РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. С., 23.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на първи юни две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 2003/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба с вх. №
18238/21.11.2014 г. на СРС, предявена от Л.П.Ц., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против „Г. Т. НА М.– А.Б.Х.” АД, с ЕИК ******, с адрес: гр. С.,***.
Настоящото гр.д. № 2003/2018 г. по описа на СГС е образувано
след определение от 08.12.2017 г. и определение от 30.12.2017 г. на Софийски
районен съд, с което съдът е допуснал поискано от ищеца увеличение на размера
на иска на основание чл. 214 ГПК, вследствие на което производството по гр. д.
№ 63846/2014 г. по описа на СРС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност
на Софийски градски съд. С молба от 16.05.2018 г. и с молба от 06.02.2020 г. в
производството по дело № 2003/2018 г. ищецът е уточнил исковата молба.
Ищецът твърди, че на 17.04.2007 г. е сключил с „О.” АД
договор за управление, който изпълнявал добросъвестно. През м. септември
Ищецът твърди, че ответното дружество се е обогатило
неоснователно със сумите, които не му е заплатило за извършената работа като
представител на „Г.Т.на М.– А.Б.Х.” АД в СД на „О.“ АД, а ищецът е обеднял със
сума в същия размер, която бил осъден да върне на „О.“ АД съгласно
постановените съдебни решения и която му била изплащана именно като възнаграждение
за работата му на представител на ответника в СД на „О.“ АД (съгласно
уточнението, направено с молбата от 16.05.2018 г., приложена на л. 10 от делото
на СГС). Общият размер на тази сума бил 41 048.30 лева и представлявал
сбора от:
-
сумата от 25 184.15 лева – получени възнаграждения
от „О.“ АД за периода от месец януари до месец септември 2008 г., която според
влязло в сила решение на Районен съд – Ловеч от 24.03.2011 г. били получени без
основание и подлежали на връщане,
-
сумата от 11 000 лева – „дължими и непратени
възнаграждения“ за работа през месец октомври и месец ноември 2008 г., и
-
сумата от 7264.15 лева – съдебни и деловодни разноски.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 41048.30
лева (съобразно допуснатото с определение от 08.12.2017 г. от СРС
увеличение на иска), с която се е обогатил неоснователно, тъй като е получил престацията, предмет на възлагането (действия по управление
на „О.“ АД), но не е платил за нея, т.е. обогатил се е като не е платил дължими
суми да свършена работа и това са сумите, с които ищецът е обеднял, като е
осъден да върне по силата на приложените съдебни решения. Ищецът претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Г.Т.на
М.– А.Б.Х.” АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва
исковете като недопустими. Заявява, че между същите страни, за същите искания и
на същите основания има влезли в сила съдебни решения. Заявява още, че искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като твърденията на ищеца за
наличие на договорна връзка между страните изключват ангажирането на
отговорността на ответното дружество на основание непозволено увреждане по чл.
59 от ЗЗД. Освен това ищецът твърдял, че връзката между обедняването и
обогатяването е причинна, което отново обосновавало неоснователност на
претенцията. Ответникът претендира направените по делото разноски.
На 11.06.2020 г. и на08.06.2020 г., съответно ищецът и
ответникът са представили по делото писмени защити.
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че ищецът е бил осъден да заплати
посочените в исковата молба суми съгласно представените ведно с исковата молба
съдебни решения. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в
отношенията между страните по делото (с определението от 16.01.2020 г., л. 18 и
сл. от делото на СГС).
От договор за възлагане на управление от 17.04.2007 г., сключен
между „О.” АД и Л.П.Ц., се установява, че страните са постигнали съгласие за
сключване на договор, по силата на който Л.Ц. приема да участва в управлението
на „О.” АД, като осъществява всички правни и фактически действия, пряко или
косвено свързани с управлението на дружеството и произтичащите от
регламентираните в ТЗ, устава на дружеството и вътрешно корпоративните му
актове и този договор права и задължения. Страните са уговорили, че срока на
договора е три години, като същият се прекратява при освобождаване на изпълнителя
като член на Управителния съвет.
Видно от представен по делото протокол от редовно общо събрание на
акционерите на „О.” АД, проведено на 15.11.2007 г., на същото е взето решение
за даване съгласие за преминаване от двустепенна система на управление
/управителен съвет и надзорен съвет/ към едностепенна система /съвет на
директорите/. На същото общо събрание е взето решение за освобождаване от
длъжност на членове на управителния съвет на дружеството – С.Й.И., Л.П.Ц. и Л.Н.Х.,
както и за избор на членове на съвета на директорите - “Г.Т.на М.– А.Б.Х.” АД,
“А.” ООД и “М.Т.Г.” АД.
С
решения от 15.11.2007 г., от заседание на новоизбрания Съвет на директорите на
“О.” АД Ловеч, за изпълнителен директор и представляващ „О.” АД е избран „Група
технологии на М.– А.Б.Х.” АД, чрез представителя на дружеството в Съвета на директорите
на “О.” АД – Л.П.Ц., а за председател на Съвета на директорите на “О.” АД - “М.Т.Г.”
АД, чрез представителя на дружеството в Съвета на директорите на “О.” АД – Л.Н.Х.,
като председателят е овластен да сключи договор за
възлагане на управлението с изпълнителния член на Съвета на директорите.
С
решение № 1609 от 28.12.2007 г., постановено по ф. д. № 346 от 1991 г. по описа
на Окръжен съд Ловеч, са вписани промени в търговския регистър по партида по
партидата на “О.” АД, регистрирано по ф. д. № 346/1991 г. на ЛОС, като е
заличена вписаната двустепенна система на управление и състав на Надзорния
съвет и състав на Управителния съвет; вписано е въвеждането на едностепенна
система на управление със състав на Съвета на директорите – “Група технологии
на М.– А.Б.Х.” – изпълнителен директор, “А.” ООД – член и “М.Т.Г.” АД -
председател. Отразено е в регистъра, че дружеството “О.” АД се управлява и
представлява от “Група технологии на М.– А.Б.Х.”, чрез представителя на
дружеството в Съвета на директорите на “О.” АД – Л.П.Ц..
Страните
не спорят относно обстоятелството, че в периода от
м. януари 2008 г. до м. ноември 2008 г. (включително), ответникът е
извършвал фактически действия по управление на „О.“ АД, като представител на
изпълнителния директор “Група Технологии на М.- А.Б.” АД, като извършената
работа не е била съответно заплатена от страна на ответника.
В отговора на исковата молба ответникът е посочил следното: „Не е повдиган и
обсъждан и въпросът и за преподписване на договори, респ. за сключване на нови
договори с г-н Ц..“ Съдът намира, че
това твърдение представлява признание за неизгоден за ответника факт, а именно,
че между между Л.Ц. и ответното дружество не е
сключен договор за осъществяване на представителство в Съвета на директорите на
„О.“ АД от името на изпълнителния директор – „ГТМ – А.Б.“ АД. Признанието на
факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданския процес,
което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до
разкриване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК. Въпреки че признанието на
факти не е абсолютно доказателство (т. нар. regina probandi), каквото не е познато за
българския граждански процес, в който нито съществуват абсолютни доказателства,
нито предустановени такива, а трябва да бъде ценено в
съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, то в случая от
приетите и кредитирани от настоящия съдебен състав писмени доказателствени
средства по делото безспорно се установява, че направеното признание на факти
кореспондира с действителното фактическо и правно положение между страните,
като същото се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства.
Съгласно
протокол от заседанието на съвета на директорите на „Г.Т.на М.– А.Б.Х.“ АД от
24.11.2008 г., дружеството е оттеглило
овластяването на Л.П.Ц., във връзка с участието на дружеството като
представител и член на съвета на директорите на „О.“ АД.
Видно от приложени девет броя фишове за заплати за периода м.
януари 2008 г. до м. септември 2008 г. /вкл./ по договор за управление са
начислени на Л.П.Ц. възнаграждения общо в размер на 25 184,15 лв., по
месеци както следва: за м. януари 2008 г. – 2 547,00 лв., за м. февруари
2008 г. – 2 699,70 лв., за м. март 2008 г. – 2 638,20 лв., за м.
април 2008 г. – 2 672,40 лв., за м. май 2008 г. – 2 597,99 лв., за м.
юли 2008 г. – 2 701,20 лв., за м. юли 2008 г. – 3 581,40 лв., за м.
август 2008 г. – 2 575,26 лв. и за м. септември 2008 г. 3 126,00 лв.
Фишовете са издадени от “О.” АД, като под осем от тях /за периода м. януари –
м. август 2008 г./ за получател е положен подпис, а под този за месец септември
2008 г. е отразено, че сумата е преведена по банков път. Посочените във
фишовете суми са с приспаднат данък общ доход и осигуровки.
Съгласно
удостоверение с изх. № 18684/29.05.2020 г., издадено от ЧСИ Татяна Кирилова, №
815 на КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд – Плевен, изпълнително дело
№20128150402219 срещу Л.П.Ц. е образувано по молба на първоначалния взискател „О.“ АД, като с молба с вх. № 2119/11.03.2013
г. по делото е присъединен взискателя „Г.Т.на М.– А.Б.Х.“ АД. Видно от представената
подробна сметка на дълга, на взисателя „О.“ АД са
преведени по банков път общо 22 720,20 лева, като освен това е извършено и
прихващане за сума в размер на 14 040,48 лева, тоест общият размер на
погасените задължения към „О.“ АД е равен на сумата от 36 760,68 лева.
Освен това от подробната сметка на дълга се установява, че за удовлетворяване
на вземанията на присъединения взискател – „Г.Т.на М.–
А.Б.Х.“ АД са били събрани общо 5094 лева.
По
делото са представени финансови отчети на „О.“ АД за периода 2007 – 2008 г.,
както и платежни нареждания, от които се установяват извършените от ищеца
съдебни разноски по предходни искови производства.
Други доказателства, относими към спора,
не са събрани.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл.
59 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, всеки, който се е обогатил
без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. Спорното право, претендирано
от ищците, възниква от фактически състав, включващ обедняване на едно лице,
обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и
липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
двата субекта. Т.е. разглежданият иск би бил основателен, ако ищецът докаже, че
неговият патримониум е накърнен, като в корелативна
връзка с това е увеличен актива в имуществото на ответника, без да е налице
правно основание за такова разместване на материални блага.
Вземането,
произтичащо от неоснователно обогатяване, е субсидиарно
- чл. 59, ал. 2 от ЗЗД. То
не съществува, ако съответната престация се дължи на
договорно или на някакво друго извъндоговорно
основание (деликт, гестия или неоснователно
обогатяване по чл. 55 - чл. 58 от ЗЗД). Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 9 от ППВС № 1/1979
г., ако законът е поставил на разположение на правоимащия
точно определен иск, недопустимо е приложението на общия състав на чл. 59 ЗЗД. Същото е прието и в
постановеното по реда на чл. 290 ГПК, решение № 75 от
15.05.2009 г. по т. д. № 770/2008 г. на ВКС, ІІ ТО.
Относно
кондикцията за обогатяване от извършена и незаплатена
работа:
По
делото се установи, че на 15.11.2007 г. „Г.Т.на М.– А.Б.Х.“ АД е избрано за
изпълнителен директор на „О.“ АД, като за периода м. 01 – м. 11.2008 г. ищецът Л.Ц.
е бил натоварен от ответното дружество да осъществява функциите му на
изпълнителен член на съвета на директорите съгласно чл. 234, ал. 1, изр. 3 ТЗ и
това обстоятелство е вписано в Търговския регистър. Не е спорно и
обстоятелството, че за процесния период ищецът е извършвал фактически действия
на управление на „О.“ АД, които не са били заплатени от страна на изпълнителния
директор – „Г.Т.на М.– А.Б.Х.“ АД.
С
оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че в случая ищецът е обеднял,
доколкото същият е положил усилия и е отделил време за извършване на посочената
работа, но трудът му е останал незаплатен.
От
друга страна ответното дружество се е обогатило с положения от ищеца труд във
връзка с управлението на „О.“ АД. Съгласно правната доктрина и съществуващата
съдебна практика, ответникът се оказва обогатен, не само когато имуществото му
реално се е увеличило, но и когато благодарение дейността на ищеца е избегнал
едно намаление на имуществото си, като е спестил разходи, които нормално би
направил, какъвто е настоящият случай. В този смисъл са и изложените в Решение
№ 91 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6541/2013 г., III г. о., ГК правни
съждения, според които: “...обогатяването, което винаги има материално естество
/оценимо е в пари/ е налице не само когато се
увеличава имуществото на едно лице. То е налице и когато се спестяват на обогатения някои необходими
разходи, които той иначе е трябвало да понесе от собственото си
имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане.“
Както
бе изяснено, за да бъде осъществен фактическият състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД, е необходимо между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника да съществува и причинна връзка. Тази връзка не
трябва да е пряка, а следва да бъде обусловена от един или група от общи факти
– в единния съпричинителен процес между явленията и
обстоятелствата в природата. Тоест, всеки един от тези факти трябва да е както
причина за пораждането на определен факт, така и следствие от настъпването на
друг факт. В настоящия случай съдът намира, че такава връзка е налице, защото
както обедняването, така и обогатяването, произтичат от общия факт на извършване от страна на ищеца на фактически действия
по управлението на „О.“ АД, от които ответника се е възползвал без основание в
качеството си на изпълнителен директор на дружеството, спестявайки си
необходими разходи – възнаграждението за извършената работа. Предвид изложеното
съдът намира за неоснователни направените от ответника възражения за
неоснователност на иска поради липсата на генетична причинна връзка между
обогатяването и обедняването.
По
делото се установява и наличието на последната материалноправна
предпоставка (юридически факт) за уважаване на иска, а именно липсата на
основание за реализираното имуществено разместване. Въпреки учредяването на
представителна власт в полза на ищеца, от представените по делото доказателства
не се установи сключване на договор за уреждане на мандатните отношения между
последния и дружеството – ответник. Само по себе си обстоятелството, че
ответникът е овластил ищеца да го представлява в
качеството му на изпълнителен директор на „О.“ АД не може да доведе до извод за
наличие на сключен договор за поръчка между тези лица. Нещо повече, в отговора
на исковата молба ответникът изрично е признал, че: „Не
е повдиган и обсъждан и въпросът и за преподписване на договори, респ. за сключване на нови договори с
г-н Ц..“ Освен това, с влязло в сила съдебно решение е отречено в правната сфера на ищеца да са възникнали
вземания за възнаграждения, произтичащи от сключен договор, поради което съдът
следва да зачете формираната сила на пресъдено нещо и
да приеме, че в отношенията между Л.Ц. и „Г.Т.на М.– А.Б.Х.”
АД не е съществувал договор, като
източник на права и задължения, тоест обедняването и обогатяването са настъпили
без да е налице правно основание.
Предвид изложените по-горе фактически
и правни съждения, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички
материални предпоставки (юридически факти), които обуславят уважаването на иска
в тази част.
Относно
претенцията за извършени съдебни и деловодни разноски:
Съдът
намира за неоснователно искането на ищеца за присъждане на сумата от 7264.15 лева,
представляваща твърдяно от ищеца кондикционно вземане
за заплатени разноски по приключили
предходни искови производства. Видно от представените по
делото влезли в сила съдебни решения, Л.Ц. е бил осъден на основание чл. 78 ГПК
да заплати сторени от „О.“ АД и „Г.Т.на М.– А.Б.Х.“ АД разноски, тъй като
същият неоснователно е претендирал наличието на несъществуващи материални права
или неоснователно е оспорвал правните претенции на посочените дружества. Действително
заплащането на съдебни разноски представлява имуществена вреда,
тъй като обективно намалява имуществото на правния субект, върху който
отговорността за разноски е възложена. Това, обаче, съвсем не означа, че са
налице предпоставките на чл. 59 ЗЗД.
На първо място, разноските са заплатени при наличие
на правно основание - влезлите в сила съдебни решения. Освен това, необосновано
е да се приеме, че извършеното плащане е довело до обогатяване, доколкото в чл.
78 ГПК е уредена единствено възможност за възстановяване разходите, извършени
от изправната страна по правния спор, която е защитавала своите законни
интереси в хода на съдебното производство. Съгласно Решение № 189 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г., Г. К., ІV Г. О.
на ВКС: „Отговорността за разноски е деликтна,
но тя е уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от
предявяването на неоснователен или недопустим иск...“.
Дори и да се приеме, че заплащането на разноски е
довело до обогатяване на ответника, в тази част искът отново би бил
неоснователен поради липсата на причинна връзка между обедняването и
обогатяването.
Относно размера на кондикционното вземане:
Съгласно чл. 59, ал. 1
обогатилото се лице следва да върне онова, с което се е обогатило, до размера
на обедняването на ищеца, тоест ищцовата претенция не
може да надмине действителното обедняване и действителното обогатяване.
Действително по делото са представени доказателства, установяващи основанието
на предявения иск в частта, в която се претендира вземане за неоснователно,
въпреки това обаче ищецът не е представил достатъчно данни, от които да се
установява действителния размер на кондикционното
вземане, поради което съдът приема, че в случая следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 162 ГПК, според която съдът има право да определи размера
по своя преценка.
За
да бъде определен размера на вземането, следва да бъде взет предвид периода,
през който същото е възникнало (януари – ноември 2008 г.), както и
съществуващите през този период социално икономически условия. В случая следва
да бъде съобразен и размерът на възнаграждението, което ищецът е получавал в
качеството си на управител на „О.“ АД (преди промяната на системата на
управление). Освен това съдът отчита обстоятелството, че при извършване на
работата, ищецът е действал от чуждо, а не от свое име.
С
оглед на горното и по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че сумата от 17 600 лева е съответна на обедняването на
ищеца, съответно обогатяването на ответника, вследствие на извършена и
незаплатена работа във връзка с осъществено от ищеца представителство на
ответното дружество в съвета на директорите на „О.“ АД за периода от (месец
януари до месец ноември 2008 г. – 11 месеца х 1600 лева).
Относно
възражението на ответника за изтекла давност:
Ищецът
е увеличил размера на предявения по делото иск с молба от 06.07.2017 г. (л. 176 от делото на СРС), която е
докладвана от съда в открито съдебно заседание на 27.10.2017 г. (л. 190 от
делото на СРС), в което процесуалния представител на ответника е заявил, че
прави „възражение за погасяване по
давност на иска в увеличения размер“, поради което и това правопогасяващото възражение е релевирано
в срок.
Съгласно чл. 110 ЗЗД, с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. За вземането за неоснователно обогатяване не се
предвижда срок, различен от посочения в цитираната разпоредба. Ето защо
вземането на ищеца се погасява по давност с изтичането на срок от пет години.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
В Постановление №
1/1979 г. на Пленума на
Върховния съд на Република България е прието, че давностният
срок при общия фактически състав на чл. 59 ЗЗД започва да тече от деня на престирането,
защото неоснователността на преминаването на блага от имущество на едно лице в
имущество на друго съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент (така е прието и в мотивите на Тълкувателно решение № 5/22.11.2019 г. по тълк.д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк.д.
№ 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, предявяването на иска за парично вземане като
частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на
погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането. Това разрешение съответства и на приетото в
мотивите по т. 7б на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С него е разяснено,
че „една от проявните форми на изменение на иска е
неговото увеличение при запазване на основанието и вида на търсената защита. По
своята същност увеличението на иска представлява предявяване на нов,
допълнителен иск към първоначалния относно тази част на същото спорно право,
която не е била заявена с първоначалния иск.”
В настоящият случай,
искът е предявен като частичен през 2014 г., като заявеното с него вземане е в
размер на 5100 лева. Впоследствие – на 06.07.2017 г. г., размерът му е увеличен
на 41 048.30 лева. През периода от неоснователното разметване
на блага (2008 г. - 06.07.2017 г.) липсват основания за спиране или прекъсване
на погасителната давност по отношение на увеличената част от вземането. Този
период е по-дълъг от пет години, поради което и вземането на ищеца е погасено
по давност за разликата над 5100 лева. За първоначално предявения размер от
5 100 лева, ответникът не е релевирал възражение
за изтекла погасителна давност в предвидения за това срок, същото е преклудирано, поради което и съдът не го обсъжда.
По
изложените съображения, искът следва да се уважи за сумата от 5 100 лева.
За разликата над 5 100 лева до 17 600 лева, искът следва да се
отхвърли, като погасен по давност, а за разликата над 17 600 лева до
пълния предявен размер от 41 048.30
лева,
следва да се отхвърли като неоснователен.
Сумата
е дължима, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба
до окончателното плащане.
Относно
разноските: При този изход на
спора на основание чл. 78, ал. 1 и
3 ГПК, право на разноски имат и двете страни, които са направили
своевременно искане за присъждане на разноски и са представили доказателства за
извършени такива.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъди сумата от 197.03 лева от общо направените и поискани разноски в
размер на 1641.93 лв. (1641.93 лв. х 0.12) – платена държавна такса (л. 167 и
л. 193 от делото на СРС).
От представените по делото доказателства се установява,
че ответникът е сторил разноски общо в размер на 2 112 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение. В открито съдебно заседание на 01.06.2020 г., процесуалният
представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ответника и е поискал
същото да бъде намалено, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата предвижда,
че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде
по - нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. С оглед на горното съдът приема, че заплатеното
адвокатско възнаграждение е съобразено с правната и фактическа сложност на
делото, както и с размера на иска, поради което същото не трябва да бъде
намалявано.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 1858.56 лева от
общо направените разноски в размер на 2 112 лева (2 112 лева х 0.88)
– платено адвокатско възнаграждение, с вкл. ДДС.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „Г.Т.НА М.– А.Б.Х.” АД, с ЕИК ******, с адрес: гр. С.,***, да заплати на Л.П.Ц., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата от 5
100 лева, представляваща кондикционно вземане от
неоснователното обогатяване, вследствие извършени от ищеца фактически
действия по управление на „О.“ АД, за периода от м. януари 2008 г. до м.
ноември 2008 г., ведно със законна лихва, считано от 21.11.2014 г.
до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 197.03 лева –
разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 5 100 лева до 17 600 лева, като погасен по давност, а
за разликата над 17 600 лева до пълния предявен размер от 41 048.30 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Л.П.Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Г.Т.НА М.– А.Б.Х.”
АД, с ЕИК ******, с адрес: гр. С.,***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 1858.56 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалбапред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: