Р Е Ш Е Н И Е
№411/22.6.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XII-ти касационен състав,
в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Здравена Янева,
като разгледа докладваното от съдия Хубчева касационно административно-наказателно
дело № 387 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано по касационна жалба на М.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
подадена чрез адв. Л.В., срещу Решение № 113 от 27.02.2023 год. постановено по административно-наказателно
дело № 891 от 2022 год. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-0340-000480 от 31.05.2022 год.
на началник група в Районно управление (РУ) – Септември при Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик (ОД на МВР – Пазарджик), с
което на осн. чл. 174, ал. 3, предложение
второ от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания
глоба в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство (МПС) за срок от 24 (двадесет и четири) месеца. Със
същото решение на ОД на МВР – Пазарджик е присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
В касационната жалба се излагат оплаквания
за неправилност на оспореното решение поради допуснати съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост – по арг. на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Моли се
за отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него съдът да постанови друг по
същество на спора, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. Разноски
не се претендират.
Ответникът - началник група в РУ – Септември
при ОД на МВР – Пазарджик, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като
обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок,
от страна имаща правен интерес от предявеното оспорване, поради което е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството пред Районен съд – Пазарджик е образувано по жалба на М.В.М.
против НП № 22-0340-000480 от 31.05.2022 год. на началник група в РУ –
Септември при ОД на МВР – Пазарджик, с което на осн. чл. 174, ал. 3,
предложение второ от ЗДвП му са наложени административни наказания глоба в
размер на 2 000,00 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство (МПС) за срок от 24 (двадесет и четири) месеца. С оспореното
НП са му отнети общо 12 точки, предвид Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 год. на МВР. Обжалваният административен акт е издаден
за това, че на 28.04.2022 год. около 22:10 часа, в гр. Септември на бул.
„България“, М. като водач на МПС - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Фаетон“, с рег. № ***,
собственост на М. А. М.от гр. Хасково, е бил спрян на бул. „България“, пред дом
№ 157, от служители на РУ-Септември. В 23:15 часа е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство „Dreger Drug Test ARPK – 0010“ и му е издаден талон за медицинско изследване на
кръвта с номер 0059449.
Оспореното пред районния съд НП е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № АД 197989 от 29.04.2022
год., съставен от Е. П. - младши автоконтрольор при РУ Септември, в
присъствието на Е. Б. и А. Д., като свидетели. Актът е редовно връчен на
нарушителя на 29.04.2022 год. при отказ да го подпише и получи, удостоверен по
надлежния ред - от един свидетел - И. Г. Г..
Също така от фактическа страна, установена изцяло на показанията на
свидетеля Е. П., както и от приетите по делото писмени доказателства, първостепенният
съд е установил, че на 28.04.2022 год., около 22:10 ч., служителите при РУ -
Септември – полицейските служители Е. П. и Георги Методиев са получили сигнал
от оперативен дежурен за оказване съдействие на колегите им от „ППД“ - А. Д. и Е.
Б.. При пристигане на място на адрес в гр. Септември, бул. България № 157, служителят
Е. П. е установил вече спрения за проверка от колегите му лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Фаетон“, с рег. № ***, управляван от М.В.М.. Последният
бил вече задържан за 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР от полицейския
служител А. Д., поради което стоял на задната седалка на патрулния автомобил, с
поставени белезници на ръцете. След пристигането си на място, полицейският
служител Е. П. е пристъпил към извършване на проверка на водача на МПС за
употреба на алкохол, а след това и за наркотични вещества чрез съответните
технически средства. За провеждане на тестването, на задържания били свалени
белезниците, след което той изрично заявил отказ да му бъде извършена проверка
както за употреба на алкохол, така и за наркотични вещества или техни аналози. В
23:20 часа е започнало извършването на оглед на местопроизшествието по
междувременно образуваното БП № 122 от 2022 год., завършил в 23:50 часа, след
което жалбоподателят бил отведен в сградата на полицейското управление. В 01:50
часа на М.М. е бил издаден Талон за изследване № 0059449 от 29.04.2022 год.
Въпреки заявеният от негова страна отказ да го получи, той бил отведен от
полицейски служител - П. във „ФСМП“ - Септември. За времето от 02:00 часа до 02:20
часа задържаният бил прегледан от медицински фелдшер - А. Т., за което бил
съставен протокол. Тъй като М. е отказал да даде кръв и урина с цел изследване
наличието на наркотични вещества или техни аналози, този факт бил отразен от
медицински фелдшер в ТМИ, както и в протокола. Поведението на М. било
квалифицирано от свидетеля П. като нарушение на чл.174, ал. 3, предложение
второ от ЗДвП, във връзка с което бил съставен и процесния АУАН бл. № АД 197989
от 29.04.2022 год.
По делото са разпитани и свидетелите Н. М. и И. К. (първата е съпруга, а
втората майка на жалбоподателя), но съдът не е кредитирал напълно показанията
им, в частта относно извеждането на М. от патрулния автомобил и полицейското
управление, където е бил задържан, тъй като твърденията им изцяло се опровергани,
както от показанията на свидетеля П., така и от приетите и неоспорени писмените
доказателства по делото.
От правна страна инстанцията по същество е приела, че административно - наказателната
отговорност на М., на основание чл.174, ал. 3 от ЗДвП,
е ангажирана в съответствие със закона. Жалбоподателят е отказал да се подложи
на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози посредством
техническо средство, а след това и чрез химико -токсикологично лабораторно
медицинско изследване. Посочил е, че административно – наказващият орган се е
съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН при индивидуализацията на
административните наказания глоба и лишаване от правоуправление доколкото те са
определени в абсолютен размер и не могат да бъдат нито увеличавани, нито
намалявани. Същите са съответни на степента на обществена опасност на
нарушението, което е формално. Достигнал е до извод за законосъобразност на НП, поради което го е
потвърдил.
Решението е правилно
Районен съд - Пазарджик е изследвала всички релевантни за спора
обстоятелства, включително и чрез проведените разпити на свидетелите по делото.
Обсъдени са и събраните писмени доказателства. Показанията са разгледани в
съвкупност с останалите събрани доказателства. Актът за установяване на
административното нарушение е съставен, съгласно изискванията на ЗАНН.
Фактическите констатации, описани в акта, не се опровергават от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Изводите на районния съд се споделят
изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, поради което не следва да
бъдат преповтаряни. Актът за установяване на административното нарушение е
съставен, съгласно изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Фактическите констатации,
описани в акта, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Жалбоподателят не е ангажирал никакви други доказателства, които
да обосноват извода, че отразената в акта фактическа обстановка не отговаря на
действителната.
В разпоредбата на чл.174, ал. 3 от ЗДвП, в приложимата й редакция, е
прието, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2 000,00 лева.
В разглеждания случай, както правилно районният съд е установил,
касационният жалбоподател е бил санкциониран за осъществено нарушение по чл.
174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП. Този извод съдът е направил чрез
надлежно събраните писмени и гласни доказателства, които са обсъдени всестранно
и въз основа на тях е изяснила обективно фактическата обстановка по спора. На
базата на така установената фактическа обстановка инстанцията по същество е извела
направил логични и обосновани изводи от права страна, а именно, че жалбоподателят
М. е осъществил състава на вменените му във вина административни нарушения по
чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП. По безспорен начин е установено, че при
извършена проверка М. е отказал да бъде проверен за употреба на алкохол и на
наркотични вещества или техни аналози, тъй като същият е имал качеството на
водач на управлявания от него лек автомобил (собственост на друго лице) и в
качеството му на такъв, проверяващите са разполагали с правомощията да извършат
проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози, а при
направения от касатора отказ – да бъде изпратен за химико – токсикологично
лабораторно изследване. Отказът е надлежно отразен в приложените по делото
документи, изготвени от съставения АУАН от свидетеля Е. и от медицинския
протокол, изготвен от медицинския фелдшер А. Т.. При преценка показанията на
свидетелите - служители на полицията, които са и преки свидетели - очевидци на
случилото се, се установява, че същите са логични и непротиворечиви в крайния
извод, а именно че санкционираното лице е управлявал автомобила, както и че при
извършената проверка е отказал да даде проба за употреба на алкохол или
наркотични вещества. В тази връзка оплакването на касатора, че М. не е отказал
да даде нужните проби за наркотични средства или техните аналози не се
опровергават от приобщения и неоспорен доказателствен материал по делото.
Не се опровергават и твърденията на процесуалния представител на М. за липса
на вписване относно часа и датата на извършеното медицинско изследване въз
основа, на което обосновава извод за неизвършване на медицински преглед и
неизвеждането на лицето от следствения арест. От л. 61 до л. 63 от
първоинстанционното дело е приложено ксероксно копие „заверено вярно с
оригинала“ от Амбулаторна книга на „ФСМП“ – Септември за датите 28-29.04.2022
год. От съдържанието на вписаните за преглед пациенти и извършен такъв е
отбелязано името на М.М. под номер 10109 и номер 10113. В интервала между 00:00
– 00:40 часа и 02:00 – 02:00 часа е извършено вписване на неговите прегледи,
респективно и отказа за вземане на кръвна проба и урина за алкохол и наркотици.
Предвид изложеното, касационните оплаквания на М. за неправилност на
оспореното решение поради допуснати съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост – по арг. на чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК са неоснователни и необосновани. Правилно Районен съд – Пазарджик
е установил, че деянието извършено от жалбоподателя представлява осъществен
състав на отделни две административни нарушения, което съгласно посочените по-
горе разпоредби на ЗДвП и подлежи на наложената санкция. В решението си
първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви относно определения размера на
наложената санкция, което се споделя изцяло от настоящия съдебен състав, както
и мотивите, въз основа на които първостепенният съд е достигнал до извод за
потвърждаване на процесното наказателно постановление.
Предвид изхода на спора и липсата на претенция от ответната страна за
присъждане на разноски по делото, съдът не следва да се произнася по тях.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК,
Административен-Пазарджик, XII-ти касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 113 от 27.02.2023 год. постановено по административно-наказателно
дело № 891 от 2022 год. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Решението е
окончателно.
Председател: (П)
Членове: 1. (П)
2. (П)