Р Е Ш Е Н И Е
№ 2766
град Бургас , 29.10.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
49
– ти граждански състав
на двадесет и втори октомври две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Илияна Гальова,
като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 3270 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото е образувано по по
искова молба вх. № 17872/23.04.2019 г., допълнена с молба вх. №
20226/13.05.2019 г. от П.С.Д., ЕГН **********, чрез адвокат В.С. ***, със
съдебен адрес:***, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
/ОД на МВР/ - гр. Бургас, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо
Ботев“ № 46, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
1542 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 257 часа над нормативните лимити за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2018 г., получен след преизчисляване с коефициент от
1,143 на положен за исковия период нощен труд,
и който останал незаплатен от ответника и следвало да бъде заплатен по 6
лева на час, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 23.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
В
исковата молба се твърди, че ищецът в сочения период е бил в служебно
правоотношение с ответната дирекция, по силата на което изпълнявал длъжността
„старши полицай“ в структурата на ОД на МВР – Бургас със статут на държавен
служител. Твърди се, че в противоречие със специалната законова уредба на ЗМВР,
в периода 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. ищецът е полагала извънреден труд над
ограничението от 70 часа на тримесечие и съответно – над 280 часа за година, на
което се основава претенцията. Отделно от това се сочи, че вследствие на
трансформацията на положен от ищеца нощен труд от 1800 часа следва да му бъдат
заплатени 257 часа извънреден труд на стойност 6 лева на час за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2018 г.. Работното му време било организирано на смени.
Прави се искане за присъждане на съдебни разноски, както и доказателствено
искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по поставени в исковата
молба въпроси. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска ,
като претенцията е за сумата от 1527.90лева за период от 01.03.2016г. до
31.12.2019г. за положен нощен труд от 1654часа.
В
преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК
е постъпил писмен отговор вх. № 26457/19.06.2019 г. от ответника, с
който оспорва предявените искове по основание и по размер. Твърди, че
положеният от ищеца извънреден труд е надлежно начислен и отразен в протоколите
за положен извънреден труд и в протоколите за отчитане на работното време между
22,00 часа и 6,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на
официални празници в РУ – Созопол. Сочи
се, че положеният извънреден труд е заплатен своевременно след неговото отчитане
по правилата на действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организация и разпределението на работното време, за неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи и Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 година за реда за
организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните
служители в Министерство на вътрешните работи. По отношение на претенцията за преизчисляване на
нощния труд по коефициент 1,143 заявява, че приложение намират разпоредбите на
двете посочени по-горе наредби, които действащи паралелно по време с Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, уреждат по специален за
системата на МВР начин заплащането на нощния труд. Ответникът счита, че липсва
текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент, като
сочи за приложима съм случая нормите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и в чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
съгласно които държавните служители в МВР могат да полагат труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Твърди се неприложимост на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, като се заявява, че
определеното на основание заповеди №№ 8121з-791/28.10.2014 г. и 8121з-
1429/23.11.2017 г. на министъра допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лева за всеки отработен час между 22,00 и 6,00 часа е било
изплатено на ответника за целия процесен период. Релевира се възражение за
настъпила кратка 3-годишна погасителна давност по отношение на претенцията.
Предявен е иск с правно
основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице е, че съобразно два периода, съобразени с
възражението за настъпила погасителна давност, ищецът е положил следните
стойности нощен труд: 1. За периода 01.01.2016г. до 31.12.2018г. – общо
1758часа нощен труд; 2. За периода 24.04.2016г. до 31.12.2018г. – общо 1558
часа нощен труд. Същите стойности, приравнени към дневен такъв при уможение с
коефициент 1.143 се равняват съответно на 2010часа труд за първия период и 1781часа
за втория период. Съответно вещото лице е посочило, че разликата в първия
период е от 252 часа на стойност 1618.05лева, а във втория – 223часа за
1443.76лева.
Съдът, след
като обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на
ответницата по делото, счита за установено следното.
По делото не се спори , че между ищецът П.С.Д. *** е било налице
служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемал длъжност „старши полицай“ в Група „Охрана на обществения
ред“ към Сектор „Охранителна полиция“ при 01 РУ МВР Бургас на ОД МВР Бургас за
периода 23.04.2015г. до момента на подаване на писмения отговор.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е
следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден
труд. Относимите към
предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.); , Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.
176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че
условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на
смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да
се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага
поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по
служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по
трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при
сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Съгласно чл.
9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). Може също така да се отбележи, че нормата на чл. 187,
ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен труд, които могат да се полагат , не
изключва възможността този труд да се преизчислява с посочения коефициент.
Разпоредбата сочи, че „е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период“. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа.
Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа“. Може да се изведе заключение, че 7 часа, отработени пред
нощта се приравняват на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни
7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща
възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на
съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза,
според което от 01.01.2016г. до 31.12.2018г.
ищецът
е положил общо 1758часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 2010часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 252часа, за които на ищеца не е било платено допълнително
възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1618.05лева. С оглед направеното изменение на иска ,
следва да се приеме за дължима сумата от 1527.90лева. Посочената сума не е била
заплатена на ищеца. Възражението на ответника за настъпила погасителна давност
е допустимо, но в случая неоснователно. Съдът споделя виждането на ищеца, че
дължимостта на труда за м. март 2016г. е настъпила след отчитане на труда през
м. април и е следвало да се заплати през м. май 2016г., т.е. не е дължим само
за месеците януари и февруари.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 23.04.2019 г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото в размер на 480.00лева за платено адвокатско възнаграждение. Възражението
на ответника за прекомерност на същото не може да бъде споделено. Съгласно
Наредба № 1 от 09.07.2004г. За минималните размери на адвокатските
възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство по делото е в
рамките на размерите посочени по чл.7, ал. 2, т. 2 . В случая е заплатена
сумата от 480.00лева, която съответства на разпоредбата на Наредбата, като се
има предвид, че там са определени минималните размери за видовете правни услуги
и защита.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за разглеждането на иск и изплатеното възнаграждение на вещото лице- дължимата
държавна такса е в размер на 61,11лева и на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 295.00лева от
бюджета на съда.
По
претенцията за юрисконсултско възнаграждение , следва съобразно прекратената
част на производството да се присъди такова в полза на ответника. В процеса ОД
МВР Бургас е било представлявано от юрисконсулт. Съгласно чл. 23 от НЗПП за защита по трудови
дела с определен материален интерес се заплаща правна помощ в размер от 100 до
300лева. Настоящият състав счита, че следва, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, да
се определи възнаграждение в размер на 100.00лева, което да бъде заплатено от
ищеца на ответника.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва
да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и законната лихва
върху него.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас,
ул. „Христо Ботев” № 46, представлявано от Директора Радослав С., ДА ЗАПЛАТИ на
П.С.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес ***-
адвокат В.С. ***, сумата от 1527.90лева /хиляда петстотин двадесет и
седем лева и деветдесет стотинки/ представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.03.2016г. до 31.12.2018г. - разликата
между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 23.04.2019г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46,
представлявано от Директора Радослав С., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ на П.С.Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***- адвокат В.С. ***,
сумата от 480.00лева /четиристотин и осемдесет лева / разноски по водене на
производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46,
представлявано от Директора Радослав С., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумата от 356.11лева/ триста петдесет и шест
лева и единадесет стотинки/ разноски по делото – държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА П.С.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес ***- адвокат В.С. *** да заплати в полза на ОД МВР
гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46, представлявано
от Директора Радослав С. сумата от 100.00лева/ сто лева / за юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от
постановяването му на 29.10.2019г.
Съдия:/п/
П.Дойков
Вярно с оригинала:
И.Г.