№ 12549
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110100986 по описа за 2022 година
Ищцата Л. Р. М. претендира сумата от 350 лв. обезщетение за имуществени вреди – разходи
за лечение /ЯМР преглед на главен мозък и съдова програма/ на телесни увреждания
получени при ПТП настъпило на 5.5.2020 г. по вина на водача на МПС Фиат Пунто с рег. №
..... – М. П., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника ЗД „Б. Инс“
АД. Твърди се в исковата молба, че ПТП настъпило в гр. София, на б.. Овча купел, който
ищцата започнала да пресича, като достигайки средата на четвъртата пътна лента за
движение, била блъсната от лек автомобил Фиат Пунто с рег. ....., който се движел от б..
Президент Линкълн към .. Житница. Ищцата паднала на пътното платно. След ПТП била
транспортирана до ВМА София, където след извършени изследвания й била поставена
диагноза „мозъчно сътресение“. В рез.тат на произшествието ищцата получила множество
увреждания: мозъчно сътресение, фрактура на окципиталната кост в дясно /счупване на
основната на черепа закрито/, псевдокистозна енцефаломалатична преустройка на
паренхима супратенториално фронтално в дясно, единични глиални цикатрикси темпоро-
фронтално двустранно и хронично посттравматично главоболие. Ищцата отказала
хоспитализация, тъй като нямало кой да се грижи за децата й. Поради продължаващи болки
в главата, загуба на съзнание и повръщане, на 14.5.2020 г. ищцата потърсила лекарска
помощ, а тъй като болките продължавали, след два месеца – на 27.7.2020 г. й било
извършено КТ изследване на мозъка и установена фрактура по десния дял на окципиталната
кост. На 14.1.2021 г. било извършено магнитно-резонасно образно изследване, след което
ищцата била на два пъти на преглед и й била поставена диагноза мозъчно сътресение,
счупване на основата на черепа, закрито, както и била назначена медикаментозна терапия.
Срещу виновния водач било образувано досъдебно производство. С молба от 25.1.2021 г.
1
ищцата поискала от ответника да й заплати претърпените имуществени вреди от 350 лв. за
ЯМР, който заплатила, но плащане не постъпило. Ето защо моли да се осъди ответникът да
й плати обезщетението, ведно със законната лихва от 25.1.2021 г. /датата, на която бил
поканен ответникът/ и разноските за производството.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът и депозирал писмен отговор, в който оспорва иска.
Оспорва механизма на ПТП и вината на водача, оспорва настъпването на твърдените
увреждания и направените разходи. Твърди, че изключителна вина за ПТП има ищцата,
която е пресякла пътното платно на необозначено за това място. Моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са искове по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал.3 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Уважаването на претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ предпоставя кум.тивната наличност на
следните факти: 1. виновно и противоправно поведение на водач на МПС, в причинна
връзка с което са произлезли вреди; вид и размер на вредите; 2. наличие на договор за
застраховка гражданска отговорност, сключен между ответника и виновния водач;
реализиран в хода на действие на същия застрахователен риск.
От събраните по делото доказателства /констативен протокол за ПТП, удостоверение,
административно-наказателна преписка/, се установява, че на 05.05.2020 г. около 8.30 ч., в
гр. София, по б.. Овча Купел с посока на движение към .. Житница, се движел лек автомобил
Фиат Пунто с рег. № ....., управляван от М. П.-М.. По същото време ищцата Л. М.,
намирайки се на левия тротоар спрямо посоката на движение на автомобила, предприела
пресичане на пътното платно на б.еварда от ляво на дясно на необозначено за това място.
Когато била по средата на пътното платно, ищцата била блъсната от движещия се по него
лек автомобил Фиат Пунто и паднала на земята. Мястото на ПТП било посетено от
служители на МВР, които съставили протокол за ПТП, скица и АУАН на виновния водач.
С това си поведение водачът на лекия автомобил е извършил противоправно деяние,
изразяващо се в неизпълнение на общото задължение по чл. 5, ал.2 ЗДвП да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците.
При установената противоправност на деянието на водача, вината за настъпване на ПТП се
предполага, като тази законова презумпция не беше опровергана в хода на производството.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния рез.тат от страна на ищцата
съдът намира за основателно. Принос от страна на увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е налице в случаите, когато с поведението си той самият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите, така че увреждането настъпва като
пряка последица и от негови действия или бездействие. В случая се установи по делото
извършено от страна на ищцата нарушение на установените в ЗДвП правила за безопасно
движение, а именно на чл. 113, ал.1 ЗДвП, тъй като е пресичала на непозволено място. Така
ищцата сама се е поставила в опасност, пресичайки пътното платно на необозначено за това
2
място. Т.е. произшествието е рез.тат в голяма степен от поведението на пострадалата. С
оглед обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, и степента на неизпълнение
задълженията и на двете страни, превес има това на ищцата, а именно 60%.
Безспорто е по делото обстоятелството, че към 5.5.2020 г. гражданската отговорност на
водача на МПС Фиат Пунто с рег. № ..... била застрахована при ответника.
По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, от което се установява,
че в следствие на процесното ПТП ищцата е получила черепно-мозъчна травма, състояща се
от: контузия на мозъка лека степен, линейно счупване на дясна тилна част на черепа – данни
от компютърна томография без контраст от 27.7.2020 г., контузно огнище –
енцефаломалатимна зона н десния челен дял на мозъка – данни от магнитно-резонасна
томография без контраст от 14.1.2021 г. Ищцата не е проследявана от неврохирург или
невролог до месец януари 2021 г. След трикратни прегледи от невролог почти 9 месеца след
инцидента, е поставена диагноза хронично посттравматично главоболие. Главоболието е
най-често оплакване на пациенти с черепно-мозъчна травма, но в случая то не корелира с
тежестта на травмата, тъй като обикновено започва в първите две седмици след инцидента и
продължава не повече от 8 седмици. Такива данни в медицинската документация няма. В
амб.аторни условия на деветия месец при липса на проследяване до момента е поставена
такава диагноза, за да се отчете прегледа пред здравната каса. Главоболието и замайването
се появявало при завъртане на главата на дясно, което не е характерно за черепно-мозъчна
травма. По делото е приложена фактура от 15.1.2020 г. за извършена на ищцата магнитно-
резонасна томография. При здравноосигурените пациенти това изследване минава по
здравната каса, като неврологът прави предложение до РЗОК и при одобрение, се издава
направление за изследването. В процесния случай то е извършено по желание на
пациентката – в делото няма приложени документи за направление от невролог. Няма и
приложена документация, че се налага провеждане по спешност на това изследване. То е
можело да се осъществи с талон за направление, при преценка от невролог за
необходимостта му.
В насока на горното са и приложените медицински документи, включително фактура за
заплатен от ищцата ЯМР на стойност 350 лв.
При така установените данни по делото се налага изводът, че извършеният от ищцата разход
не произтича пряко и непосредствено от получените при ПТП травматични увреждания.
Извършването на това изследване не е било наложено от претърпените при ПТП
увреждания и необходимостта от лечението на пострадалата, т.е. разходите не са в
причинно-следствена връзка с ПТП. Първо, защото към датата на извършване на ЯМР не са
налице оплаквания, които да са рез.тат от травмата при ПТП, и второ – тъй като не е имало
необходимост от извършването на такова изследване. Т.е. по делото не се установи
причинна връзка между получените в рез.тат на ПТП увреждания и извършените разходи,
претендирани като имуществена вреда.
При липса на елемент от фактическия състав, не е възникнало претендираното от ищцата
право да получи обезщетение, поради което предявеният иск е изцяло неоснователен и
3
следва да се отхвърли.
Неоснователна е и акцесорната претенция за лихва.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ищцата няма право на разноски. На основание чл. 78, ал.3 и ал. 8
ГПК, на ответника следва да се присъдят разноските за експертиза в размер на 30 лв. и
юрисконс.тско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Р. М., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника ЗД „Б. Инс“ АД, ЕИК ....., седалище и адрес
на управление гр. София, ....., да й заплати сумата от 350.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди – разходи за изследване, в следствие
на травматични увреждания, получени при ПТП, настъпило на 5.5.2020 г. по вина на водача
на МПС Фиат Пунто с рег. ....., ведно с лихва за забава считано от 25.1.2021 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Л. Р. М., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Б. Инс“ АД, ЕИК ....., седалище и
адрес на управление гр. София, ....., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 130 лв.
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4