Присъда по дело №190/2021 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 10
Дата: 18 април 2022 г. (в сила от 25 юли 2022 г.)
Съдия: Катя Ганева Савова
Дело: 20213130200190
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 10
гр. Провадия, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Мариана П. Ангелова
и прокурора Т. М. Т.
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Наказателно дело от общ
характер № 20213130200190 по описа за 2021 година
ПРИЗНАВА подсъдимия В. СТ. ХР. , роден на *** г. в гр. Провадия, с
постоянен адрес гр. Провадия, област Варна, ул. „***, български гражданин, средно
образование, разведен, неосъждан, едноличен собственик и управител на „Нерон-В“
ЕООД-Провадия, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че за периода 22.12.2004 г.
до 27.09.2020 г. в гр. Провадия, област Варна, след като е бил осъден с Решение от
22.12.2004 г. по гражданско дело № 89/2004 г. по описа на РС-Провадия, в сила от
22.12.2004 г. да издържа свой низходящ, чрез неговата майка В. Пл. Г. – детето си Пл.
В. Хр., роден на 27.09.2002 г., като му заплаща месечна издръжка в размер на 40.00
лева (четиридесет), съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски – 190 месечни вноски по 40 лева, възлизащи на сумата от 7600 лева
(седем хиляди лева), поради което и
ПРИСЪДИ:
на основание чл. 183, ал. 1, вр. чл. 54 ал. 1 НК му налага наказание ПРОБАЦИЯ, която да се
изпълни чрез приложението на следните пробационни мерки:
На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 1 от НК:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с явяване и
подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице 2
пъти седмично;
На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 2 от НК:
1
Задължителни периодични срещи с пробационния служител за срок от шест месеца.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред ОС-Варна, в петнадесетдневен срок
от днес.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 190 ПО ОПИСА НА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ЗА 2021 ГОД., V СЪСТАВ
Варненската районна прокуратура е внесла в ПРС обвинителен акт № 389 по който
на 02.06.2021 г. е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия В. СТ.
ХР. по обвинението за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 183 ал.1
от НК
В заключителната част на обвинителния акт е посочено, че: ПОДС. В. СТ. ХР.:
През периода от 22.12.2004 г. до 27.09.2020 г. в гр. Провадия, обл. Варна, след като
бил осъден с Решение от 22.12.2004 г. по гражданско дело № 89/2004 г., по описа на
Районен съд Провадия, в сила от 22.12.2004 г., да издържа свой низходящ чрез неговата
майка В. Пл. Г. - детето си Пл. В. Хр., роден на *** г., като му заплаща месечна издръжка в
размер на 40 (четиридесет) лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 190 (сто и деветдесет) месечни вноски по 40
(четиридесет) лева, възлизащи на сумата от 7 600 (седем хиляди и шестстотин) лева.
След внасяне на обвинителния акт, съдът насрочи делото за разглеждане в
разпоредително съдебно заседание, с оглед характера на проведеното досъдебно
производство, като в съдебно заседание служебно разясни възможността предвидена в
разпоредбата на чл.370 ал.1 и 2 от НПК за предварително изслушване по делото, но по
искане на подсъдимия В.Х. и неговия защитник адв.П.И.- АК Варна, производството
продължи по общия ред.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението и моли
съда да признае за виновен подсъдимия, като му наложи наказание „пробация“.
Защитникът на подс. В.Х. моли за подзащитният й да бъде признат за невиновен в
извършване на деяние по чл.183, ал.1 от НК.
Подсъдимия В.Х. не призна вината си, обясни че не е бил потърсен от В.Г. и от сина
си през годините и затова не е плащал издръжка на детето си, въпреки че е имал
финансовата възможност да плаща дължимата издръжка. В последната си дума заявява, че
няма какво да каже.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 20.04.2002 г. подсъдимият В. СТ. ХР. и В. Пл. Г. сключили граждански брак. На
*** г. се родил техният син - свидетелят Пл. В. Хр.. С Решение от 22.12.2004 г. по
гражданско дело № 89/2004 г., по описа на Районен съд Провадия, гражданският брак между
поде. В.Х. и В.Г. бил прекратен по взаимно съгласие. Поде. Х. присъствал на заседанието и
непосредствено узнал какво гласи решението на съда, с което било утвърдено постигнатото
между страните споразумение. Съгласно същото родителските права върху детето св. П.Х.
били предоставени за упражняване на майка му В.Г.. Дължимата издръжка от поде. В.Х. за
низходящия му - св. П.Х., била определена в размер на по 40 лева месечно. Решението
влязло в сила веднага - на 22.12.2004 г..
След тази дата подс. В. СТ. ХР. не направил нито една вноска по дължимата
издръжка, въпреки че имал възможност да изпълнява задължението си, тъй като събраните
по делото доказателства сочат, че бил трудово ангажиран и разполагал с доходи.
Подсъдимия е имал регистрирани трудови договори за периодите от постановяване на
съдебното решение до г. без прекъсване, от 10.04.2012 г. до 10.10.2013 г. и от 08.03.2016 г.
до 27.07.2016 г.. Получавал е обезщетение за безработица за времето от 10.06.2011 г. до
10.03.2012 г, което било общо в размер на 10 719. 36 лева. На 22.11.2018 г., чрез покупко-
продажба с учредена договорна ипотека подсъдимият придобил апартамент в гр. София.
1
Към настоящия момент подс. Х. е едноличен собственик и управител на „Нерон - В“ ЕООД,
гр. Провадия.
След развода В.Г. и сина й св. П.Х. живеели в гр. Провадия, кв. „Север“, бл. 8, вх. В,
ет. 6, ап. 74. На 27.09.2020г. св. Х. навършил пълнолетие, с което настъпило законното
основание за прекратяване изплащането на месечната му издръжка.
В резултат на бездействието си за периода от влизане в сила на съдебното решение
на 22.12.2004 г. до 27.09.2020 г. подс. Х. не изпълнил своето задължение в размер на 190
месечни вноски, всяка от по 40 лева, или общо в размер на 7 600 лева.
Съдът кредитира и обясненията на подс.В.Х. затова, че не е плащал издръжката за
детето си, тъй като не е бил търсен от В.Г. и от синът си. Те избягвали контакт с него, дори
родителите му- бабата и дядото на детето, не го познавали. Обясненията на подсъдимия
напълно кореспондират с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства-
показанията на разпитаните по делото свидетели водени от подсъдимия Г.В.Д., Г.В.Г.,
А.М.Д., С.Д.Л., П.К. Х.а и Р.С.С.. Всички те потвърдиха, че подсъдимият е нямал контакт с
детето си, тъй като майката не позволявала такъв и никой от разпитаните свидетели незнае
В. да е плащал издръжката, която дължи за синът си. В останалата им част съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия, че е погасил част от задължението си по издръжка от
инкриминираната сума, в началото на периода като е правил вноски „Български пощи“, тъй
като същите противоречат на показанията на свид.Пл. В. Хр. и на писмените доказателства,
които съдът е кредитирал по делото.
Съдът споделя становището на представителя на обвинението, че обвинението е доказано по
безспорен и категоричен начин.На практика по делото има събрани достатъчно
доказателства, относно виновното поведение на подсъдимия.
Относно възражението на защитата, че не е било правилно квалифицирано
изпълнителното деяние от прокурора като престъпление, и че подсъдимия следва да бъде
оправдан, това са въпроси, които намериха отговор в хода на съдебното следствие. Както
св.Пл. В. Хр., така и самия подсъдим твърдят че сумата от 7 600.00 лева, дължима от
подсъдимия като издръжка за периода от 22.12.2004г. до 27.09.2020г. не е била заплатена от
последния до приключване на съдебното следствие по настоящото наказателно
производство.
Г ореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин
от събраните по делото доказателства, а именно- обясненията на подсъдимия В. СТ. ХР.,
свидетелските показания на св.Пл. В. Хр., Г.В.Д., Г.В.Г., А.М.Д., С.Д.Л., П.К. Х.а и Р.С.С..
Всички, свидетелство за съдимост и другите писмени доказателства по делото, приобщени
по реда на чл. 283 от НПК.
След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на фактическия състав на
обвинението и авторството, съдът: ПРИЗНА ПОДС. В. СТ. ХР.: ЗА ВИНОВЕН В
ТОВА, ЧЕ:
През периода от 22.12.2004 г. до 27.09.2020 г. в гр. Провадия, обл. Варна, след като
бил осъден с Решение от 22.12.2004 г. по гражданско дело № 89/2004 г., по описа на
Районен съд Провадия, в сила от 22.12.2004 г., да издържа свой низходящ чрез неговата
майка В. Пл. Г. - детето си Пл. В. Хр., роден на *** г., като му заплаща месечна издръжка в
размер на 40 (четиридесет) лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 190 (сто и деветдесет) месечни вноски по 40
(четиридесет) лева, възлизащи на сумата от 7 600 (седем хиляди и шестстотин) лева.
2
- престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.
Горното решение, съдът взе по следните правни съображения:
От обективна страна деянието е осъществено чрез бездействие на подсъдимия
относно едно свое алиементно задължение по отношение изплащане издръжка на свои
низходящи.
От субективна страна- деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл.
Смекчаващи отгворността обстоятелства- чисто съдебно минало.
Отегчаващи отгворността обстоятелства - няма
Причини за извършване на деянието- незачитане задължението за издържане на
низходящ и на родителските задължения.
Съдът приема, че следва при определяне на наказанието на поде. В. СТ. ХР. да бъде
приложен чл.54 ал.1 от НК, като взе предвид степента на обществената опасност на
деянието и дееца.
Деянието не се отличава с висока степен на обществена опасност. При определяне на
вида наказание съдът отчита и обстоятелството, че са налице единствено смекчаващи
отговорността обстоятелства, като от друга страна отчита и целите на индивидуалната и на
генералната превенция. Следва да се приеме, че тези цели могат да бъдат постигнати и с по-
малка доза строгост на закона. Подсъдимият В.Х. е млад човек и спрямо него следва да се
приложи точната мяра строгост на закона, с оглед и общия принцип визиран в чл. 35 ал.З от
НК, че „наказанието е съответно на престъплението”. В този смисъл съдът определи по-
лекото от предвидените наказания „Пробация“ между наказанието „Лишаване от свобода”. В
този смисъл съдът наложи наказание “ПРОБАЦИЯ” СЪС СЛЕДНИТЕ ПРОБАЦИОННИ
МЕРКИ:
на осн.чл.42А ал.2 т.1 от НК- „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на срещите два пъти седмично.
на осн.чл.42А ал.2 т.2 от НК -задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
По този начин и с така наложеното наказание с гореизброените пробационни мерки
съдът счита, че те съответстват в пълна степен на обществената опасност на деянието и
дееца. С налагането им последния ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се
поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че по отношение на подсъдимия ще
бъдат постигнати целите, както на специалната, така и на генералната превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :
3
Съобщи за изтекли лични данни