Определение по дело №448/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 367
Дата: 16 юли 2019 г. (в сила от 16 юли 2019 г.)
Съдия: Пламен Димитров Петков
Дело: 20191800600448
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юли 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София, 16. 07. 2019 год.

С. о. съд, наказателно отделение, смесен въззивен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на шестнадесети юли, две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

Председател: П. .П

Членове: 1. Я. Б.

2. м.с. Б. Г.

 

при участието на секретаря…………   и прокурора………………………..    , като

разгледа докладваното от съдията П., в.ч.н.д. № 448 по описа за 2019 год.. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Производството е по чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК и е образувано по частен протест срещу протоколно определение от 17. 06. 2019 год., постановено по н.о.х.д. № 234 / 2019 год. по описа на Районен съд – Б., с което е било прекратено съдебното производство по делото, поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. В частния протест се сочи, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като е несъобразен с указанията дадени в Тълкувателно решение № 2 / 2020 год. на ОСНК на ВКС. Представителят на държавното обвинение сочи, че обвинителния акт предмет на разглеждане по н.о.х.д. № 234 / 2019 год. по описа на Районен съд – Б. е изготвен при спазване на изискванията визирани от законодателя в разпоредбата на чл. 246 от НПК поради и което моли, протестираното определение да бъде отменено, а делото върнато на същия състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С. О. СЪД, наказателно отделение, смесен въззивен състав, след като обсъди депозирания частен протест и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 341 - чл. 345 от НПК, прие за установено следното :

Протестът е допустим, а разгледан по същество и основателен.

Това е така поради следните съображения:

В Районен съд – Б. бил внесен за разглеждане обвинителен акт срещу подс. И.В.Л. /с установена по делото самоличност/ с обвинение за извъшване на престъпление по чл. 343в. ал. 3 вр. aл. 1 от НК, като било образувано по н.о.х.д. № 234 / 2019 год. по описа на същия съд.

С протоколно определение от 37. 06. 2019 год., постановено по н.о.х.д. № 234 / 2019 год. по описа на Районен съд – Б. състав на първоинстанционния съд е счел, че на досъдебното производство са били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, поради и което и на основание чл. 248, ал. 3 от НПК. прекратил съдебното производство по делото и върнал същото на Районна прокуратура – Б. за доразследване и отстраняване на допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в обстоятелствената част на определението.

Като допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, състава на първоинстанциония съд е посочил, че нито в постановлението за предявяване на обвинението на подс. Л., респективно, привличането му като обвиняем, нито в диспозитивната част и обстоятелствената част на обвинителния акт, не е посочен фиксирания номер от административно-информационната система на МВР, с който е регистрирана заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 6481 / 25. 09. 2018 год. относно временно отнемане на СУМПС на подс. Л., както и. че не е посочено основанието, на което В. В. Г., като мл. автоконтрольор е имал право да издава такава заповед за прилагане на наложената на подсъдимия принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС, поради и което е приел, че това, прави непълно изясняването на фактическите обстоятелства, относно извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

Този извод не може да бъде споделен.

Съгласно указанията дадени в TP № 2 / 2002 год. на ОСНК на ВКС, основното предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението по начин, определящ предмета на доказване в аспекта на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин се очертават основните рамки на процеса на доказване, респективно и осъществяване на правото на зашита. Не може да има спор. че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тях извън съмнение, се отнасят времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия, като липсата на посочване на всички факти от тази от този род, винаги съставлява допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване на правата на обвиняемия /а също така и на евентуално участващи в процеса частни обвинители и граждански ищци/. Същевременно, непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт на начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за елементи на престъпния състав, а когато не съставляват признаци на престъплението, тези факти могат да се установяват в хода на съдебното следствие.

Иначе казано, когато се преценява съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се извършва преценка дали ако са налице непълноти от фактическа страна, същите се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него, защото само в тези случаи, ще е налице допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните права на обвиняемия и неговата защита. Аналогична е ситуацията със заключителната част на обвинителния акт.

С оглед гореизложеното, се налага извода, че обвинителния акт с който е бил сезиран Районен съд - Ботевград и въз основа на който е било образувано н.о.х-д. № 234 / 2019 год. по описа на същия съд, отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и с непосочването на посочен фиксирания номер от административно-информационната система на МВР, с който е регистрирана заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 6481 / 25. 09. 2018 год. относно временно отнемане на СУМПС на поде. Л., както и с непосочване на основанието, на което Венцислав В. Гаврилов, като мл. автоконтрольор е имал право да издава такава заповед за прилагане на наложената на подсъдимия принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС. фактическото обвинение е в достатъчна степен конкретно и позволяващо на подсъдимия и неговия защитник да организират защитата си. дотолкова доколкото, предмета на делото е очертан, т.е., в конкретния случай липсват допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия.

С оглед на гореизложеното, частният протест се явява основателен, поради което следва да бъде постановено определение, с което протестирания първоинстанционен акт бъде отменен, а делото върнато на същия състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по н.о.х-д. № 234 /2019 год. по описа на Районен съд – Б.д.

Воден от горното и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК. С. О. СЪД, наказателно отделение, смесен въззивен състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯВА протоколно определение от 17. 06. 2019 год., постановено по н.о.х.д. № 234 / 2019 год. по описа на Районен съд – Б., с което е било прекратено съдебното производство по делото, поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и ВРЪЩА делото на същия състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

             Председател:                            Членове: 1.                            2.