№ 969
гр. Плевен , 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети август, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430102217 по описа за 2021 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.59 ал.9 вр. чл. 127, ал.2 СК.
Делото е образувано по искова молба от В.А. ЧЕРВЕНАКОВА против
*** *** Б.. Ищцата твърди, че с ответника са живели на семейни начала като
от съвместното съжителство имат родено едно дете - *** Б., родено на
01.11.2016г. С определение от 02.11.2018г. била одобрена спогодба относно
упражняване на родителските права върху детето и режима на лични контакти
и издръжка. Впоследствие определения режим бил изменен с нова спогодба.
Ищцата твърди, че от определяне на режима на лични контакти до момента е
изминал дълъг период, в който е настъпило изменение в обстоятелствата.
Твърди, че определеният режим влияе неблагоприятно върху детето и не е в
негов интерес. Ищцата твърди, че тя е полагала основни грижи за детето и
ответникът не познава основните навици. Отделно от това обстановката, в
която живее бащата се отразява неблагоприятно върху психиката му, тъй като
има чести конфликти с родителите си. Ответникът не работи, няма трудови
1
нави;и и ангажираност, крайно раздразнителен и агресивен. С родителите си
имат чести конфликти, като след подобен скандал, ответникът бил настанен
специализирано лечебно заведение. Ищцата изказва съмнения, че ответникът
употребява наркотични вещества.
Ищцата твърди, че след навършване на 4 годишна възраст, след
срещите с ответника, в поведението му е настъпила негативна промяна, като
детето се прибира нервно и напрегнато, използва думи и изрази, нехарактерни
за семейната среда на майката. По този повод потърсила консултация с
психолог, при която било установено, че детето е с повишено безпокойство,
липсва базово доверие към света, налице е недиференцирана агресия и
страхове по повод срещи с баща му и баба му по бащина линия и изпитва
страх от бащата. Твърди, че в интерес на детето е да бъде изменен режима на
лични контакти. В заключение моли съда да постанови решение, с което за
измени режима на контакти на детето с бащата, а именно всяка първа и трета
неделя от месеца от 10 до 17 часа в присъствие на майката, през четните
години детето да е с бащата на *** от 25 декември от 10 до 18 часа, а на Нова
година с майката. През нечетните години детето да бъде на *** с майката, а
бащата да го взима на 01.01. от 12 до 18 часа. На Великден през четните
години детето да е с бащата от 10 до 18 часа в неделния ден, всеки рожден
ден бащата да взима детето от 17 до 20 часа, ако е работен, а ако е почивен
родителите ще разделят деня. Представя доказателства и прави
доказателствени искания.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът
оспорва твърденията в исковата молба. Твърди, че от навършване на детето на
4 годишна възраст, майката не е оставяла детето при бащата с преспиване.
Оспорва твърденията, че не е запознат с хигиенните навици на детето и се е
грижил за него, когато ищцата е била на болнично лечение. Твърди, че живее
с родителите си на различни адреси и няма конфликтни отношения с тях,
каквито твърдения са изложени в исковата молба. По отношение на трудовата
си заетост твърди, че е неправомерно уволнен. Оспорва твърденията, че
използва наркотични вещества. По отношение нежеланието на детето да се
вижда с баба си, твърди, че това е резултат от внушенията на майката.
Оспорва установеното в психологическото изследване, представено от
ищцата. Прави искане за спиране на настоящето дело до приключване на
2
НЧХД за неспазване на определен режим на лични контакти с детето.
В съдебно заседание страните са изслушани лично. Поддържат
становищата си в исковата молба и писмения отговор.
Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното :
Установява се от представеното по делото удостоверение за раждане,
издадено на основание акт за раждане №***г., че детето *** Б. с ЕГН ***, е
родено на 01.11.2016г. и негови родители са В. АС. Ч. и Й. П. Б.. Не е спорно
между страните, че живеят разделени, като страните са постигнали спогодба,
по силата на която детето *** Б. осъществява лични отношения с баща си Й.
П. Б. до навършване на четиригодишна възраст на детето всяка първа и
последна събота и неделя от месеца от 10,00 до 18 00 часа без преспиване при
бащата, като бащата взима детето, без нейно присъствие и без присъствие на
психолог.
Спорно по делото е налице ли е изменение на обстоятелствата, при
които е определен този режим на лични контакти, в интерес на детето ли е
промяна в режима и ако е налице изменение на обстоятелствата, какъв
режим на лични отношения с бащата в интерес на детето следва да бъде
определен.
В практиката си ВКС (Решение №59/04.05.2018г. по гр.дело №
2396/2017г. ІІІг.о.) приема, че В спора относно режима на лични отношения с
детето съдът не е обвързан от предложенията на родителите, още повече в
случаите, когато липсата на нормална комуникация между тях и напрежение в
отношенията им е довела до затруднена или прекъсната връзка с единия
родител, в т.ч. до родителско отчуждение. От установените по делото
обстоятелства се установи, че именно такава хипотеза е налице и в настоящия
случай. От събраните по делото свидетелски показания се установява, че
между страните съществуват непреодолими противоречия, които са пречка за
нормална комуникация. В показанията си свидетелката Ч., *** на ищцата,
заяви, че детето категорично отказва да ходи при баща си и баба си по
бащина линия. Заявило на майка си, че не иска да ходи при баща си, а когато
извикали органите на Полицията казало, че иска да вземат баща му. Твърди,
че когато имало чести срещи с баща си ставало неспокойно и нощем се
3
будело. Когато се среща с баща си, но в присъствие на майката се чувствало
по-спокойно. Заяви, че след навършване на 4-годишна възраст, детето не е
преспивало при баща си, какъвто режим на лични отношенията има утвърден.
В два случая ответникът е сезирал органите на полицията, че майката не
изпълнява съдебното решение. След като попълвали предупредителен
протокол ищцата се опитвала да изпрати детето при ответника, но то
категорично отказвало. В показанията си свидетелите *** и *** твърдят, че
майката отказва да даде детето на бащата по време на срещите. Свидетелката
*** заяви, че полицаите предупредили ищцата да спазва режима, но тя
заявила, че „не и пука и ще има нов предупредителен протокол.”, а
свидетелката *** твърди: „Не тръгна детето спокойно с баща си. Не го
даваха.”
При тези противоречиви между свидетелите на двете страни показания,
съдът счита, че не е установено по безспорен и категоричен начин, че майката
е пречка за осъществяване режима на лични контакти на детето с бащата. Не
се установи също и защо не са осъществявани срещите на детето с бащата.
Едната група свидетели твърдят, че детето не иска да отиде при баща си, а
другата група свидетели - че майката не го пуска.
За да се установи дали са налице новите обстоятелства посочени в
исковата молба, а именно негативна промяна в състоянието и поведението,
изразяващи се в нервност и напрежение на детето след срещите с баща си,
съдът допусна и назначи съдебно-психологическа експертиза, каквато е и
практиката на ВКС, която приема, че В крайна сметка, чрез режима на
личните отношения целта, която трябва да се постигне, е да се осигури
възможност децата да растат и да се развиват под грижата и с
подкрепата и на двамата родители. В интерес на детето е да бъде
определен такъв режим на лични отношения, който да преодолее
родителското отчуждение.
С определение в съдебно заседание от 27.02.2020г. е одобрена спогодба,
по силата на която е определен режим на лични контакти на детето с бащата
всяка първа и последна събота и неделя от 10 до 18 часа без преспиване, без
присъствие на майката и психолог.
След постановяване на този режим, в поведението на детето майката е
4
установила безпокойство и тревожност. От заключението на назначената и
приета по делото съдебно-психологическа експертиза се установява, че
когато в разговор с детето бъде включена фигурата на бащата, то проявява
видима тревожност и напрегнатост. Вещото лице е установило, че липсва
базисно доверие на детето към бащата, основано на ясно и убедително
демонстриран родителски капацитет и постоянство в опитите за ефективно
емоционално сближаване, изключващо и най-малките прояви на вербална или
физическа агресия към най-важното фигура за детето в момента – майката.
Установява се от заключението, че детето възприема фигурата на майката с
доверие и спонтанна обич и я възприема като човек, който го кара да се
чувства спокойно и защитено. Комуникацията на детето с майката е активна и
свързана с удовлетворяване на базисните потребности на детето от внимание,
подкрепа и закрила. В заключението се сочи, че при опит на вещото лице
бащата да влезе в кабинета, детето бурно и спонтанно отказало категорично.
При разминаването на детето с бащата, детето преминало бързо без да
погледне бащата. В съдебно заседание вещото лице заяви, че детето става
тревожно, когато в разговора се включи фигурата на бащата. Ако детето бъде
принудено насила да контактува с бащата, то това би травмирало психиката
му. За успешните контакти на детето с бащата, вещото лице заяви, че бащата
трябва да работи за разгръщане на родителския си капацитет, който в
момента е силно дефицитен. Майката е фигурата, която би могла да върне
доверието на детето в бащата, а той самият трябва да убеди детето, че е
добронамерен. Според заключението на вещото лице психолог, няма данни за
манипулация от страна на майката, а поведението на детето е резултат от
ролята, която майката в момента заема в живота на детето.
Така даденото заключение от съдебно-психологическата експертиза,
изцяло се потвърждава при съвкупната му преценка с писмените и гласните
доказателства и със социалния доклад по делото. От обстоятелствата,
изложени в последния, се установява и че след навършване на четиригодишна
възраст, детето не е оставало при бащата с преспиване. При осъществената
среща със социален работник, детето е заявило, че отказва да ходи при баща
си, защото баща му „говори глупости и се кара на мама”, не иска да оставя да
спи при него, защото баща му „вика и крещи”. Пред социалния работник
детето само е изявило желание да ходи при баща си, но само с майка си.
5
Установеното по делото отчуждаване на детето спрямо бащата, се е
развило след определяне режима на лични контакти със сключената спогодба
и съдът приема, че това представлява ново обстоятелство и е резултат на
изключително и все по-влошаващите се отношения между двамата родители,
които – неспособни да преодолеят личния конфликт помежду си, не са могли
да постигнат разбирателство и относно осъществяването на действащия
понастоящем режим на лични отношения. Детето е развило отчуждение
спрямо бащата и както заяви психолога, осъществяването на срещи на детето
с бащата против волята му би му действала травмиращо. Според
заключението, бащата е този, който трябва да работи по въпроса за развиване
на родителския си капацитет, което да промени отношението на детето към
него.
При тези обстоятелства, съдът счита, че предявения от майката иск с
правно основание чл.59 ал.9 СК е основателен и следва да бъде уважен, като с
оглед интереса на детето следва срещите на детето с бащата да се
осъществяват в присъствие на майката, за да не се травмира детето.
Следва да се определи детайлизиран режим на лични отношения между
детето и бащата, а именно:
Всяка първа и трета неделя от месеца от 10 до 17 часа в присъствие на
майката;
През четните години детето да прекарва с бащата *** за времето от 10
до 18 часа и Великден от 10 до 18 часа в неделния ден;
През нечетните години бащата ще има право да го взима на първи
януари за времето от 10 до 18 часа;
Всеки рожден ден бащата ще има право да прекарва с детето времето от
17 до 20 часа, ако е работен ден; Ако е почивен ден двамата родители ще си
разделят деня, а в случай, че не се споразумеят, бащата ще прекарва с детето
времето от 10 до 14 часа.
Съдът счита, че този режим постепенно ще възстанови доверието и
желанието у детето за осъществяване на контакти с бащата. Основна роля в
този процес имат двамата родители, които следва да положат максимални
усилия, за да изгладят и преодолеят разногласията помежду си относно
6
детето, като осъзнаят, че това в най-пълна степен би осигурило
спокойствието и благополучието на собственото им дете. Страните трябва да
осъзнаят, че в интерес на детето е да бъде възстановено доверието в бащата,
което може да стане като спазват точно предписанията на съда за
упражняване на родителските права и за личните отношения. В случай на
противоречия трябва първо да опитат да създадат диалог, защото влошените
отношения между тях не са в интерес нито на детето, нито на тях самите.
Майката трябва да осъзнае, че първо тя трябва да положи усилия, тъй като
има ежедневен контакт с детето. Детето има нужда от двама родители, и за да
бъде пълноценни контактите му с бащата, тя трябва да възстанови доверието
на детето в него, независимо какви са личните отношения между двамата
родители. В случай, че не може да се справи сама, има възможност да
потърси професионална помощ от психолог. Ответникът също следва да
положи усилия да възстанови доверието на детето в себе си и това може да
стане не като подава сигнали за неспазване на съдебното решение, а като
мотивира детето само да поиска да се среща с него. Осъществяването на
срещи на детето с бащата против волята на детето не е в интерес на детето и
няма да помогне за възстановяване на емоционалната връзка между двамата.
В случай, че двамата родители намерят общ език за диалог и постигнат
споразумение, то в интерес на детето ще е то да има контакти с бащата или
дори с двамата родители едновременно, и в дни, извън тези по определения с
настоящото решение режим. При промяна в обстоятелствата, всяка от
страните може да поиска от съда изменение на този режим.
Предвид изхода на делото уважаването на предявения иск по чл.59, ал.9
от СК, на основание чл.78 от ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден
да заплати на ищцата, претендираните и направени от нея разноски за
заплащане на държавна такса 30 лева, възнаграждение на вещото лице в
размер на 250 лева и адвокатско възнаграждение в производството в размер
на 300 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
7
На основание чл.59 ал.9 СК ИЗМЕНЯ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ РЕЖИМ НА
ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на детето *** Б. с ЕГН ***, родено на 01.11.2016г. с
бащата Й. П. Б. с ЕГН ********** като бащата Й. П. Б. с ЕГН ********** се
среща с детето *** Б. с ЕГН ***, родено на 01.11.2016г :
Всяка първа и трета неделя от месеца от 10 до 17 часа в присъствие на
майката;
През четните години детето да прекарва с бащата *** за времето от 10
до 18 часа и Великден от 10 до 18 часа в неделния ден;
През нечетните години бащата ще има право да го взима на първи
януари за времето от 10 до 18 часа;
Всеки рожден ден бащата ще има право да прекарва с детето времето от
17 до 20 часа, ако е работен ден; Ако е почивен ден двамата родители ще си
разделят деня, а в случай, че не се споразумеят, бащата ще прекарва с детето
времето от 10 до 14 часа.
ОСЪЖДА Й. П. Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В. АС. Ч. с ЕГН
********** разноски държавна такса 30 лева, възнаграждение на вещото лице
в размер на 250 лева и адвокатско възнаграждение в производството в размер
на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен с въззивна
жалба в двуседмичен срок считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8