноските за адвокат / юрисконсулт, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи
на обжалване. Противното разрешение би било недопустимо,
тъй като взискателят не е ограничен в максималния размер на хонорара,
който може да договаря с пълномощника
си – адвокат/юрисконсулт, а длъжникът, който има признато
право да иска намаление на прекомерното възнаграждение, не би имал механизъм
да изисква съдия-изпълнителят да се произнесе по
това искане. Няма основание да се допуска
и възможност за безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски
хонорар за сметка на длъжника
без да се
признае правото на съдебен контрол
върху това решение, респективно отказ на съдия-изпълнителя .
При проверка за законосъобразността на
обжалваното постановление в конкретния случай – да намали адвокатското
възнаграждение, заплатено от взискателя до размера на
сумата от 2000,00лв., във връзка с приложението на чл. 78, ал.5 ГПК, съдът намира следното: Преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността
на оказаната по делото правна
помощ; като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното
производство освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК,
с която е сезиран частният съдебен изпълнител, от процесуалния представител на взискателя са извършвани и други процесуални действия,
свързани със събиране на процесното вземане,
доколкото вземането не е платено от длъжника в срока за доброволно изпълнение.
От процесуалния представител на длъжника е подадена е допълнителната молба от 06.08.2019г., с която отново е поискано извършването на опис и
оценка на недвижимия имот, собственост на ответника, посочен като изпълнителен
способ и в молбата по чл.427,ал.1 от ГПК като част от законово изискуемото
съдържание на тази молба, предвид липсата на плащане на задължението в срока за
доброволно изпълнение от страна на длъжника.
В тази връзка, неоснователно се явява заявеното от жалбоподателя –
длъжник възражение, че на процесуалния представител на взискателя
се дължи само възнаграждението по т.1 на чл.10 от Наредбата, доколкото от
процесуалния представител на взискателя са извършени
и ще бъдат извършва и и други процесуални действия в рамките на висящия
изпълнителен процес, свързани със събиране на вземането. Тези процесуални действия от пълномощника на взискателя обуславят дължимостта
и на възнаграждение по т.2 на чл.10 от
Наредбата. С оглед общия размер на
вземането , предмет на принудителното събиране от 6 115,42лв., минималният
размер на възнаграждението по т.1 на чл.10 от Наредбата е от 200,00лв., а този
по т.2 на чл.10 от Наредбата / в приложимата редакция към датата на
сключване на договора за правна защита и
съдействие, обн. в ДВ, бр.7/2019г./ - в размер на 635,77лв.,
или общо минималният размер по т.1 и т.2 на чл.10 от Наредбата възлизат на
сумата от 835,77лв. Настоящият съдебен състав като взе предвид, че предмет на
принудително събиране е едно вземане на взискателя,
което не се олихвява и че част от него – в размер на 2 437,80лв. е внесена
от длъжника с платежно нареждане от 12.08.2019г., намира, че изпълнителното
дело не се отличава с никаква фактическа и правна сложност, поради което
заплатеното адвокатско възнаграждение от 4 000,00лв., /а не неправилно
посоченото в обжалваното постановлението възнаграждение от 4 800,00лв.-
каквото не е договорено и заплатено/, е прекомерно, като намира, че дължимото на взискателя
адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до горепосочения минимален
размер от 835,77лв. Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя-длъжник за недължимост
на адвокатското възнаграждение по т.2 на чл.10 от Наредба № 1/2004г.,
обосновано с депозираната от него молба по чл.454 от ГПК и направеното искане
за спиране. Внасянето на 20% от
вземането- предмет на принудително събиране /равняващи се на 1 223,08лв./
, което е направено от жалбоподателя- длъжник с платежното нареждане от
12.08.2019г. за сумата от 2 437,80лв. , няма за правна последица
установената с нормата на чл.454, ал.1
от ГПК – на спиране на принудителното изпълнение, доколкото с молбата на
длъжника от 12.08.2019г. не е поето писмено задължението за внасяне всеки месец
на 10% от остатъка на процесното вземане. Нещо
повече, дори и в хипотезата на спряно принудително изпълнение по реда на чл.454
,ал.1 от ГПК, съдът приема, че на взискателя ще се
дължи адвокатско възнаграждение за водене на изп.дело,
доколкото спирането не е свързано с
пълно погасяване на вземането и спирането
може да бъде отменено, съответно-
изпълнението – продължено при условията на ал.2 на чл.454 от ГПК. На
последно място, неоснователно е и възражението на жалбоподателя длъжник, че
минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение по т.2 на чл.10 от
Наредба № 1/2004г. следва да се определи върху по-малка по размер сума, като
бъде зачетено извършеното от него прихващане със сумата от 1 000,00лв. ,
представляваща негово насрещно вземане срещу взискателя
за внесена гаранция по обезпечение на
иск. ЧСИ би могъл да извърши прихващане само с безспорно установено от длъжника
негово насрещно ликвидно и изскуемо вземане срещу взискателя, /каквото би било например вземане- предмет на
издаден изпълнителен лист/. Представеното платежно нареждане от 01.02.2011г. за
сумата от 1000,00лв., внесени от длъжника по сметка на СГС като гаранция за
обезпечение на иск по никакъв начин не само че не установява наличието на
предпоставките по чл.103 – чл.104 от ЗЗД, но не установява наличие на вземане
на длъжника именно срещу взискателя. Ето защо,
неоснователно е възражението на длъжника, че предмет на принудително събиране е
негово задължение в по-малък размер.
По отношение на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, настоящият съдебен състав
констатира, че в жалбата от 12.08.2019г. доводите на длъжника срещу нейния
размер не са свързани и обосновани само с твърдяния
по-малък дължим размер на адвокатското възнаграждение на взискателя
и като последица от неговото намаляване, но и с изначално неправилно определен
размер , респ.- пълна недължимост на същата. Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че в частта, с която длъжникът атакува постановлението за
разноски, представляващи пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ с
твърдението за недължимост на същата , съответно – за
неправилно определен размер, жалбата от 12.08.2019г. няма характер на част от
искането по чл.78,ал.5 от ГПК, касаещо адвокатското
възнаграждение и съответната част от пропорционалната такса върху него, а
попада в приложното поле на чл.435, ал.1,т.7 от ГПК. Поради това , в тази част жалбата на длъжника
следва да бъде върната на ЧСИ – за администриране- преценка за допустимост, с
оглед спазването на срока, и събиране на дължимата държавна такса по нея, при
прието от ЧСИ допустимост.
С оглед изложените
съображения, съдът приема, че обжалваното постановление следва да бъде отменено
в частта, с която е оставено без уважение искането на длъжника за намаление на
адвокатското възнаграждение за разликата над сумата от 835,77лв. – до
2 000,00лв. и вместо него- постановено друго, с което адвокатското
възнаграждение да бъде намалено до размера на сумата от 835,77лв. Като последица от това ЧСИ дължи намаляване и
на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, съответна на намалената част на
адвокатското възнаграждение. На ЧСИ
следва да бъде указано да администрира жалбата от 12.08.2019г. в частта на
заявените доводи за недължимост, респ.- неправилно
определен размер на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, /извън съответната част ,
намалена като последица от намаляването на адвокатското възнаграждение на взискателя/.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на М.Г.С. постановлението от 12.08.2019г. по изп.дело № 20198510401172 на Помощник частен съдебен
изпълнител А.К.към ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ, в частта, с която е оставено без уважение искането на длъжника М.Г.
С.по чл.78,ал.5 от ГПК, заявено с жалба вх.№ 57212 от 12.08.2019г. , /имаща в
тази част характер на възражение/ - за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение, заплатено от взискателя „М.П.ООД – за
разликата над сумата от 835,77лв.- до размера на сумата от 2 000,00лв. , ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя „М.П.ООД по изп.дело №
20198510401172
по описа на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ - до размера на сумата от 835,77 лева.
УКАЗВА
на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ да администрира жалбата на длъжника М.Г.С. с вх.№ 57212/ 12.08.2019г. в
частта на заявените доводи за недължимост, респ.-
неправилно определен размер на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, /извън
съответната част , намалена като последица от намаляването на адвокатското
възнаграждение на взискателя/, съобразно мотивите на
настоящото решение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.