РЕШЕНИЕ
№ 1682
гр. Пловдив, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300502287 по описа за 2022 година
Постъпила е въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД против решение № 2591/12.07.2022 г., постановено по гр. дело №
16027/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, І гр. състав, с което е
отхвърлен предявеният от него против К. М. Ц. иск с правно основание чл.
422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 176,02 лв. – главница, представляваща
стойността на предоставения достъп до разпределителната мрежа на обект на
ответника, находящ се в гр. П********, представляваща ферма за животни за
периода 01.10.2020 г. – 30.04.2021 г.; обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на 6,97 лв. за периода 17.11.2020 г. – 06.07.2021 г., ведно
със законната лихва от 07.07.2021 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 11351/2021 г. на Районен
съд – Пловдив. В жалбата се поддържа, че постановеното от районния съд
решение е неправилно, тъй като съдът е формирал неправилен правен извод,
че ответникът не е страна по сключения договор за доставка на електрическа
енергия, защото не се установява, че същият е собственик или лице, в полза
на което е учредено вещно право на ползване. Поддържа се, че с ответника е
възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на договор за
продажба на електрическа енергия. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго по същество, с което предявеният иск да се уважи.
1
Претендират се разноски за въззивното производство.
Въззиваемият К. М. Ц. чрез назначения му по делото особен
представител адв. Е. М. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли
за потвърждаване на обжалваното решение.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Пловдивски окръжен съд, след служебна проверка на валидността и
допустимостта на решението съгласно чл.269 ГПК, намира същото за валидно
и допустимо.
За да отхвърли иска, районният съд е приел , че съгласно член 4 от ОУ
на ищцовото дружество, потребител на ел. енергия за битови нужди е
физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на
електроенергия до процесния имот, е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване, за които възникват
задължение за плащане на продажната цена. Приел е, че от ищеца, при негова
доказателствена тежест, не са представени доказателства относно факта за
това ответникът да е собственик, респ. вещен ползвател върху обекта, за
който се твърди, че е доставян достъп до електроразпределителната мрежа.
Ето защо РС е приел, че за ответника не е възникнало задължение да заплаща
цената на достъпа до електроразпределителната мрежа, тъй като същият няма
качеството на потребител на ел. енергия.
Настоящият съдебен състав на ОС - Пловдив приема следното:
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните
общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия
за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна
по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие.
Налице е съдебна практика, която изцяло се споделя от настоящия
съдебен състав, според която начинът, по който Законът за енергетиката
урежда и договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен
с този, по който се регламентира договорът за продажба на топлинна енергия
за битови нужди. Законът за енергетиката регламентира и правоотношението
2
за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от
договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на
доставената електрическа енергия е крайният снабдител (чл. 94а, чл. 95 ЗЕ), а
купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Легалната
дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от Допълнителните
разпоредби на ЗЕ - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следоваътелно
законът свързва качеството на длъжник на цената на електрическа или
топлинна енергия с качеството на собственик или на носител на ограниченото
вещно право на ползване върху електроснабдения или топлоснабдения имот,
доколкото доставяната енергия е "за собствени битови нужди", ако друго не е
уговорено с крайния снабдител. Предвид свободата на договаряне, допустимо
е и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови
нужди да е друг правен субект, различен от собственика, или ползувателя на
имота въз основа на вещно право на ползване, а именно онзи, който ползва
електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на
вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба
на електрическа енергия за същия имот. /В този смисъл е Решение № 205 от
28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III г. о., ГК/.
В доказателствена тежест на ищеца – енергийно дружество е
следователно да установи ползващите го обстоятелства относно това кой е
собственик на електроснабдения имот и даденото от него съгласие именно
ответникът да е ползувател на имота въз основа на сключен договор помежду
им за процесния период. Такива доказателства по делото липсват, поради
което съдът приема иска за неоснователен. Като такъв, същият следва да се
отхвърли.
Първоинстанционният съд е стигнал до същия краен извод, поради
което решението му като правилно следва да се потвърди.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2591/12.07.2022 г., постановено по гр.
дело № 16027/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, І гр. състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4