№ 2577
гр. С., 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Цветелина Ал. Костова
Виктория Недева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20241100511391 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №10750 от 05.06.2024г., постановено по гр.д.№15141/2023г. по описа на
СРС, ГО, 128 с-в е признато за установено, че ответникът С. А. Т. с EГH:********** дължи
на ищеца “Топлофикация С.”ЕАД с ЕИК:********* суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 33599/2022г. по описа на
CPC, а именно: главница за доставена топлинна енергия в имот с абонатен №315632 в
размер на 1724,33лв. за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение-
22.06.2022г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва от 263,89лв. за периода от
15.09.2020г. до 02.06.2022г. Признато е за установено, че ответникът Е. И. Т.- Т. с
ЕГН:********** дължи на ищеца “Топлофикация С.”ЕАД с ЕИК:********* суми, за които е
издадена горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение, а именно: главница
за доставена топлинна енергия в горния имот в размер на 287,39лв. за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 22.06.2022г. до окончателното плащане и мораторна
лихва от 43,98лв. за периода от 15.09.2020г. до 02.06.2022г. Отхвърлени са исковете за
признаване за установено по отношение на С. А. Т., че дължи на ищеца суми за дялово
разпределение в имота за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. в размер на 36,45лв. и
обезщетение за забава за периода от 01.07.2019г. до 02.06.2022г. в размер на 6,98 лв., както и
исковете за признаване за установено по отношение на Е. И. Т.-Т., че дължи на ищеца суми
1
за дялово разпределение в имота за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. в размер на
6,08лв. и обезщетение за забава за периода от 01.07.2019г. до 02.06.2022г. в размер на 1,16
лв. Ответникът С. А. Т. е осъдена да заплати на ищеца 1742,12лв. разноски в заповедното и
исковото производство, а ответникът Е. И. Т.-Т.- да заплати на 290,45лв. за разноски.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето-лице
помагач на страната на ищеца.
Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Топлофикация С.”ЕАД. Жалбоподателят
поддържа, че притежава активна материално правна легитимация да претендира сумите за
дялово разпределение и мораторните лихви върху тях. Моли решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната му част, а исковете за главница за дялово разпределение и
мораторни лихви върху тези суми- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците не са подали в срок отговор на въззивната жалба на ищеца.
Срещу решението в частта с която са уважени предявените против С. А. Т. искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от процесуалния
представител на последната. Жалбоподателят поддържа, че по делото липсват доказателства
за наличието на облигационно правоотношение между страните и за дължимостта на
претендираните суми. Твърди, че не е изпадала в забава, а общият топломер бил негоден да
отчита потребената топлинна енергия поради несвоевременно преминаване на метрологична
проверка. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната от нея част,
а предявените искове- отхвърлени изцяло.
Третото лице- помагач „Техем Сървисис“ЕООД не е взел становище по подадените от
страните въззивни жалби.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
По правилността на решението съдът намира следното:
По въззивната жалба на ищеца:
Съгласно чл.22 от Общите условия на ищеца, дяловото разпределение на топлинната
енергия се извършва възмездно от продавача или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на етажната собственост, като клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение. Дяловото разпределение се превъзлага на трето лице,
2
регистрирано по чл.139а от ЗЕ. Превъзлагането е извършено по реда на чл.139б от ЗЕ от
клиентите получаващи топлоенергийни услуги, с което те сключват договор по чл. 140 ЗЕ, а
чл. 139 в ЗЕ, топлофикационното дружество също сключва договор с избраното дружество
за извършване на услугата дялово разпределение. Във всеки един от тези договори,
ползвателя на услугата плаща възнаграждение на дружеството за дялово разпределение - чл.
139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ и чл. 140, ал. 5, т. 8 от З Е. С т.1 от р.ІІІ на приетия като доказателство по
делото договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, по чл.139в ЗЕ, сключен между ищеца и третото лице помагач по делото
е уговорено, че възложителя и ищец в настоящото производство заплаща на третото лице-
помагач извършената услуга "дялово разпределение" съгласно ценоразпис. Във всеки един
от тези договори, ползвателя на услугата плаща възнаграждение на дружеството за дялово
разпределение - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ и чл. 140, ал. 5, т. 8 от ЗЕ. Следователно сумите за
дялово разпределение през процесния период са дължими на ищеца. Размерът на вземането
е изчислен от изслушаната и приета по делото без да бъде оспорена от ответниците съдебно-
счетоводна експертиза.
В останалата си част въззивната жалба на ищеца е неоснователна. Доколкото страните
по правоотношението не са определили срок за изпълнение на задължението за заплащане
на цена на услугата дялово разпределение, то следва да се приеме, че длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са
ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответниците са били
поставени в забава по отношение на задълженията за заплащане на предоставената услуга
дялово разпределение през процесния период, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест,
следва да се приеме, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно цената на
услугата за дялово разпределение се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне, както е
сторил в обжалваното решение и първостепенният съд.
По въззивната жалба на ответника:
Установено е по делото от представените писмени доказателства, че процесният имот е
топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Доказано е също така, че ответниците са съсобственици на имота
през процесния период, при посочените в обжалваното решение квоти, което обстоятелство
се установява от представените по делото писмени доказателства, а и не се оспорва от
процесуалните представители на ответниците. Следователно ответниците се явяват
потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди по смисъла §2а, вр.чл.153, ал.1
от ЗЕ за процесния период. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани (което обстоятелство е
служебно известно на съда) – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито
3
твърдения, нито има данни ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу
Общите условия в срока по чл.150, ал.3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав
приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия на ищеца за доставка на топлинна енергия.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба за топлоснабдяването.
Установено е също така въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, че делът
за сградна инсталация е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. Настоящият състав споделя становището на първостепенния съд
относно изправността на уреда за измерване на консумираната топлинна енергия, както е
посочено и в заключението на вещото лице по СТЕ.
Съгласно чл.31, ал.1 от приложимите за процесния период Общи условия на ищеца,
клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: 1.на 11 равни месечни
вноски и една изравнителна вноска; 2.на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска; 3.по реална месечна консумация. Когато
клиентите заплащат топлинната енергия по реда на ал.1, т.2, месечната консумация се
определя от Търговеца въз основа на прогнозната консумация, опредЕ. от консумираната
топлинна енергия през предходния отчетен период. По реда на чл.32, ал.1 от Общите
условия месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 от НТ, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от НТ, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Според чл.33, ал.1 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и 2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал. 2 и 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период- в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася. Следователно не е необходима изрична покана, публикуване или
връчване на общата фактура, както твърди жалбоподателят. Клиентите имат право да правят
възражения пред Продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след
4
изтичане на периода, за който се отнасят възраженията, като след изтичане на този срок
възраженията могат да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд. В ал.4
на чл.33 от Общите условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в
срока по ал.2 /в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/. Върху
прогнозните суми не се дължи лихва за забава, като такава се начислява само за
задълженията по общата фактура, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33- в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, въпреки че изискуемостта
на месечно дължимите суми настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението за заплащане
цената на ТЕ в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното количество
топлинна енергия за целия отчетен период, т. е. ответникът принципно не дължи мораторна
лихва върху задълженията по месечните фактури, а само върху задълженията по общата
фактура. В случая между страните не се спори, че ответниците не са заплатили
задължението си, а ищецът претендира обезщетение именно за периода от датата на
изтичане на 45-дневния срок от издаване на общата фактура.
В светлината на гореизложеното, при установено облигационно отношение между
страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба,
регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна
енергия правилно СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са
основателни до размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение. Предвид
гореизложеното въззивната жалба на ответника С. А. Т. следва да се отхвърли като
неоснователна, а обжалваното решение- да се потвърди в тази част като правилно.
При този изход на спора жалбоподателката С. А. Т. няма право на разноски. На
жалбоподателя “Топлофикация С.”ЕАД следва да се присъди сумата от 1073 лева за
разноски във въззивната инстанция, от които 100 лева държавна такса, 100 лева
възнаграждение за юрисконсулт и 873 лева депозит за възнаграждение на особен
представител на ответника.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №10750 от 05.06.2024г., постановено по гр.д.№15141/2023г. по
описа на СРС, ГО, 128 с-в В ЧАСТТА с която е отхвърлен искът за признаване за
установено, че С. А. Т. с EГH:********** дължи на “Топлофикация С.”ЕАД с
ЕИК:********* сума за дялово разпределение в имот с абонатен №315632 за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г. в размер на 36,45лв., както и В ЧАСТТА с която е отхвърлен
искът за признаване за установено, че Е. И. Т.- Т. с ЕГН:********** дължи на ищеца сума за
5
дялово разпределение в имот с абонатен №315632 за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.
в размер на 6,08лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че ответникът С. А. Т. с
EГH:********** дължи на ищеца “Топлофикация С.”ЕАД с ЕИК:********* сума за дялово
разпределение в имот с абонатен №315632 за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. в
размер на 36,45лв. /тридесет и шест лева и 45 стотинки/, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение-
22.06.2022г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 33599/2022г. по описа на CPC.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че ответникът Е. И. Т.-
Т. с ЕГН:********** дължи на ищеца “Топлофикация С.”ЕАД с ЕИК:********* сума за
дялово разпределение в имот с абонатен №315632 за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.
в размер на 6,08лв. /шест лева и 08 стотинки/, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение- 22.06.2022г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 33599/2022г. по описа на CPC.
ПОТВЪРЖДАВА решение №10750 от 05.06.2024г., постановено по гр.д.
№15141/2023г. по описа на СРС, ГО, 128 с-в в останалата обжалвана от страните част.
ОСЪЖДА С. А. Т. с EГH:********** да заплати на “Топлофикация С.”ЕАД с
ЕИК:********* сумата от 919,72 лева разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Е. И. Т.- Т. с ЕГН:********** да заплати на “Топлофикация С.”ЕАД с
ЕИК:********* сумата от 153,28 лева разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис“ЕООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6