Мотиви
към присъда № 260047/26.02.2021 г. по НОХД № 652 по описа за 2019 г. на Районен
съд - Варна, НО, 22. състав
Районна
прокуратура – Варна е внесла обвинителен акт срещу Г.С.Г. за това, че:
- в условията на продължавано престъпление
в периода от неустановена дата от края на месец април 2018 г. – 31.05.2018 г. в
гр. София и в гр. Варна набрал и транспортирал с автобус (закупувайки автобусен
билет) и с лек автомобил марка „БМВ“ с неустановен регистрационен номер отделно
лице – Д.М.М. на 21 г., с цел да бъде използвана за
развратни действия (предоставяне на сексуални услуги срещу заплащане)
независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез използване на
принуда - сила и заплашване спрямо Д.М.М., чрез въвеждане на Д.М.М. в
заблуждение, че ще й бъде осигурена работа като сервитьор в заведение в гр.
Варна и чрез даване на облаги – престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 1 и пр. 2 и т. 6, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и пр.
2 вр. чл. 26, ал. 1 НК;
- в условията на
продължавано престъпление в периода от 31.05.2018 г. – 04.06.2018 г. в гр.
Варна използвал лице, пострадало от трафик на хора по чл. 159а, ал. 2, т. 2,
пр. 1 и пр. 2 и т. 6, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК – Д.М.М. на 21 г., за развратни действия – предоставяне на
сексуални услуги срещу заплащане, независимо от съгласието му – престъпление по
чл. 159в, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК;
- в условията на
продължавано престъпление в периода от 31.05.2018 г. – 04.06.2018 г. в гр.
Варна на три пъти се съвкупил с лице от женски пол – Д.М.М.
на 21 г., като я принудил към това със сила и заплашване, както следва:
на
31.05.2018 г. в гр. Варна, в мотел „Иванчов хан“, се съвкупил с лице от женски
пол – Д.М.М. на 21 г., като я принудил към това със сила – удар
с нощно шкафче в областта на дясното коляно, стискане с ръце по горни и долни
крайници;
на 01.06.2018 г. в гр. Варна, в апартамент, находящ
се на ул. „Академик Сахаров“ № 11, ет. 4, ап. 19, се съвкупил с лице от женски
пол - Д.М.М. на 21 г., като я принудил към това със
сила – стискане с ръце по горни крайници и заплашване – „по-добре ми дай
доброволно, иначе ще стане много зле“;
на 04.06.2018 г. в гр. Варна, в апартамент, находящ
се на ул. „Академик Сахаров“ № 11, ет. 4, ап. 19, се съвкупил с лице от женски
пол – Д.М.М. на 21 г., като я принудил към това със
сила – нанасяне на шамар в лява лицева половина – престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 26,
ал. 1 НК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатите
обвинения, като намира че в хода на съдебното производство са събрани
категорични доказателства за вината на подсъдимия Г. в извършване и на трите
престъпления, за които му е повдигнато обвинение. Позовава се на събраните по
делото гласни доказателствени средства. Обвинението за престъпление по чл. 152 НК счита за доказано от разпита на св. М., извършеното освидетелстване и
съдебно-медицинска експертиза. Изразява становище, че извършването на
доброволни груби сексуални действия не изключва възможността за извършването на
принудителни такива. Посочва, че по делото не са налице доказателства, които да
пораждат съмнение относно достоверността на показанията на св. М.. Намира
обясненията на подсъдимия за защитна версия. Моли за постановяване на
осъдителна присъда и уважаване на приетия за съвместно разглеждане граждански
иск. Прави искане за произнасяне и по веществените доказателства по делото.
Частният
обвинител и граждански ищец Д.М. изразява становище, че на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“.
Защитникът на подсъдимия адв. А.А.
намира, че от събраните по делото доказателства следва да бъда направен
единствен категоричен извод за невиновност на подс. Г..
Излага довод, че по делото не са събрани всички необходими доказателства. По
отношение на обвинението по чл. 159а от НК намира, че не са събрани каквито и
да е било писмени или гласни доказателства относно виновността на подсъдимия.
Намира, че нито един от разпитаните по делото свидетели не е възпроизвел данни
относими към това обвинение. Изразява становище, че дори и в обвинителния акт
не са възпроизведени съставомерни по това обвинение действия на подс. Г.. Намира, че са събрани доказателства единствено за
пътуване извън територията на страната, но липсва обвинение за него. Излага
доводи, че пострадалата М. *** целенасочено, за да си търси работа, като не са
налице доказателства работата да й е осигурена от друго лице или да е
получавала облаги за това. Твърди се, че единствената облага, която е получила
пострадалата е сумата от 200 лева, предназначени за децата й, половината от
които изхарчила за себе си, поради което не е било налице състав на
престъпление по чл. 159а НК. Обвинението за престъпление по чл. 159в НК счита
за недоказано от събраните по делото гласни доказателствени средства и
по-конкретно показанията на св. Жан Пол Х.С., В.Д., Е.Л., Д.Д.,
Д.Д., Т.Р., М.Б., П.П., Н.С.,
А.А. и Д.К.,
доколкото посочените свидетели не сочат подсъдимият Г. да е предоставял св. М.
за развратни действия. Твърди се, че тези свидетели, които са получавали сексуална услуга, са заплащали съответната
сума лично на св. М.. Според защитника липсват доказателства за предоставянето
на св. М. от страна на подс. Г. за развратни
действия, за присъствието на подс. Г. в апартамента,
където са предоставяни сексуалните услуги, както и за получаване от подс. Г. на паричните средства за предоставените сексуални
услуги. Според защитата св. М. се е договаряла лично по телефона с търсещите я
лица, заявявала е предварително по телефона каква е цената на предоставяните
услуги, посрещала е лицата на адреса, отваряла е сама, имала е ключ за
апартамента, в който е била сама, посрещала е ползващите сексуални услуги по
еротично бельо, извършвала е услугите и вземала е парите от тях и в нито един
момент не е била изплашена, притеснена, насинена, бита, със следи от насилие по
себе си. Страх, уплах и притеснение, както и следи и белези не са били
забелязани от разпитаните по делото свидетели. Според защитата св. М. е била
наясно с това какво прави и защо го прави. Излагат се съображения, че св. М. не
е съобщила на нито един от свидетелите, че извършва тази дейност под заплаха.
Защитникът сочи, че е невъзможно регистрирането на профил в сайт за обяви от
друго лице и даването на телефон. Обвинението за престъпление по чл. 152, ал.
1, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК намира за недоказано. По
отношение на първото деяние от продължаваното престъпление излага аргументи, че
св. Т. Р. и св. Н.С. не са чули каквито и да е било шумове от стаята, в която
са се настанили подсъдимият и пострадалата, свързани с чупене или скандал между
двамата. И двете свидетелки са посочили, че при наличието на счупен инвентар се
съставяли докладни записки, които се предоставят на управителя на хотела. По
отношение на второто деяние от обвинението за престъпление по чл. 152 НК
защитникът намира, че няма други доказателства освен показанията на св. М.,
които се противопоставят на обясненията на подс. Г.,
като съставомерните заплахи се съдържат в показанията на св. М., дадени в хода
на досъдебното производство, които не са били прочетени в съдебно заседание. По
отношение на третото от деянията, включени в обвинението за престъпление по чл.
152 НК изразява становище, че подс. Г. е дал подробни
обяснения, като не е отричал нанасянето на удари на св. М., но единствено
поради това, че се е изнервил след като е разбрал за упражняваната от св. М.
дейност. Излага доводи, че и подс. Г., и св. М. са
били любители на по-екстремен секс, поради което обвинението за престъпление по
чл. 152 НК се явява несъставомерно и недоказано.
Позовава се на събраните гласни доказателствени средства, от които не се
установява спрямо св. Г. да е упражнявана принуда. Намира показанията на св. М.,
дадени в хода на съдебното следствие, и тези, дадени в хода на досъдебното
производство, за противоречиви от една страна и недостоверни от друга страна,
доколкото е налице мотив от страна на св. Д.М.М. да
заяви и пред органите на разследването и пред съдебния състав, че именно Г.С.Г.
е автор на деянията, за които е предаден на съд, като мотивът й е нанесените й
удари от Г.Г. на 04.06.2018 г., в деня на неговото
арестуване, за които държавното обвинение е пропуснало да му повдигне обвинение
и да го привлече към наказателна отговорност.
Подс. Г. в хода на съдебното
следствие на два пъти дава обяснения като отрича да е осъществявал сексуални
контакти против волята на св. М., като заявява, че и двамата имали
предпочитания за по-нестандартен секс. Пристигнали във гр. Варна за да си
търсят работа през летния сезон. В периода 30.05.2018 г. – 04.06.2018 г.
предимно се виждал със свои приятели и често бил навън, като св. М. се
усамотявала в апартамента, който наели. Поради това, че св. М. му споделяла, че
преди време е предоставяла сексуални услуги срещу заплащане, подс. Г. започнал да има подозрения по отношение на св. М..
На 04.06.2018 г. докато имали сексуален контакт телефонът на св. М. позвънил.
Тогава подс. Г. взел телефона и видял, че има
публикувана обява със снимки на св. М.. В обявата св. М. била представена като
масажистка. Св. Г. се ядосал и я ударил няколко пъти. В хода на съдебните
прения моли за постановяване на оправдателна присъда. В последната си дума моли
да бъде оправдан и по трите обвинения.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
Г.С.Г. е роден на *** ***, с постоянен
адрес ***, настоящ адрес ***. Същият е българин, български гражданин, със
средно образование, разведен, не работи, осъждан, с ЕГН **********.
През
2018 г. св. М., на 21 г., живеела във фактическо съжителство със Здравко Узунов
в гр. София, като имала и две деца, за които се грижили нейните баба и дядо. В
началото на 2018 г. работила като масажистка. В края на месец март 2018 г.
подсъдимият Г. и св. М. излезли заедно на заведение, като след това си
разменили мобилните номера. Започнали да поддържат приятелска връзка. През
месец април 2018 г. двамата осъществили сексуален контакт в квартирата на
подсъдимия. След това продължили да се срещат, като се разбрали, че няма да се
обвързват. В края на месец април 2018 г. двамата осъществили повторно сексуален
контакт, като този път подсъдимят настоял да
използват белезници и вагинални топчета. При използването им св. М. изпитала
силна болка и изкрещяла, като двамата се скарали, а подсъдмият
започнал да се извинява. Св. М. поискала да си тръгне, но подсъдимият казал, че
е нервен и иска да бъде успокоен. Пострадалата останала в дома на подсъдимия до
сутринта, след което се прибрала в дома си. След това подсъдимият започнал да
се обажда на св. М. и да и се извинява, подарил й едно колие, казал й, че иска
да се реваншира за това, което й причинил, като я заведе на екскурзия. Освен
това подсъдимият започнал да настоява св. М. да се раздели с мъжа, с който се
намирала в фактическо съжителство, и да започне да живее с него.
Междувременно
св. М. напуснала работата си като масажистка, поради това че била недоволна от
заплащането.
На
18.05.2018 г. двамата отишли с управлявания от подсъдимия Г. лек автомобил
„БМВ“ до Аерогара – Бургас, откъдето напуснали страната с полет за гр. Щутгарт,
Федерална република Германия. Там останали няколко дни, като започнали да се
карат, защото подсъдимият настоявал да бъдат интимни по начин, който не
съответствал на разбиранията на пострадалата. Подсъдимият започнал да намеква
на пострадалата да започва да учи немски език, тъй като може да си намери
работа в Германия. Пострадалата попитала каква работа би могла да работи, като
подсъдимият й отговорил, че може да започне работа като компаньонка. Св. М. не
се съгласила, но въпреки това подсъдимият й купил един тефтер и я накарал да
учи думи на немски език. Накарал пострадалата да си пусне на телефона преводач
от немски на български език и да учи как се произнася услугата, за да я каже на
клиент. Св. М. заявила, че това няма да й трябва, но подсъдимият започнал да
настоява. Отношенията между двамата се изострили, като подсъдимият бил
постоянно изнервен. От гр. Щутгард двамата отишли с
автобус до гр. Виена, където отново подсъдимият настоявал за нестандартен секс
между двамата. По време на престоя им в чужбина подсъдимият заплащал всички
разноски с мотив, че иска да се реваншира. След много настояване от страна на
св. М., която заявила, че иска да се види с децата си, двамата се прибрали в
Република България на 26.05.2018 г. От летището двамата хванали такси, с което
се придвижили до жилището, което св. М. обитавала заедно с мъжа, с който се
намирала във фактическо съжителство. Същият не бил в жилището. Св. М. настояла
пред подсъдимия да остане сама, като на следващата сутрин се качила на автобус
за гр. Оряхово, където се намирали децата й. Докато била при децата си, св. М.
постоянно получавала обаждания от подсъдимия, който настоявал тя да се върне в
гр. София, както и на 28.05.2018 г. чрез Easypay й изпратил сумата от 200 лева, част от
които били предназначени за прибирането й в гр. София, а другата част били за
децата й. Св. М. ***, където се видяла с подсъдимия. Той й предложил да заминат
за гр. Варна, където св. М. може да започне работа при негов приятел като
сервитьорка. Започнал да я убеждава, че започването на работа е наложително,
той като има деца и й трябват пари.
Св.
М. уведомила мъжът, с когото живее във фактическо съжителство, че заминава за
летния сезон в гр. Варна, където ще работи.
На
29.05.2018 г. подсъдимият и пострадалата се качили на автобус от гр. София за
гр. Бургас, където бил автомобилът „БМВ“ на подс. Г..
Билетът на св. М. бил закупен от подсъдимия. На 30.05.2018 г. около 02,00 часа
пристигнали в гр. Бургас, където се настанили в хотел. На сутринта двамата тръгнали с автомобила на
подсъдимия за гр. Варна. Когато пристигнали подсъдимият се срещнал с негови
приятели, като следобед се настанили в хотел „Иванчов хан“ в гр. Варна.
Подсъдимият помолил св. М. да се облече, за да отидат на заведение. Излезли
заедно с приятели на подсъдимия, като в един момент св. М. поискала да се
прибере. Двамата се прибрали, като подсъдимият отишъл на басейна на хотела.
Около 03,00 часа 31.05.2018 г. подсъдимият започнал да удря по вратата на
хотелската стая. Св. М. отворила и си легнала. Той легнал до нея и започнал да
й прави забележки, че тя не го целува и прегръща. Подсъдимият станал агресивен,
започнал да обижда пострадалата с думите „курва“, „пачавра“, „парцал“ и
„нищожество“. Св. М. не искала да прави
секс с подсъдимия, но той взел едно нощно шкафче и го хвърлил върху десния й
крак, като ударът попаднал в дясното коляно. След удара с нощното шкафче
подсъдимият започнал да стиска с ръце св. М. по ръцете и краката. Същевременно
подсъдимият свалил дрехите и бельото си, както и бельото на св. М.. Въпреки че
св. М. се съпротивлявала подсъдимият стискал с ръце горните и долните й
крайници и проникнал с половия си орган във влагалището й, като започнал да
осъществява полов акт с нея. Св. М. пищяла и му казвала да спре, защото не
искала да имат сексуален контакт. Подсъдимият започнал да й бие шамари,
пострадалата пищяла, плачела и го умолявала да спре, но той й отговорил, че не
го интересува какво иска тя, а важното е какво иска той и продължил да й удря
шамари. Наред с това казал на св. М., че няма да я пусне да си тръгне, тъй като
имала да му дава пари за това, че я е водил в Германия и във Виена, плащал е за
храна, хотели, билети и за всичко има да му дава 6000 лева и още 2000 лв.,
които бил взел назаем на лихва заради нея. Казал й „не ме интересува, ти си
долна курва, ще те чукам по най-гадния начин, по който може да се чука една
жена“. Подсъдимият накарал пострадалата да направи и орален секс. Св. М.
започнала да плаче с надеждата да бъде чута от намиращите с в хотела хора, но
никой не дошъл. По-късно подсъдимият заспал като стиснал със сила с двете си
ръце св. М., така че същата да не може да стане от леглото. Около 12,00 часа на
дошла св. Н.С. (камериерка в хотела), която помолила стаята да бъде освободена.
Малко по-късно стаята била посетена и от св. Т.Р., която също помолила
подсъдимият стаята да бъде освободена. Подсъдимият Г. и св. М. напуснали стаята
и отишли на крайбрежната зона в гр. Варна, където подсъдимият се нахранил и се
обадил на брокер за наемането на апартамент.
Заедно с брокера
извършили оглед на апартамент, който подсъдимият не харесал, защото не бил
луксозен. Св. М. попитала подсъдимия защо му е луксозен апартамент, а той
отговорил, че винаги е живял в лукс.
Извършили втори
оглед на апартамент в комплекс „Фамилия“, находящ се на адрес гр. Варна, ул.
„Академик Сахаров“ № 11, ет. 4, ап. 19, който подсъдимият харесал. При срещата
със собственика – св. Л.Г.Х., подсъдимият казал на св. М. да си даде личната
карта, като тя изрично попитала защо договорът ще е на нейно име, като не иска
нищо да я свързва с този апартамент и с него. Подсъдимият й отговорил, че
по-късно ще й обясни. Брокерът и собственикът на апартамента излезли, за да
вземат лист с опис на вещите в апартамента. Св. М. казала, че не иска да си
дава личната карта и договорът да е на нейно име, защото ако не го спази, ще
плаща неустойки. Подсъдимият отново й казал да си даде личната карта и й ударил
шамар. Св. М. и св. Л.Г.Х. сключили договор за наем на харесаното от подсъдимия
жилище за месечен наем от 560 лв.
След това
двамата отишли в Гранд Мол – Варна, където подсъдимият поискал телефона на св. М.,
за да й направи обява в www.alo.bg като компаньонка. Св. М.
отказала, но подсъдимият й се развикал, заплашил я и тя си дала телефона.
Подсъдимият направил обява от телефона на св. М. за предлагани от нея секс
услуги и качил няколко нейни снимки. Регистрацията била извършена на 31.05.2018
г. в 13,44 часа в www.alo.bg с обява № 5535373,
категория „Запознанства, Ескорт, Компаньонки, Ескорт“ и с потребителско име
„Твоята палавница“. В обявата било посочено населено място гр. Варна, както и
вид и цена на сексуалните услуги, които се представяли: за половин час – 80
лв., за 2 часа 240 лв., за вечер 800 лв. Подсъдимият качил и 5 броя снимки към
обявата. В обявата бил посочен и телефонен номер 0895 075 350. Св. М. казала на
подсъдимия, че иска да си тръгне и това не начинът да му върне парите, но той й
отговорил, че не го интересува, сега бил сезонът и щяла да изкара много добри
пари за него и за нея. Св. М. заявила, че това не е нейната работа и не може да
се даде тялото на всеки един, но подсъдимият заявил, че това не го интересува.
Подсъдимият дал на св. М. мобилен телефон марка “Nokia”, черен на цвят,
с копчета, с поставена в него сим-карта с № 0895 075 350, като й казал, че
това е работният й телефон.
Вечерта
подсъдимият и св. М. се намирали в апартамента, който наели. Телефонът започнал
да звъни. В случаите, когато подсъдимият не бил около св. М., същата
отговаряла, че не работи. Отговаряла, че работи само в присъствието на
подсъдимия.Подсъдимият осигурил презервативи на св. М.. Св. М. започнала да
предоставя сексуални услуги. Докато св. М. предоставяла сексуални услуги
подсъдимият винаги взимал в себе си ключовете за апартамента, който оставал
отключен, както и личния мобилен телефон на св. М.. Винаги напускал апартамента
непосредствено преди идването на съответния клиент и се връщал веднага след
като клиентът си тръгвал.
Още същата вечер
в 21,58 часа било регистрирано обаждане от мобилен телефон № 0885 200 800,
ползван от св. Е.Л.. Св. Л. се поинтересувал за услугите, които предлага св. М..
Разговорът се провеждал в присъствието на подсъдимия, като св. М. разяснила на
св. Л. предлаганите от нея услуги. Той се съгласил. В 22:16 часа подсъдимият
излязъл от жилищната кооперация. В 22:22 часа св. Л.
пристигнал на адреса, качил се в апартамента и правил секс със св. М.. През
това време подсъдимият държал в себе си ключовете за апартамента и личния
телефон на св. М.. Също така й се обаждал непрекъснато, за да я пита дали има
проблем с клиента. Поради това, че подсъдимият непрекъснато звънял св. Л.
заплатил сумата от 120 лева и си тръгнал в 23,01 часа. Св. М. дала получената
от св. Л. сума на подсъдимия.
В 23,09 часа на
работния телефон се обадил св. Д.Д. от телефон 0877
305 303. Той поискал св. М. да отиде до адреса, на който той се намира.
Св. М. отказала първоначално, но подсъдимият й казал да отиде и извикал такси.
Двамата отишли до адреса, посочен от св. Д., като предварителната уговорка била
св. Д. да заплати 80 лева за 30 минути. При пристигането на св. М. подсъдимият
поискал от св. Д. и сумата от 20 лева за таксиметровия превоз. Св. М. се качила
в апартамент, обитаван от св. Д., където му предоставила уговорената сексуална
услуга. Подсъдимият изчакал св. М. на адреса, след което двамата се прибрали с
такси.
Св. М. легнала
на дивана, разстроена от случващото се. Подсъдимият излязъл и я заключил. След
като се прибрал след полунощ на 01.06.2018 г. двамата се скарали. Св. М. е била
легнала на дивана, а подсъдимият пожелал да осъществи сексуален контакт с нея.
Св. М. не пожелала, тъй като не се чувствала добре, като заявила, че не може
след като е имала двама клиента в рамките на няколко часа отново да извърши
полов акт. Подсъдимият започнал да стиска със ръце по горните крайници св. М. и
й казал „по добре ми дай доброволно, иначе е стане много зле“, след което
осъществил вагинален полов акт против волята й. След това двамата легнали, като
подсъдимият прегърнал силно св. М., за да не може тя да излезе, без той да
усети. Св. М. споделила на подсъдимия,
че много й липсват децата и иска да се прибере, но подсъдимият й отговорил, че
тя трябва да му върне парите, както и че не е заработила и два лева. Предложил
й да делят по 50 процента за всеки от заработеното.
На сутринта
подсъдимият събудил св. М. и отишли на един от пазарите в гр. Варна, откъдето
купили чаршафи и хавлии за клиентите. Подсъдимият казал, че е дал 100 лева,
който разход трябвало да разделят и св. М. да поеме половината от него. След
закупуването на вещите двамата се прибрали в обитавания от тях апартамент.
В 18:45 часа на
работния телефон на св. М. се получило обаждане от мобилен номер 0889
715 420, който се ползвал от лице, което поискало предоставяне на сексуални
услуги от св. М.. Същите се уговорили за предоставянето на такива. В 20,26
подсъдимият излязъл от жилищната кооперация заедно с неустановено лице от
женски пол, след което пристигнал клиентът, който по-рано се обадил, за да
уговори предоставянето на сексуална услуга от страна на св. М.. Правили
стандартен и орален секс за 40 минути, като клиентът заплатил сумата от 120
лева.
В 20:24 часа на
работния телефон на св. М. се обадил и св. Д.Х.Д., който този път се уговорил
със св. М. да посети адреса й. В 21:05 часа подсъдимият заедно с неустановеното
по делото лице от женски пол отново влезли в кооперацията, след което в 21,38
часа отново излезли, а в 21:51 часа в кооперацията влязъл св. Д.Д., който се качил в апартамента при св. М. и заплатил
сумата от 80 лева за предоставянето на сексуална услуга в рамките на 30 минути,
след което в 22:15 часа напуснал кооперацията.
На 02.06.2018 г.
подсъдимият позволил на св. М. да не работи.
На 03.06.2018 г.
на работния телефон на св. М. се получило обаждане от св. В.Д., който ползвал
мобилен телефон с № 0899 666 616. Двамата се уговорили св. Д. да посети св. М.,
като в 14:42:41 часа св. Д. пристигнал в сградата, в 14:42:48 часа влязъл през
входната врата и се насочил към асансьорите, където изчаквал, като в 14:43:07
часа от единия асансьор излязъл подсъдимият. Св. Д. се качил в апартамента,
където е посрещнат от св. М.. Двамата провели разговор, като св. Д. се отказал
от предоставяната сексуална услуга и в 14:57:58 часа излязъл от кооперацията. В
15:01:30 часа подсъдимият се завърнал в кооперацията и поискал да си легне, за
да почине.
В 15:24 часа на
работния телефон на св. М. се обадил св. Жан – Пол Х.С., който поискал да бъде
посетен апартамент на адрес гр. Варна,
бул. „Приморски“ № 57. Подсъдимият извикал такси на „Триумф такси“ ООД, с което
придружил св. М. до адреса на св. С.. Подсъдимият изчакал да види, че св. М. се
среща с клиента, след което се завърнал в кооперацията на ул. „Академик
Сахаров“. Св. М. отишла в апартамента, обитаван от св. С., и му показала
синините, които имала по тялото. Изглеждала уплашена, казала, че е тормозена и
иска да избяга и да си отиде до гр. София. Споделила още, че подсъдимият й е
взел документите, за да не може да пътува. Св. С. я посъветвал да отиде в
полицията, ако е уплашена. Св. С. първоначално потърсил св. М. за получаването
на сексуална услуга, но след срещата с нея преценил, че това не е подходящо.
Заплатил й около 120-130 лева, въпреки че не ползвал сексуална услуга, след
което св. М. се качила на такси, извикано от подсъдимия, и се прибрала до
комплекс „Фамилия“.
От комплекс
„Фамилия“ подсъдимият извикал друго такси, с което отишли до Централния офис на
„М Сат Кейъл“ ЕАД, находящ се в гр. Варна, ул. „Мир“
№ 6. Преди да влязат в офиса подсъдимият заявил на св. М., че отиват да сключат
от нейно име договор за кабелна телевизия и интернет. Св. М. отказала и се
разплакала, но подсъдимият й ударил един шамар, след което влезли в офиса. Там
св. М. сключила договор за телевизия и интернет.
На 03.06.2018 г.
подсъдимият си поканил гости – св. А.А., св. М.Б. и
св. Д.К.. Св. А.А. и св. М.Б. се познавали отдавна с
подсъдимия, но св. К. се запознала с него тази вечер. Св. К. попитала
подсъдимия с какво се занимава, а той отговорил, че от години се занимава с
момичета, което тя разбрала, че има предвид проститутки. Казал още, че се е
занимавал с наркотици, а в момента се занимава с кредити. На св. К. й направило
впечатление, че св. М. не останала при тях и отношенията между подсъдимия и св.
М. били по-скоро като отношения на работничка и шеф. Св. К. чула как св. М.
казва на подсъдимия, че на сутринта иска да тръгнат за гр. София, за да види
някакво дете. През нощта св. Б. си тръгнал по-рано, като св. А. и св. К.
останали. В 09,30 часа св. М. получила обаждане от св. П.П.,
който ползвал телефон с № 0887 470 325. По това време св. А. и св. К. все
още били в квартирата, като подсъдимият г. помолил да я освободят. Подсъдимият,
св. К. и св. А. напуснали кооперацията в 09:49:50 часа, като на излизане се
разминали със св. П.П., който влязъл в сградата,
качил се в апартамента при св. М., след което в 10:18:09 часа излязъл от
сградата.
В 13:11 часа
подсъдимият влязъл обратно в кооперацията и се прибрал в апартамента. Подсъдимият
бил видимо изнервен от св. К., която му казала, че била под прикритие, като
взел телефона на св. М., както и неговия телефон и започнал да трие информация.
Св. Б. дошъл да си вземе преносимия компютър, който оставил предишната вечер.
След като подсъдимият и св. М. останали сами двамата започнали отново да се
карат. Подсъдимият упрекнал св. М., че не го успокоява и не иска да прави секс
с него. Подсъдимият отново поискал сексуален контакт със св. М., която отказала.
Подсъдимият ударил шамар на св. М. в лявата й лицева половина, след което
вкарал половия си орган във влагалището й и осъществил вагинален секс с
нея. Св. М. започнала да плаче, след
което подсъдимият спрял сексуалния контакт и започнал да удря св. М.. Станал от
спалнята, дръпнал я за крака и я свалил на пода, ритнал я веднъж, след което
паднал по лице на пода. Св. М. станала, облякла анцуга си наобратно, взела
телефона си, якето, обувките и чантата, след което заключила апартамента и се
обадила на тел. 112. На място пристигнали св. Е.Х. и св. И.А., на които
заварили св. М. разстроена и плачеща. Същата им разказала за това, което
преживяла и им предоставила ключа за апартамента, след което полицейските
служители отключили апартамента и намерили в дневната подсъдимия, който седял
на дивана. Св. Х. провел беседа с пострадалата, която му разказала, че
подсъдимият е пуснал обява в интернет сайт, като предлагала сексуални услуги
срещу заплащане. Попитал я дали това се е случвало доброволно, като тя заявила,
че е било насила, като подсъдимият я държал заключена вътре в апартамента.
Разказала, че поръчките са се изпълнявали в този апартамент. Пострадалата
показала обявата от нейния телефон в www.alo.bg.
Наред с това разказала, че е била бита и изнасилена.
В хода на
досъдебното производство била назначена комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза, вещите лица по която д-р С.В. и д-р К.К. са посочили, че при подсъдимият Г.С.Г. няма данни за
психично заболяване в тесния смисъл на думата (психоза), които да го лишават от
базисните му годности. Има данни за личностово разстройство, което не го лишава от способността
да разбира, възпроизвежда и да ръководи поведението си. Съгласно експертизата
няма данни, които да подкрепят хипотезата, че към момента на извършване на
деянието подсъдимият е бил лишен от годността си да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Няма данни за грубо
психотично поведение, както и за нарушения на съзнанието. Хипотетичната
употреба на алкохол и кокаин не са довели до състояние, което да е свързано с
нарушение на базисните му годности. При осв. Г. няма данни, които да дават основание на вещите лица
да приемат, че при освидетелствания има пречки от медицински характер, които да
му приемат да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях. Съгласно заключението при освидетелствания се
наблюдава защитно поведение. Според вещите лица той може да възприема фактите,
които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства – обясненията на подсъдимия Г.С.Г. (частично) и показанията на свидетелите: Е.Д.Х.,
И.К.А., В.С.Д. (дадени в хода на съдебното следствие и тези по досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. чл. 281, ал. 1, т. 2, пр.
2 от НПК), Т. А.Р., Д.М.М. (дадени в хода на
съдебното следствие, и тези по досъдебното производство, приобщени по реда на
чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК), Жан – Пол Х.С. (дадени в хода на
съдебното следствие – частично, и тези по досъдебното производство в
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК части), Л.Г.Х., Е.Г.Л.
(дадени в хода на съдебното следствие – частично,
и тези по досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал.
1, т. 1, пр. 2 от НПК), Д.К.К. (дадени в хода на
съдебното следствие – частично, и тези по досъдебното производство,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК), Д.Х.Д. (дадени в
хода на съдебното следствие – частично, и тези, приобщени по реда на чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК), П.А.П., Н.С.С., М.С.Б.
и А.И.А.; от приетите по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза на
в.л. д-р Д.Г.; заключение на комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза на вещите лица доктор К.К. и д-р Р.Г.;
заключение на видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза на вещото лице С.С.; заключение на
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на вещите лица д-р С.В.
и д-р К.К.; заключение на видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза на вещото лице Т.И.; от писмените доказателства и доказателствени
средства: протокол за оглед и фотоалбум (л. 17 – л. 37, том 1); протокол за
освидетелстване на св. М. – (л. 93-94, том 1);
протокол за освидетелстване на подс. Г. (л.
95-96, том 1); протокол за доброволно предаване ведно с договор с МСАТ,
споразумение за услуги, общи условия, договор за наем и разписка от Easypay (л. 100 – л. 108,
том 1); приемо-предавателен протокол (л. 128, том 1); имейл и предизвестие до Д.М.М. (л. 129 - 130, т. 1); приемо-предавателен протокол (л.
131, том 1); протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум (л. 148
– л. 166, том 1); протокол за доброволно предаване ( л. 168, том 1); протокол
за доброволно предаване (л. 169, том 1); протокол за вземане на образци за
сравнително изследване (л. 170, том 1); справка от „Ало.БГ“ ЕООД (л. 173 - 174,
том 1); справка то ТД на НАП – Варна (л. 186, том 1); писмо и 2 бр.
удостоверения от Служба по вписванията – гр. Варна (л. 188-190, том 1); писмо
от БНБ с четири броя справки (л. 192 – 199, том 1); писмо от „Търговска банка
Д“ АД (л. 201, том 1); писмо от ФК „Кеш експрес сървис“
ЕООД ведно с разпечатка (л. 202 – л. 205, том 1); писмо от „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД с приложена електронна таблица ( л. 207 - 208, том 1);
писмо от „Централна кооперативна банка“ АД (л. 209, том 1); писмо от „Алианц
банк България“ АД (л.210, том 1); писмо от управителя на мотел „Иванчов хан“
(л. 212, том 1); адресна карта (л. 213, том 1); писмо „Първа инвестиционна
банка“ АД (л. 214, том 1); писмо от „Уникредит
Булбанк (л. 215, том 1); писмо от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (л. 217, том
1); писмо от „ОМВ България“ ООД (л. 218, том 1); писмо от „Банка ДСК“ ЕАД (л.
220, там 1); справка за задгранични пътувания (л. 222, том 1); 6 броя писма от
мобилните оператори и 2 броя дискове с разпечатки от проведени разговори (л. 41
– л. 45, том 2); четири страници със снимков материал от обява в www.alo.bg (л.
59 – л. 62 от ДП); писмо от „Триумф такси“ ООД (л. 77 – л. 78, том 2);
разпечатка от Търговски регистър за „Плуга“ ЕООД (л. 88 от ДП); справка за
съдимост и бюлетини за съдимост на подсъдимия и веществените доказателства:
дамски сутиен в розов цвят (ВД № 1); чаршаф на червено, бяло и черни шарки (ВД № 2); дамски
розови бикини (ВД № 3); червен пешкир с размери 125х205 см (ВД № 4); чаршаф с
шарки като на ВД № 2, червен, черен и бял цвят с размери 175х205 см (ВД № 5);
тефтер с размери 15х12 см (ВД № 6); мобилен телефон „Айфон“,
модел А1429 с имей № 013347006787790 с карта на
мобилен оператор „Теленор“ с № 89359050100104457776
(ВД № 7); мобилен телефон марка „Нокия“, черен на
цвят, с два имей номера - 358908073817324 и
358908073817332, със сим карта на „Теленор“ с №
89359050100104457313, с батерия към телефона (ВД № 8); един брой презерватив
(ВД № 9), 10 бр. оптични носители и обтривка от устна
кухина подс. Г..
Авторството
на деянията и субективната им страна се установява на първо място от показанията
на свидетелката Д.М., които съдът кредитира изцяло. Същата последователно и в
необходимата пълнота излага всички относими към предмета на доказване
обстоятелства. Посочва, че в края на месец април 2018 г. отношенията й с
подсъдимия се задълбочили, когато настоял за извършването на болезнен за
пострадалата сексуален контакт. Тя се разстроила, след което той започнал да й
се извинява, а по-късно и да й се реваншира като й купил колие, изпратил й
пари, а впоследствие я завел на екскурзия в чужбина. От показанията на св. М.
се установява, че подсъдимият я въвел в заблуждение, че ще й намери работа в
гр. Варна като сервитьор, при което й закупил билет до гр. Бургас, а
впоследствие с неговия автомобил я закарал до гр. Варна, където преди наемането
на квартира използвал насилие по отношение на нея и я заплашвал. От показанията
на св. М. се установява, че подсъдимият е намерил апартамента, който наели,
направил обява от името на пострадалата за предоставяне на сексуални услуги,
закупил й презервативи, спално бельо и кърпи и я заставил да вдига телефона на
обаждащите се клиенти, след което да г. приема и да им предоставя предлаганите
в обявата сексуални услуги. Св. М. в хронологична последователност
възпроизвежда обстоятелствата, свързани с посещенията от клиенти и
предоставянето на същите на сексуални услуги срещу заплащане, както и
извършените от подсъдимия спрямо нея насилствени сексуални контакти.
Действително в показанията на св. М. пред съда са налице незначителни
разминавания с показанията й в досъдебното производство относно несъществени
обстоятелства, както и относно заплахата, която подсъдимият е отправил към нея
при осъществяването на единия от сексуалните контакти с нея, но е напълно
нормално след изминалия период от време до нейния разпит да има разминаване в
някои от детайлите на развилите се събития. В своята цялост показанията на св. М.
са непротиворечиви и логични, поради което съдът г. кредитира изцяло – както
тези, дадени в хода на досъдебното производство, така и тези, дадени в хода на
съдебното следствие. Достоверността на показанията на св. М. се извежда и от
съответствието на нейните показания с показанията на св. Е.Д. и св. И.А., които
са източник на производни доказателства и служат за проверка на достоверността
на показанията на св. М., източник на преки доказателства. Тези двама свидетели
потвърждават заявеното от св. М. пред съда, както и установяват нейното
физическо и емоционално състояние след като е успяла да избяга от подсъдимия.
Показанията на св. М., че подсъдимият й е изпратил пари, за да се прибере до
гр. София и за да заминат за чужбина се потвърждава от приложената по делото
разписка на Easypay.
Показанията й относно посещаването й от клиенти за предоставянето на сексуални усулги се потвърждава от свидетелските показания на св. Ж.Х.С., св. Д.Д., св. П.П., от извършения оглед на ВД – мобилен телефон марка „Нокия“, на който са установени проведени разговори с
телефонни номера на разпитаните по делото св. В.Д. и св. П.П.,
разпечатките от мобилните оператори, от които се установява, че на
предоставения от подсъдимия на пострадалата мобилен телефон са се обаждали
разпитаните по делото свидетели, непосредствено след което някои от тях, видно
от изготвените видеотехнически и
лицево-идентификационни експертизи, са посещавали комплекс „Фамилия“. В тази
връзка е и предоставеното по делото писмо от „Триумф такси“ ООД, съгласно което
на 03.06.2018 г. в 16,52 часа от телефона на подсъдимия е извикано такси, с
което е изпълнен обиколен курс, което съответства на показанията на св. М., че
подсъдимият я е съпроводил до адреса на св. Ж.Х.С., след което се е прибрал. От
същото това писмо се установява, че в 17,07 часа е извикано такси от адреса на
св. Ж.Х.С., което е отвело подсъдимата до комплекс
„Фамилия“, откъдето двамата с подсъдимия са се качили на друго такси и са
отишли до офис на МСат за сключване на договор за
кабелна телевизия и интернет. Показанията на св. М. относно това, че
подсъдимият я е използвал за развратни действия се потвърждават най-вече от
показанията на св. Ж.Х.С., който заявява, че св. М. е отишла на адреса с цел
предоставяне на сексуална услуга, но е споделила, че е тормозена и уплашена от
някакъв мъж и иска да избяга. Св. С. в хода на досъдебното производство заявил,
че тази мъж е взел документите на св. М., за да не пътува. Показанията на св. М.
се потвърждават и от изготвените две видеотехнически и лицево-идентификационни
експертизи, от които се установява, че непосредствено след пристигане на
клиентите подсъдимият е излизал от кооперацията, като в някои от случаите дори
се е разминавал на входа със съответния клиент, а след напускане на клиентите
се е връщал в кооперацията. В тази насока са и показанията на св. К., която
посочва, че сутринта, когато били на гости подсъдимият е казал, че трябва да
освободят апартамента, като тя, св. А. и подсъдимия напуснали жилището. От
изготвените видеотехнически и лицево-идентификационни експертизи се установява,
че на тази дата сутринта подсъдимият излиза от кооперацията с още едно лице от
женски пол и още едно лице от мъжки пол, като на входа се разминават с лице от
мъжки пол, което стои в кооперацията около половин час, след което напуска
сградата. Показанията на св. М. относно извършени спрямо нея насилствени
действия от подсъдимия преди извършването на сексуален контакт се подкрепят и
протокола за нейното освидетелстване и заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-медицинска експертиза д-р Д.Г., в които са установени
травматични увреждания съответстващи да са получени от описаните от
пострадалата насилствени действия на подсъдимия. Доколкото показанията на св. М.
са изцяло достоверни, съдът намира за установени и отправеното от подсъдимия
заплашване на 01.06.2018 г. „по – добре ми дай доброволно, иначе ще стане много
зле…“ преди осъществения с пострадалата сексуален контакт.
От
значение за преценка на достоверността на показанията на св. М. са и писмените
доказателства и доказателствени средства по делото. Представените
по делото договор за наем и договор с Мсат
потвърждават заявеното от нея, че подсъдимият я е заставил всички посочени
договори да са на нейно име. Приложената разписка от Easypay потвърждава
заявеното от нея, че на 28.05.2018 г. е получила паричен превод от подсъдимия
на стойност 200 лв. Предизвестието за прекратяване на договора за наем
съответства на заявеното от нея, че тя е била страна по договора за наем.
Протоколът за оглед на апартамента напълно удостоверява състоянието на
апартамента, в което е бил оставен от св. М., когато го е напуснала и е
оставила подсъдимия заключен вътре. Протоколът за оглед на веществени доказателства
удостоверява установените в работния телефон на св. М. обаждания от клиенти.
Протоколът за доброволно предаване от 07.06.018 г. удостоверява предаването на
намиращите се в св. М. ключове за апартамента, който е обитавала с подсъдимия,
и които е взела, за да може да избяга и да заключи подсъдимия вътре в
апартамента. Справката от „Ало.бг“ ЕООД удостоверява
хронологията на извършените действия с обявата за предлаганите сексуални услуги
от св. М. и нейното съдържание. От справката за задгранични пътувания се
установяват и датите на напускане на пределите на Република България и
завръщането в страната на св. М. и подсъдимия при предприетото от тях пътуване
в чужбина. В приложените разпечатки от мобилни оператори се проследява хронологията
на обажданията на клиенти на св. М. на предоставения й от подсъдимия мобилен
телефон. От приложените снимки на обява се установява точното съдържание на
публикуваната от подсъдимия обява за предоставяните от св. М. сексуални услуги.
Представеното по делото писмо на „Триумф такси“ ЕООД удостоверява, че всички
обаждания в процесния период са извършвани от телефона на подсъдимия,
включително обаждането за такси до адреса на св. С.. Протоколът за
освидетелстване на св. М. удостоверява наличните по тялото й телесни увреждания
в деня, в който е подала сигнал на тел. 112. Протоколът за освидетелстване на
подсъдимия няма значима доказателствена стойност, освен за затвърждаване на
достоверността на показанията на св. К., дадени в досъдебното производство,
която заявява, че вечерта на 03.06.2018 г. срещу 04.06.2018 г. подсъдимият е бил с посинено око. Съдът кредитира посочените писмени
доказателства и доказателствени средства като достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото, доколкото съответстват на събраните
гласни доказателствени средства и изготвени експертизи.
Като
съответстващи на показанията на св. М. са и изброените по-горе веществени
доказателства и по-конкретно вещите, които са намерени в апартамента – бельо,
кърпи, чаршафи, телефони и 1 брой използван презерватив, както и видеозаписите,
въз основа на които са изготвени две видеотехнически
и лицево-идентификационни експертизи, поради което и съдът направи своите
фактическите си изводи и въз основа на тях.
От
показанията на св. Е.Х. и св. И.А., кредитирани от съда изцяло като
непротиворечиви и логични, се установява, че св. М. на 04.06.2018 г. е подала
сигнал за това, че е била изнасилена, като при установяването й е разказала, че
е била заставяна да предлага сексуални услуги срещу заплащане от страна на
подсъдимия, за което същият регистрирал обява в интернет сайт alo.bg, като показанията им основно служат за
проверка достоверността на показанията на св. М..
По
изложените съображения за достоверност на показанията на св. М. съдът отхвърля
тезата на защитата за наличието на мотив у пострадалата да навреди на
подсъдимия, произтичащ от нанесените й удари на 04.06.2018 г. Действително
същата е заинтересована от изхода на делото, но показанията й бяха подложени на
внимателна оценка и анализ, като изготвената съдебно-медицинска експертиза,
установяваща наранявания от преди 04.06.2018 г., и показанията на св. С.,
сочещи за наличие на такива преди нанесения на 04.06.2018 г. побой върху
пострадала, изключват като възможна посочената версия на защитата.
Съдът
кредитира като непротиворечиви и показанията на св. Жан – Пол Х.С., от които се
установява, че същият се е свързал със св. М. по обява за предоставяне на
сексуални услуги. Тя го е посетила, но поради това, че е разказала за извършени
спрямо нея насилствени действия не се е стигнало до предоставяне на уговорената
сексуална услуга. Лично св. С. забелязал наличието на синини по тялото на св. М..
Показаната на св. С. напълно съответстват на показанията на св. М., поради което
съдът г. намира за напълно достоверни. Съдът не кредитира показанията на св. С.
само в частта, в която посочва, че св. М. не му е споделяла, че личната й карта
е взета от приятеля й, доколкото в досъдебното производство е заявил, че
момичето му е казало, че този човек й взел документите, за да не пътува. В тази
част съдът намира за достоверни показанията на св. С., дадени в досъдебното
производство, тъй като разпитът от разследващите органи е бил проведен скоро
след събитията, за които разказва и спомените са му били пресни, докато до
показанията, дадени пред съда, е изминала една година и е напълно възможно св. С.
да не помни детайли във връзка със срещата му със св. М..
От
показанията на св. В.Д. и св. Д.Д. се установява, че
са посетили св. М. по повод публикуваната обява, като св. Д.Д.
изрично заявява, че се е стигнало до интимност, за която заплатил. Съдът не
кредитира показанията на св. Д.Д. в частта, в която
заявява, че е имал само една среща със св. М., доколкото от разпечатките на
работния телефон на св. М. с номер 0895 075 350 се установява, че вечерта
на 31.05.2018 г. има регистрирано обаждане от телефон с номер 0877 305 303,
ползван от св. Д.Д.. От показанията на св. М. се
установява, че по настояване на подсъдимия е посетила адреса на св. Д.. От
разпечатките на проведените разговори се установява, че на следващия ден
вечерта в 20,24 маса, 20,32 часа, 21,40 часа и 21,58 часа има отново регистрирани
обаждания от св. Д.. От изготвените видеотехнически и лицево-идентификационни
експертизи се установява, че на тази дата (01.06.2018 г.) подсъдимият и лице от
женски пол напускат комплекс „Фамилия“ в 21,38 часа, като в 21,51 часа влиза за
около 25 минути друго лице от мъжки пол, като св. М. свидетелства, че втората
вечер е дошъл клиентът, който предишната вечер тя посетила на адрес.
Съдът
не кредитира показанията на св. Е.Л. относно относимите
факти, тъй като същият пред съда не помни изобщо да е посещавал комплекс
„Фамилия“, а в хода на досъдебното производство заявява, че го е посетил с цел
среща с негова позната. Показанията на св. Л. са изключително противоречиви,
като заявява, че веднъж срещнал своята позната докато шофирал в града и поради
тази причина й се обадил и се видели, а пред съда заявява, че не е сигурен тази
негова позната да е частния обвинител Д.М.. Освен това от представените
разпечатки от мобилните оператори се установява, че вечерта, непосредствено след
публикуване на обявата, св. Л. се е обадил на телефона от обявата от своя
телефон с номер 0885 200 800. От представените две видеотехнически
и лицево-идентификационни експертизи се установява, че в процесното време лице
от мъжки пол влиза в комплекса, който подсъдимият напуснал няколко минути преди
това.
Съдът
кредитира показанията на св. П.П. като логични.
Същият заявява, че е посещавал сайтове за запознанства с цел сексуални услуги,
но не помни момичетата, с които се е срещал. От разпечатките от мобилните
оператори се установява, че на 04.06.2018 г. в 09,30 часа св. М. е получила
обаждане от св. П. на работния телефон. От извършените по делото
видеотехнически и лицево-идентификационни експертизи се установява, че в 09,50
часа на същата дата подсъдимият излиза с още две лица (св. К. и св. А.), като
се разминават на входа на сградата с лице от мъжки пол, което влиза в сградата
за около половин час и я напуска в 10,18 часа.
От
показанията на св. Р. и св. С., които съдът кредитира като непротиворечиви, се
установява, че подсъдимият е посетил мотел „Иванчов хан“ през лятото на 2018
г., като съгласно показанията на св. М., същата го е придружавала, което се потвържадва и от показанията на св. Р., която заявява, че
подсъдимият е бил придружаван от момиче, с което на другия ден заедно са
напуснали хотела. Действително двете свидетелки не изясняват обстоятелства,
свързани с настъпилия през нощта конфликт, но същите не са били на работа в
нощните часове, поради което и не биха могли да дадат показания, източник на
относими факти. Защитникът възразява, че няма данни за счупен инвентар, но
според настоящия съдебен състав, нанасянето на удари с предмети не винаги
обуславя и води до счупване или каквото и да е било повреждане на тези
предмети.
Съдът
кредитира показанията на св. М.Б., А.А. и св. Д.К.
като съответстващи едни на други относно обстоятелството, че на вечерта на
03.06.2018 г. срещу 04.06.2018 г. са били на гости на подсъдимия в апартамента,
находящ се в комплекс „Фамилия“, където била и св. М.. Следва да бъдат
изключени от доказателствената съвкупност единствено показанията на св. К.,
дадени в хода на съдебното следствие, в частите в които заявява, че не е имало
конкретен повод, за да си тръгнат сутринта, относно поведението на подсъдимия,
неговата цел на пребиваване в гр. Варна, присъствието на св. М. при напускането
им, както и провеждането на разговор между св. К. и св. М. при тръгването на
гостите от апартамента. В тази част съдът кредитира показанията на св. К.,
дадени в хода на досъдебното производство, където е заявила следното:
подсъдимият е споделил, че от много години се занимава с момичета и щял да
превземе гр. Варна като държи момичета и наркотици; отношенията на св. М. и
подсъдимия били като на работничка и
шефа й; на сутринта подсъдимият заявил, че трябва да освободят апартамента, а
св. М. влязла да се оправя в банята, като св. К. си помислила, че ще идва клиент
на момичето; на сутринта св. К. казала
какво мисли за подсъдимия, като св. М. харесала чутото и поканила св. К. да
идва по-често на гости. Съдът намира, че именно дадените в досъдебното
производство показания са достоверни, тъй като същите съответстват на
показанията на св. М., а освен това и на извършените видеотехнически и
лицево-идентификационни експертизи, съгласно които сутринта на 04.06.2018 г.
подсъдимият, лице от мъжки пол и лице от женски пол напускат кооперацията, на входа
на която се разминават с лице от мъжки пол, което влиза и престоява вътре за
около половин час. Св. К. коренно е променила показанията си само в частите,
които обосновават повдигнатите на подсъдимия обвинения и предвид противоречието
им с останалия събран по делото доказателствен материал намира тези, които са
дадени пред съда в хода на съдебното следствие, за недостоверни.
От
показанията на св. Л.Г.Х., които съдът кредитира напълно, доколкото св. Х. не
се намира в обвързаност с която и да е от страните по делото, се установява, че
договорът за наем е бил сключен със св. М., като около 15 дни след това е
разбрал за възникнали проблеми с органите на реда. Св. Х. повече не успял да се
свърже със св. М., въпреки направените от него опити. Показанията му
съответстват на показанията на св. М. относно състоянието на апартамента, след
неговото напускане.
Съдът
преценява заключенията на назначените в хода на досъдебното и съдебното
производство експертизи, като изготвени компетентно и безпристрастно, с нужните
професионални знания и опит и съответстващи на останалите доказателства,
относими към предмета на доказване.
Относно
изготвените по делото първоначална и повторна видеотехнически и
лицево-идентификационни експертизи съдът намира, че нито една от тях не следва
да бъде изключвана от доказателствената съвкупност, тъй като изводите и на двете
вещи лица са идентични, като вещото лице по повторната експертиза е изследвало
и открило допълнителни признаци, въз основа на които е направило извод за
идентификация на лицето, заснето на част от записите. И от двете експертизи се
установява, че на посочените в заключението дати и часове, непосредствено след
получаване на обаждания от св. М. на работния телефон, е заснет подсъдимият Г.С.Г.,
който е напускал сградата, в която се е намирал обитавания от него и св. М.
апартамент, след което в сградата са влизали други лица от мъжки пол, които
обичайно за пребивавали в нея за около половин час, след което са я напускали.
От
заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза се
установява, че на 04.06.2018 г. е извършено освидетелстване от вещото лице д-р Д.Г.,
при което при св. М. са установени травматичен оток в лявата лицева половина,
контузия на лявата долночелюстна става – лека степен,
ивицести кръвонасядания в
лявата гръдна половина, контузия на
гръдния кош, мнжество ивицести
кръвонасядания в лявата седалищна половина, четири ивицести кръвонасядания в дясната
седалищна половина, кръвонасядания в областта на
горните и долни крайници, разкъсно контусна рана в областта на ануса на 6 часа от часовниковия
цифербалт. Съгласно заключението всички описани
травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети.
Травматичният оток в лявата лицева половина и контузията на лявата долночелюстна става са резултат на действието на такъв
предмет и биха могли да бъдат получени при удари с ръце в предходните 12-24
часа. По този начин и време са получени и ивицестите кръвонасядания в лявата гръдна половина, контузията на
гръдния кош, кръвонасяданията в лявата седалищна
половина. Разкъсно-контузната рана в областта на
ануса би могла да бъде получена при извършен полов акт, включително при блудстевни действия – вкарване на пръсти и други предмети в
областта на ануса през периода на последното денонощие. Ивицестите
кръвонасядания в дясната седалищна половина имат
давност от последните 24-48 часа. Същите са резултат на действието на пръсти.
Останалите описани травматични увреждания в областта на горните и долните
крайници биха могли да бъдат получени при стискане с ръце, удари с твърди
предмети в областта на дясното коляно и дясната подбедрица в горна трета и имат
давност по-голяма от предходните две-три денонощия. Вещото лице посочва, че
травматичните увреждания биха могли да бъдат получени по начин, посочен в
показанията на св. Д.М..
Следователно
по категоричен начин по делото се установява, че на 31.05.2018 г. подсъдимият,
за да осъществи сексуален контакт със св. М., е упражнил спрямо нея сила – удар
с нощно шкафче в областта на дясното коляно и стискане с ръце по горни и долни
крайници, доколкото съгласно заключението се наблюдават телесни наранявания с
приблизителна давност от тази дата, а именно кръвонасядания
в областта на горните и долните крайници. На следващо място несъмнено е
установена и упражнената сила спрямо св. М. на 01.06.2020 г. – стискане с ръце
по горни крайници – доколкото вещото лице посочва, че давността на кръвонасяданията в областта на горните крайници е по-голяма
от предходните 2-3 дни. Относно нанасянето на шамар от подсъдимия спрямо
пострадалата на 04.06.2018 г. с цел принуда към съвкупление съдът намира
показанията на св. М. за изцяло съответни на заключението на вещото лице д-р Г.,
който заявява, е травматичния оток в лявата лицева половина и контуцията на лявата долночелюстна
става биха могли да бъдат получени при удари с ръце в предходните 12-24 часа.
Такива травматични увреждания са открити и от разследващия орган при
извършеното освидителстване на св. М., кредитиран
изцяло от съда.
Дори
и част от свидетелите да не са забелязали следи от насилие, не е изключено
наличието на такива, каквито категорично са установени в показанията на св. М.,
св. С., протоколът за освидетелстване и СМЕ.
От
заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза на св. Д.М., изготвено от вещите лица д-р К.К. и Р.Г., се установява, че св. М. е в състояние правилно
да възприема фактите и да дава достоверни показания за тях. Действително вещите
лица посочват, че св. М. в определени моменти е склонна да преувеличава
определени факти в контекста на себезащитното поведение, но това не им дава
основание да преценяват нейните свидетелски показания за некоректни или
неточни. В съдебно заседание в.л. Г.
посочва, че може да се наблюдава незначително преувеличаване, но не и
изопачаване на възприятията. По тези съображения съдът намира, че не са налице
основания за изключване на показанията на св. М. от доказателствената
съвкупност.
От
заключението на изготвената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза на подсъдимия Г. се установяват вменяемостта на
подсъдимия и годността му да дава обяснения.
Съдът
приема обясненията на подсъдимия за частично достоверни, след като съобрази
двойствения им процесуален характер - на доказателствено средство и средство за
защита. Поради това същите бяха подложени на внимателен анализ и оценка.
Обясненията на подсъдимия Г. са достоверни в частта относно запознанството му с
св. М., наличието на интимни отношения между тях, пътуването им в чужбина,
последващото пътуване до гр. Варна, настаняването в хотел, наемането на
апартамент и посрещането на гости в апартамента вечерта преди неговото
задържане. В тази част обясненията му съвпадат с показанията на св. М., както и
с показанията на св. Л.Г.Х., Т. Р., Н.С., А.А., М.Б.,
Д.К., изготвените две видео-технически и лицево-идентификационни експертизи. В
обясненията си подс. Г. твърди, че никога не е
осъществявал сексуален контакт с пострадалата насилствено, доколкото същата
имала предпочитания към по-нестандартен секс; в периода 30.06.2018 г. –
04.06.2018 г. отсъствал от апартамента, който са наели със св. М., като не е
знаел за дейността, която същата е упражнявала в апартамента; двамата дошли в
гр. Варна, за да си си търсят работа; не знаел, че св. М. има втори телефон и
когато разбрал се ядосал и я ударил няколко пъти. В тези части обясненията му
противоречат на първо място на показанията на св. М., които съдът възприе
изцяло като достоверно. Относно упражнената от него принуда при осъществяване
на сексуалните контакти с пострадалата на процесните дати са налице и други
доказателства освен показанията на св. М., а именно извършената
съдебномедицинска експертиза. Относно твърдението, че подсъдимият не е знаел за
извършваната от св. М. дейност са налице достатъчно на брой доказателства в
обратната насока – подсъдимият е извикал такси от собствения си телефон за
адреса на св. С., посетен от св. М. (видно от представеното писмо от „Триумф
такси“ ЕООД, в което е посочено, че таксито от адрес гр. Варна, бул.
„Приморски“ № 57 на 03.06.2018 г. е извикано от телефон с номер 0876
481 483, ползван от подсъдимия). На следващо място от изготвените
видеотехнически и лицево-идентификационни експертизи се установява, че във
всеки случай на посещение на клиент в апартамента подсъдимият е излизал няколко
минути преди пристигането на клиента, като с някои от клиентите дори се е
засичал на вратата. Съдът намира, че няма как в рамките на няколко секунди св. М.
да организира посещение на клиент, който да се засече с подсъдимия на вратата
на кооперацията, но подсъдимият да не разбере за това. Нещо повече – при
посещението на апартамента и внезапната подканяне на подсъдимия да освободят
адреса св. К. се усъмнила за това, че адресът ще бъде посетен от клиент на св. М.,
като при излизането от кооперацията тя, св. А. и подсъдимия се разминават
именно с клиент на св. М.. Не без значение за преценка на достоверността на
обясненията на подсъдимия е и противоречивото му твърдение, че преимуществено е
бил извън апартамента, тъй като от изготвените видеотехнически
и лицево-идентификационни експертизи се установява, че подсъдимият многократно
се е прибирал в кооперацията, като освен това от писмото от „Триумф такси“ ООД
се установява, че на 31.05.2018 г., 01.06.2018 г. и 03.06.2018 г. многократно
правил поръчки на такси от и до комплекс „Фамилия“. Обясненията в тази връзка
са и вътрешно противоречиви, тъй като подсъдимият заявява, че в периода от
30.05.2018 г. до 04.06.2018 г., тъй като е обикалял из града и се е срещал с
приятели, а от друга страна посочва, че на 02.06.2018 г. и на 03.06.2018 г. е
имал гости, дори на 02.06.2018 г. били през целия ден в апартамента, а на
03.04.2018 г. срещу 04.06.2018 г. – цяла нощ. За последната дата дори сочи, че
са напуснали апартамента със св. К. и св. А., за да отидат на гости на друг
техен приятел, като св. К. заявява изрично, че със св. А. са се прибрали, а
подсъдимият е отишъл до магазина. По тези съображения съдът намери обясненията
на подсъдимия в оправдаващите го части за защитна версия и г. изключи от
доказателствената съвкупност.
От правна страна:
По
отношение на обвинението по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 1 и пр. 2 и т. 6, пр. 2
вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК:
При преценка дали
поведението на подсъдимия представлява престъплението „Трафик на хора”, обективирано
в Раздел IX от гл. II на НК, съдът взе предвид
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 16.07.2009 г. по
тълк. д. № 2/2009 г. на ВКС, ОСНК. В същото детайлно са описани различните
форми на осъществяване на изпълнителното деяние трафик на хора, като предвид
вмененото деяние на подсъдимия релевантни в настоящия случай се явяват формите
на изпълните деяние – набиране и транспортиране и квалифициращите признаци:
използване на принуда – сила и заплашване, въвеждане в заблуждение и даване на
облаги.
Съгласно посоченото тълкувателно решение „съпоставката на лексическото тълкуване на понятието с логиката на явлението
трафик на хора, според изискванията на наднационалния законодател, води до
извода, че съдържанието на понятието „набира", следва да се тълкува като
привличане, събиране, вербуване, уговаряне или склоняване на лице /лица/ за да
бъдат въвлечени за постигане на целите, предвидени по чл. 159а, ал. 1 и ал. 3 НК. Привличането на лицата може да е станало, освен с противоправни средства и
с такива, които са напълно легални, например: неофициални мрежи, приятелски и
семейни кръгове, обяви за предлагане или приемане на работа, чрез агенции които
предлагат работа, обучение, сключване на брак или пътуване в чужбина, чрез
реклами по Интернет или в медиите, използуване на
посредници в питейни заведения и други неограничен кръг дейности. Понятието
„набиране" се изяснява от граматическото и логическо тълкуване на
съдържанието му в чл.159а-чл.159г НК. Граматическото тълкуване на думата
"набирам" води до извода, че деянието в тази му форма представлява и
убеждаване на другиго да се присъедини към начинание. Това съдържание на
престъпното набиране на жертвата на трафик на хора се изразява в активно
поведение на дееца, чрез психическо въздействие върху волята на едно или на
няколко лица, насочено към тяхното мотивиране да участват за постигането на
една или на няколко от целите на престъплението. Поначало то не се отъждествява
със съдържанието на понятието "намиране" на жертвата, тъй като в
противен случай волята на законодателя изрично щеше да се открие в това
понятие, а не да го замести с израза "набиране"… За съставомерността
по основния състав на чл. 159а, ал.1 НК е достатъчно да се установи, че деецът
е вербувал, уговорил, склонил е жертвата да го следва, за постигане на някоя от
съставомерните цели, без да е необходимо използване на измама, принуда,
отвличане или противозаконно лишаване от свобода, състояние на зависимост,
обещаване или даване, или получаване на облаги. Когато някоя от формите на
изпълнителното деяние е осъществена и със средствата, предвидени в чл.159а, ал.2 НК, отговорността
е съгласно квалифицирания състав, който изключва приложението на общия състав -
lex specialis derogat legi generalis.“
В настоящия случай, от приетата по делото
фактическа обстановка, несъмнено се установи, че подсъдимият в процесния
период и на процесните места е осъществил формата на изпълнителното деяние на трафик на хора – набиране, като е склонил е жертвата да го следва, за да
може впоследствие да я използва за развратни действия – предоставяне на
сексуални услуги срещу заплащане).
По отношение на
изпълнителното деяние „транспортиране” същото представлява превозване или
преместване на стоки и хора, пренасянето им от едно място на друго с помощта на
превозно средство. За да отговаря за транспортиране по чл.159а, ал.1 НК, не
е задължително деецът да извърши сам превозването на лицето или групата от
хора. Достатъчно е да обезпечи транспортирането чрез закупуване на билет,
предоставяне на превозно средство с водач, изпращане до аерогара, снабдяване с
документи за пътуване или други подобни действия, при това без да е нужно да
бъде нарушаван режимът за граничен контрол (в този смисъл Тълкувателно решение
№ 2 от 16.07.2009 г. по тълк. д. № 2/2009 г. на ВКС, ОСНК).
Събраните по делото
доказателства категорично установяват, че в процесния период и на процесните места подсъдимият Г. е осъществил транспортиране
на св. М.. Същият е организирал пътуването й като й закупил билет за автобус от
гр. София за гр. Бургас и заедно с нея се качил на автобуса, след което с
неговия лек автомобил марка „БМВ“ я транспортирал от гр. Бургас до гр. Варна.
Доколкото превозът на св. М. е бил осъществен, то несъмнено и изпълнителното
деяние „транспортиране” е довършено.
При осъществяване на
престъплението подсъдимият на първо място използвал принуда - сила и заплашване
(удрял шамари на св. М., заплашил я, че няма да я пусне да си тръгне, тъй като
имала да му дава пари, през нощта я стискал със сила, за да не може да стане и
да си тръгне; на второ място въвел пострадалата в заблуждение (е ще й бъде
осигурена работа като сервитьор в заведение в гр. Варна) и на трето място й давал
облаги – подарил й колие и й изпратил сумата от 200 лв., с което са осъществил
и квалифициращите признаци по чл.159а, ал. 2, т. 2, пр. 1 и пр. 2 и т. 6, пр. 2
НК.
Правилно изпълнителните
деяния са квалифицирани при условията на чл. 26 ал.1 НК, доколкото деянията са
извършени през непродължителни периоди от време, при еднородност на вината, при
една и съща фактическа обстановка и осъществяват състава на едно и също
престъпление – такова по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 1 и пр. 2 и т. 6, пр. 2 НК.
От субективна страна
извършеното подсъдимия Г. е при форма на вина пряк умисъл в допълнение с
изискуемата от закон специална цел. Подсъдимият е съзнавал, че чрез
запознанството си със св. М., преминаването на отношенията им в интимни,
възникването на първоначален конфликт и последващото извинение, завеждане на
пострадалата на екскурзия в чужбина, поетапното й убеждаване, че следва да
работи като компаньонка, закупуването на автобусен билет, последващото й
превозване с автомобил, набира и транспортира св. М. със специалната цел да я
използва за развратни действия (предоставяне на сексуални услуги срещу
заплащане). Подсъдимият е имал ясна представа, че осъществява тези действия по
набиране и транспортиране чрез използването на принуда, измама и чрез даване на
облаги.
Съгласно тълкуването, дадено в посоченото
Тълкувателно решение № 2 от 16.07.2009 г. по тълк. д. № 2/2009 г. на ВКС, ОСНК
„особена характеристика на престъпленията по раздел IX „Трафик на хора" от
НК е, че съдействието на жертвата за въвличането й в трафик на хора не изключва
отговорността на дееца при осъществяване на която и да е от формите на
изпълнителното деяние. Практическото значение на въпроса е в характера на
съгласието на жертвите при въвличането им, чрез указаните четири форми на деянието,
за използване за целите на експлоатацията по чл.159а, ал. 1 и ал. 3 НК.
Жертвите трябва да дадат съгласието си за следване на дееца. В противен случай
целите на деянието не могат да бъдат постигнати. Характерът на съгласието на
жертвата за следване на дееца няма юридическо значение. Дали съгласието е
доброволно, поради свободно формирана воля или то е постигнато от дееца чрез
въвеждане на лицето в заблуждение, чрез отвличане или противозаконно лишаване
от свобода, чрез използване състояние на зависимост, злоупотреба с власт или
чрез обещание, даване или получаване на облаги, или защото жертвата е дете,
тези фактически данни са неотносими към основанията за възникване отговорността
на дееца. Степента на тази отговорност обаче, по основния или по квалифицираните
състави, е в зависимост от предвидените в закона средства за постигане на
съгласието на жертвата.“ Следователно възражението на защитника, че св. М. е
съзнавала какво прави се явява ирелевантно за наказателната отговорност на
подсъдимия Г..
По изложените съображения настоящият
съдебен състав намери, че подсъдимият е осъществил състав на престъпление по
чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 1 и пр. 2 и т. 6, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2 вр.
чл. 26, ал. 1 НК, поради което го призна за виновен за така повдигнатото му
обвинение.
По отношение на обвинението по чл. 159в, пр.
1 вр. чл. 26, ал. 1 НК:
Разпоредбата
на чл. 159в, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК криминализира експлоатацията на
жертвите от трафик на хора, като престъпният субект по чл. 159а НК може в
реална съвкупност да носи отговорност и за използването на жертвата.
В
конкретния случай от обективна страна подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл. 159в, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, тъй като в периода от
31.05.2018 г. – 04.06.2018 г. в гр. Варна е използвал св. Д.М.М., пострадала от трафик на хола по чл. 159а, ал. 2, т. 2,
пр. 1 и пр. 2 и т. 6, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за
развратни действия – предоставяне на сексуални услуги срещу заплащане на рзлични лица, включително свидетелите Жан Пол Х. – С., В.С.Д.,
Е.Г.Л., Д.Х.Д. и П.А.П..
Правилно изпълнителните
деяния са квалифицирани при условията на чл. 26 ал.1 НК, доколкото деянията са
извършени през непродължителни периоди от време, при еднородност на вината, при
една и съща фактическа обстановка и осъществяват състава на едно и също
престъпление – такова по чл. 159в, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал, че създавайки обява за предоставяне на сексуални услуги
от св. М., намирането на жилище, закупуването на презервативи, чаршафи и кърпи,
получаването на заплатените от клиентите суми, използва лице, което е
пострадало от трафик на хора, за развратни действия.
По
изложените съображения съдът призна подсъдимият за виновен в извършване на
престъплението по чл. 159в, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
По отношение на
обвинението по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 вр.
чл. 26, ал. 1 НК:
Престъплението,
за което е повдигнато обвинение е двуактно и включва в състава си полово
съвкупление с лице от женски пол и принуда.
Подсъдимият е
предприел действия, които обективират желанието му да
се съвкупи с пострадалата. Преди всяко от деянията той недвусмислено словесно и
физически изразявал желанието си да осъществи сексуален контакт със св. М.,
недвусмислено е изразил волята си, че насочва изпълнението към осъществяване на
изпълнителното деяние на престъпното съвкупление. За да осъществи замисленото
съвкупление, подсъдимият е употребил сила и заплашване. На 31.05.2018 г. в гр.
Варна, в мотел „Иванчов хан“, се съвкупил с със лице от женски пол - св. М.,
като я принудил към това със сила – удар с нощно шкафче в областта на дясното
коляно, стискане с ръце по горни и долни крайници. На 01.06.2018 г. в гр.
Варна, в апартамент, находящ се на ул. „Академик Сахаров“ № 11, ет. 4, ап. 19,
се съвкупил с лице от женски пол – св. М., като я принудил към това със сила –
стискане с ръце по горни крайници и заплашване – „по-добре ми дай доброволно,
иначе ще стане много зле“. На 04.06.2018 г. в гр. Варна, в апартамент, находящ
се на ул. „Академик Сахаров“ № 11, ет. 4, ап. 19, се съвкупил с лице от женски
пол – св. М., като я принудил към това със сила – нанасяне на шамар в лява
лицева половина. Ударът с
нощно шкафче в областта на дясното коляно, стискането по горни и долни
крайници, нанасянето на шамар в лицето
несъмнено съставляват употреба на сила, която допринася за сломяване на
съпротивата на пострадалата. Заплашването е изразено с отправените към
пострадалата думи за предстояща опасност -„по-добре ми дай доброволно, иначе ще
стане много зле“, с които се повлиява на психическото й състояние с оглед
сломяване на съпротивата от нейна страна.
Правилно
изпълнителните деяния са квалифицирани при условията на чл. 26 ал.1 НК,
доколкото деянията са извършени през непродължителни периоди от време, при
еднородност на вината, при една и съща фактическа обстановка и осъществяват
състава на едно и също престъпление – такова по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и
пр. 2 НК.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал, че
използвайки сила и заплаха сломява съпротивата на пострадалата и постига
престъпно съвкупление със същата.
По
изложените съображения, съдът прие, че подсъдимият е извършил престъплението
чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК – предмет на
повдигнатото му обвинение.
По
вида и размера на наказанията:
За
престъплението по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 1 и пр. 2 и т. 6,
пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК законът предвижда
наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години и глоба от десет хиляди
до двадесет хиляди лева, за престъплението по чл. 159в, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК - лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до
двадесет хиляди лева и за престъплението по чл.
152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК - лишаване от свобода от
две до осем години.
При
определяне на наказанията за трите престъпления по отношение на подсъдимия Г.,
съдът прецени, че не са налице някакви многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради което налагането на наказания
в рамките, установени за съответните състави на престъпленията от Особената
част на НК в никакъв случай няма да са несъразмерни за стореното от подсъдимия Г.
и неговата личност.
По
отношение на наказанието за престъплението по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 1 и
пр. 2 и т. 6, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК:
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете сравнително дългата
продължителност на наказателното производство,
наличието близки приятелски и интимни взаимоотношения между подсъдимия и
пострадалата, които значително са улеснили извършването на престъплението,
както и оказаното съдействие от пострадалата, която още при осъществената
екскурзия в чужбина е узнала за намеренията на подсъдимия спрямо нея, въпреки
което обаче продължила да му се доверява и да приема неговите предложения и да
изпълнява неговите желания.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете обремененото съдебно минало
на подсъдимия, осъществяването на няколко квалифициращи признаци и две от
формите на изпълнителното деяние на престъплението – набиране и транспортиране.
При
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства съдът
наложи на подсъдимия за извършеното престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 1 и пр. 2 и т. 6,
пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК наказание „лишаване от
свобода“ малко над минималния предвиден в закона размер, а именно наказание
„лишаване от свобода“ за срок от четири години, като по този начин ще се постигнат
изискванията на чл.36 НК както по отношение на генералната превенция, така и по
отношение на специалната превенция за подсъдимия Г..
При
определяне на размера на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ съдът взе
предвид, че ефектът на наказанието „лишаване от свобода“ се различава от този
на наказанието „глоба“, като с първото се засяга изцяло личната сфера на
подсъдимия относно правото на свободно придвижване чрез изпращането му в пенитенциарно заведение, като ефективно прегражда възможността
на същия за определения от съда период от време да възобнови престъпната си
дейност чрез извършване на друго умишлено престъпление, докато наказанието
„глоба“ е насочено към имуществената сфера на подсъдимия и се определя
съобразно неговото социално, битово и икономическо положение, което в случая от
събраните доказателства не е добро и размерът на санкцията, която макар и
наложена в минималния размер от 10 000,00 лв., би въздействала с
необходимия интензитет върху имуществената сфера на осъденото лице и би
спомогнала за ефективно постигане на целите по чл. 36 НК, а именно за
реализиране на индивидуалната и генералната превенция спрямо извършителя и
останалите членове на обществото. Съдът отмерва всички наказания в границите,
посочени от закона в случая, като няма задължение да определя идентични
санкции. Напротив, с оглед по-пълно постигане на целите на наказанието е
наложително в случая наказанието „лишаване от свобода“ да не съвпада с
минималния, предвиден в закона размер.
По
отношение на наказанието за престъплението по чл. 159в, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК:
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете сравнително дългата
продължителност на наказателното производство, краткия период, в който
пострадалата е била използвана за предоставяне на сексуални услуги, нейното
съгласие, както и обстоятелството, че в някои от случаите изобщо не се е
стигнало до реално предоставяне на сексуална услуга.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете обремененото съдебно минало
на подсъдимия.
Действително за престъплението по
чл. 159в, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК е налице отегчаващо отговорността
обстоятелство, но предвид многобройността на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът прецени, че все пак наказанието трябва да бъде определено в
минималния размер, посочен от закона - 3 години лишаване от свобода, изхождайки
най-вече от целите по чл.36 НК, които могат да бъдат постигнати от наказание
лишаване от свобода в такъв размер.
При определяне на размера на
кумулативно предвиденото наказание „глоба“ съдът взе предвид, че ефектът на
наказанието „лишаване от свобода“ се различава от този на наказанието „глоба“,
като с първото се засяга изцяло личната сфера на подсъдимия относно правото на
свободно придвижване чрез изпращането му в пенитенциарно
заведение, като ефективно прегражда възможността на същия за определения от
съда период от време да възобнови престъпната си дейност чрез извършване на
друго умишлено престъпление, докато наказанието „глоба“ е насочено към
имуществената сфера на подсъдимия и се определя съобразно неговото социално,
битово и икономическо положение, което в случая от събраните доказателства не е
добро и размерът на санкцията, която макар и наложена в минималния размер от 10
000,00 лв., би въздействала с необходимия интензитет върху имуществената сфера
на осъденото лице и би спомогнала за ефективно постигане на целите по чл. 36 НК, а именно за реализиране на индивидуалната и генералната превенция спрямо
извършителя и останалите членове на обществото.
По отношение на наказанието за
престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК:
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете сравнително дългата продължителност на наказателното
производство, наличието близки приятелски и интимни взаимоотношения между
подсъдимия и пострадалата, които значително са улеснили извършването на
престъплението, наличието на съгласие от страна на пострадалата при предходно
осъществяване на сексуален контакт за извършване на по-агресивни действия,
което е мотивирало подсъдимия да повтори използването на сила, но вече без
наличието на съгласие от страна на пострадалата.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете обремененото съдебно минало на подсъдимия и
трикратното осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението
„изнасилване“ в рамките на продължаваната престъпна дейност.
При тези условия съдът прие, че е
налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността на подсъдимия Г.
обстоятелства за него наказателната отговорност трябва да се определи малко под
средния размер, предвиден в закона, като по този начин
ще се постигнат изискванията на чл.36 НК както по отношение на генералната
превенция, така и по отношение на специалната превенция за подсъдимия Г..
По
тези съображения за престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 вр.
чл. 26, ал. 1 НК съдът осъди подсъдимия Г.С.Г. на „лишаване от свобода” за срок
от четири години.
Налице са условията на чл.23, ал.1 НК за налагане на едно общо наказание по трите осъждания на подсъдимия Г. по
настоящето дело. Трите престъпления, за които се ангажира неговата наказателна
отговорност, са извършени преди за което и да било от тях да има присъда.
Поради това на подсъдимия Г. се наложи най-тежкото измежду определените му
наказания - лишаване от свобода за срок от четири години и глоба в размер на
10000,00 лв.
Не са налице предпоставките на чл.
66 НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода,
доколкото се налага наказание лишаване от свобода над три години - максималният
размер, който позволява прилагането на чл. 66 НК, а освен това подсъдимият е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„в“ ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода приспадна времето, през което
подсъдимият Г.С.Г. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК по настоящото
наказателно производство.
Налице са предпоставките на чл.68,
ал.1 НК за привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода за срок
от една година, наложено на подсъдимия Г. по НОХД №1312/2016 г. по описа на РС
- Монтана с присъда, влязла в сила на 27.03.2017 г., като деянието по
настоящето дело е извършено в изпитателния срок по предишното осъждане, а се
налага и наказание лишаване от свобода.
На основание
чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС съдът
определи първоначален общ
режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание „лишаване от
свобода“ по НОХД № 1312/2016 г. по описа на РС – Монтана.
По
гражданските искове:
С оглед
признаването на подсъдимия Г.С.Г. за виновен за извършени престъпления по чл.
159а, ал. 2, т. 2, пр. 1 и пр. 2 и т. 6, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2 вр. чл.
26, ал. 1 НК; чл. 159в, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 152, ал. 1, т. 2, пр.
1 и пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК, съдът намира, че са налице основанията на чл.
45 и сл. ЗЗД за осъждането му да заплати на гражданския ищец Д.М.М. обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат
на всяко едно от деянията.
Относно
размера на дължимото от подсъдимия Г.С.Г. обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 1 и
пр. 2 и т. 6, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и в резултат
на деянието по чл. 159в, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК,
съдът съобрази, че пострадалата е претърпяла вреди, каквито тези престъпления
обичайно и закономерно причиняват – притеснение, срам, страх, неудобство,
съжаление, като не се доказаха други вреди извън посочените. Посочените вреди
са пряка и непосредствена последица от деянието. Отчитайки всички тези
обстоятелства и по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът прецени, че
предявените граждански искове за тези две престъпления следва да бъдат уважени
до размер от 5 000,00 лв. По изложените съображения съдът отхвърли
предявения граждански иск за престъплението по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 1 и пр.
2 и т. 6, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК за разликата над
уважения размер от 5 000,00 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. и
отхвърли предявения граждански иск за престъплението по чл. 159в, пр. 1 вр. чл.
26, ал. 1 НК за разликата над уважения размер от 5 000,00 лв. до пълния
предявен размер от 30 000 лв.
При
определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в
резултат на престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 26,
ал. 1 НК, съдът отчете, че пострадалата е получила много на брой, макар и леки,
телесни увреждания, като насилствените действия на подсъдимия и сексуалните
контакти с пострадалата се отличават с многобройност (три пъти), значителна
агресивност и продължителност – всеки в рамките на няколко часа. Като взе
предвид тези обстоятелства и по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът
прецени, че предявеният граждански иск за това престъпление следва да бъдат
уважен до размера от 10 000,00 лв. По изложените съображения съдът отхвърли
предявения граждански иск за престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и
пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК за разликата над уважения размер от 10 000,00
лв. до пълния предявен размер от 30 000,00 лв.
По разноските и веществените
доказателства:
На основание
чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК съдът отне в полза на държавата чаршаф на червено,
бяло и черни шарки (ВД № 2); червен пешкир с размери 125х205 см (ВД № 4);
чаршаф с шарки като на ВД № 2, червен, черен и бял цвят с размери 175х205 см
(ВД № 5); мобилен телефон марка „Нокия“, черен на
цвят, с два имей номера - 358908073817324 и
358908073817332, със сим карта на „Теленор“ с № 89359050100104457313, с батерия
към телефона (ВД № 8) и един брой презерватив (ВД № 9), иззети с протокол за
оглед на местопроизшествие от 04.06.2018 г., като вещи, които принадлежат на
подсъдимия Г.С.Г. и са послужили за извършване на престъплението по чл. 159в,
пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и
пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
На основание
чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът постанови след влизане на присъдата в сила
да бъдат върнати веществени доказателства, както следва:
Веществено
доказателство № 1 - дамски сутиен в розов цвят, иззет с протокол за оглед на
местопроизшествие от 04.06.2018 г. – на Д.М.М..
Вещественото
доказателство № 3 – дамски розови бикини, иззети с протокол за оглед на
местопроизшествие от 04.06.2018 г. – на Д.М.М..
Вещественото
доказателство № 6 – тефтер с размери 15х12 см, иззет с протокол за оглед на
местопроизшествие от 04.06.2018 г. – на Д.М.М..
Вещественото
доказателство № 7 - мобилен телефон „Айфон“, модел
А1429 с имей № 013347006787790, изписан на гърба на
телефона, с поставен на заден капак сребрист пластмасов протектор с карта на
мобилен оператор „Теленор“ с № 89359050100104457776 – на подсъдимия Г.С.Г..
Съдът
постанови веществените доказателства 10 бр. оптични носители, предадени с
протокол за доброволно предаване от 09.07.2018 г., да се оставят по делото.
Съдът отне в
полза на държавата веществено доказателство, изготвено за целите на
наказателното произвдство - обтривка
от устната кухина, иззета при освидетелстване на Г.Г.
на 04.06.2018 г., което след влизане в сила на присъдата следва да бъде
унищожено.
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди
подсъдимия Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 200,
00 лв. (двеста лева), представляваща държавна такса върху размера на уважения
граждански иск за престъплението по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 1 и пр. 2 и т.
6, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди
подсъдимия Г.С.Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от
200, 00 лв. (двеста лева), представляваща държавна такса върху размера на
уважения граждански иск за престъплението по чл. 159в, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди
подсъдимия Г.С.Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от
400,00 лв. (четиристотин лева), представляваща държавна такса върху размера на
уважения граждански иск за престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр.
2 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди
подсъдимия Г.С.Г. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител М. сумата
от 32,00 лв. (тридесет и два лева), представляваща направени по делото
разноски.
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия
Г.С.Г. да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на ОДМВР - Варна сумата
от 1217,08 лв. (хиляда двеста и седемнадесет лева и осем стотинки),
представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски; в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Варна сумата от 608
лв. (шестстотин и осем лева), представляваща направени разноски за
съдебномедицинска експертиза по ВЧНД № 1352/2018 г. по описа на Окръжен съд –
Варна, и сумата от 1129,05 лв. (хиляда сто двадесет и девет лева и пет
стотинки) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Варна, представляваща направените в съдебното производство разноски.
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди
подсъдимия Г.С.Г. да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от 150
лв. (сто и петдесет лева), представляваща възнаграждение на резервния защитник
за участие в ДП № 812/2018 г. по описа на 03 РУ – Варна.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: