О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….
град Горна
Оряховица, 22.02.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
районен съд, трети състав, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и
двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Цветелина Цонева
при секретаря…………………… и с участието на
прокурора………………………като изслуша докладваното от съдията Цонева гр. дело №410 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното :
Постъпила е
молба от Е.М.М.. С молбата се претендира ищцата да бъде освободена, на основание
чл.83,ал.2 от ГПК, от заплащане на държавни такси по гр. дело № 410/2020г.
по описа на ГОРС в общ размер от 20,00 лева.Посочва, че към настоящия момент не
може да реализира доходи, не получава пенсия.
Съдът е връчил
на ответната страна препис от
горепосочената молба и е едноседмичен срок за депозиране на писмен отговор. В
предоставения му срок, ответникът не
депозира отговор на молбата.
Съдът,
след като прецени обстоятелствата по делото във връзка с депозираната молба,
приема за установено следното :
С Решение № 452/29.12.2020г. по
гр. дело № 410/2020г. по описа на ГОРС, съдът е прекратил брака между страните.
С цитираното решение, съдът е осъдил страните да заплатят в полза на бюджета на
Съдебната власт, по сметката на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сума от по 20 лв.
/двадесет лева/ за всеки от тях, и
държавна такса по 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист представляваща допълнителна държавна такса за
допускане на развода,
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира, че молбата с правно основание
чл.83,ал.2 от ГПК, за освобождаване на ищцата от заплащане на разноски, съставляващи
присъдена със съдебното решение държавна такса в общ размер на 20 лева, е
недопустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.83,ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят. Действително, искане по чл.83,ал.2 от ГПК може да се
прави от всяка страна във всяко положение на делото, но преди произнасяне от
съда с акт, с който възлага върху съответната страна да заплати дължимата
държавна такса. Съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, какъвто се явява и Решение № 452/29.12.2020г. по гр.
дело № 410/2020г. по описа на ГОРС, съдът се
произнася и по искането за разноски. С цитираното съдебно решение, след е
осъдил ищцата да заплати окончателна държавна такса за
допускане на развода в размер от 20 лв., както и 5 лв. в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист. Според чл.246 от ГПК, след като обяви решението
по делото, съдът не може сам да го отмени или измени. Настоящият съдебен състав
счита, че с оглед правилото на чл.246 от ГПК, искането за освобождаване на ищцата
от заплащане на държавна такса в общ размер съставлява по своята същност искане
за изменение или отмяна на постановеното съдебно решение в тази негова част,
което се явява недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане като
такова.
В случай, че
молбата бъде възприета като искане с правно основание чл.248,ал.1 от ГПК,
предявено преди влизане в сила на и Решение № 452/29.12.2020г. по гр. дело № 410/2020г. по описа на ГОРС, настоящият съдебен състав намира, че такова искане е изцяло
неоснователно.
Видно от
данните по делото, съгласно изложените от районния съд мотиви, предвид изхода на делото – уважаване изцяло на предявения от ищеца Северин Сергеев Станев иск с правно основание чл.49,ал.1 от СК, съгласно чл.329,ал.1 от ГПК, съдът е осъдил двете страни да заплатят в полза на съда окончателна
държавна такса за допускане на развода в общ размер от 40 лв. – по 20 лв. за
всяка от тях, както и по 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Предвид
изложеното дотук и с оглед изискванията, установени в чл.329,ал.1 от ГПК и чл.78,ал.6 от ГПК, съдът счита, че не са налице основания за изменение на и Решение № 452/29.12.2020г. по гр.
дело № 410/2020г. по описа на ГОРС в частта му, в която съдът е присъдил по сметка на съда, в полза на бюджета на
Съдебната власт, дължимите
държавни такси и е възложил тяхното заплащане върху ищцата и ответника. По тези съображения, искане с правно основание чл.248,ал.1 от ГПК, ако се приеме, че такова е
надлежно предявено от ответната страна, се явява неоснователно и следва да бъде
отхвърлено като такова.
Водим от
горните съображения, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба на Е.М.М. с вх. № 260135/19.01.2021г. с правно основание чл.83,ал.2 от ГПК, за освобождаването й от заплащане на държавна
такса в общ размер на 20 лв., която
същата е осъдена да заплати по сметка на РС Горна Оряховица, в полза на бюджета
на Съдебната власт, с Решение № 452/29.12.2020г. по гр. дело № 410/2020г. по описа на ГОРС по
описа на ГОРС, като НЕДОПУСТИМА
ОТХВЪРЛЯ молба на Е.М.М.
с вх. № 260135/19.01.2021г. с правно
основание чл.83,ал.2 от ГПК. с правно основание чл.83,ал.2 от ГПК, за освобождаването
й от заплащане на държавна такса в общ размер на 20 лв., която същата е осъдена да заплати по
сметка на РС Горна Оряховица, в полза на бюджета на Съдебната власт, с Решение № 452/29.12.2020г. по гр.
дело № 410/2020г. по описа на ГОРС, разгледана като искане с правно основание чл.248,ал.1 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението
подлежи на обжалване пред Великотърновски Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
На основание чл.7 от ГПК на страните да се
връчи препис от определението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
………………………