№ 971
гр. Бургас, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Съдия:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20222120100080 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на М. АТ. Ш., ЕГН
**********, живуща в гр. Б., против „Велмакс Лукс“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Д.Я.. Твърди се, че на 09.07.2021 г. ищцата била сключила с ответника
Договор за покупко-продажба извън търговски обект № 5036720, с предмет- движими вещи,
и цена в размер на 2300 лева. Ш. заплатила уговорената продажна цена чрез отпуснат на нея
от трето лице потребителски кредит по силата и при условията на Договор за стоков кредит
№ 4659311 от 09.07.2021 г., сключен с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Заявява се,
че на 20.08.2021 г. ищцата осъществила правото си на отказ от сключения договор в
законоустановения срок по чл.51, ал. 1 от ЗЗП /една година и четиринадесет дни/ поради
неизпълнение от страна на ответника на задължението му по чл.47, ал.1, т.8 от ЗЗП да
представи предварително информация на потребителя за правото му на отказ. Сочи се, че
търговецът бил изпълнил само задължението си по чл.47, ал.1, т.8 от ЗЗП да предостави на
потребителя стандартен формуляр за упражняване правото на отказ съгласно приложение
№6, но не и да посочи условията, срокът и начинът на упражняване на правото на отказ,
като тази информация липсвала и в приложения стандартен формуляр за упражняване
правото на отказ. Това дало основание на ищцата, с уведомление за отказ, да изпрати
движимите вещи- предмет на договора на ответника по посочения в т.22 от договора адрес,
а именно: гр. П., на 20.08.2021 г. чрез спедиторска фирма, товарителница №61493398340 от
20.08.2021 г. Твърди се, че на 23.08.2021 г. ответникът е отказал да получи пратката.
Считайки договорът за развален на основание законосъобразно упражнено право на отказ,
ищцата претендира за връщане на заплатената продажна цена поради отпаднало основание.
В условията на евентуалност, моли да се счита настоящата искова молба за уведомление за
1
отказ от процесния договор отправено към ответника. С оглед на това претендира осъждане
на ответника да заплати сумата от 2300 лв., като дадена на отпаднало основание, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на искова молба до окончателното и
изплащане.
В срокът по чл.131 от ГПК по делото постъпи писмен отговор от ответника, с който
се оспорва претенцията. Сочи се, че на ищцата е била предоставена необходимата
информация за правото на отказ, позовавайки се на чл.8 от договора. Акцентира и върху
заложеното в чл.11 относно 14- дневен срок за право на отказ, както и върху факта, че
екземпляр от договора е бил получен от Ш.. Заявява се, че срока за отказ от договора е 14-
дневен, който бил изтекъл на 23.07.2021 г. /в исковата молба посочена като 23.07.2022 г./, до
която дата ищцата нито била заявила отказ от договора, нито била върнала стоката. На
последно място се сочи, че Ш. не е заплатила цената на стоката, а трето лице, поради което
сумите, ако подлежат на връщане, то това следвало да бъде сторено на третото лице, а не на
ищцата. С тези доводи се моли да бъде отхвърлена претенцията.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че между страните е сключен договор за покупко- продажба
извън търговски обект на 09.07.2021 г. с предмет движими вещи на стойност 6200 лв., като
сумата за заплащане от страна на ищцата е уговорена в размер на 2300 лв. Безспорно е и
обстоятелството, че сочената сума е заплатена от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
по силата на сключен договор за стоков кредит между това дружество и Ш.. Ищцата твърди,
че договора й с ответника бил развален чрез осъществено от нея право на отказ в срока по
чл.51, ал.1 от ЗЗП, като се сочи, че причината за това било неизпълнение от страна на
продавача да предостави предварителна информация на потребителя за правото му на отказ.
Съдът намира предявената претенция за неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1, т.8 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/,
преди потребителят да бъде обвързан от договор от разстояние или от договор извън
търговския обект, или от подобно предложение за сключване на договор, търговецът е
длъжен да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация относно
условията, срокът и начинът за упражняване правото на отказ на потребителя от договора,
съгласно чл. 52, ал. 1 и 2, като търговецът е длъжен да предостави на потребителя и
стандартния формуляр за упражняване правото на отказ съгласно приложение № 6. Нормата
на чл. 51, ал.1 от ЗЗП повелява, че когато търговецът не е предоставил на потребителя
информация за правото му на отказ от договора по чл. 47, ал. 1, т. 8, потребителят има право
да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект в срок от
една година и 14 дни, считано от датата по чл. 50. Ищецът твърди, че предвид липсата на
предоставена преддоговорна информация за правото на отказ, е упражнил това си право в
сочения срок. Видно, обаче, от страница втора на сключения между страните договор, в т.8 е
посочено, че с подписването на съглашението купувача е декларирал, че преди сключване на
2
договора е получил цялата преддоговорна информация по чл.47, ал.1 от ЗЗП, стандартен
формуляр за упражняване право на отказ от договора, инструкция за използване на стоките,
гаранционна карта, както и че се е запознал с предоставената от продавача информация по
чл.47 ЗЗП. Договорът носи подписа на двете страни, като не се спори, че положения под
купувач подпис е на ищцата. В този смисъл съдът намира, че от страна на търговеца е
доказано изпълнението на задължението по чл.47 от ЗЗП, включващо и правото на отказ на
потребителя от договора. Подписвайки се под съглашението, ищцата е декларирала, че е
получила и се е запознала с цялата преддоговорна информация, заложена в чл.47 от ЗЗП,
която включва и условията, срокът и начинът за упражняване правото й на отказ от
договора. Доказателства в обратния смисъл не се ангажираха от страна на ищцата, в чиято
тежест е да обори доказателствената стойност на направените от нея декларативни
изявления. Ето защо за Ш. е възникнала възможността да се откаже от договора и да върне
стоките само в срока по чл.50 от ЗЗП, а именно 14-дневен срок от сключването на договора,
т.е. най- късно до 23.07.2021 г. Същата твърди, че е упражнила правото си на отказ на
20.08.2021 г., т.е. извън възможния срок, поради което и не следва да се приема, че договора
между страните е развален. В случая нормата на чл.51 от ЗЗП не е приложима, тъй като от
посочения в нея срок могат да се възползват само потребители, на които не е била
предоставена преддоговорна информация, каквато ищцата не е.
С оглед на така изложеното съдът намира, че сумата от 2300 лв. не е платена на
отпаднало основание, както се твърди от ищцата, тъй като между страните е налице
действащ договор, по който Ш. е закупила стоки на тази стойност, които е получила, поради
което и не се дължи връщането им от страна на продавача- ответника, като без правно
значение е в случая кой е заплатил сумата. В тази връзка предявената претенция следва да
бъда отхвърлена на това основание.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответното дружество следва да се присъдят
сторените по делото разноски, възлизащи на сумата от 391 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. АТ. Ш., ЕГН **********, живуща в гр. Б., за осъждане на
„Велмакс Лукс“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Д.Я., да заплати на ищцата
сумата от 2300 лв., дадена на отпаднало основание вследствие разваляне на Договор за
покупко-продажба извън търговски обект № 5036720/09.07.2021 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 10.01.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М. АТ. Ш., ЕГН **********, живуща в гр. Б., да заплати на „Велмакс
Лукс“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Д.Я., сумата от 391 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от
3
уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4