О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Номер І-1057 13.04.2020 година град Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, на
тринадесети април две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Марина Мавродиева
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно частно
гражданско дело № 712 по описа за 2020
г. на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 ГПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В
чрез пълномощник юрисконсулт Радина Илиева против Разпореждане №
236/04.02.2020г. по ч.гр.д. № 98/2020г. по описа на РС Несебър, в частта, с
която е отхвърлено подаденото от „Профи Кредит България” ЕООД срещу Л.Д. Д.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта, с която се иска присъждане на
сумата от 454,85 лв., представляваща задължение за закупен пакет от
допълнителни услуги, дължима до 15.03.2019г., както и в частта, в която се иска
присъждане на разноски над сумата от 75 лева до пълния претендиран размер от
176,42 лв.
В
частната жалба се излагат подробни съображения относно неправилност и
необоснованост на обжалваното разпореждане. Счита, че е неправилен изводът, че
уговореното в процесния договор възнаграждение по сключено между страните
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги противоречи на чл.
10а, ал. 2 ЗПК и се явява неравноправна клауза. Потребителят предварително бил
запознат с възможностите за кредит, които предоставя дружеството. Допълнителният пакет услуги бил изрично
уговорен между страните. Съгласно ОУ на длъжника била дадена възможност да се
откаже от допълнителния пакет, което не било направено. Счита, че клаузите определящи задължението за
заплащане на закупения пакет допълнителни услуги не са недействителни и не
противоречат на добрите нрави.
Сключеното споразумение било по воля на длъжника и с пакета от допълнителни услуги потребителят си
гарантирал приоритетно разглеждане на кредита и неговото отпускане. Гарантирал,
че ще може да отложи определен брой плащания,
за да не се обяви кредита за предсрочно изискуем, гарантирал, че ще може
да намали размера на вноската както и възможност да промени падежната дата. Тези
допълнителни услуги не били част от общите разходи по кредита, а допълнителни
услуги, които гарантирали спокойствието на длъжника. Допълнителните услуги не
били пряко свързани с договора за кредит, а били повод на същия. Посочва, че
услуга е всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по
независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет
прехвърляне на владение на вещ съгласно т. 14 ДР на ЗЗП. С пакета от
допълнителни услуги кредиторът се задължавал да извърши конкретни действия
срещу възнаграждение, а съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК се предоставяла известна
свобода на кредитора да предоставя допълнителни услуги и било законодателно
допустимо уговарянето на такива. Разходите по допълнителните услуги не
представлявали част от общите разходи по кредита. Настоява, че отношенията
между страните се уреждат съгласно чл. 9 ЗЗД и обстоятелството, че паричният
ресурс на небанковите финансови институции е многократно по-скъп от този на
банките с оглед на факта, че не могат да осъществяват влогонабиране. Отделно
счита, че клаузата не може да се приеме за неравноправна по смисъла на чл. 143
ЗЗП и че изброяването в закона е изчерпателно. Сочи, че съгласно Директива
93/13 при преценка за неравноправен характер на конкретна клауза в договор не
се подхожда субективно, а се използват единни и надеждни критерии. Освен, че
уговорката не отговаряла на общите критерии за неравноправност, не отговаряла и
на специалните такива по чл. 143 ЗЗП. Намира, че обжалваното разпореждане
следва да се отмени и вместо това да се издаде заповед за изпълнение за пакет
допълнителни услуги в размер на 454,85 лева.
Съдът, като взе предвид изложените възражения, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Препис
от разпореждането, което се обжалва, е връчен на 12.02.2020г. като частната жалба
е постъпила в РС Несебър на 19.02.2020г., поради което същата е в срок,
подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис не е представен за връчване на
насрещната страна.
РС
Несебър сезиран от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л.Д. Д. за сумата в размер на
1320,51 лева, от които неплатена главница в размер на 710,30 лева; неплатено
договорно възнаграждение в размер на 155,36 лева, дължимо за периода
15.04.2018г. до 15.03.2019г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги в размер на 454,85лева дължимо до 15.03.2019г.
Вземането се сочи, че произтича от договор за потребителски кредит като
заявителят предоставил на длъжника предварително цялата изискуема съгласно ЗПК
информация досежно параметрите на договора. На 09.03.2016г. бил подписан
договор за потребителски кредит. Договорът бил подписан при Общи условия, с
които длъжникът декларирал, че е запознат.
Кредитът трябвало да се върне в срок от 36 месеца с месечна погасителна
вноска по погасителен план в размер на 114,54 лева и падежна дата всяко 15-то
число на месеца. Съгласно договора длъжниците, следвало да заплатят договорно
възнаграждение, което било разсрочено във времето и се погасявало в рамките на
погасителния план. Страните били подписали споразумение за предоставяне на
пакет допълнителни услуги, по силата на което длъжникът дължи възнаграждение,
което става изискуемо с подписването му като възнаграждението било
разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски и добавено към
месечните вноски за погасяване на кредита, като неизплатеното възнаграждение
било в размер на 454,85 лева и дължимо до 15.03.2019г. Кредитът бил изискуем в
пълен размер като последната погасителна вноска била с падеж 15.03.2019г.
Представя
се договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт и Общи условия на
Профи кредит България ЕООД към договора за потребителски кредит. Декларации, че
длъжникът е запознат с ОУ към договора за потребителски кредит. В договора и ОУ
е посочено, че изборът и закупуването на пакет допълнителни услуги не е
задължително условие за отпускане на потребителски кредит или за получаването
му при предлаганите условия. Представя се споразумение за предоставяне на пакет
допълнителни услуги, с което кредиторът се задължава по искане на кредитополучателя да предостави на
кредитополучателя и на солидарния длъжник
една или всички услуги изразяващи се в приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски, възможност за смяна на датата на падежа, улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Съгласно договор за потребителски
кредит възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги е в размер на
1488,60 лева като в ОУ е предвидено, че страните се съгласяват, че 15% от
възнаграждението по закупения пакет допълнителни услуги, но не повече от 300
лева, представляват стойността на разходите за предоставената услуга
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит.
Стойността е дължима изцяло от кредитополучателя при сключване на
споразумението, но заплащането й е разсрочено за срока на кредит и е част от
вноските по закупения пакет от допълнителни услуги. Представя се погасителен
план и стандартен европейски формуляр за предоставяне информация за
потребителските кредити, предварителна преддоговорна информация.
С
обжалваното разпореждане РС е отказал да издаде заповед за сумата в размер на
454,85 лева представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги като е намерил, че предвиденото възнаграждение за
предоставяне пакет допълнителни услуги се основава на неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, ал. 3, т. 19 и т. 20 ЗЗП. Счетено е, че същото противоречи
и на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В останалата част заявлението е уважено и не е предмет
в настоящото производство.
По
правило целта на производството по чл. 410 ГПК не е да установи съществуването
на вземането, а само дали то е спорно като издадената заповед за изпълнение
съдържа покана до длъжника да изпълни задължението си. Проверката, която прави
съдът в това производство се ограничава до редовност на заявлението, което
трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3
и чл.
128, т. 1 и 2 ГПК и в случай, че е редовно,
издава заповед за изпълнение, освен при наличие на някоя от хипотезите по чл.
411, ал. 2 ГПК. В случая съдът е сезиран
с надлежен формуляр, който отговаря на изискванията за редовност, поради което
следва да се определи дали е налице някое от изключенията по чл. 411, ал. 2 ГПК. Със законодателните изменения ДВ, бр. 100 от 2019г. в чл. 410, ал. 3 ГПК
се предвиди, че изключение от общото правило е когато вземането произтича от
договор, сключен с потребител и че в тази хипотеза към заявлението се прилагат
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и
изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно
въведените законодателни изменения се предостави възможност на съда да следи
освен за редовност на заявлението и за наличието на неравноправни клаузи още в
този начален етап на производството и да откаже издаването на заповед за
изпълнение, в случай, че искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това– така
чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Задължението произтича и от общия принцип за служебно
начало като в чл. 7, ал. 3 ГПК се въведе изрично задължение съдът служебно да
следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Ето
защо съдебния състав намира, че правилно първоинстанционният съд е приложил
принципа на служебното начало и е извършил преценка дали претендираното
възнаграждение за пакет допълнителни услуги не се основава на неравноправна
клауза.
Този
състав намира, че новото правило на чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК, като
изрично проявление на общия принцип в чл. 7 ГПК, не може
да се схваща като ограничение на служебното задължение на съда да приложи
закрилни императивни норми, изключващи безспорен характер на задълженията. За
разлика от другите договорни задължения, възникнали на основа на договорната
свобода, чиято валидност при довършен фактически състав, може да се оспори само
с възражение, основано на допълнителен факт (основание по чл. 26 и
сл. ЗЗД),
адекватната защита на правата на потребителите изисква от съда да изясни
въпроса относно валидност на уговорки, създаващи задължения за потребителя,
дори и да няма възражение от длъжника.
В
конкретния случай съдът е отказал издаването на заповедта за вземанията,
породени от клаузи, за които е намерил, че са неравноправни поради липсата на
възможност потребителят да прецени икономическата последица от сключването на
договора по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, както и че възнаграждението е
в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Въззивният състав намира, че правилно първоинстационният
съд е приел, че следва да откаже
издаването на заповед, когато искането се основава на неравноправна клауза в
договор, но съставът намира, че това изрично предвидено със законодателното
изменение правилно не изключва задължението на съда да следи за това дали
искането е в съответствие с императивноправни норми, изключващи безспорен
характер на дълга и налагащи състезателно производство. За някои специфични
сделки законодателят е преценил толкова високи рискове за потребителите, че
освен най-общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне (чл. 146 ал.1 ЗЗП) са
въведени и специални правила, ограничаващи допълнително договорната
свобода като засилена защита на потребител-кредитополучател по Закона за потребителския кредит, поради което преди да пристъпи към прилагане на общата
закрила в изпълнение на служебните си задължения, съдът следва да провери
съответствието със специалните забрани на договорното основание посочено от
заявителя.
Със
закупуването на пакет допълнителни услуги, длъжникът си е гарантирал
приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит, възможност за
отлагане плащането на определен брой вноски, възможност за намаляване на
определен брой вноски, възможност за промяна на падежна дата, улеснена
процедура по получаване на допълнителни парични средства. Така изясненото
съдържание на договора не води до извод за реално предоставяни услуги, а за
една хипотетична възможност да бъдат предоставени услуги, което зависи от
волята на кредитора и правилно съдът е приел, че не е ясно дали ще бъдат
използвани и каква би била икономическата облага на потребителя. Не е
основателно възражението, че потребителят се е възползвал от възможността за
разглеждане и изплащане на потребителския кредит приоритетно, тъй като от
представените Общи условия не става ясно точно каква привилегия е получена и
какъв би бил срокът, ако не беше закупен този пакет, предвид посоченото не може
да се направи извод дали реално е предоставена услуга. По начина, по който са
уговорени услугите не може да се приеме, че могат да се упражнят едностранно от
кредитополучателя, а предоставянето им зависи от насрещната воля на кредитора.
Прави впечатление и обстоятелството, че възнаграждението за този хипотетичен
пакет услуги е изискуемо с подписване на споразумението и се изплаща разсрочено
съгласно срока на договора, което отново означава, че без реално да са
предоставени услугите се дължи заплащането на цена. Не може да се пренебрегне и
обстоятелството, че цената, която следва да се заплати по пакета допълнителни
услуги в размер на 1488, 60 лева е в размер почти колкото предоставения кредит
от 1500 лева. Доколкото договорът е двустранен, поначало всяка една от услугите
представлява част от процеса на първоначално и последващо договаряне между
страните, през който процес, всяка една е длъжна добросъвестно да упражнява и
изпълнява предоставените й със закона права и вменените задължения. Стремежът
към парично компенсиране на едната страна по договора за това е неоправдано и
създава предпоставки за неоснователното обогатяване. Заплащането на
възможността да се договаря временно облекчение при обективно затруднено
финансово състояние на кредитополучателя или неясни преимущества не може да се
приеме за съобразено и с моралните принципи за добросъвестност.
Предвиждането
на отделно заплащане на цена за пакет от допълнителни услуги, води до
значително оскъпяване на кредитирането като съдът не споделя възраженията, че
не се касае за такса във връзка с усвояване и управление на кредита. Посочените
в споразумението услуги са именно във връзка с начина на усвояване и управление
на кредита, възможността по волята на кредитора да бъдат предоговорени
условията като се предостави гратисен период, намали се размера на вноската,
промени се датата на падежа, предостави се възможност на допълнителни парични
средства, всъщност са дейности във връзка с управление на кредита, неговото
разсрочване във времето и възможността на кредитора да предостави на
потребителя право да промени условията на връщане на дадения кредит. Нарушена е
забраната на чл. 10а, ал.2 ЗПК , че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Отделно стойността на пакета от допълнителни услуги не е отчетен при формиране на ГПР, свободата при
определянето на който е ограничена с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 3 ЗПК. В
случая, чрез предвиденото отделно заплащане за пакет услуги, без да е налице
сигурност в тяхното предоставяне и начисляването на стойността му още при
сключване на договора като част от погасителната вноска, води до извод за
стремеж към заобикаляне на цитираното ограничение, към набавяне на допълнителни
суми, извън уговореното възнаграждение по кредита, в размер почти този на
предоставения кредит и противоречие на
сключеното допълнително споразумение с императивните норми,
предвиждащи защита на потребителите при сключване на договори за потребителски
кредит.
Въззивният
състав намира, че систематичното тълкуване на чл.10а, чл.19 ал.3 и ал.4 чл. 21, ал.1 от ЗПК налагат
извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски
кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на
потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по
размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но
икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична
услуга, предоставяна на потребителя. В този смисъл въззивният съд намира, че
споразумението е нищожно като несъвместимо с императивната нормативна уредба,
гарантираща специфична потребителска защита при кредитиране, поради което е
налице основание да се откаже издаването на заповед за изпълнение на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Съдът
споделя и мотивите на РС, че са налице неравноправни клаузи и намира за
неоснователни възраженията за липса на общите и специална предпоставка по ЗЗП.
Допълнителното споразумение съдържа задължение за заплащане на възнаграждение
за услуги, които са хипотетични, предоставянето им е поставено в зависимост от
волята на едната страна по правоотношението и това е икономически по-силната
страна, предвижда заплащане на възнаграждение в размер почти в този на
предоставения кредит, води до значително неравновесие на правата и задълженията
на кредитора и потребителя, поради което са налице всички условия да се приеме,
че претендираното възнаграждение се основава на неравноправни клаузи, както е
приел и РС.
Мотивираният
отказ за снабдяване на кредитора с изпълняема заповед е основание за
трансформиране на искането в защита по общия ред, за да бъде установена с
участието на надлежно информирания потребител твърдяната безспорност на
валидността на клаузите, ползващи кредитора.
По
изложените по-горе съображения този състав на ОС Бургас намира, че обжалваното
разпореждане е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното Окръжен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 236/04.02.2020г. по ч.гр.д. № 98/2020г. по описа на РС Несебър,
в частта, с която е отхвърлено подаденото от „Профи Кредит България” ЕООД срещу
Л.Д. Д. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта, с която се иска присъждане на
сумата от 454,85 лв., представляваща задължение за закупен пакет от
допълнителни услуги, дължима до 15.03.2019г., както и в частта, в която се иска
присъждане на разноски над сумата от 75 лева до пълния претендиран размер от
176,42 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.