Разпореждане по дело №456/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по настоящото въззивно гражданско дело № 1237/2011 г. по описа на ОС – Б. е образувано по жалба на ищеца К. М. К., ЕГН * от с. П., общ. С., Ч. процесуалния си представител А. Г. Ц., против Решение № 2555/18.10.2011 г. по Г.д. № 19/2008 г. на Районен съд – С.. С атакуваното решение първостепенният съд е отхвърлил като неоснователен предявения от жалбоподателя против ответниците К. С. Д. от Г.С., ул.”Ц. И. Ш.”, № 1 и И. С. Д. от Г.С. У. Ш.”, № 1. иск за признаване правото му на собственост, като наследник на М. К. М., към момента на влизане в ТКЗС, върху земеделски имот, находящ се в землището на Г.С., в м.”Б.” на площ от 2,7дка/два декара и седем ара/, представляващ част от нива, цялата на площ от 8/осем/дка, при съседи - банска вада, М. Г., Я. Б. и път. Първоинстанционният съд е осъдил ищеца да заплати на И. С. Д. направените по делото разноски в размер на 100 лева.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. Твърди се, че назначената по делото съдебно-техническа експертиза установява, че според плана от 1956 г. част от възстановения имот на ответниците засяга имота на ищеца с 270 кв.м. Отделно от това било безспорно, че имот с площ от 8 дка е съществувал по плана от 1937 г., който представлявал част от имот от 42, 5 дка записан под № 135 по картата на водния синдикат. Обстоятелството, че целият имот от 8 дка, представляващ имот № 237, бил записан на по-големия брат И. М. К., било неотносимо, доколкото всеки от тримата братя е внесъл в ТКЗС по 2,7 дка от нивата. Жалбоподателят намира за неправилен извода на районния съд, че възстановеният на ответниците имот № 291 съставлявал част от имота на ищеца, който бил неправилно заснет. Поради изложеното се настоява за отмяна на атакуваното съдебно решение и уважаване на предявения иск.

Ответниците К. С. Д. и И. С. Д., Ч. А. Е. П., са депозирани пред въззивната инстанция възражение срещу подадената жалба. В същата се твърди, че от назначената тройна съдебно-техническа експертиза се установява, че по картата на воден синдикат от 1937 г. имотът на ответниците е отразен като имот № 2420, а на ищеца не е отразен никакъв имот, както и че по плана от 1956 г. имот № 237 е записан по разписен лист не на наследодателя на ищеца, а на неговия брат – И. К., а този на ответниците – като имот № 234. Вещото лице било уточнило, че между двата имота – възстановения на ответниците и имот № 237 на наследодателя на ищеца има застъпване от 270 кв.м., но само и единствено по картата на възстановената собственост, като тази част от 270 кв.м. е междата/скат. Нива с площ от 8 дка при посочените съседи, не била отразена нито по картата на воден синдикат от 1937 г., нито в плана от 1956 г., поради което вещите лица не можели да установят местонахождението на претендираните от ищеца 2, 7 дка. В този смисъл напълно обоснован бил изводът на районния съд, че липсват данни за местонахождението на нива от 8 дка, респ. на 2, 7 дка от нея. На следващо място се изтъква, че липсват доказателства за идентичност между имота от 8 дка и имот № 237, записан на името на И. М. К.. Ответниците поддържат становището, че страните по делото претендират свои права, но върху различни имоти, поради което предявеният иск се явява неоснователен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност ведно със становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка, правилно изяснена и от първостепенния съд:

Ищецът К. М. К., заедно със своите двама братя С. и И. М. К. и със сестра си - Е. Д. С., са низходящи наследници на М. К. М., бивш жител на с. П., община С., починал през 1947г., а ответниците К. и И. С. Д. са наследници на С. Л. Д. /С. Л. А./, починал на 19.11.1998г.

По плана на местността „Н. Т.” от 1937 г. (Картата на Воден синдикат) е заснет имот № 135 с площ от 42,500 дка, записан по разписен лист на името на наследодателя на ищеца - М. К. М., с граници: банска вада, М. Г., Я. Б., път, дере и Д. Б.. През 1956 г. е приет кадастралния и регулационния план на Г. С., в който е нанесен имот с пл. № 237, включен в границите и представляващ незначителна част от имот № 135 по плана на „Н. Т.” от 1937 г. - записан на брата на ищеца - И. М. К.. Ищецът К. К. е подал заявление вх.№ 2423/26.05.92 г. до Общинска поземлена комисия Г.С. с искане да му бъде възстановено правото на собственост върху земеделските земи, които е притежавал преди образуване на ТКЗС, сред които и нива от 2,7 дка в м.”П. б.” /т.11 от заявлението/, която не е описал със съседи. Към заявлението е представил договор от 27.03.1950 г. за доброволна делба на останалото след смъртта на наследодателя М. К. М., от които е видно, че тримата братя са си разделили големия имот от 42, 500 дка по плана на м.”Н. Т.” от 1937 г. В договора са описани недвижимите имоти, получени в дял от К. К., находящи се отвъд означената като граница „банска вада”, и по-конкретно: 1 дка от нивата в м.”С.”, цялата с площ от 20,5дка, при съседи - банска вада, М. Г., Я. Б., път, дере и Д. Б., при конкретни граници на единия декар – вада, дере и останалата част от нивата (дела на И. М. К.), както и други 4,5 дка от същата нива при конкретни граници на тях – М. Г., Я. Б. и останалата част от нивата (дяловете на С. и И. М. К.), както и 1,5дка от нивата в м.”Б. а.”, цялата от 4,5дка. Ищецът се е сдобил и с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение от 1992 г., с който е признат за собственик на нива от 2,7дка в м.”П. б.”, при съседи - И. К., банска вада, околовръстен път и баир, нива в м.”С.” от 2 дка при съседи: С. М. от две страни, М. Г. и Е. К. Към преписката е представена и записка за вписване на удостоверение за право на собственост по ЗУНСНЗ от 28.12.1932г., № 50, т.I, на партидна книга т.III, стр.105, от която е видно, че е вписано удостоверение за право на собственост, издадено по Закона за уреждане недвижимата собственост в новите земи под №19, издадено от Светиврачкия мирови съдия, въз основа на решението му постановено през 1931г., с което е признато на М. К. М. от С. правото на собственост върху недвижими имоти, находящи се в землището на С., сред които и нива от около 8дка в м.”С.”, при съседи- банска вада, М. Г., Я. Б. и път /т.5/.

По това заявление административният орган по поземлена собственост се е произнесъл първоначално с решение № 01А/О от 20.01.1997г., с което е признал правото на собственост на ищеца в съществуващи/възстановими/ стари реални граници върху нива от 2,7дка в м.”Б.”, землище на Г.С., но е отказал да възстанови собствеността върху нея с мотив, че имотът не е идентифициран-възстановяването ще се извърши с поддръжката на кадастъра на земеделските земи. Впоследствие с решение № 01А/О от 02.10.2005г. ОбСЗГ-Г.С. е отказала възстановяване на собствеността върху този имот с мотив, че приложеният нотариален акт за собственост от 1992г. е недопустим, тъй като е издаден след влизането в сила на ЗСПЗЗ, а също и не кореспондира с доказателствата за собственост, изложени в чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ/част от него попада в ДГФ/. Това решение е отменено от съда, като незаконосъобразно, с Решение № 49/14.03.2006 г. по Г.д.№564/2005г. по описа на СРС, като вместо него съдът е постановил да се възстанови собствеността от ОбСЗГ-С.. К. К. по реда на НПОКВС с молба вх. № 705/11.08.2005 г. до ОСЗГ е поискал да се заснеме и нанесе имота му в м.”Б.” с площ от 2,7 дка. На 04.07.2006г. общинска служба по земеделие и гори Г.С. е разгледала молба с вх.№ 939 от 12.06.2006г. на К. М. К. относно възстановяване правото на собственост в съществуващи стари реални граници на имот с площ от 2,700дка в м.”Б.”, землище на Г.С., по преписка вх.№ 2423А/31.03.1992г., и е констатирала, че при изработването на картата на имотите в стари реални граници в землището на Г. С. въпросният имот не е бил идентифициран по реда на чл. 18д ППЗСПЗЗ, а идентифицирането на местоположението е извършено по реда на Наредба 49 след подадена молба от К. К., при което е установено, че имотът в м.”Б.” попада върху имот № 197 – урбанизирана територия собственост на „Р. и Е.” О. съгласно нотариален акт № ../16.03.1998 г. (представлява хотел-ресторант „Ш.”), имот № 249 – урбанизирана територия в горския фонд (представлява база на Института за гората към БАН – опитна станция по ерозиите) и върху имот №291-възстановен на наследници на С. Л. Д. с решение № 01-18/08.09.1999г. по заявление с вх.№2284 и впоследствие продаден на Е. Й. Д. с н.а.№.../18.11.2005г.-налице е спор за материално право за местоположение на имота, поради което ОСЗГ е спряла произнасянето по заявлението на К. М. К. относно възстановяване правото на собственост в съществуващи стари реални граници на имот с площ от 2,7дка в м. „Б.”, землище на Г.С., до решаване на възникналия спор за материално право с влязло в сила решение, постановено в общото исково гражданско производство по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и представяне на удостоверение и скица по реда на чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ за урбанизираните територии, в които попада имота. Вещото лице Д. Л., изготвило приетата по делото единична съдебно-техническа експертиза, заявява в съдебно заседание, че до твърдения спор се е стигнало по повод на молбата на ищеца за нанасяне на имота му в картата на възстановената собственост, като фирмата изпълнител е заснела на място посочените от ищеца граници на претендирания имот, след което ги е нанесла по одобрената КВС и ги е предоставила на ОбСЗ, която на тази база е съставила протокола си от 04.07.2006г. При разпита си това вещо лице сочи, че границите посочени от ищеца при заснемането на имота не съществуват на място, нито се покриват с границите на имот № 135 нито по картата на Воден синдикат от 1937г., нито по кадастралния план от 1956г. ОСЗГ Г. С. е потвърдила, че е получила от поддържащата фирма приложената скица от заснемането на имота без в нея да са вписани площта на имота и площите, които попадат в съседните ПИ.

Ответникът И. С. Д. е подал заявление вх.№2284/28.12.1991г. до Поземлената комисия – Г. С. за възстановяване правото на собственост върху притежаваните от неговия наследодател Стоян Лазаров Д. земи, а именно нива от 11 дка в местността „Б.”, съгласно нотариален акт от 1944г. От същия е видно, че в полза на наследодателя на ответниците е завещана от дядо му А. Д. Л.нива в м.”Б.”, землище на С., състояща се от около 2,5дка, при съседи-Я. Б., Св.В. държавна болница, андък и вада, които граници отговарят на тези по плана от 1956 г., където граници са имот № 235 – Я. Б., имот № 236 – държавна болница. Този имот С. Л. Д. е внесъл в стопанството през 1958г. /заявление-декларация и опис-декларация за членство в ТКЗС/. Впоследствие на наследниците на С. Л. Д. е признато и възстановено право на собственост върху заявения имот в м.”Б.”, представляващ имот № 000291 по картата на землището, който с н.а.№ 185, т.II, рег.№3401, д.№333 от 2005г. по описа на нотариус Е. Д., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 512, ответниците са продали на Е. Й. Д., представляващ нива с площ от 1,393дка, осма категория, находяща се в м.”Б.”, имот № 000291 по картата на землището с ЕККАТТЕ 65334, при граници-имот № 000240-гор.стоп.тер. на МЗГ-ДГ, имот №000001-жилищна територия на Г.С..

За установяване местонахождението на притежавания от наследодателя на ищеца имот преди образуването на ТКЗС в съдебното заседание пред първата инстанция са събрани гласни доказателства. Свидетелят А. С. заявява, че бащата на К. К. е притежавал имот от 7-8 дка около банята на с. П., като описва границите му преди 1957 г. – отдолу имотът граничи с вада за П. б., нагоре е баир, като на север граничи с трап, другата граница е дере. Тази банска вада е била западната граница на имота, който от нея се разпростира на изток. Спрямо сега намиращия се наблизо околовръстен път, банската вада се пада в посока изток. В момента имотът граничи с ресторант „Ш.”, като в него е изградена сграда на Горското стопанство. Свидетелят установява, че местността „С.” включва в себе си по-малки местности „Б.”, „Б. в.”,”П. б.”,”Б. п.” – все за означаване на района около Б. С. Т. С. също сочи, че М. К. е имал нива от 6-8 дка при граници дерето и Банската вада, а околовръстният път е под имота. Казва, че Я. Б. не е бил съсед на М. – между техните имоти е имало свободна ивица, вада, пътека. Свидетелят Г. М. потвърждава, че М. е имал имот над вадата, а този на С. Л. е бил под вадата. Имотът на М. е бил високо нагоре с наклон, а този на С. Л. – долу, при граници – на север вадата, а на запад – болницата.

По отношение на притежавания преди ТКЗС от наследодателя на ответниците имот, се установи следното: по кадастралния план на Светиврачкото поле от 1937 г. е заснет имот № 2420, съответстващ на имот № 230/234 към регулационния и кадастрален план на Г. С. от 1956 г. по разписен лист записан на името на наследодателя на ответниците - С. Л. Д.. В него не се съдържа информация за имоти над напоителните вади, източно от имот № 2420 респ. в него не е отразяван имот на М. М. Имотите над напоителната вада нанесени в споменатия по-горе план на местността „Н. Т.” от 1937 г., в който е заснет имот № 135 – по разписен лист на М. К., с граници: банска вада, М. Г., Я. Б.в, път, дере и Д. Б., в който се включва имот № 237 по регулационния и кадастрален план на Г. С. от 1956 г. по разписен лист на И. К.. Вещите лица, изготвили приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза са категорични, че при сравняване имотите на ищеца и ответниците по двата плана (по плановете от 1937 г. и плана от 1956 г.) е видно, че те са на разстояние един от друг, нямат допирна точка И. обща граница. В съдебно заседание уточняват, че между двата имота има скат и свободен имот/без номер и без записване-отразяване на определено лице/. Вещите лица в съдебно заседание уточняват, че между двата имота /възстановения имот на ответниците и показания от ищеца имот 237 при заснемането/ има застъпване от 270кв.м., само по картата на възстановената собственост, като тази част от 270кв.м. е междата/ската-показана на комбинираната скица със щрихи. При разпита си вещите лица също сочат, че имот, така както е описан в исковата молба/част от нива с площ от 8дка при посочените съседи/ в плана от 1937г. и в плана от 1956г. няма. В този смисъл от имот № 135 по картата на Водния синдикат от 1937 г. респ. от попадащия в него имот № 237 по плана от 1956 г. в границите на имот 000291 не попадат части.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че предявеният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим, но неоснователен.

Предмет на този иск е установяването правото на собственост към минал момент, релевантен за възстановяването на собствеността, а това е моментът на включване на земите в ТКЗС И. други образувани въз основа на тях селскостопански организации. В случая ищецът претендира право на собственост към минал момент върху земеделски имот, находящ се в землището на Г.С., в м.”Б.” на площ от 2,7дка, представляващ част от нива, цялата на площ от 8/осем/дка, при съседи - банска вада, М. Г., Я. Б. и път. От разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели се установи, че действително преди образуването на ТКЗС наследодателят на ищеца – М. М., е притежавал нива в района около Б., чиято западна граница е била банската вада, като имотът се е простирал от тази граница на изток нагоре. В същата местност наследодателят на ответниците е притежавал имот, които обаче се е намирал под водата. Поради това двата имота не са били съседни, а между тях е имало свободна ивица – вадата за П. б. Вещите лица, изготвили приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза също са категорични, че при сравняване имотите на ищеца и ответниците по двата плана (по плановете от 1937 г. и плана от 1956 г.) е видно, че те са на разстояние един от друг, нямат допирна точка И. обща граница. В този смисъл от притежавания от наследодателя на ищеца преди образуването на ТКЗС имот не попадат части в имот № 000291 по картата на землището на Г. С., възстановен на ответниците по делото.

Вещите лица уточняват, че до възникналия спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се е стигнало, след молбата на ищеца за нанасяне на имота му в картата на възстановената собственост, като фирмата изпълнител е заснела на място посочените от ищеца граници на претендирания от него имот, след което ги е нанесла по одобрената КВС. Ищецът обаче е посочил такива граници на притежавания от наследодателя му преди образуването на ТКЗС имот, при които се стига до частично припокриване с възстановения на ответниците имот с 270 кв.м. Когато собствеността се възстановява в стари реални граници, може да се създаде положение, при което части от имоти неправилно да бъдат заснети към имот, към който не принадлежат. КВС в частта й за възстановените имоти в съществуващи реални граници следва да отразява точното местоположение на подлежащите на възстановяване имоти към момента на обобществяването, а при горната хипотеза в нея се отразяват неправилни данни. Поради това спорът се свежда до установяване местоположението на двата имота според старите им граници – такива, каквито би трябвало да бъдат отразени и в КВС. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че заснемането на претендирания от ищеца имот е станало в различни от заявените пред поземлената комисия граници т.е. заснетите по КВС граници на посочения от него имот не съответстват на границите на имота, притежаван от неговия наследодател преди обобществяването. Доколкото към релевантния минал момент между притежаваните от наследодателите на страните имоти не са имали обща граница И. допирна точка, то се доказа, че от притежавания от М. М. преди образуването на ТКЗС имот не попадат части в имот № 000291 по картата на землището на Г. С., възстановен на ответниците по делото. Ето защо предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Така мотивиран, ОС – Б.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2555/18.10.2011 г. по Г.д. № 19/2008 г. на Районен съд – С..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: