МОТИВИ към присъда № 22 / 11.03.2014г.,
постановена
по НОХД № 675 / 2013 год. по
описа на ПОС
Спрямо подсъдимия Е.Ш.Я. е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.255 ал.2, пр. 2- ро, вр. с
ал.1 от НК – за това, че в периода от
началото на 2003г. до края на 2011
г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, като физическо
лице, без съответно разрешение, е извършвал по занятие банкови сделки –
отпускане на кредити /заеми/, за които се изисква такова разрешение, съгласно
чл. 1, ал.1 и ал.4, т.1 от Закона за банките /изм. ДВ, бр. 92 от 10.11.2000 г.,
в сила от 01.01.2001 г., отм. ДВ, бр. 59 от 21 юли 2006 г., в сила от
01.01.2007 г./, а след 01.01.2007 г., съгласно чл. 2 ал.1 и чл. 2 ал.5 от
Закона за кредитните институции /обн. ДВ бр. 59 от 21.07. 2006 г., в сила от
01.01.2007 г./, като е предоставял на различни лица парични средства под
формата на кредити срещу получаване на лихва, срещу задължението за връщането
им, както следва:
- през 2003 г. е предоставил кредит
в размер на 3 000 лева на Е.А.И. ***, без определен срок на погасяване,
при лихва в размер на 10 процента месечно, като размера на изплатената лихва в
брой възлиза на 10 800 лв., размера на изплатената, чрез даване вместо
изпълнение лихва възлиза на 4 714.29 лв., а общия размер на изплатената
лихва възлиза на 15 514.29 лв., обезпечен със запис на заповед;
- през 2003 г. е предоставил кредит
в размер на 4 000 лева на Е.А.И. ***, без определен срок на погасяване,
при лихва в размер на 10 процента месечно,
като размера на изплатената лихва в брой възлиза на 14 400 лв.,
размерът на изплатената, чрез даване вместо изпълнение лихва възлиза на
6 285.71 лв., а общият размер на изплатената лихва възлиза на 20 685.71
лв., обезпечен със запис на заповед;
- през 2004 г. е предоставил кредит
в размер на 2 000 лева на А.Х.Т. ***, без определен срок на погасяване,
при лихва в размер на 5 процента, дължима върху заетата сума при издължаването
й, като общият размер на изплатената лихва възлиза на 300 лв., обезпечен със
запис на заповед ;
- през м.май 2006 г. е предоставил кредит
в размер на 500 лева на А.С.В.,***, без определен срок на погасяване, при лихва
в размер на 10 процента месечно, като общият размер на изплатената лихва
възлиза на 2 400 лв.;
- през 2006 г. е предоставил кредит
в размер на 5 000 лева на С.Р.С. ***, без определен срок на погасяване,
при лихва в размер на 10 процента месечно, като общият размер на изплатената
лихва възлиза на 10 000 лв., обезпечен със запис на заповед;
- през 2007 г. е предоставил кредит
в размер на 5 000 лева на Б.А.У. ***, без определен срок на погасяване,
при лихва в размер на 8 процента месечно, като общият размер на изплатената
лихва възлиза на 11 363.64 лв., обезпечен със запис на заповед;
- през 2008 г. е предоставил кредит
в размер на 6 000 лева на Б.А.У. ***, без определен срок на погасяване,
при лихва в размер на 8 процента месечно, като общият размер на изплатената
лихва възлиза на 13 636.36 лв., обезпечен със запис на заповед;
- през 2008 г. е предоставил кредит
в размер на 6 500 лева на С.Р.С. ***, без определен срок на погасяване,
при лихва в размер на 10 процента месечно, като общият размер на изплатената
лихва възлиза на 11 700 лв., обезпечен със запис на заповед;
- през 2009 г. е предоставил кредит
в размер на 5 000 лева на А.Х.Т. ***, без определен срок на погасяване,
при лихва в размер на 5 процента, дължима върху заетата сума при издължаването
й, като общият размер на изплатената лихва възлиза на 1 000 лв.;
- през 2011 г. е предоставил кредит в размер на
5 000 лева на А.Х.Т. ***, без определен срок на погасяване, при лихва в
размер на 5 процента, дължима върху заетата сума при издължаването й, като по същия лихва не е платена, като общия
размер на отпуснатите кредити възлиза на 42 000 лева, а общият размер на
получените средства от лихва възлиза на 86 600 лв., като с дейността са
получени неправомерни доходи в размер на 86 600 лв.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив в пледоарията си в хода на съдебните прения изразява
становището, че въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства по безспорен начин е доказано, че подсъдимия Я. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на
съд и моли същия да бъде признат за ВИНОВЕН по така повдигнатото му обвинение.
Счита, че за извършеното престъпление на подс. Я. следва да се наложи наказание
при значителен превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства - в размер
на предвидения минимум от ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, ведно с кумулативно
предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 5 000 лв., както и конфискация на
½ ид.ч. от запорираното в хода на
разследването имущество. Моли в тежест на подсъдимия да се възложат и направените
по делото разноски. По отношение на приложените веществени доказателства се
изразява становище да се върнат на правоимащите лица, след влизане на присъдата
в законна сила.
Защитата на
подсъдимия, в лицето на адв. А. е на становище, че събраните по делото
доказателства не дават възможност да се направи категоричен извод, че
подзащитният му е осъществил престъплението, за което е предаден на съд, поради
което Моли съдът да признае подсъдимия за НЕВИНЕН и да го ОПРАВДАЕ изцяло по
повдигнатото му обвинение. Алтернативно пледира, в случай че съдът постанови
осъдителна присъда, при наличните многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства да наложи наказания в размери, значително под
претендираните от прокуратурата. Предвид данните по делото относно произхода на
имуществото на подсъдимия – наследство от баща му, счита и че не следва да се
постановява конфискация на имуществото на подс. Я..
Подсъдимият Е.Я. в хода на
съдебното следствие дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение, като
при упражняване правото си на лична защита и на последна дума заявява, че не се
признава за виновен и моли да бъде постановена справедлива присъда, с която да
бъде признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН изцяло по повдигнатото му обвинение.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди по отделно и в съвкупност приложените по делото
доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
I.ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият
Е.Ш.Я. е роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, с
основно образование, женен, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********.
В инкриминирания период 2003г. – 2011г. подс. Я.
не реализирал легални, установени и декларирани по действащото данъчно
законодателство доходи от стопанска
дейност или от трудово правоотношение. Считано от 09.12.2002г. до 01.01.2012г.
подс. Я. бил собственик, управляващ и представляващ ЕТ „******”, като нито от името на подсъдимия, в качеството
му на физическо лице, нито в качеството му на представляващ едноличния търговец,
са декларирани доходи от извършвана стопанска или друга дейност - не са подавани
декларации по ЗОДФЛ /отм./ и ЗДДФЛ. В същия
период подсъдимият не е работил и по регистриран по реда на чл.62 ал.5 от КТ трудов
договор/л.103, л.114 от съд. сл. и л.69,
л.71, том 2 от дос. пр./.
Въпреки това в населеното място,
където живеел Я. *** и в околните села, той бил припознаван от хората като
лице, разполагащо с парични средства, което дава на изпаднали в затруднение
лица заем срещу лихва. Произходът на предоставяните от св. Я. в заем средства
били доходи, реализирани от подсъдимия при престоя му от 1997г. до 2001г. в
Германия и наследство, оставено от починалия му баща, който преди смъртта си
притежавал заложна къща. Извън дейността по предоставяне на заеми срещу лихва,
която дейност била един от основните източници на доходи на подсъдимия,
последният инцидентно се занимавал и с ремонти на мотори и автомобили,
покупката и продажбата им, с превоз на дървен материал и др. дейности по
дърводобив, доходите от които не е
декларирал по установения ред.
С оглед регламентите на Наредба
№9/19.12.2002г. и Наредба №9/093.04.2008г., спазвани в инкриминирания период,
свързани с вменяване задължения за банките за стриктна оценка на риска,
кредитните институции приели вътрешни правила, с които въвели рестриктивни
условия за отпускане на заеми. Необходимостта от бърз достъп до парични
средства и ограничената възможност да получат такива от банковите институции
мотивирали различни лица да прибягнат до услугите на подсъдимия и да се
съгласят с предлаганите от него условия за получаване на различни суми в заем –
връщането им с висока лихва, макар и поставяните условия да били явно неизгодни.
Условията по предоставяне на
заемите - периодичност на изплащане и
размера на лихвата – между 5 % и 10 %,
ежемесечно или еднократно при изплащане на главницата, обезпечеността на заема – със запис на
заповед, с писмен договор или по устна уговорка - варирали в зависимост от взаимоотношения между
подсъдимия и лицето, искащо заем – дали се касае за познат, приятел или лице,
контактите с което се ограничават до взаимоотношения по повод предоставяни и
получавани в заем парични суми.
Така в инкриминирания период подсъдимият предоставил десет пъти в заем
на пет лица различни суми, при конкретно договорени условия, както следва:
Към
2003г. св. Е.А.И. извършвал търговска дейност, свързана с добиване,
купуване и продажба на дървен материал, по който повод се запознал и с подс. Я.,
който също имал интереси в тази област. Във връзка с възникнали финансови
затруднения по обезпечение на упражняваната
търговска дейност, св. И., на който било известно от други лица, че
подсъдимия предоставя заем срещу лихва, поискал от него в заем през 2003г.
и на неустановена дата и месец получил сумата от 3 000 лв. Подсъдимият се
съгласил да му предостави тази сума, при 10 % месечна лихва, дължима до
окончателното изплащане на главницата, за което не бил уговорен краен срок.
Заемът се обезпечил с издадена от свидетеля И. запис на заповед, в която се
вписала сума, двойно по-голяма от дадената в заем. В последствие, същата година
- 2003г., на неустановена дата и месец, св. И. поискал в заем още
4 000 лв., отново при 10% месечна лихва, без определен срок на погасяване,
като след вземане на втората сума започнал да плаща 10 % месечно върху общата
сума от 7 000 лв., като била унищожена издадената първоначално запис на
заповед и била издадена нова, с посочване на двойния размер на дължимия заем от
7 000 лв. Тъй като подсъдимият не издавал разписки за плащаните месечно
суми, а свидетелят не си водил писмен отчет за платените суми и предвид
изминалия период от време, И. не може да си спомни с категоричност какъв период е изплащал
месечната лихва върху двата заема, в какъв размер всеки месец, както и колко е
изплатил до окончателното погасяване на главницата. Съпругата на свидетеля И. –
св. Л.И. водела такъв отчет, но предвид отдалечеността на периода на изплащане
на сумите от настоящия момент, унищожила тефтерите, в които описвала тези
обстоятелства. Поради заболяване на св. И. и спад в доходите от извършваната стопанска
дейност, последният преустановил в един момент да заплаща уговорените лихви, поради
което бил притискан от подсъдимия да изплати наведнъж дължимите му суми, вкл. и
посещавал дома му с такива искания. Тъй като нямал средства за погасяване на
цялата дължима сума и за да изчисти финансовите си взаимоотношения с подсъдимия,
св. И. му предложил и подс. Я. се съгласил да вземе вместо дължимите пари семейния
автомобил - „Фолксваген Голф” с регистрационен номер *****. Автомобилът бил
закупен от лизингова компания през 2003г. - 2004г. и изплащан от св. И.. На 02.12.2008г. свидетелите Е. и Л. И.
прехвърлили на подс. Я. автомобила при нотариус, действащ в района на гр.
Асеновград /л.154, т.2 от дос. пр./,
като вписали продажна стойност 1 500 лв., но реално прехвърлянето било
безвъзмездно, като компенсация за дължимите на подс. Я. парични средства. С
прехвърлянето на автомобила били уредени всички финансови взаимоотношения между
сем. И. и подсъдимия Я., но това довело до влошаване и дори преустановяване на съществуващите
преди това добри лични взаимоотношения между тях.
Подсъдимият Я. и св. А.Х.Т.
били близки приятели от около 20 години. Свидетелят от около 2000г.
и понастоящем развива бизнес с покупка, ремонт и продажба на МПС, основно на мотоциклети
до 2012г., а към момента на леки автомобили, притежава и автосервиз, като инцидентно
подсъдимият му помагал в ремонтите на мотоциклетите, но неофициално – без
трудов договор и без да осъществяват съвместно посочената дейност. Предвид
приятелските им взаимоотношения, св. Т. бил наясно, че подс. Я. има добри
финансови възможности, за това, когато изпитвал нужда от парични средства – за
лични или бизнес начинания, се обръщал именно към подсъдимия. Така през 2004г. на св. Т. му
трябвали спешно парични средства, поради което попитал подсъдимия дали може да му даде в заем
2 000 лв. Подсъдимият отговорил, че ще му предостави исканата сума,
заявявайки, че по принцип, когато дава пари в заем на другите хора изисква да
му се върнат с 5 % лихва. Исканата лихва устройвала св. Т., а и воден от
нуждата от финансови средства, той се съгласил на тези условия и взел на неустановена
дата и месец през 2004г. 2 000 лв., като не бил уговорен конкретен
срок за изплащане на главницата, а 5 – те % лихва следвало да се изплатят
еднократно, едновременно с изплащане на главницата. За дадения заем била
подписана запис на заповед, издадена от свидетеля Т. в полза на подсъдимия. Св.
Т. върнал сумата от 2 000 лв., след около 3 – 4 месеца, ведно с 300 лв. ”горница”,
приета без възражение от подсъдимия, като била унищожена и издадената за
обезпечение на заема запис на заповед. През 2009г. св. Т. отново имал спешна нужда
от парични средства, поради което поискал от подс. Я. да му даде заем, този път
сумата от 5 000 лв., отново без уговорен срок на връщане, като този път
предвид приятелските взаимоотношения между двамата не била издавана запис на
заповед или друг писмен договор. Получавайки сумата на неустановена дата и
месец през 2009г., св. Т. вече бил наясно, че при връщане на сумата следва
да даде 5 % лихва върху дадените 5 000 лв., която лихва следва да изплати
еднократно, едновременно с връщането на главницата. Така, към края на 2009г.
върнал на подс. Я. главницата от 5 000 лв., ведно с лихва в размер на
1 000 лв., отново приета от подсъдимия без възражения. С цел да се прикрие
предоставянето на заеми срещу лихва, между подс. Я. и св. Т. се сключил договор
за съвместна дейност, в който уговорката за изплащане на лихва била формулирана като дължим в полза на подс.
Я. процент от печалбата от неосъществявана в действителност от двамата съвместна
дейност. През 2011г. св. Т. си купил
къща, като не му достигали 5 000 лв., която сума по установената вече
схема и при уговорените по предишните заеми условия, св. Т. поискал отново от
подсъдимия. Получил сумата на неустановена дата и месец през 2011г., като
до настоящия момент върнал част от главницата, без да е изплатил лихвата, тъй
като обичайно това правил при окончателното връщане на дадената в заем сума. Макар
и невключени в състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение на
подс. Я., извън посочените случаи и друг път св. Т. прибягвал до „услугите” на
подс. Я. по предоставяне в заем на парични средства, така напр., на 24.02.2006г. св. Т. взел в заем от
подсъдимия със задължение да върне 2 200 лв. на 24.03.2006г., което било удостоверено
писмено, с тъй наименования от свидетеля „Договор” / л.2 от тетрадка, приложена като веществено доказателство по делото/.
Св. А.С.В. се запознал с
подсъдимия по повод нуждата от финансови средства, като научил от други хора,
че Я. дава заем срещу лихва. През май 2006г. се срещнал с него и поискал сумата от 500лв. Подсъдимият
се съгласил, като не бил уговорен конкретен срок на връщане, а единствено
задължение за свидетеля да заплаща месечна лихва в размер на 10 % върху сумата
– 50лв. до връщането на главницата. Св. В. взел сумата на неустановена дата
през месец май 2006г. при посочените условия, за което подписал договор с
подсъдимия, като плащал уговорената месечно лихва в размер на 50 лв. до
връщането на главницата, когато финансовите взаимоотношения с подсъдимия били
изчистени, като за платените всеки месец суми не били съставяни разписки или
други документи.
Подсъдимият и св. Б.А.У. се
познавали от около 8 -9 години, като за период от около 4 месеца Я. работил при
св. У.. През 2007г. св. У. имал спешна нужда от парични средства, като разбрал
от свои познати, че подс. Я. дава пари на заем срещу лихва, поради това го помолил
да му даде в заем 5 000 лв. Подс. Я. се съгласил, но срещу задължението
св. У. да му изплаща месечна лихва в размер на 8 %, като главницата не се
намалявала с изплащането на месечната вноска от 400 лв. Въпреки, че
предлаганите условия били крайно неизгодни, св. У. се съгласил и взел на неустановена
дата и месец през 2007г. сумата от
5 000 лв., тъй като имал спешна нужда от финансови средства. За
обезпечаване връщането на заетата сума била издадена от св. У. запис на
заповед, в която бил договорен срок за връщане на главницата, но действителната
уговорка между двамата била У. да върне парите, когато може, а до тогава да
изплаща месечната лихва. След като взел сумата свидетелят започнал да плаща 400
лв. месечно за неустановен период, след което отново възникнала нужда от
парични средства и поискал от подсъдимия на 2 – 3 пъти нови суми. Така, през
2008г. в неустановен период взел още общо 6 000 лв., като общата дължима сума за главница нараснала на
11 000 лв., върху която св. У. започнал да плащал 8% лихва или 880 лв.
месечно. При вземането на всяка нова сума се унищожавала издадената запис на
заповед и се съставяла нова, в която се
отразявала калкулираната обща сума, дадена в заем. През 2010г. св. У. изпаднал
в затруднено положение и не можел да изплаща всеки месец лихва, като дал
1 000 лв. на подсъдимия, която сума се приспаднала от главницата и заявил,
че не може да изплаща повече месечна лихва. Подс. Я. се съгласил да не му се изплаща
повече месечната лихва, но искал да си получи главницата от 10 000 лв. С
цел обезпечаване на това задължение, св. У. подписал в полза на подсъдимия
запис на заповед на 11.12.2010 г. за сумата от 10 000 лв., приложена като
веществено доказателство по делото. Тъй като от тази дата св. У. преустановил
всякакви плащания към подс. Я., последният предприел правни действия за
събиране на тази сума, чрез снабдяване с изпълнителен лист и действия по
принудително събиране на задължението, чрез налагане на запор върху движими
вещи, собственост на св. У..
Св. С.Р.С. и подсъдимия се
познавали от около 10 години, основно по повод интересите и на двамата в
дейността по добиване, превоз и продажба на дървен материал. Идентично с
подсъдимия, св. С. в периода 2005г. – 2010г. не е реализирал легални,
декларирани по реда и начина, уреден в данъчните закони доходи, като от 1991г.
до 01.01.2012г. бил собственик, управляващ и представляващ ЕТ „ *****.”. Предметът
на дейност на ЕТ бил търговия на дребно на открити щандове и пазари,
като не е декларирана извършвана реално от търговеца дейност, не са декларирани
и доходи от такава дейност по реда на ЗОДФЛ / отм./ и ЗДДФЛ / л.114 от съд. сл./. Свидетелят е участвал
в процедури по добив на дървесина, но не в лично качество или като управляващ и
представляващ собствено търговско дружество, а като пълномощник на ЕТ „ *******”
– с. Т., ЕТ „ *********” – с. Т. и ЕТ „ *****” – с. Т.. Св. С. бил наясно, че подс.
Я. предоставя заеми срещу лихва на изпаднали в затруднение лица, поради което,
когато през 2006г. имал нужда от финансови средства се обърнал именно към него,
искайки в заем сума от 5 000 лв. Подс. Я. се съгласил, при условие, че св.
С. ще плаща 10 % месечна лихва, като реално не бил уговорен краен срок за
връщане на главницата, въпреки, че такъв бил отразен в издаваните записи на
заповед. С цел да се прикрие предоставянето на заем срещу лихва, между подс. Я.
и св. С. се сключил договор за съвместна
дейност, в който уговорката за изплащане на лихва била формулирана като процент
от печалбата от неосъществявана в действителност съвместна дейност по подобие
на сключения договор със св. Т.. Отделно, с цел обезпечаване връщането на
дадената в заем сума, св. С. издал и запис на заповед в полза на подс. Я.. След
получаване на сумата на неустановена дата и месец през 2006г., от
следващия месец св. С. започнал да изплаща лихва по 500 лв. месечно, като за
платените суми не били издавани никакви разходно – приходни документи. Тъй като
Св. С. изпаднал в затруднение и не могъл
да изплаща регулярно лихвата, а не можел и да върне главницата, подс. Я.
предприел мерки за събиране на задълженията по съдебен ред и свидетеля върнал на
подсъдимия наведнъж дължимите суми. През
2008г., св. С. отново имал нужда от парични средства и поискал от
подсъдимия на няколко „транша” още 6 500 лв., които получил на неустановени
дати и месеци при същите условия – без реално уговорен срок на връщане, при
месечна лихва в размер на 10 %. Извън посочените заеми, включени в състава на
престъплението, предмет на обвинителния акт, в периода 26.12.2007г. – 17.01.2009г. св. С.
вземал и други суми в заем, за обезпечаване връщането на които в този период
издал в полза на подсъдимия множество записи на заповед, приложени по делото / л.161
– л.166, т.2 от дос. пр./. В някои
случай, когато свидетеля не разполагал с парични средства изплащал дължимата
лихва ”в натура”, осигурявайки възможност на подсъдимия да се сдобие с дърва за
огрев на по – ниска цена. Св. С. обаче не бил в състояние за изплаща
регулярно задължението си, както за
лихва, така и за главница, поради което подсъдимият отново предприел мерки по
принудително събиране на сумите, като спрямо св. С. било образувано из.д.
№5/2010г. по описа на ДСИ при РС – гр. Асеновград, за събиране на задължения по
7 бр. изпълнителни листове / издадени по
7 частно граждански дела, изискани и приложени по настоящето дело/. По
изпълнителното дело по искане на подс. Я. била наложена и възбрана върху
недвижим имот, собственост на св. С., която в последствие през 2012г. е
заличена служебно на основание чл. 433 ал.2 от ГПК, а в резултат на така
предприетите действия подсъдимият придобил част от недвижим имот, собствен на
св. С..
Според заключението на
назначената в хода на досъдебното производство съдебно – счетоводна експертиза
/л.61 – л.66, т.1 от дос. пр./ подсъдимият
Я. е получил главници и лихви по предоставените в заем суми в размер на
110 100 лв.
По искане на защитата в хода на
съдебното следствие бе назначена нова съдебно – счетоводна експертиза / л. 127 – л.131 от съд. сл./, която дава
заключение в два варианта. Първият вариант е базиран на депозираните в хода на
разследването свидетелски показания и според него общата сума на изплатената в
полза на подсъдимия лихва по предоставените в заем суми възлиза на 108 100
лв., а според втория вариант, базиран на депозираните в хода на съдебното
следствие показания и допълнително
събраните доказателства, реализираните от подсъдимия неправомерни доходи от
лихва възлизат на 37 600лв.
При постановяване на съдебния си
акт съдът не кредитира заключението на изготвената в хода на разследването
счетоводна експертиза, тъй като, макар и изготвена от лице с необходимите
знания в областта, възниква основателно съмнение в неговата правилност, поради
необоснованост и немотивираност на направените крайни изводи.
Изготвената в хода на съдебното
следствие повторна експертиза, като изготвена от лице с необходимото
образование и знания в съответната област, мотивирано и отговарящо на
поставените въпроси, съдът кредитира, но не ползва при постановяване на
съдебния си акт.
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на доказателствата и
доказателствени средства, събрани и проверени в хода на съдебното следствие,
както и на тези, събрани по реда и начина, предвиден в НПК в хода на
разследването, а именно показанията на свидетелите – Е.А.И., А.Х.Т., А.С.В., Б.А.У.,
С.Р.С., Б.Ш.Р., вкл. и тези дадени от тези свидетели в хода на разследването,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 ал.5 вр. с ал.1 т.1 и
т.2, пр.2 и чл.281 ал.4 вр. с ал.1, т.2 пр.2 от НПК, от приобщените на
основание чл.283 от НПК към доказателствения материал писмени доказателства – протоколи
за претърсване и изземване – 2 бр., ведно с фотоалбум / л.18 – л.20, л.24 – л.25, т.1 от
дос.пр./; писма от ТД на НАП – Пловдив /л.69,
л.71, т.2 от дос. пр., л.103, л.112,114
от съд.сл./; писмо от МЗХ, ТП „Държавно
горско стопанство” – гр. Асеновград /л.115
от съд.сл./; писмо от ДСИ при РС – Асеновград /л.150 от съд. сл./; извлечение от общ регистър при нотариус Тонева
/л.154, т.2 от дос. пр./; записи на
заповед – 6 бр. / л.161 – л.166, т.2 от
дос. пр./; справка от МВР – Пловдив, сектор „КИАД” за задгранични пътувания
на св. Е.И. /л.91, л.92 от съд. сл./;
7 бр. ЧГД, писмо на ДСИ при РС – Асеновград/ л.150 от съд. сл./, приложените по делото веществени доказателства.
В гласните доказателства - показанията
на посочените свидетели, дадени в хода на разследването и в хода на съдебното
следствие и в обясненията на подсъдимия се констатират съществени противоречия
по релевантните за предмета на доказване факти, което налага подробното им
обсъждане, съобразно изискването на чл.305 ал.3 от НПК.
В показанията, дадени от
свидетелите в хода на разследването и депозираните пред съда, се констатират
противоречия относно действителните
взаимоотношения между свидетелите С., Т.
и подс.Я., повода за контактите между подсъдимия и свидетелите Р. и В.,
като всички свидетели, получавали в заем суми от подсъдимия заявяват пред съда,
че не могат да си спомнят конкретните периоди
и размери на получаваните в заем суми, периодите и размера на изплатените лихви,
поради което и на основание чл.281 от НПК депозираните показания на свидетелите
по дос. пр. в посочените им части бяха приобщени, чрез прочитането им.
При постановяване на присъдата си
съдът кредитира дадените в хода на разследването показания на свидетелите Е.А.И.,
А.Х.Т., А.С.В., Б.А.У. и С.Р.С. относно релевантните за предмета на доказване
факти – периодите и размерите на получаваните от тях в заем суми,
предоставени им от подсъдимия Я.. Логично е заявеното от свидетелите, че предвид изминалия период от време към момента
на провеждане на разпита им пред съда нямат точни спомени по отношение на тези
факти. Даденото в този смисъл обяснение от свидетелите е достоверно и предвид
данните по делото за липса на писмена отчетност във взаимоотношенията между
свидетелите и подсъдимия, фактът, че с изключение на св. В., всички свидетели са
вземали многократно заеми в различни размери и в различни периоди, че
издаваните за обезпечение на заемите записи на заповед и писмени договори са се съставяли в един
екземпляр, намиращ се в подсъдимия, който не е издавал разписки или други
документи, удостоверяващи извършваните месечно или еднократно плащания на
уговорените лихви. Освен това свидетелите В., У. и И., след прочитане на
показанията, които са депозирали пред разследващите органи, потвърждават
достоверността на заявените от тях периоди и суми, получавани в заем.
При постановяване на присъдата
съдът кредитира и показанията на св. С. и св. Т., дадени в хода на
разследването относно действителните им взаимоотношения с подс. Я. – получаване
на парични суми в заем, срещу задължение за плащане на лихва, както и показанията
на св. В. и св. Р., депозирани в хода на
разследването относно повода за контактите им с подс. Я. – св. В.,
разбирайки, че подсъдимия предоставя пари срещу лихва е осъществил контакт с
него по пози повод, а св. Р. е действал като посредник между подсъдимия и лице,
известно като М. и като гарант на последния за предоставения му от Я. заем в
размер на 7 000 лв. с уговорена месечна лихва между 8 %- 10%.
Свидетелите С., Т. и Р. заявиха
пред съда, че показанията им, дадени в хода на разследването са дадени под
полицейски натиск, че отразеното в протоколите е „измислено” от разпитващия ги полицай,
че са депозирали такива показания, страхувайки се от последващи действия на
полицията спрямо тях - твърдения, които
не могат да се възприемат от съда като достоверни. Всички разпитани свидетели,
вкл. и посочените признават, че заявеното от тях в хода на досъдебното
производство е надлежно отразено в съответните протоколи за разпит, с чието
съдържание, след изготвянето им са се
запознали и със саморъчното полагане на
подписа си са удостоверили, че отразеното отговаря на заявеното от тях.
Очевидно е желанието на изброените свидетели да обслужат възприетата в хода на
съдебното производство от подс. Я. защитна позиция, което желание е резултат
или на поддържани и към момента приятелски и бизнес взаимоотношения с него, или
на оказано от Я. въздействие върху тях.
Това е единственото логично обяснение за депозирането на последващи показания
пред разследващите органи и в хода на съдебното следствие в различен смисъл, каквото
обяснение впрочем дава и св. Т., заявявайки, че е депозирал първите си показания
пред полицията, без да осъзнава, че ще доведат до ангажиране на наказателната
отговорност на приятеля му – подс. Я..
Т.е., св. Х. признава, че депозирайки пред разследващите органи достоверни и
обективни показания несъзнателно е улучил подс. Я. в извършване на
престъпление, след което, осъзнавайки резултата от действията си, в хода на
съдебното следствие се опитва да отрече достоверността на първоначално
заявените факти. Прави впечатление и че в показанията на всички свидетели,
разпитани от разследващ полицай, се съдържат подробности по отношение на
периодите и размера на сумите, получавани в заем, начина на обезпечаването на
заемите, взаимоотношенията им с подсъдимия и припознаването му като лице,
предоставящо заем срещу лихва, които факти очевидно не биха могли да се
„изфабрикуват” в такива детайли от разследващите органи, а и в случай, че същите
са действали предубедено, както се твърди от защитата, в състава на обвинението
биха се включили и други деяния, за
каквито впрочем има доказателства по делото, тъй като част от приложените в
дос. пр. записи на заповед и писмен договор удостоверяват предоставяне от
подсъдимия и на други заеми в полза на св. С. и св. Т., които обаче не са
предмет на повдигнатото обвинение.
Освен изложените мотиви, относими
за всички разпитани свидетели, конкретно за да кредитира показанията на св. Т. и св. С., дадени в хода на разследването касателно
действителните им взаимоотношения с
подс. Я., съдът съобрази обстоятелството, че заявеното от тях в хода на
съдебното следствие се оборва от останалия доказателствен материал. Двамата
свидетели, в унисон с депозираните от подс. Я. обяснения, заявиха пред съда, че
са имали договор за съвместна дейност с подсъдимия и заплащаните от тях парични
суми и предоставен дървен материал, представляват уговорена в полза на Я. по
силата на този договор печалба от съвместната им дейност. В хода на
разследването в подкрепа на тази защитна позиция от подсъдимия са били представени
два договора за съвместна дейност – л.
159, л.160, т.2 от дос. пр.
Според съда съдържанието на представените договори и формулираните с тях
права и задължения на страните, сами по себе си водят до единствения възможен
извод, че тези договори са съставени с намерение да се прикрият действителните
взаимоотношения между страните и осъществяваната в противоречие с действащото
законодателство лихварска дейност от подс. Я.. Договорът за съвестна дейност по
съществото си представлява договор за дружество, уреден в чл.357 и сл. от ЗЗД. Установените действителни
взаимоотношения между свидетелите С., Т. – от една страна и подс. Я. – от
друга, са в очевидно противоречие с функционирането на такова дружество, което
се сформира за постигане на обща цел, за която всеки от съдружниците внася в
него пари или вещи, които стават обща собственост на съдружниците,
които участват в реализираните от дейността печалби и загуби, съобразно
дела си. Уговорките за изключване на някой от съдружниците от участие в
загубите или печалбите са недействителни, съгласно чл.361 от ЗЗД, а според
договорите подс. Я. участва единствено в печалбата от дейността на дружеството.
Съдебната практика по граждански дела е непротиворечива в тази насока и всеки
договор, в който съществува такава клауза, се явява нищожен, като докато гражданското
дружество съществува / което, според свидетелите действа и понастоящем/ не е
налице изискуемост на каквото и да било вземане от единия съдружник към другия,
а претенциите се предявяват по реда на чл.359 и чл.364 от ЗЗД и то след
прекратяване на дружеството / виж в този смисъл Решение 962/2009г. по
гр.д.№1943/2008г., Решение №2906/2005г. по гр.д.№2188/2004г., 4 г.о. на ВКС/. В
самите договори е отразено, че за дадените от подс. Я. парични суми се издава
запис на заповед – клауза, противоречаща с характера и целта на гражданското
дружество, сформирано за постигане на обща цел.
Въпреки опитите да подкрепят
защитната теза на подсъдимия за наличие на съвместна дейност, заявеното от свидетелите
С. и Т. пред съда, всъщност подкрепя извода на съда за симулативността на
сключените договори. По отношение на сключения между подс. Я. и св. Т. договор
за съвместна дейност се констатира, че взетия от св. Т. заем от подсъдимия през
2004г.,
за който е изплатил лихва – 5 % при връщане на сумата, е извън периода на
действие на договора за съвместна дейност, сключен на 22.04.2009г. По отношение на взетия от св. Т. през 2011г.
заем от подсъдимия самия свидетел категорично заявява, че повода за вземането
на сумата е закупуване на семейно жилище – обстоятелство, очевидно, излизащо
извън предмета на описаната в договора съвместна дейност. Освен това св. Т.
обясни, че дадената в заем от подсъдимия сума е
връщал с „ горница” - еднократно платена парична сума, като никой от
страните по договора не е водил счетоводство, не се е отразявало нито вложените
от страните средства, нито извършените разходи за дейността, съответно не се е
калкулирала печалба или загуба от тази дейност, въз основа на което да се
отчислят в полза на подсъдимия 30 % от печалбата, без той да участва в
разходите и загубите от дейността. Меко казано абсурдно е заявеното от св. Т.,
че подсъдимият Я. е присъствал на всички извършени от него продажби на
мотоциклети, за закупуването на които го е „спонсорирал” подсъдимия и по този
начин се установявал размера на уговорените 30 % печалба. Самият подсъдим
отрече в обясненията си да е присъствал на такива продажби, като не отрича, че
е приемал без възражение връщането на главницата, ведно с даваните от св. Т. „
горници” над главницата. Фактът, че заплащаната „ горница” е винаги в един
размер – 5 % върху получената в заем сума, оборва твърдението на св. Т., че
печалбата се е изчислявала върху продажната цена на мотоциклетите, която не е
възможно винаги да е била една и съща и поради това винаги печалбата да е
възлизала на 5 % върху получената в заем сума. Поради изложеното поддържаната в
съда от подсъдимия и подкрепена от св. Т. позиция, че паричните им
взаимоотношения са следствие от договор за съвместна дейност, като недостоверна не се кредитира, а при
постановяване присъдата се кредитираха показанията на св. Т., дадени в хода на
разследването относно действителните му взаимоотношения с подсъдимия. За
пълнота на мотивите ще се отбележи, че според съда, последният даден от
подсъдимия на св. Т. заем през 2011г. също следва да се включи в състава на
престъплението, макар и да не са изплатени лихви по него, доколкото плащането
на лихвата и нейния размер е елемент от състава на повдигнатото обвинение, но
не и на това, за което съдът призна подсъдимия за виновен, като безспорно е
установено, че и този заем е предоставен при същите условия – срещу задължение
за изплащане еднократно на 5 % лихва.
Периодите на вземане в заем на
сумите, описани в обвинителния акт, следват датата на подписване на договора за
съвместна дейност между св. С. и подсъдимия, но освен посоченото за
съдържанието и клаузите в него, заявеното от този свидетел пред съда, че не е
давал лихва срещу получените в заем суми, а е изплащал 30 % печалба от
съвместна дейност в натура – чрез предоставяне на дърва за огрев, се оборват от
останалите доказателства и от показанията на самия свидетел, които са вътрешно
противоречиви и непоследователни. От изисканите и приложени по делото писма от
ТД на НАП – Пловдив и от МЗХ, ТП „Държавно горско стопанство” – гр.
Асеновград се установява, че св. С. не е бил собственик, акционер, съдружник,
представляващ или управляващ дружество с предмет на дейност дърводобив, не е
декларирал доходи от извършвана такава дейност. Същият е участвал през 2008г. –
2010г. в търгове за сеч, извоз, рампиране и ползване на дървесина, но като
пълномощник на други лица. Поради което показанията му относно това, че в
периодите на вземане на заемите е развивал от свое име и за своя сметка дейност
по производство, добив и реализация на дървен материал, в резултат на което е
разполагал със собствен дървен материал, който предоставял на подсъдимия на по
– ниска цена като печалба от осъществявана съвместна дейност с Я., се оборват
от доказателствения материал. Впрочем, при извършения му в хода на
разследването по инициатива на подсъдимия повторен разпит – л. 49, т.2 от дос. пр. св. С. е
заявил категорично, че не е осъществявал съвместна дейност с подсъдимия, а е взимал
от него пари за подпомагане на своята дейност, които пари е връщал с 10 % лихва
в пари или в натура – чрез предоставяне на дървен материал. В случай, че посоченото
в договора отразява действителните взаимоотношения между св. С. и подсъдимия, при
неизпълнението му Я., след прекратяване на договора е могъл да претендира
изпълнение по реда на чл. 359 от ГПК. Той не само, че не се е възползвал от
тази възможност, а напротив, от приложените по делото доказателства – записи на
заповед, граждански дела, информацията за наложени запори се установява, че
подс. Я. е претендирал единствено и само парични суми, дадени от него в заем на
св. Т., а не изплащане на печалба – било в пари или в натура. Основанието за
образуване на гражданските и изпълнителните производства са издадени записи на
заповед, с които св. С. се задължава да върне на подсъдимия определена сума
пари, а не неизпълнение на договор за съвместна дейност. Св. С. заявява, че не
е отчитал, нито подсъдимият е изисквал
да му се отчита печалбата от дейността, а единствено е изисквал да му се
даде горница над дадената в заем сума, било в пари, било в натура и то в
предварително уговорен размер, както и да му се върне главницата. Тези
доказателства подкрепят извода за действителните взаимоотношения на св. С. с
подсъдимия Я., за които свидетелят е дал
подробни, ясни и непротиворечиви показания при първия му разпит пред
разследващите, поради което по отношение на тези факти съдът кредитира именно
тези показания. Впрочем, представените от подсъдимия договори за съвместна
дейност са в ущърб на подсъдимия, защото сочат на уговорената лихва в размер на 30 %, в който
смисъл на Я. не е предявено обвинение, но е още един аргумент против изразеното
становище на защитата за предубеденост на разследващите органи и „фабрикуване”
на свидетелски показания и съдържащите се в тях факти.
Показанията на св. Е.И. и св.Б.У., дадени в хода на съдебното
следствие по отношение на релевантните за предмета на доказване факти – получаването
на пари от подсъдимия Я. срещу задължение за плащане на лихва, съдът
кредитира изцяло, като последователни, логични, подкрепящи се от останалия
доказателствен материал.
Заявеното от св. И. се подкрепя
от показанията на неговата съпруга - св. Л.И. и от приложените писмени
доказателства – извлечение от общ регистър на нотариус Т. и справка от МВР –
Пловдив, сектор „КИАД” за задграничните му пътувания. Този свидетел от
образуване на дос. пр. до разпита му в хода на съдебното следствие е последователен
в показанията си относно предоставянето му от подсъдимия на парични суми в заем
срещу задължение за плащане на 10 % месечна лихва и изплащане на част от това задължение,
чрез безвъзмездно прехвърляне в полза на подсъдимия на семейния автомобил „ Фолксваген
Голф” с регистрационен номер ******. Св. И. подкрепя
заявеното от съпруга й относно вземане на парични суми в заем от подсъдимия
срещу месечна лихва, което задължение дори лично е изплащала на подс.Я., както
и че автомобила на семейството е прехвърлен на последния за изчистване на
финансовите им задължения. Заявеното от двамата свидетели се потвърждава и от приложеното
извлечение от общ регистър на нотариус Т., от което е видно прехвърлянето на
автомобила в полза на подс. Я.. Това извлечение и справката от МВР – Пловдив, сектор „КИАД” за
задграничните пътувания на св. И. подкрепят показанията на двамата свидетели,
съответно оборват показанията на св. Р.У. и обясненията на подсъдимия Я. относно повода и основанието за прехвърляне
на собствеността върху тази автомобила. Видно е от тази справка, че с този
автомобил св. И. е напускал страната още през 2005г., поради
което заявеното от подсъдимия и св. У., че дадените в заем суми на св. И. са
дадени през 2008г., за да внесе от чужбина този автомобил на
подсъдимия, е очевидно недостоверно.
Показанията на св. У. също са
непротиворечиви и последователни от образуване на досъдебното производство до
разпита му пред съда относно получаването в заем от подсъдимия на различни
парични суми срещу задължението за изплащане на лихва в размер на 8 % месечно.
Заявеното от него е в унисон с приложената по делото като веществено
доказателство запис на заповед за сумата от 10 000 лв., която сума и св. У.
заяви, че е остатъка от задължението му към подс. Я.. Логични са показанията на
този свидетел, че ако парите са му трябвали за да купи кола, която на следващия
ден да продаде, не би взел пари срещу лихва, а и не може да не се отбележи, че
тази теза, поддържана от подсъдимия не бе подкрепена дори от неговата съпруга,
която, според подсъдимия е присъствала на даването на парите на св. У., но
отказа да депозира показания в подкрепа на твърденията на съпруга си.
По отношение на фактите, които не са
пряко релевантни за предмета на доказване, но косвено се отразяват на данните
за личността на подсъдимия и на извода за осъществяваната от него в
инкриминирания период от време лихварска дейност – поводът за запознанството на
св. В. с подсъдимия Я. и повода за контактите на св. Р. с подсъдимия, съдът
кредитира показанията им, дадени в хода на разследването, от които се
установява, че св. В. е потърсил подсъдимия именно във връзка с нуждата от парични
средства, след като разбрал от други хора, че Я. дава пари в заем срещу лихва,
а св. Р. е бил гарант на лице, постоянно пребиваващо в Турция – М., на което
подсъдимия е предоставил срещу лихва паричен заем. Нелогично е заявеното от подсъдимия, че
е търсил „професионална” помощ от св. В.,***
за осъществяване на ВИК – услуги в дома му, а св. В. при предоставянето на тези услуги, без да
познава подсъдимия, при първия си
контакт с него му е поискал в
заем парична сума. Очевидно е, че именно известността на подсъдимия като лице,
предоставящо в заем пари срещу лихва е довело св. В. до дома му, а не нуждата
от професионалните умения на този свидетел. Впрочем, св. В. заяви, че е намерил
подсъдимия в гаража му и там му е поискал 500 лв. в заем, като част от тази
сума, в случай че действително е извършил посочените ВИК – услуги, би получил
като възнаграждение, без да се налага да плаща месечна лихва върху нея, което е
много по – изгодно за него. Съдържащите се в показания на св. Р., дадени пред
разследващите, подробности относно лицето,
именувано с първо име М., неговото местонахождение, вида и характера на бизнеса
му и увлечението му по хазарта, договорките на това лице с подсъдимия по повод
предоставяне на парични суми, техния размер и уговорената лихва, оборва
заявеното от този свидетел пред съда, че тези показания са били „измислени” от
разпитващия го полицай, който не би могъл да „изфабрикува” всички тези
подробности. Поради това съдът при постановяване на присъдата си кредитира
показанията на този свидетел за посочените факти, дадени в хода на
разследването.
Показанията на св. Р.У. в
частта им относно взаимоотношенията между подсъдимия Я. и св. И., съдът не
кредитира при постановяване на присъдата, като нелогични, недостоверни,
оборващи се от останалите доказателства, депозирани от лице, което е в близки
родствени отношения /по сватовство/ с подсъдимия, поради което и заинтересовано
от изхода на делото. На първо място очевидно е, че всички факти се изнасят от
този свидетел така, че единствено и само да обслужат защитната теза на
подсъдимия, като в преследване на тази цел се стига до излагане на абсурдни твърдения
– че майката на подсъдимия е оставила пари на зет си - св. У., които в случай
на спешна нужда да ги предостави на подс. Я.. Едва ли подсъдимия, който
очевидно е разполагал с достатъчно парични средства, така че да дава „безразборно”
и „ безотчетно”, както сам твърди, в заем различни суми, е изпитвал нужда от страничен
финансов ресурс и то точно за закупуване на автомобил, което не би могло да се
определи като „спешна нужда”, която е
отпаднала веднага, след получаване на автомобила на сем. И., който е отчужден,
видно от приложената справка от КАТ - Пловдив. Св. У. сочи, че е бил очевидец
на среща между подсъдимия и св. И., в която
двамата са се разменяли пари, но не е чул конкретно съдържанието на
водените от тях разговори, а от подсъдимия е разбрал, че св. И. ще му внесе
кола от чужбина. Че такава уговорка между подсъдимия и св. И. не е имало съдът
намира установено от показанията на свидетелите И., посочващи действителното
основание за прехвърляне собствеността върху автомобила. Установено е по делото
и че св. И. не е осъществявал дейност по
внос на автомобили от чужбина, че
прехвърления автомобил е собствен на свидетелите И. още през 2005г., поради
което обективно невъзможно е да е внесен в страната през 2008г. и прехвърлен на
подсъдимия по предварително съществуваща между него и св. И. уговорка. Всичко
изложено води до единствения възможен извод, че заявеното от св. У. е
недостоверно, поради което показанията му не се кредитираха от съда при
постановяване на присъдата.
Показанията на свидетелите В.Ф., Н.М.,
И.И. и С.Н. нямат отношение към предмета
на доказване, поради което същите не следва да се обсъждат подробно, като не се
и ползват при постановяване на присъдата.
Обясненията на подс. Я. в
по-голямата им част са нелогични, вътрешно противоречиви, променящи се,
съобразно събраните в хода на съдебното следствие доказателства, оборващи се от
останалия доказателствен материал, поради което при постановяване на присъдата
се възприеха от съда като средство за
защита. Единственото достоверно и подкрепящо се от останалите доказателства е
заявеното от подсъдимия, че познава и е предоставял в заем на лицата, посочени в обвинителния акт, различни
парични суми и че понякога е получавал възнаградителна лихва по тези заеми. Обясненията
му в
частта, в която твърди - че не е получавал месечна лихва срещу даваните
в заем суми, че е реализирал печалба от съвместен бизнес със свидетелите С. и Т.,
че е дал пари на св. И. да му внесе автомобил от чужбина, съдът не кредитира. В
обясненията си, веднага след като отрича да е предоставял заеми срещу лихва,
подс. Я. признава, че е получавал „горница” над дадените в заем суми в размер
на 13 % - 15 % годишно, като знаел, че такава лихва му се дължи по закон;
отричайки категорично да е обезпечавал връщането на дадените в заем суми с
писмени договори или записи на заповед, след предявяването на съществуващите такива
по делото, заявява, че са се съставяли писмени документи; първоначално твърди,
че е дал в заем на св. У. пари да плати свое задължение на друго лице, а в
последствие – да закупи автомобил, като първоначално твърди, че записа на
заповед, приложен по делото е подписан при даване на парите в заем, а в
последствие, че е подписан много, след предоставяне на заема; преди разпита на
св. И. твърди, че автомобила вече е бил внесен в страната, а след изслушването
на свидетеля – че му е дал пари да му внесе автомобил от чужбина. Очевидно е,
че обясненията са толкова противоречиви и нагодени спрямо събираните в хода на
съдебното следствие доказателства, че няма никакво основание да им се дава
вяра. Освен това по изложените вече по – горе съображения, които не следва да
се преповтарят, заявеното от него във връзка с взаимоотношенията му със свидетелите
С., Х. и И., се оборва от останалия доказателствен материал, вкл. и от
съдържанието на представените от самия подсъдим договори за съвместна
дейност.
II.ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Въз основа на така безспорно
установената фактическа обстановка, съдът е на становище, че по несъмнен и
категоричен начин е установено, че подсъдимият Е.Ш.Я. е осъществил от обективна
и субективна стана състава на престъплението по чл. 252, ал.1 от НК, поради
което с постановената присъда бе признат за ВИНОВЕН в извършване на това
престъпление.
От обективна страна, за
да е осъществено престъпното деяние по чл. 252 ал.1 НК,
свързано с „банково кредитиране ” кумулативно следва да са
налице две материално - правни предпоставки - да липсва
разрешение за извършване на
банкова дейност, да са извършени банкови сделки по занятие,
като в правната доктрина и съдебната практика е прието, че осъществяване на банкови сделки по занятие е
налице, когато са извършени
поне три сделки. Целта на осъществяваната от дееца дейност е реализиране на доходи и печалба, като за съставомерност на деянието не е необходимо кредитирането да
съставлява единствен източник на доходи, достатъчно е
предоставянето на парични средства под формата на заеми срещу възнаграждение за
ползването им да кумулира печалба за предоставящия средствата. В конкретният
случай безспорно и несъмнено
са налице всички изискуеми
от закона материално- правни предпоставки, за да се приеме осъществяване от подс. Я.
от обективна страна на
престъпното деяние по чл. 252
ал.1 НК.
Предоставянето от подсъдимия на парични
суми в „заем” на свидетелите Е.А.И., А.Х.Т., А.С.В., Б.А.У. и С.Р.С. срещу
получаване на насрещна материална облага – лихви, по естеството си представлява
договор за банков кредит по смисъла на чл.430 от ТЗ/ макар и сключен устно/,
т.е. подсъдимият е извършвал банкови
сделки. Неспазването на писмената форма на договора за банков кредит,
предвидена в чл.430 ал.3 от ТЗ води до неговата нищожност от гледна точна на
гражданското право, но е без значение за реализиране на наказателната
отговорност по чл.252 ал.1 от НК. Всяка една от осъществените от подсъдимия
сделки, включени в състава на престъплението, съставляват по естеството си
сделки за кредит, посредством които подс. Я. е предоставял парични кредити за своя сметка и
на свой риск, като е определял всички основни параметри на сключените договори - размера на лихвата, начина на
изплащането на заема, начина за гарантиране събирането на сумите по кредитите -
чрез съставяне на писмени договори, записи на заповед.
Кредитирането е банкова дейност, която
се извършва при условията и по реда на Закона за банките /ДВ, бр.52/1997 год.,
отм, в сила до 01.01.2007 год./ и Закона за кредитните институции / в сила от
01.01.2007 год./, действащи в инкриминирания период и е поставена под
разрешителен /лицензионен/ режим. Банката е юридическо лице, получило
лицензия /разрешение от БНБ/ да извършва
по занятие влогови, кредитни и други банкови сделки. Осигуряването на нормално
функциониране на финансово-кредитната система, както и обезпечаване интересите
на вложителите и кредитополучателите е гарантирано именно посредством поставяне на банковата дейност под
разрешителен режим. И ЗБ / отм./ и ЗКИ, давайки
дефиниция за банка - юридическо лице,
което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и
предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, въвеждат
изискването юридическото лице да е получило лиценз, за да осъществява тази
дейност. Освен банката, съгласно ЗКИ банкови сделки могат да извършват и
финансови институции / различни фондове/. В чл.3а от закона са регламентирани
изискванията, на които трябва да отговаря една финансова институция – едно от
тях е да бъде вписана задължително в регистър на БНБ. Нито Закона за банките
/отм. /, нито Законът за кредитните институции обаче са делегирали права на
физически лица да извършват банкови сделки. В този смисъл, предоставяйки
кредити на различни лица, подс. Я. в качеството му на физическо лице е
осъществил „банково кредитиране”, прикрито
под формата на устен договор
за заем, без съответното разрешение. Нещо повече подс.Я. не е и
разполагал с възможността за получаването на такова разрешение /лиценз/ по
смисъла на § 1, т.20 от ДР на ЗКИ, тъй като изисквания на закона не само, че не
са били изпълнени от подс. Я., но и не би могли да бъдат изпълнени от него, тъй като в качеството си
на физическо той не е и не би могъл да бъде сред субектите, които могат да
осъществяват банкови операции, при съблюдаване на конкретно установените от ЗКИ
правила за това. И по отношение на посочените в закона финансови институции,
неподлежащи на лицензиране или регистриране по друг закон, чл.3, ал.2 от ЗКИ
изисква те да бъдат вписани в регистър на БНБ, за да могат да извършват
дейност, въз основа на който се издава удостоверение, каквото в конкретния
случай не е било издавано на подсъдимия. Вярно е, че са налице законодателни
промени, в резултат на които е предвидено като възможност и други лица да
предоставят кредити, но само по изключение и при съблюдаване на строго
разписани правила. Пример в това отношение е потребителския кредит / ЗПК/, но
същият следва да се предоставя в рамките на осъществявана професионална и
търговска дейност, с цел улесняване на тази дейност. Подсъдимият Я. в
инкриминирания период не е осъществявал професионална и търговска дейност
/видно от официалните справки от ТД на НАП – Пловдив/, поради което и не може
да се приеме, че предоставяните от него в качеството му на физическо лице
кредити са имали за цел улесняване на основна или спомагателна търговска
дейност.
Напротив, при данните за липса на
реализирани в инкриминирания период доходи от търговка дейност или трудово
възнаграждение, единственият възможен извод е, че предоставянето на заеми срещу
лихва е било основен източник
по занятие за реализиране на доходи за обезпечаване на издръжката на подсъдимия.
Налице е и системност на осъществяваната банкова дейност – осъществени
са доста повече от изискуемите три сделки – 10 пъти подсъдимия Я. е предоставил
на различни лица парични суми срещу задължение за изплащане на лихва. Системното
заемане на парични средства срещу насрещна материална облага /уговаряни и
получавани лихви / съответства на банкови сделки по занятие, за които се
изисква разрешение. Инкриминирано е не всяко отделно предоставяне на заем срещу
лихва, а цялостната дейност по системно сключване на сделки от този вид. Всяка
сделка сама по себе си не покрива признаците на престъплението по основния
текст на чл.252, ал.1, предложение първо от НК, а всички заедно, като система
от действия са обявени за престъпление /решение № 366/06.10.2011 год. на ВКС по
н.д. №1852/2011 год. /.
Значението, което деецът придава на
престъпната си дейност, е също така особеност на понятието „по занятие”. С нея подс.
Я. се стреми да извлече доходи -основни или допълнителни и винаги противозаконни.
Престъплението е довършено, т. к. е формално, на просто
извършване, поради което за осъществяването му не е
необходимо настъпването на престъпен
резултат.
Подс.Я. е извършил деянието с форма на вина пряк
умисъл, т. к. е знаел и съзнавал,
че няма разрешение за извършването на банкова
дейност в качеството му на физическо лице, в което качество, съобразно
събраните по делото доказателства е предоставял заеми срещу получаване на лихви.
Независимо от липсата на такова, подсъдимият е
извършвал банкова дейност по занятие, като е
целял получаване на нерегламентирани доходи. За умисъла в
поведението на подсъдимия сочи и обстоятелството, че същият е сключил договори
за съвместна дейност с част от лицата, на които е предоставял заеми срещу
лихва, именно с цел да прикрие незаконно осъществяваната банкова дейност, което
сочи на извода, че е съзнавал ясно противоправността на поведението си.
С оглед наведените от защитата доводи за
това, че дейността на подс. Я. представлява кредитиране между физически лица по
смисъла на чл.240 от ЗЗД, а получаваните лихви се явяват законно получени по
смисъла на чл.86 от ЗЗД, следва да се отбележи, че принципно това становище е
вярно, ако предоставянето на заем по този ред се извършва в единични
случаи, а не системно, какъвто е настоящия казус, като
осъществяваната от подсъдимия банкова по
същината си дейност е един от основните източници на
доходи и издръжка. Безспорно е установено от приложените
в хода на дос. пр. официални справки от ТД на НАП - Пловдив, че за целия инкриминиран период подс. Я. не е получавал никакви доходи от стопанска дейност или
трудово възнаграждение, което води до единствения възможен извод, че получаваните
лихви по предоставените заеми са били основен, дори единствен източник за доходи, които не
са декларирани по съответния ред
и което поведение е инкриминирано с внесения обвинителен акт.
Поддържаната в хода на съдебното
следствие от подсъдимия теза, че предоставянето на заеми на различни лица е бил
акт на алтруизъм и че не е целял да получи облага, а да „помогне” на изпаднали
в нужда лица се оборва от доказателствата по делото. Приобщените по надлежния
ред писмени договори за заем, записи на заповед, частно – граждански дела,
актове за налагане на възбрани върху недвижими имоти на длъжниците на
подсъдимия, са взе доказателства, въз основа на които се установява по
категоричен начин, че подсъдимият съвсем не е действал, воден от желанието да
помогне на изпаднали в нужда лица. Целта на подс. Я. е била да реализира
материална облага, като установения висок размер на уговорените лихви – между
8% - 10% месечно, оказвания натиск върху част от свидетелите за връщане на
сумите и предприетите действия по принудително изпълнение, оборва изложените
алтруистични мотиви за осъществяване на банковата дейност. Наведените доводи,
че подсъдимият не е
търсел кредитополучателите, не е афиширал дейността си, а е бил намиран от тях,
не води до оневиняване на подсъдимия, а напротив, сочи на съзнаване на неправомерния
характер на дейността, като елемент на субективната й съставомерност.
Предвид изложеното съдът прие, че
подс. Я. е осъществил обективните и
субективните признаци на престъпния състав по чл. 252 ал.1
НК, поради което бе признат за ВИНОВЕН в извършване на това престъпление
с постановената присъда.
Съдът обаче
не възприе като доказана обвинителната теза,
че подс. Я. е осъществил състава на престъплението по чл.252 ал.2, пр.2
– ро вр. с ал.1 от НК. За разлика от деянието по чл.252 ал.1 от НК,
инкриминираното с обвинителния акт е резултатно престъпление и за съставомерността
му се изисква да бъде доказано по несъмнен начин настъпването на престъпен
резултат – получаване на неправомерни доходи, надхвърлящи 14 пъти минималната
за страната работна заплата, като размера на получените доходи следва да бъде
установен по категоричен начин, без никакво съмнение. Според съда, нито от събраните в хода на съдебното следствие, нито от събраните
в хода на разследването и надлежно приобщени
доказателства, се установи с категоричност какви суми за лихви са
изплатили свидетелите, получили заем от подсъдимия, началния и крайния момент
на изплащане на тези лихви, или пък общия размер изплатени лихви по всички
заеми. Предвид обстоятелството, че между страните по устно сключваните договори
за заем не са издавани разходни или приходни документи за изплащаните лихви
липсват писмени доказателства за размера на получените неправомерни доходи.
Изминалият период от време, обстоятелството, че свидетелите са вземали
нееднократно в заем суми от подсъдимия в различни размери, съотв. са плащали
различен размер лихва за различни периоди, логично води до невъзможността на
тези свидетели да си спомнят с конкретика началния и крайния период на
изплащане на лихва върху всеки един от взетите заеми. Никой от свидетелите не
можа да посочи какви суми, кога и колко пъти е плащал, тъй като срещу тях не са
получавани разписки. У подсъдимия също не са намерени документи, установяващи
тези обстоятелства. И в обвинителният акт те не са уточнени, посочено е взети “на
неустановена дата през… 2003,. 2004…” и т.н., плащани лихви „ близо 4 години;
до 2008г…”, което прави невъзможно да се установи какви суми за лихви са изплатили свидетелите,
а оттам и какви доходи от това е реализирал подсъдимия. По тези причини, съдът
не взе предвид заключенията на съдебно – икономическите експертизи от
досъдебното и съдебното производство,
които не могат да отговорят на поставените й задачи, тъй като се позовават само
на свидетелски показания, които са неконкретизирани и противоречиви по тези факти. Не може да се
възприеме подхода на прокуратурата да приеме като безспорно установени
посочените от свидетелите общи размери на изплатени лихви, защото показанията и
в тези части не са категорични. Т. напр., в дос. пр. св. У. е завил, че не може да си
спомни от кой момент е започнал да плаща лихвата върху двата взети от
подсъдимия заеми, в какъв размер и за какъв период, като е заявил, че по негова преценка
е платил общо 25 000 лв.; св. И. също не може да посочи с категоричност
тези факти, като заявява, че е плащал лихва „ около 3 години..”; в показанията на св. В. се съдържат
противоречиви данни за изплащаните лихви – в дос. пр. е заявил, че е плащал
лихва „ около 4 години”, а в съдебно заседание е категоричен, че е
плащал лихва не повече от 12 месеца; св.
С. е заявил в дос. пр., че е плащал лихва „ около 20 месеца” и „ около 18
месеца” по двата заема, съотв. около 10 000 лв. и около 11 700 лв.
общо лихва. В съдебно заседание всички свидетели дадоха показания, че не могат
да си спомнят в детайли периодите и размерите на изплатените лихви.
Единственият източник на конкретика по посочените факти се съдържа в
показанията на св. Т., тъй като същия е изплащал лихвата еднократно, но
реализираните от подс. Я. по дадените два заема на този свидетел доходи от
лихви – 1 300 лв. не може да обективира получаване на значителни
неправомерни доходи. Видно е от обвинителния акт, че прокуратурата е приела
чисто математически подход при изчисляване на размера на получените
неправомерни доходи, като е приел показанията на свидетелите за общо платените
лихви по всички заеми / в които показания, както вече се каза се използват
изрази „ около”, „ по моя преценка” и др./ и е отнесла общите суми към дадените
суми по отделните заеми – подход, който противоречи на изискването за
категоричност, несъмненост и доказаност на обвинението, задължителна
предпоставка за постановяване на осъдителна присъда спрямо подс. Я. по
първоначално повдигнатото му обвинение.
Поради
изложеното съдът призна подсъдимия за НЕВИНЕН и на основание чл.304 от НПК го
оправда по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл.252 ал.2, пр.2 – ро вр. с ал.1 от НК.
III.ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед възприетата от съда правна
квалификация на извършеното от подс. Я., при определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът съобрази, че за престъплението по чл.252 ал.1 от НК се
предвижда наказание от три до пет години лишаване от свобода и конфискация до
½ ид.ч. от имуществото на длъжника. При индивидуализацията на наказанието
в така посочените законодателни рамки, съдът сподели становището на
прокуратурата, че справедливо и съответно на извършеното и на данните за
личността на подсъдимия е наказание, наложено в предвидения в закона минимум –
ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. В полза на подсъдимия се отчетоха чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, семейното му положение, липсата
на данни за други противообществени прояви, депозиране на подробни обяснения,
които допринесоха за изясняване на релвантните за предмета на доказване факти и
обстоятелства. Така изброените обстоятелства не са многобройни или изключителни,
обосноваващи определяне на наказание при условията на чл.55 от НК, а мотивираха
съда да наложи наказание при хипотезата на чл.54 от НК, но в неговия минимум. В
противовес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства се отчете
високата обществена опасност на деянието, значителния брой на включените в
състава на престъплението деяния, надвишаващи изискуемите за съставомерността
му – три сделки, данните, макар и изолирани, за оказван натиск върху сем. И. за изплащане на лихвите
и връщане на заемите, продължителния период на осъществяване на незаконна
банкова по естеството си дейност.
При преценката за начина на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдът намери, че изтърпяването
на същото следва да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, тъй като са
налице всички изискуеми предпоставки за това, а и данните за личността на
подсъдимия сочат на извода, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК не се налага изолирането му пенитенциарно заведение. Съдът е на становище,
че с определянето на по – продължителен изпитателен срок ще се реализират
целите на наказанието – да се въздейства поправително, предупредително и
възпиращо, както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на
обществото. Ето защо съдът постанови изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода да се отложи с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
За извършеното от подсъдимия престъпление е
предвидено кумулативно и наказание „конфискация” до ½ ид.ч. от
имуществото на подсъдимия. Съдът не споделя становището на прокуратурата, че
следва да се конфискува съответната ид.ч. единствено от възбранените с
определение на ПОС по реда на ГПК недвижими имоти. Освен тези имоти, според
представената в дос. пр. справка от сектор „ КАТ „ – Пловдив, подс. Я.
притежава и МПС, които също са част от неговото имущество и също подлежат на
конфискация, като не са налице ограниченията по чл.45 от НК. Предложеният от
прокуратурата подход не съответства на нормата на чл.252 ал.1 от НК, като съдът
не може да механично да избира върху кои имоти и кои движими вещи да наложи
наказанието „конфискация”, което следва да обхване цялото притежавано от дееца
имущество, за което има данни по делото.
Не може да се сподели и тезата на защитата, че
тъй като недвижимите имоти са придобити от подс. Я. в наследство от баща му не
подлежат на конфискация. Този довод би бил адекватен, ако имуществото се отнема
на основание чл.53 ал.2 б.б от НК, в която хипотеза отнемането на имуществото е
предпоставено от установяване на факта, че същото е придобито, чрез
престъплението. В случая не се касае за отнемане на придобитото по престъпен
начин, а за налагане на наказание „конфискация” на имуществото на дееца, без
значение произхода на същото.
Поради изложеното и отчитайки данните за
притежаваните от подсъдимия недвижими имоти и МПС, съдът определи конфискация в
размер на 1/4 ид.ч. от установеното имущество на подс. Я.,
подробно индивидуализирано в присъдата. Така определения размер на
конфискуваните идеални части, според съда
съответства на обществената опасност на деянието и дееца и ограничава
възможността да се засегне имуществената сфера на съпругата на подсъдимия, касателно
евентуално притежаваните в режим на СИО недвижими и движими вещи.
По отношение на приложените по
делото веществени доказателства - хартиен лист – копие от запис на заповед от
11.12.2010 г., издаден от Б.У. и закрепен към него с телбод друг хартиен лист –
договор за правна защита и съдействие със страни Е.Я. и адв. Д. А.; тетрадка с
меки корици с надпис „notebook”, формат А4, на втори лист от която се намира
изписан с химикална паста ръкописен договор със страни И. Ш.Я. и А.Х.Т. и дата
24.03. 2006 г. и договор за покупко-продажба на мотоциклет
„Ямаха” с рег. № *******, находящи се в т. ІІІ от досъдебното производство,
съдът постанови ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия Я., като вещи негова собственост,
след влизане на присъдата в законна сила.
Причините за извършване на
престъплението са желанието на
подсъдимия да се облагодетелства, макар и по неправомерен начин, нарушавайки
установените правила на действие на паричната и кредитната система в страната.
По делото са направени разноски в
размер на 350 лева, които съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК съдът
възложи в тежест на подсъдимия Е.Я..
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: