Р Е Ш Е Н И Е
№ 203
гр.Севлиево 27.06.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО
заседание
на четвърти
юни
през
две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от съдията АВРАМОВА гр.д. № 153 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 200 от КТ.
В исковата и уточнителната молба по чл. 129 ГПК ищецът твърди, че работи по трудово
правоотношение при ответника от 03.11.2016 г. на длъжност „общ работник“. На ***г.
на работното си място в гр. Севлиево е претърпял трудова злополука след падане
от строително скеле. Вследствие на това падане е получил множество травми,
претърпял е тежка операция на гръбнака и е в отпуск поради временна
нетрудоспособност. Претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени
и имуществени вреди, както следва: сумата от 30 000 лв., частичен иск от
150 000 лв. неимуществени вреди, претендирана за периода 22.06. –
18.12.2017 г. и сумата от 9 824 лв., частичен иск от 150 000 лв.
имуществени вреди, претендирана за периода 22.06. – 18.12.2017 г. Сумите се
претендират ведно със законната лихва от ***г. до окончателното им изплащане.
Претендират се и разноските по делото.
Ответникът е представил писмен отговор в законния месечен срок. В него
оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли.
Прави възражение по чл. 201, ал. 2 КТ. Претендира разноски по делото.
По делото се събраха писмени и гласни
доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
Преди да разгледа спора по същество, съдът следва
да се произнесе по искането на ответника от второто с.з. за недопустимост на
исковете, тъй като с исковата молба те не са предявени като частични, а освен
това е недопустимо предявяване на искове за бъдещ период.
Вярно е, че в исковата молба предявените два иска
категорично не са предявени като частични. С определение № 135 от 31.01.2018 г.
– л.68 съдът остави исковата молба без движение и на осн.чл. 129, ал. 2 ГПК
задължи ищеца да отстрани конкретно посочени нередовности. В отговор на това
определение ищецът представи молба – л. 71 и именно в нея е посочено, че се
касае за частични искове, предявени за конкретен период.След тази молба съдът
прие, че са отстранени нередовностите и разпореди връчване на съдебните книжа
на ответника. Видно от съобщението до ответника – л.76 са му връчени исковата
молба с приложенията и молба вх.№ 490 от
06.02.2018 г., или това е уточнителната молба по чл.129 ГПК /в която е
посочено, че се касае за частични искове/. На осн.чл. 129, ал. 5 ГПК
поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването или иначе
казано исковата молба представлява едно цяло между първоначалната искова молба
и уточняващата такава от 06.02.2018 г.
В писмения си отговор ответникът изобщо не е взел
становище по допълнителната молба относно частичните искове. Нещо повече, в
определението по чл. 140 ГПК – л.203, съдържащо проект за доклад, съдът изрично
е посочил, че са предявени частични искове, а в допълнение на доклада са
конкретизирани и размерите им. Страните не са направили възражения по проекта и
той е обявен за окончателен.
В този смисъл съдът счита, че още в исковата молба
с допълнителната молба ищецът е заявил, че предявява частични искове, поради
което не е било нарушено правото на защита на ответното дружество.
Частичните искове са предявени за вреди за
конкретен период от време и ищецът е посочил началото и края им. Освен това
съдът счита, че искове за бъдещи вреди са допустими и едва при предявяване на
следващи частични искове /касаещи последващи периоди от време/ съдът ще
преценява доказателствата и ще се произнесе. Т.е. обстоятелството, че бъдещият
период за целия иск не е настъпил, не прави предявеният частичен иск за вече изминал
период, недопустим /както се твърди в писмената защита на ответника/.
Съдът ще отбележи и друг съществен факт – при
предявен частичен иск сила на пресъдено нещо се формира върху непредявената
част от вземането само в случаите, когато с влязло в сила решение искът е отхвърлен
като неоснователен – установяването, че вземането не съществува в по-малък
размер изключва съществуването на същото вземане в по-голям размер. Когато
предявеният частичен иск е признат за основателен, силата на пресъдено нещо се
разпростира само върху уважената част от вземането. С решението по частичния
иск не се преклудират възраженията на ответника по иска за цялото вземане, не
се формира и сила на пресъдено нещо по преюдициалните за спорното право
въпроси. В този смисъл правата на ответната страна са гарантирани.
Мотивиран от горното съдът счита предявените
частични искове за допустими и следва да ги обсъди по същество.
Между страните няма спор, а това е видно и от
приложения от ищеца трудов договор № 1009 от 03.11.2016 г. – л.6, че от тази
дата са в трудово правоотношение, като ищецът е назначен на длъжност „общ
работник“.
На ***г. ищецът бил на работа на обект „***“ в
гр.Севлиево, като конкретната работа е била саниране на сградата. Заедно с
колегата си Х.Х.ищецът е извършвал монтаж на гипсокартон на тавана на
помещението, като работниците са били стъпили на подвижно скеле. Около 9 часа
двамата работници падат от скелето и получават увреждания.
С разпореждане № 5104-26-17 от 24.07.2017 г. на
НОИ, ТП Хасково злополуката е приета за трудова. Разпореждането е влязло в
сила, тъй като не се твърди, че е обжалвано.
Видно от приложените 6 бр.болнични листове – л. 62
– 67, ищецът е в отпуск поради временна неработоспособност за претендирания
период по частичните искове от ***г. до 18.12.2017 г.
Посочените по-горе обстоятелства, установени
безспорно чрез приложените документи, водят до правния извод, че се касае за
имуществена /гражданска/ отговорност на работодателя при увреждане здравето на
работник – чл. 200, ал. 1 от КТ. Тази отговорност на работодателя е безвиновна,
тъй като той отговаря независимо от това дали негов орган или друг работник има
вина за настъпване на вредите. Предпоставките, при които се ангажира
безвиновната отговорност на работодателя, са следните: наличие на трудово
правоотношение, наличие на трудова злополука или професионална болест,
настъпване на временна неработоспособност на работника, трайна
неработоспособност 50 % или повече или смърт на работника, пряка причинна
връзка между вредите и трудовата злополука или професионалното заболяване . В
случая се касае за трудова злополука, при която е настъпила временна
неработоспособност на работника.
В писмения си отговор ответникът оспорва исковете
по основание и размер и моли съда да ги отхвърли. Всъщност не е ясно в какво се
изразява оспорването на исковете по основание, след като ответникът изрично
признава съществуването на трудово правоотношение между страните към ***г. Не
се оспорва и обстоятелството, че се касае за трудова злополука, както и другият
релевантен факт – временната неработоспособност на ищеца за периода от ***г. до
18.12.2017 г. Не е оспорена и пряката причинна връзка между вредите и
настъпилата трудова злополука.
Затова съдът приема за безспорно установено, че
предявените искове са основателни, тъй като са налице всички елементи от
състава на чл. 200, ал. 1 КТ.
Преди исковете да се разгледат по размер, съдът
следва да се произнесе по основното възражение на ответника, направено в
писмения отговор – че работникът е допринесъл за увреждането си с груба
небрежност. Правното основание на това възражение е чл. 201, ал. 2 от КТ.
Ответникът твърди, че без разрешението и знанието на работодателя и противно на
безопасните условия на труд двамата пострадали работници са направили колела и
са ги сложили на скелето и тъй като те не са застопорени, се е стигнало до
злополуката. Самото скеле не е било снабдено с такива колела.
Според трайната съдебна практика при трудова
злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение, тъй като намаляване на отговорността може да
има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност. В този смисъл е определение № 295 от 27.03.2018 г. на
ВКС по гр.д.№ 2528/17 г. , ІV г.о., ГК и
мн.др. на ВКС и други граждански състави. Поведението на пострадалия работник
трябва да е такова, че да не съответства на дължимата грижа, каквато и най-небрежният
би положил в подобна ситуация. Небрежността в гражданското право е неполагане
на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на добрия
стопанин. Грубата небрежност не се отличава по форма, а по степен, но според
различен абстрактен модел – на най-небрежния човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. Грубата небрежност е тежко нарушение на дължимата
грижа, което е правно укоримо, тъй като пострадалият е бил длъжен да избегне
злополуката, ако беше положил дължимата грижа.
На фона на посочената съдебна практика, съдът
следва да обсъди представените доказателства, за да прецени налице ли е
съпричиняване от страна на ищеца в резултат на негови действия, представляващи
груба небрежност. За установяване на фактите по възражението и по искане на
ответника съдът допусна до разпит и изслуша двама свидетели. Свид.П. Г. е бил
главен технически ръководител на обекта, а свид.И. К. – технически ръководител
на обекта. И двамата свидетели обаче не са очевидци на случилото се. От техните
обяснения е видно, че използваното скеле не е било със стандартни специални
колела, които имат спирачки и че то се е премествало на ръце към мястото,
където трябва да работят. Според тези свидетели сутринта преди да започнат
работа работниците са поставили колела на скелето, донесени от тях, но те не са
имали законтрящо устройство за блокиране движението на скелето. По този начин
скелето е станало от неподвижно подвижно и при работата е поддало и се е
придвижило. Работниците са паднали от него, но самото скеле не е паднало. Налице
е сериозно противоречие в показанията на двамата свидетели относно височината,
от която са паднали. Според свид.Г. „падат от около 2,20 метра върху бетонов
под с дървени греди“. Според свид.К. „падат от 1,30 м, те не падат от високо“.
Ищецът не представя доказателства, касаещи
конкретната фактическа обстановка по злополуката, като твърди, че не си спомня,
но не признава, че е монтирал колелета на скелето, довели до случилото се.
В приложеното разпореждане на НОИ – л. 7 /влязло в
законна сила/ са описани по-различни факти, а именно: „пострадалите били
стъпили на единия край на скелето, което било без застопоряващи устройства
срещу преместване, то се завърта в страни и те паднали от него“. Т.е. това
разпореждане не сочи на каквито и да е самоволни действия, извършени от
пострадалите при работата им върху скелето.
В този смисъл доказателствата по отношение на
злополуката са противоречиви, но дори и да се приеме тезата на ответника, че
работниците самоволно и без разрешение са поставили колела на скелето, съдът ще
отбележи следното: безспорно и категорично е установено, че монтираното скеле
не е имало парапет. Свид.К. обясни, че „работниците са стъпили на една плоскост
– пътеки метални, които се нареждат и се оформят, широчината е 1 метър и
отстрани няма парапет, защото няма как да се монтира. Парапетите се правят,
когато се прави скеле високо, а тук все едно си стъпил на маса 1,20-1,30 м
височина от пода. Падат напред, отдолу е бетонова плоча, само че там, където
пада В. има една греда и той пада върху нея. Пред Х. има вертикална греда и при
падането само се свлича по нея и затова има само охлузвания и натъртвания“.
Всъщност скелето представлява временна
конструкция, която осигурява безопасни условия на работа на височина, като
работата със скеле се регламентира от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. Основните рискове при работа на
скеле са срутване, преобръщане или разпадане на скелето, падане на хора или
предмети и токов удар. Основните причини за тези рискове могат да бъдат: дефектно оборудване,
претоварване на скелето, неправилен монтаж, недостатъчно укрепване, нестабилна
основа, липса на колективни предпазни средства – парапети, бордови дъски, липса
на индивидуални/лични предпазни средства
– каска, колан с предпазни въжета, близост до ел.инсталации и др. Т.е.
парапетът е част от предпазните средства и неговото наличие не е свързано с
работа на конкретна височина. Според съда липсата на парапет е една от
основните причини, тъй като пострадалите са паднали напред и парапетът би могъл
да ги задържи или да им даде шанс за реакция. Не се установи и фактът имал ли е
каска ищецът. Двамата разпитани свидетели не твърдят, че са го видели с каска
след случилото се, а според заключението на съдебно-почерковата експертиза – л.
228 в личния картон за отчитане на специално работно облекло и лични предпазни
средства ищецът не се е подписал като получил каска и ръкавици.
От показанията на свид.К. се установи и друго
важно обстоятелство – той обясни, че в деня преди злополуката е чул работниците
да си говорят, че „имали колелца, които могат да сложат на тръбите, с цел да не
вдигат на ръце скелето и да го местят, ами да го търкалят по плочата. Аз не съм
предприел нищо, след като предния ден ги бях чул, че говорят да слагат
колелета.“ Всъщност точно техническият ръководител на обекта не е предприел
никакви действия по отношение на работниците с цел да им забрани категорично
монтиране на колелета и да им разясни последиците от подобни техни действия.
Съдът е на становище също, че работодателят не е
организирал работата така, че отговорно техническо лице да бъде на обекта
постоянно или поне през продължителни периоди от време. Двамата свидетели са
отговаряли за различни обекти и затова никой от тях не е очевидец на случилото
се.
Към отговора си ответникът е представил документи
за скелето и голям брой инструкции, но тези документи не установяват по
безспорен начин, че именно такъв вид скеле е ползвано при злополуката.
Мотивиран от горното съдът счита, че не се събраха
доказателства, установяващи груба небрежност на пострадалия работник, а о***ното
– работодателят не е създал необходимите и безопасни условия на труд, включващи
парапет на скелето, предпазна каска на работника и присъствие на отговорно
техническо лице на обекта поне при започване на работния ден.
И след като съдът не констатира основания за
намаляване отговорността на работодателя, следва да се произнесе по исковете
досежно претендираните размери.
ПО ИСКА ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ
В резултат от падането от скелето ищецът В.Н.З. е
откаран по спешност още в същия ден във ВМА София. Причина за това е, че
лекарите от спешната помощ в гр.Севлиево са констатирали счупен гръбнак и
необходимост от спешна операция. Тези обстоятелства бяха изяснени от свид.Н.З.
– *** на ищеца, който се е отзовал веднага след случилото се и много пълно и
подробно изяснява какви действия са били предприети буквално за спасяване
живота на *** му. Операцията е започнала около 18,30 часа в деня на злополуката.
Видно от приложената епикриза от ВМА, Клиника по неврохирургия – л.8 и 9 ищецът
е бил изписан на 03.07.2017 г.
С помощта на съдебно-медицинската експертиза,
която описва въз основа на приложената медицинска документация уврежданията на
ищеца, съдът приема, че ищецът е получил следните увреждания: тежка фрактура на
12-ти гръден прешлен на гръбначния стълб, счупване на гръбния израстък на същия
прешлен и на задната му дъга и ставната повърхност вдясно, стесняване на
гръбначния канал с притискане на
гръбначния мозък, счупване на десния страничен израстък на 1-ви поясен прешлен
на гръбначния стълб, парализа на десния долен крайник /крак/, придружена с
нарушение сетивност на същия, тежка черепно-мозъчна травма с две счупвания на
тилната черепна кост вдясно, счупване на пирамидата на клиновидната
/сфеноидална/ кост вдясно, счупване на стената на клиновидния костен синус с
кръвоизлив в същия и в пирамидната кост вдясно, кръвоизливи под твърдата
мозъчна обвивка /субсударни/ вляво челно-теменно и слепоочно, мозъчни контузии
с травматични кръвоизливи в левия челен и слепоочен дял на мозъка, кръвоизливи
от дясното ухо и от носа, развит посттравматичен психоорганичен синдром с
халюцинации, не контролира тазови резервоари /уриниране и дефекация/.
Вещото лице установява, че във ВМА е проведено
високоспециализирано неврохирургично оперативно лечение по отношение на гръбначната
травма, като увредените гръдни и поясни прешлени са свързани чрез титаниеви
пръчки, фиксатори и винтове и така е стабилизирана зоната на счупения 12-ти
гръден прешлен. Извършени са и други манипулации.
В писмената си защита ответникът за първи път
твърди, че „не става ясно от къде вещото лице е основало изводите си за травма
на главата на ищеца“. Експертизата обаче не беше оспорена в о.з., а именно там
в.л. обясни, че „счупванията са описани както са наблюдавани на скенер или
компютърен томограф, в дясната част на тилната черепна кост са описани две
фрактурни линии“.
Не може да има никакво съмнение, че в резултат на
описаните по-горе увреждания ищецът е претърпял болки и страдания, които се
характеризират с изключителен интензитет и продължителност. Те са започнали
непосредствено след падането, продължили са по време на лечението при тежката
животоспасяваща операция и възстановяването от нея и продължават и до сега. В
началото ищецът е бил неадекватен, не е осъзнавал какво се е случило. След
изписване от болницата неговите близки са му осигурили постоянна грижа, тъй
като той не е бил в състояние да се движи, изпитвал е постоянни болки, страдал
е и от възпаление на пикочните мехури в резултат на катетеризацията в болницата,
използвал е памперси. Свид.З. обясни пред съда тежкото здравословно състояние
на *** си и след изписване от болницата. Ищецът фактически е бил труп –
абсолютно неподвижен, с неадекватен говор, не си е усещал десния крак, не е
чувал. Или иначе казано – не е било възможно да живее сам и се е нуждаел от
постоянни грижи дори и за най-елементарните нужди. В продължение на месеците
близките му са положили големи усилия, за да го раздвижат, да започне първо да
седи седнал, после да се движи в инвалидна количка, а сега и да прави по
няколко крачки. За целта семейството се е преместило от града в с.Горна Р.,
където къщата е била специално пригодена за нуждите на болния. Всъщност
състоянието на ищеца беше описано от *** му така: „състоянието му го
оприличавам на едногодишно бебенце, трудно, трудно, бавно има напредък, много
бавно“.
Съгласно трайната съдебна практика и
задължителната такава обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, като се преценяват конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, като характерът на увреждането, начинът на извършването му,
причинените физически и морални страдания и тяхната интензивност и
продължителност, осакатявания, загрозявания и др.
В конкретния случай се касае за изключително
висока интензивност и продължителност както на физическите страдания, така и на
моралните. Животът на ищеца, на неговото семейство и най-близките му хора се е
преобърнал за секунди и от ***г. до 18.12.2017 г. се е превърнал в битка за
живот. Тази битка обаче е била изключително тежка и ищецът, от здрав и
трудоспособен човек, се е превърнал в инвалид, зависим изцяло и изключително от
грижите на близките си. Съдът категорично не може да приеме становището от
писмената защита на ответника, че „ищецът е в нетрудоспособна възраст“.
Вероятно се има предвид, че той е навършил възраст за пенсия, но това не прави
никого нетрудоспособен. Нещо повече, трудовият договор между страните е сключен
през 2016 г. и очевидно към онзи момент работодателят не е считал ищеца за
нетрудоспособен, особено като се има предвид за какъв вид работа е бил нает.
Всъщност съдът преценява възрастта на ищеца с оглед на друго обстоятелство – че
за един бъдещ неясен период напред във времето той ще страда и ще живее под
постоянни болки вместо да има спокойни години.
Ищецът се позовава и на твърдение, че ищецът не е
установил да е единствен работещ в семейството или да има деца, за които да се
грижи, както и че не е установено състоянието му да е нео***имо, тъй като не е
налице трайна неработоспособност.
Съдът счита, че свидетелските показания
установяват, че ищецът живее на семейни начала с жена на име Р., но няма дете,
ненавършило пълнолетие, за което е длъжен да се грижи и да го издържа. Тези
факти обаче не могат да доведат сами по себе си до намаляване на обезщетението,
тъй като ищецът в резултат на уврежданията е изцяло под грижите на близките си,
вместо сам да ги подпомага. Много хора, които са пенсионери, работят, за да
могат да подпомагат издръжката си, а ищецът вече едва ли ще може да полага труд, което безспорно е голямо затруднение за
семейството му.
Съдът ще отбележи и друго обстоятелство –
събраните доказателства и конкретно състоянието на ищеца следва да се
преценяват за процесния период – до 18.12.2017 г. Вярно е, че вещото лице д-р К.
е извършил сега преглед на ищеца, защото това е част от поставената му задача,
но именно от сегашното тежко състояние може да се направи извод колко по-тежко
е било то към 18.12.2017 г. Към онзи момент ищецът е бил неспособен за никакво
действие, изпитвал е много болки и страдания и е бил изцяло и напълно зависим
от чужда помощ, каквато неговите близки са му осигурили тогава и сега.
Мотивиран от горното съдът счита, че искът за
неимуществени вреди е доказан в пълен размер и ответникът следва да бъде осъден
да му заплати сумата от 30 000 лв., обезщетение за периода от ***г. до
18.12.2017 г., представляваща частичен иск от иск с цена 150 000 лв.,
ведно със законната лихва, начиная от ***г. до окончателното й изплащане.
ПО ИСКА ЗА ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ
Цената на този частичен иск е 9 824 лв. и
представлява разходите по лечението на ищеца след злополуката.
Искането е базирано на базата на представени
документи, установяващи конкретни разходи.
В писмения си отговор и в хода на делото
ответникът оспорва почти всички приложени документи на различни основания.
С оглед на това оспорване, на съдебно-медицинската
експертиза беше възложена задача да се запознае с тези документи и да обясни на
съда относими ли са към уврежданията и налице ли е причинно-следствена връзка
между лекарствените продукти и злополуката.
Всъщност най-голямата сума от цената на този иск е
за 7 909 лв. Това е сумата, която е заплатена за доплащане на специфични медицински изделия, свързани
пряко с операцията на ищеца. В искането за отпускане на тези изделия те са
посочени по вид, количество, единична цена и стойност и общата цена е
10 720 лв. От тази сума НЗОК заплаща 2 811,40 лв., а пациентът следва
да заплати 7 909 лв. Сумата е преведена по банков път на 29.06.2017 г. от ***а
на ищеца – свид.Н.З..
Тези документи обаче се спорят от ответника на
различни основания, като съдът ги счита за неоснователни. Безспорно ясно и
конкретно е видно от какво е образувана
сумата и че изплащането й касае тежката животоспасяваща операция, която е
претърпял ищецът в деня на злополуката. Обстоятелството, че във фактурата и
преводното нареждане – л. 11 и 12 не са изрично изброени консумативите, не
променя извода на съда, че сумата от 7 909 лв. е за операцията. С оглед
тежкото състояние на ищеца след злополуката практически е било невъзможно той
сам да преведе парите и затова съдът категорично не приема тезата на ответника
от отговора му, че друго лице е платило сумата и тя не е напуснала патримониума
на ищеца. Това друго лице е един от най-близките хора на ищеца – неговият *** и
в чисто житейски план всеки болен човек разчита именно на хората от своето
разширено семейство. В качеството си на свидетел *** на ищеца обясни, че се
касае за договор за заем без определен срок. Тъй като *** са роднини по
съребрена линия от втора степен, по арг.от противното по чл. 164, ал. 1, т. 3,
пр. 2 ГПК свидетелски показания за установяване на договор за заем на стойност,
по-голяма от 5000 лв., е допустимо.
Съдът ще остави без обсъждане изложеното в
отговора, че „дори и да приемем, че ВМА е извършила лечението, сумата е силно
завишена и съществуват други болници, които биха извършили лечението на
по-ниска цена и тогава то щеше напълно да бъде покрито от НЗОК“. При тежката
трудова злополука, случила се с негов работник, това възражение е дълбоко
неморално. Всеки човек има право на най-добро медицинско обслужване и на избор
на лечебното заведение, а това е още по-необходимо при последиците от този
инцидент, тъй като се е касаело за живота на пострадалия ищец.
Съдът не изразява никакво съмнение в
доказателствената стойност на представеното искане, издадено от ВМА, Клиника
„Неврология“, описващо необходимите медицински изделия, необходими за
операцията. Този документ носи дата ***г., когато е транспортиран във ВМА
ищецът и когато е бил опериран. Точно тогава е направена преценката от какви
медицински изделия се нуждае операционният екип. Вярно е, че не е видно кой се
е подписал на това искане – началник на клиниката и/или неврохирурга д-р Х.,
който видно от епикризата е началник отделение. Но събраните по делото други
доказателства не установяват никакво съмнение и/или противоречие досежно този
частен свидетелстващ документ, който е част от медицинската документация за
лечението на ищеца във ВМА.
Към исковата молба са приложени голям брой фактури
с фискални бонове към тях за закупувани лекарства, които касаят процесния
период. Приложена е и фактурата за заплатената потребителска такса за
болничното лечение. С оглед на специфичната медицинска материя беше поставена
задача на съдебно-медицинската експертиза да даде заключение за относимостта на
закупените лекарства към лечението на ищеца. Много подробно и конкретно
експертът е описал всеки от тези документи и е посочил, че всички закупени
лекарства и изделия са били необходими за лечението и възстановяването на
ищеца, като изключението е само по отношение на медикаментите Лизиноприл и
Бизогама, които са за лечение на артериална хипертония, което заболяване ищецът
има преди злополуката.
Безспорен факт е, че всички тези лекарства не са
били закупувани лично от ищеца поради физическата му невъзможност да се движи
през процесния период от време и въобще да се обслужва сам. По делото се
установи, че той от години живее във фактическо съпружеско съжителство с жена
на име Р. и затова именно тя е получател по някои от фактурите.
Ответникът отново оспори и тези приложени
документи с аргумент, че парите не са излезли от патримониума на ищеца.
Вероятно мотивът му е именно това, че съжителката е купувала лекарствата и
заплащала сумите. Не е предмет на този иск да се обсъжда какво представлява
фактическото съпружеско съжителство, но съдът само ще отбележи, че съществуването
му е признато казуистично от различни нормативни актове по повод настъпването
на конкретни правни последици, които законодателят свързва с фактическото
съпружеско съжителство. Един от елементите на това съжителство е споделяне на едно общо домакинство, което
предполага споделяне на разходите /но без правно задължение за това/. В този
смисъл и при отсъствието на каквито и да е доказателства, че парите за
закупуване на тези лекарства и медикаменти са дадени от трето лице, съдът
приема, че сумите са заплащани от ищеца, който от години живее съпружески с
жената, която се грижи сега за него.
Затова съдът счита, че искът за имуществени вреди
е основателен и доказан до размер на 9 802,08 лв., като се изключва сумата
от 21,92 лв. за лекарства, които не се отнасят до лечението от злополуката.
На осн.чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Севлиево д.т. в размер на 1592,08 лв. и разноски в размер на 491,52
лв., представляващи изплатените от съда възнаграждения за вещите лица.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Видно от приложения договор за правна помощ – л. 4
ищецът не е заплатил адвокатско възнаграждение, на осн.чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА, поради което пълномощникът адв. Н.С. е направил искане по чл. 38, ал. 2 от
ЗА да му се присъди дължимо възнаграждение в минимален размер от 1725 лв.
Размерът на възнаграждението се определя по реда
на чл. 7, ал. 1, т. 1, пр.посл. във вр. с ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно
уважената част на исковете е точно в размер на 1725 лв., колкото се
претендират.
Адв.С. в списъка на разноските – л. 253 претендира
и възнаграждение в размер на 1125 лв. по приложеното ч.гр.д.№ 14/18 г. по описа
на Рс – Севлиево и 375 лв. по в.ч.гр.д.№ 61/18 г., с което ГОС е потвърдил
определението на районния съд за обезпечение на бъдещ иск.
Страните не спорят досежно правото на ищеца да
претендира разноските от обезпечителното производство по настоящия иск, което е
задължително съгласно т. 5 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС. Разноските се
определят с оглед крайния изход на спора. И по това дело е видно, че възнаграждението
на адв.С. следва да се определи от съда на осн.чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл.
7, ал. 7 от Наредба № 1/04 г. – на базата на половината от стойностите на
претендираните суми. Т.е. не се касае за двойно намаление на възнаграждението
от исковото производство, а за определяне съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. върху цена 19 901 лв. /половината от цената
на иска/. По този начин минималното адвокатско възнаграждение е в размер
на 1125 лв., точно колкото са
претендирани. В този смисъл възражението на ответника от писмената защита за по-нисък
размер на тези разноски не може да бъде уважено.
Адв.С. претендира и 375 лв. възнаграждение по
в.ч.гр.д. № 61/18 г. на ГОС, по което е изготвил отговор по частната жалба.
Съдът счита, че няма законово или нормативно основание за присъждане на
възнаграждение само за отговор по жалбата. Не е налице основание по чл. 9 от
Наредба № 1, тъй като този текст има предвид само изготвяне на отговор без
процесуално представителство, а в случая адв.С. е бил процесуален представител
на молителя – ищец по обезпечителното производство.
По този начин ответникът ще бъде осъден да заплати
на адв.Стойност възнаграждение в общ размер на 2 850 лв.
Разноските на ответника остават в негова тежест.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “ЕКО ТРАДЕКС ГРУП” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, ул. Добруджа № 10, вх.Б, ет. 2, офис 23 представлявано
от Управител В. Х. М. да заплати на В.Н.З. *** ЕГН ********** сумата
от 30 000 лв. /тридесет хиляди/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за периода от ***г. до 18.12.2017 г. от претърпяна на ***г.
трудова злополука, при която е причинена временна неработоспособност, като
искът е частичен от иск за неимуществени вреди с цена 150 000 лв. /сто и
петдесет/ за период от ***г. до 22.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от ***г. до окончателното й изплащане, на осн.чл. 200, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА “ЕКО ТРАДЕКС ГРУП” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, ул. Добруджа № 10, вх.Б, ет. 2, офис 23 представлявано
от Управител В. Х. М. да заплати на В.Н.З. *** ЕГН ********** сумата
от 9 802,08 лв. /девет хиляди осемстотин и два лв.08 ст./,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от ***г. до
18.12.2017 г. от претърпяна на ***г. трудова злополука, при която е причинена
временна неработоспособност, като искът е частичен от иск за имуществени вреди
с цена 150 000 лв. /сто и петдесет/ за период от ***г. до 22.06.2027 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, начиная от ***г. до окончателното й
изплащане, на осн.чл. 200, ал. 1 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за имуществени вреди до размер на 9 824 лв., като
неоснователен и недоказан.
НЕ
УВАЖАВА възражението на ответника по чл. 201, ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА “ЕКО ТРАДЕКС ГРУП” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, ул. Добруджа № 10, вх.Б, ет. 2, офис 23 представлявано
от Управител В. Х. М. да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Севлиево д.т. в размер на 1592,08 лв./хиляда петстотин деветдесет и два
лв.08 ст./ и разноски в размер на 491,52
лв. /четиристотин деветдесет и един лв. 52 ст./, представляващи изплатените
от съда възнаграждения за вещите лица.
ОСЪЖДА “ЕКО ТРАДЕКС ГРУП” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, ул. Добруджа № 10, вх.Б, ет. 2, офис 23 представлявано
от Управител В. Х. М. да заплати на адвокат Н.С.С. *** адвокатско възнаграждение размер на 2 850 лв. /две хиляди
осемстотин и петдесет/ за безплатна адвокатска помощ на ищеца В.Н.З. по гр.д.№
153/18 г. и ч.гр.д.№ 14/18 г. на РС –
Севлиево, на осн.чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Разноските на ответника остават в негова тежест.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: