Р Е Ш Е Н
И Е
№ 590/8.7.2022г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, Х състав, в открито съдебно заседание на осми юни, две хиляди
и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ КОЛЕВА
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
секретаря Тодорка Стойнова и участието на прокурора Живко Пенев, като
разгледа докладваното от съдия Ингилизов к.а.н.д. дело № 250 по описа за
2022 год. на Административен съд-
Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208- чл.228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба И.А.Д., чрез адв. Р.А.
срещу Решение № 10/02.02.2022 г. по АНД 20215210200384/2021 г. по описа на РС -
гр. Велинград с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0367-000894
от 23 08.2021г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на И.А.Д.,
ЕГН: ********** ***, на осн. чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, са наложени
административни наказания глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лв./и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 м., като на осн. Наредба № I
3-2539 на МВР се отнемат 12 точки. В жалбата се навеждат аргументи за отмяна
решението на РС Велинград и за отмяна на НП, алтернативно се иска връщане на
делото за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява в
съдебно заседание от адв.А. който излага аргументи за отмяна на наказателното
постановление.
Ответната
страна – ОДМВР Пазарджик, редовно призована, не изпраща представител, взема
становище по подадената жалба, в което се иска потвърждаване на решението на РС
Пазарджик и присъждане на разноски по делото.
Прокурорът сочи в становището си, че следва да се
потвърди решението на РС Велинград като законосъобразно и правилно.
Пазарджишки административен съд, като прецени
събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд Велинград е посочил в решението си
следната фактическа обстановка :
На 07.06.2021г./08.06.2021г. служителите на
РУ Велинград-актосъставителят мл.
автоконтрольор Х.Г.Г.и мл.
инспектор И. И. изпълнявали задълженията си по контрол за спазване на правилата
за движение на пътищата и обществения, на територията на Община Велинград, за
времето от 19,00 часа до 07,00 часа.
Около
23,50 часа получили сигнал от ОДЧ за лек автомобил БМВ, който върти гуми в
центъра на с. Драгиново и е щял да удари няколко коли, а водачът бил във видимо
нетрезво състояние. Сигналът бил подаден от Р.И.М. на ЕЕНСП 112. Съобщил за
водач на лек автомобил БМВ, който засякъл автомобила на снаха му в центъра на
Драгиново, а след това избягал на горе по улицата. Бил видимо пиян.
Пристигнали
на място и установили, че на ул. „Поленска", близо да кръстовището с ул.
„Врани камък", автомобил БМВ 530 Д, с рег. № РА7220КН е самокатастрофирал,
като се е качил на тротоара. Там имало много лица, сред които жалбоподателят И.Д.
и свидетелите Д.М.П., Р.И.М., П.Р.М., В.А.Г. и Ю.М.П..
Били
снети обяснения от свидетелите В.Г. и Д.П.. Пред актосъставителя свидетелката В.Г.
дала обяснения, че на спирката на с. Драгиново, водач на БМВ с рег. № РА7220КН,
е вътрял гуми, заради което тя е спряла с автомобила, за да не се удари в
колите. Искала да сигнализира за нарушението, като е видяла шофьора и номера на
автомобила. Посочила като водач на БМВ-то жалбоподателя Д..
Пред
актосъставителя Д.М.П. посочил той е управлявал БМВ, с рег. № № РА7220КН, което
е собственост майката на приятеля му И.Д. и че той е бил с него в колата.
Обяснил, че при подаването на газ се появил техническа проблем с газта и затова
се е завъртял и е засякъл друг автомобил.
Актосъставителят
Г., поискал да извърши проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта-Алкотест дрегер 7510 АЬША 0197 на И.Д., който му
се сторил видимо пиян-лъхал на алкохол. Д. обаче категорично отказал, като
заявил, че не той е управлявал автомобила. Съставен му бил АУАН СА №
346345/07.06.2021г, за това че на 07.06.2021п, в 23,50 часа, в с. Драгиново на
ул. „Поленска", като водач на БМВ 530 Д, с рег. № РА7222КН управлява лекия
автомобил след употреба на алкохол-същият е в нетрезво състояние, мирис на
алкохол, несигурна походка и говор и при покана да бъде изпробван за употреба
на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 АГША 0197, водачът
категорично отказва да бъде изпробван.
Жалбоподателят
отказал да подпише и да получи акта, надлежно удостоверено с подписа на един
свидетел. Издаден му бил талон за медицинско изследване с № 0060711 от
08.06.2021г, съгласно Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или
употреба на наркотични вещества или техните аналози на Министъра на здравеопазването
и Министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. В него
контролните органи отразили отказ на водача за изследване с техническо средство
и с доказателствен анализатор и че следва да се яви в след 45 мин. в ФСМП
Велинград. Водачът отказал да подпише и получи екземпляр от талона за
медицинско изследване, удостоверено с подписа на един свидетел.
Въз основа на съставения АУАН е
издадено обжалваното наказателно постановление.
В мотивите на решението съдът
е приел, че в
хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказва
фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателят, анализират се
събраните доказателства, както и се излагат аргументи защо се счита, че са
спазени процесуалните правила по съставянето на АУАН и издаването на процесното
НП. Дадени са аргументирани отговори на изтъкнатите
възражения във въззивната жалба.
Настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено, че на датата 08.06.2021 г. процесното МПС е управлявано от
санкционираното лице И.Д..
Показанията на свидетеля Д.П. правилно не се кредитират с доверие от съдебния
състава, като са изложени убедителни мотиви за това. Същевременно показанията
на свидетелката Г. са последователни и се подкрепят от останалите доказателства
по делото. Още в първоначалния момент на проверката тя е посочила лицето, което
е било водач на автомобила, сочи и каква е причината да сигнализира за
случилото се. Не са установени и доказателства за конфликт между свидетелката Г.
и жалбоподателят, които да я мотивират да лъжесвидетелства. Твърденията за
такъв конфликт са голословни и съдът е нямало как да ги кредитира. Същевременно
за свидетелят Перчинков са установени близки приятелски отношения със
санкционираното лице, което очевидно е изиграло мотивираща роля да твърди
неверни обстоятелства – че именно той е управлявал автомобила. Следва да се
отчита и арогантното поведение на жалбоподателят Д., който нееднократно преди
пристигането на полицейските служители е заявил пред различни лица, че нищо не
могат да докажат. Такива данни се изнасят от свидетелката Г. и свидетелите П.М.
и Р.М., като не са оборени по какъвто и да било начин. Всичко това за настоящия
съдебен състав е достатъчно, за да приеме, че е безспорно доказано кое е лицето
управлявало автомобила – санкционираният жалбоподател И.Д..
От друга
страна категорично е доказано и че Д. е отказал да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол, а е лъхал на такъв. Отказал е да подпише и
съставения талон за медицинско изследване, както и съставения АУАН. С тези
действия по категоричен начин е осъществен състава на административно нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
ясна и очертава два състава на административни нарушения – отказ да бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на
алкохол или други упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване. Водачът няма право да отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта,
поради което и отказът е въздигнат от законодателя в съставомерно деяние.
Водачът няма право да избира и начина, по който да му бъде извършена проверка
за употреба на алкохол или други упойващи вещества. Предпоставките, установени
от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози за издаване на талон за изследване
на кръвта не включват избор на водача на начина, по който да му бъде извършена
проверка. Задължението на контролните органи за издаване на талон за
изследване, установено от чл. 3, ал. 2 от Наредбата възниква, когато: 1. лицето
откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не
приема показанията на техническото средство или теста; 3. извършената проба с техническо
средство или тест е некачествена или невалидна; 4. физическото състояние на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.
Видно е, че законодателят е приравнил като последици както отказът за тестване,
така и например некачествените проби. Следователно като са издали талон за
изследване контролните органи са спазили реда на Наредбата. На основание чл.
174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП водачът може да бъде санкциониран и за неизпълнение на
направлението за изследване на кръвта, което в конкретния случай касаторът също
не е изпълнил. Съставянето на талон за изследване е доказателство на първо
място за заявения от водача отказ, който наред с установеното управление на МПС
изпълва административно-наказателния състав на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Този
законов текст съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не
кумулативно и самостоятелното осъществяване на която и да е от тях, дава
възможност на наказващият орган да упражни компетентността си. В тази посока е
налице многобройна съдебна практика. Следователно НП се явява законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Наложената санкция глоба в размер на 2000 лв. е
твърдо определена от закона и не следва да бъде коригирана. АНО правилно е
определил и санкционната разпоредба, като е наложен твърдо определения в закона
размер на лишаването от правоуправление.
Не е налице и маловажност на случая. В
тази връзка РС Велинград също е изложил мотиви, които са адекватни и се
споделят от настоящата инстанция изцяло. Следователно НП се явява
законосъобразно.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които
да налагат отмяната на решението му.
Що се касае до наведените възражения за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на въззивното производство,
то същите се намират за неоснователни. Правилно съдът не е допуснал очни
ставки, тъй като не са налице значителни разминавания между показанията на
свидетелите, за които е искана очна ставка. От друга страна са били събрани достатъчно
доказателства и разпитът на вторият полицейски служител не е било наложително.
С оглед на това и не е налице основание за отмяна на решението на съда и
връщане делото за ново разглеждане.
Поради тези съображения настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено съобразно
изискванията на закона и не са налице основания за неговата отмяна поради
допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Като е
достигнал до същия извод районният съд е постановил правилно решение, което
следва да бъде оставено в сила.
По делото ответникът е представляван,
чрез представяне на писмено становище от юрисконсулт, с оглед на което ще
следва касационният жалбоподател да се осъди да заплати на ОДМВР Пазарджик сума
в размер на 80 лв.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
10/02.02.2022 г. по АНД 20215210200384/2021 г. по описа на РС - гр. Велинград.
ОСЪЖДА И.А.Д.,***, сумата от 80
(осемдесет) лева разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :............../п/........................
ЧЛЕНОВЕ : 1............../п/..........................
2.........../п/.............................