РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. Петрич, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20221230201027 по описа за 2022
година
И за да се произнесе взе предвид следното :
Образувано е по жалба от ,,А." ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ул.Б. № *, представлявано от управителя Е. Б. Т., чрез адв. А. Д. Ц. против
Наказателно постановление № 01-2200239 от 11.11.2022 г. на Директора на дирекция
„Инспекция по труда"', Благоевград, с което на основание чл. 414, ал.3 КТ на дружеството
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на
чл.63,ал.2 КТ.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и се иска от съда същото да бъде отменено изцяло, поради издаването му в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че в случая не е
осъществен съставът на визираното в АУАН и наказателно постановление административно
нарушение по чл.63, ал.2 КТ. Счита се, че е допуснато нарушение по чл.62, ал.1 КТ, тъй като
е налице обективна несъставомерност по отношение на посоченото инкриминирано деяние.
Твърдените за допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила от
жалбоподателя, касаят липса на обстоятелствата при които е извършено нарушението по арг.
от чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и нарушение на разпоредбата на чл.42, т.7 от ЗАНН.
Жалбоподателят също така твърди, че при съставянето на въпросното АУАН е осъществено
и друго процесуално нарушение по чл.40, ал.1 от ЗАНН по отношение на свидетелите пред
които е съставен АУАН, както и че същият акт въз основа на който е издадено обжалваното
наказателно постановление не е бил получен от жалбоподателя. Противопоставени са и
доводи за неправилна индивидуализация на наложената санкция, като се моли същата да
1
бъде намалена при евентуално потвърждение на извършеното нарушение, както и че
нарушението е маловажно, тъй като според жалбоподателя са налице условията за
приложимост на разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател ,,А." ЕООД, редовно призовани, не
изпраща законен представител, процесуалният представител не се явява, но в писмено
становище поддържа жалбата с изложените във нея доводи и съображения.
За въззиваемата страна, редовно призована, се явява процесуален представител - юрк.
Портокалска, която оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение,
с което да я остави без уважение и потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно, като в конкретния случай счита, че от събраните доказателства по делото
безспорно се установява извършеното нарушение, описано в АУАН. Претендират за
присъждане на юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лева.
Районна прокуратура - Благоевград, Териториално отделение - Петрич, редовно
уведомени, не изпращат представител за участие по делото.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата, след като изслуша доводите на
страните, както и изслуша показанията на свидетелите, провери изцяло атакуваното
наказателно постановление, обсъди доказателствени материали - по отделно и в тяхната
съвкупност, и взе предвид разпоредбите на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Жалбата от ,,А." ЕООД срещу Наказателно постановление N 01-2200239 от
11.11.2022г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда"', Благоевград е подадена в
срок, от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е частично основателна, по следните съображения :
Срещу дружеството жалбоподател е съставен АУАН № 01-2200239 от 30.08.2022г.
затова, че при извършена проверка на 10.08.2022г. около 14:50 часа от инспектори при
Дирекция „Инспекция по труда", Благоевград по работни места относно спазване
разпоредите на трудовото законодателство на обект - комплекс „А.", находящ се в гр. П., ул.
„П. Д." № *, стопанисван от „А." ЕООД, управлявано от Е. Б. Т. и от извършена проверка на
30.08.2022г. по документи на търговското дружество, е установено, че „А." ЕООД, в
качеството му на работодател е извършил нарушение на трудовото законодателство, като е
допуснал на 10.08.2022г. лицето Х. Х. С. с ЕГН ********** да извършва трудова дейност в
обекта на проверка на длъжност „сервитьор", без на същата да е предоставен екземпляр от
сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, регистрирано в ТД на НАП. В Акта за нарушение е
отразено, че доказателство за установяване на описаното в него нарушение е и попълнена
декларация от Х. С. от датата на проверката, в която декларация, същата е посочила
извършваната от нея трудова дейност за дружеството жалбоподател като неин работодател,
с конкретно работно място, работно време – от 08.00 до 16.00 ч., и трудово възнаграждение
– 800 лева. Видно от тази декларация се установява, че същата работи при жалбоподателя от
2-3 дни преди проверката.
На 11.11.2022 г. въз основа на този АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление № 01-2200239 от 11.11.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда", Благоевград, с което за описаното в акта нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ и на
основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на дружеството жалбоподател е наложена
2
имуществена санкция от 3000.00 лева. Процесното административно наказание е наложено
при тази фактическа и правна обстановка, която в пълнота е възприета от Административно-
наказващия орган и възпроизведена в процесното наказателно постановление. Посочено е,
че размерът на санкцията е по-висок поради констатирани предходни нарушения, за които са
издадени няколко наказателни постановления.
От така изложената и приета фактическа обстановка за да постанови решението си,
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда по който то
е наложено. Процедурата по установяването на административното нарушение, издаването
на наказателното постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателното постановление
Административно-наказващият орган е този, който поддържа Административно-
наказателното обвинение, съответно носи тежестта на доказване. Отразените в Акт за
установяване на административно нарушение фактически констатации не се считат за
установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в
наказателния
процес. За изясняване на обстоятелствата по делото, бяха допуснати и гласни доказателства
- разпитани бяха актосъставителя –М. Ц. и М. С., свидетел по установяване на
административното нарушение относно обстоятелства от предмета на доказване по
делото. При съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно
по следните съображения :
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1, а съгласно
чл.63, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя, преди
постъпването му на работа, екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете
страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Съгласно чл.62,
ал.3 от КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в
седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице
е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. Следва да се посочи,
че тридневният срок за изпращане на уведомлението за сключен трудов договор не
противоречи на задължението на работодателя по чл.63, ал.2 от КТ да допусне работника
или служителя до работа едва когато вече му е връчил такова уведомление. В разпоредбата
на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, законодателят изрично е посочил, че работодателят е
длъжен да сключи с работника или служителя преди постъпването му на работа писмен
трудов договор.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, категорично се установи, че
дружеството жалбоподател е работодател по смисъла на Кодекса на труда и е допуснал до
работа в комплекс „А.", находящ се в гр. П., ул. „П. Д." № * работника Х. С., без да й е
предоставил документите по чл. 63, ал.1 КТ. От показанията на свидетелите инспектори към
ДИТ Благоевград – М. Ц. и М. С. се установи, че от страна на санкционираното лице от
обективна страна е осъществен съставът на визираното в АУАН и наказателно
постановление административно нарушение по чл. 63, ал.2, във вр. с ал.1 от КТ - лицето Х.
С. е допуснато на 10.08.2022г. да извършва трудова дейност в обекта на проверка на
длъжност „сервитьор" при установено работно време и спазване на трудовата дисциплина,
3
без на същия да е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор,
подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ. И двете
свидетелки са категорични, че свидетелят С. е извършвала трудова дейност за дружеството.
Същият е бил част от работния процес в комплекса, сервирал е алкохолни и безалкохолни
напитки и е спрял за момент да си попълни декларацията. Попълнените от С. данни в
декларацията, потвърждават факта, че е извършвала дейност, която по характер и доколкото
е свързана с развиваната от дружеството дейност, е трудова и следва да бъде предмет на
трудов договор, сключен преди започване на работа. Преди допускането й до работа
работодателят е следвало да изпълни задължението си по чл. 63, ал.2 вр. ал.1 КТ. В случая
са налице отношения по предоставяне на работна сила по смисъла на Кодекса на труда. В
изпълнение на служебните си задължения, извършилите проверката длъжностни лица при
Дирекция "Инспекция на труда", Благоевград лично и непосредствено са възприели, че Х. С.
е била част от организиран работен процес, реализиран от „А." ЕООД. Последната е
работела като „сервитьор" и е сервирала алкохолни и безалкохолни напитки. От изложеното
следва категоричния извод, че в случая са налице задължителните елементи на едно трудово
правоотношение-престация на работна сила при упражняване на конкретна трудова
функция и при определено работно време и при уговорено възнаграждение, и като такова е
следвало да бъде уредено в съответствие с изискванията на чл.62, ал.1 от КТ.
С оглед това, че нарушението е извършено от юридическо лице, отговорността е обективна
и безвиновна, поради което и съдът не дължи обсъждане на субективната страна на
нарушението и въпроса за вината.
При така направения преглед на установените факти и приложимите правни норми се
налага извода, че отговорността на „А." ЕООД е законосъобразно ангажирана на основание
чл.414, ал.3 от КТ.
Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на дружеството за маловажност
на нарушението. Специалният състав на маловажно административно нарушение по
чл.415в, ал.1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН,
според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да е налице
маловажност по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, следва да са налице две кумулативно
предвидени предпоставки: 1.Нарушението да е отстранено веднага след установяването му
по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили вредни последици за работника или
служителя. Освен това за разлика от маловажните нарушения по чл.28 от ЗАНН, чл.415в,
ал.1 от КТ не допуска освобождаване от административно-наказателна отговорност, а
предвижда налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в
многократно по-нисък размер. Същевременно в нормата на чл.415в, ал.2 от КТ изрично е
посочено, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от
КТ, т.е. за тези нарушения привилегированият състав на чл.415в, ал.1 от КТ въобще не е
приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т.е. същите не могат да се
квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната разпоредба. С оглед
приложимостта на специалната норма по КТ, то е неприложима общата разпоредба на чл.28
от ЗАНН.
Предвид допуснатото неизпълнение на задължение от страна на „А." ЕООД съдът
намира, че правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на
дружеството като работодател на основание чл.416, ал.5 от КТ и във вр. чл.414, ал.3 от КТ.
4
Правилно на дружеството е било наложена имуществена санкция основание чл.414, ал.3 от
КТ поради нарушението по чл.63, ал.2 от КТ. Наложената имуществена санкция в размер на
2500.00 лева е в рамките на закона, но в случая съдът счита, че административнонаказващия
орган при определяне на размера на имуществената санкция не се е съобразил с
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и не е взел в предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, че няма данни дружеството да има други подобни нарушения. За лицето е
сключен трудов договор на датата на проверката, регистриран в ТД на НАП на 10.08.2022 г.
в 15.53 ч., т.е. непосредствено след приключване на проверката. Не са настъпили вредни
последици за Х. С.. Същата е работила само от 2-3 дни. Действително в НП се сочи, че
дружеството е наказвано при предходна проверка за същото нарушение, но следва да се
посочи, че цитираните НП са издадени на 16.08.2022 г., а настоящото нарушение е
извършено преди тази дата – 10.08.2022 г., т.е. настоящото не се явява повторно извършено,
доколкото няма данни към датата на нарушението дружеството да е наказвано с влязло в
сила НП. Посоченото мотивира съдът да приеме че е налице основание за изменение на НП,
в частта му относно размера на наложената имуществена санкция на дружеството като я
определя в нейния законодателно определен минимум определен, а именно 1500.00 лева. В
този си размер съдът счита, че имуществената санкция би постигнала целите, визирани в
чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани.
Относно формалната страна на акта за административно нарушение и на издаденото
въз основа на него наказателно постановление съдът не констатира нарушения на закона
относно реда за тяхното съставяне и издаване.
На основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. И двете страни в производството претендират
разноски. Тъй като съдът достигна до извод за изменение на наказателното постановление
като намали наложената имуществена санкция от 3000 лева на 1 500 лева, е длъжен да се
произнесе по разноските така както са направени, съразмерно с уважената част на основание
чл. 63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. В посочената разпоредба е
проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането. При приложението на този принцип и двете
страни в настоящото производство имат право на разноски по съразмерност,
пропорционално на уважената/отхвърлената част от жалбата. Претенцията на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на направените по делото
разноски е в размер на 600 лева. Искането е направено своевременно, представен е договор
за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащане на адвокатско възнаграждение
в брой от 600 лева - сума платена за изготвяне, подписване и подаване на жалба. Прави се
възражение от ответната страна за прекомерност на заплатеното и претендирано адвокатско
възнаграждение, което съдът възприема, поради което заплатеното възнаграждение следва
да бъде намалено до минимално предвиденото в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се има предвид ,че жалбата е изготвена
и депозирана на 30.09.2022г,т.е преди влизане в сила на измененията в Наредбата
,публикувани в ДВ бр.88/04.11.2022г. Ето защо, съгласно чл.18, ал.1 /в редакция към ДВ
бр.68 /2020г/. За изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално
представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на
5
половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по- малко от 50 лв.
Определяйки като база половината от размера на санкцията, то дължимото минимално
адвокатско възнаграждение следва да бъде 317.50 лева. В този смисъл съдът констатира
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което дължимите
разноски ще бъдат изчислени базирайки се на посочения размер. Прилагайки правилото на
чл.144 АПК, във вр. с чл.78, ал.1 ГПК искането за разноски, представляващо адвокатско
възнаграждение следва да бъде уважено по съразмерност и на жалбоподателя да бъдат
заплатени разноски в размер на 158.75 лв. /сто и петдесет и осем лева и седемдесет и пет
стотинки/. Основателна се явява и претенцията за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.4 ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д ЗАНН се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
възнаграждението е определен в чл.27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид правната сложност и извършените действия от процесуалния представител/явяване
в две съдебни заседания и изготвяне на писмено становище по делото/, съдът намира за
справедлив размер на конкретното възнаграждение от 100 лева. Прилагайки правилото на
чл.144 АПК, във вр. с чл.78, ал.3 ГПК искането за разноски, представляващо
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено по съразмерност и на ответната
страна да бъдат присъдени разноски в размер на 50.00 /петдесет /лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 във вр. с ал.7, т.4 във вр. с чл.58д, т.1
от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 01- 2200239/11.11.2022 г. на Директора на
Дирекция Инспекция по труда - Благоевград, с което на ,,А." ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление : гр. П., ул. „Б." № *, представлявано от управителя Е. Б. Т., в
качеството му на работодател, за нарушение на чл.63, ал.2 КТ, на основание чл.414, ал.3 КТ
е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева като НАМАЛЯВА
същата на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА "А." ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление : гр. П., ул.
„Б." № *, представлявано от Е. Б. Т. ДА ЗАПЛАТИ на ИА "Главна инспекция по труда"
сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ИА "Главна инспекция по труда" ДА ЗАПЛАТИ на "А." ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: град П., ул. „Б." № *, представлявано от Е. Б. Т. сумата
от 158.75 лв. /сто и петдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК, пред
Административен съд-Благоевград, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6