№ 53
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507603 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20046075/17.02.2021 г. по гр. д. № 26085/2019 г. по описа на СРС,
148 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца –
„Х.И. Р.“ ЕООД, е признато за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД искове, че Р.
З.А.. дължи на дружеството на основание чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ
сумата от 855,45 лева, представляваща цена за топлинна енергия за периода от
01.05.2012 г. до 30.04.2014 г. за имот в гр. София, ж.к. ******* бл. ******* аб. №
*******, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 137,31 лева, представляваща
обезщетение за забавата за периода от 30.06.2012 – 17.03.2015 г. по отношение на
цената за топлинна енергия, на основание чл. 79 ЗЗД сумата от 4,76 лева,
представляваща цена на дялово разпределение за периода от 01.05.2012 до 30.04.2014
г. за същия имот, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 0,78 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 30.06.2012 – 17.03.2015 г. по отношение на
дяловото разпределение, ведно със законната лихва върху двете главници от
26.03.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16358/2015 г. по
описа на СРС.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 25045427/12.03.2021 г.,
подадена от Р. З.А... В жалбата са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че при постановяване на
1
решението си първоинстанционният съд не се е съобразил с представените от ищеца и
третото лице помагач писмени доказателства. От доказателствата се установявало, че
дружеството не е издавало фактури и съобщения към фактури в съответствие с чл. 115
от ЗДДС. Не било издавано известие към издадена фактура при промяна на данъчната
основа при доставката. Посочва, че съгласно нормата на чл. 182 от ГПК вписванията в
счетоводните книги се преценява с оглед тяхната редовност и другите обстоятелства
по делото. Те можели да служат като доказателство на лицето само ако са редовно
водени. В конкретния случай, вписванията били извършвани в нарушение на чл. 115 от
ЗДДС, поради което и счетоводството на ищеца не било редовно водено. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото и
пред въззивната инстанция разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
25095399/04.06.2021 г., подадена от „Т.С.“ ЕАД, с който оспорва въззивната жалба.
Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач „Х.И. Р.“ ЕООД не е заявило становище по въззивната
жалба.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 26085/2019 г. по описа на СРС, 148 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Р. З.А.., с която е
предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за
установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 16358/2015 г. по описа на СРС, 50
състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът в качеството му на собственик
на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ******* бл. ******* абонатен № *******, е
клиент на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона
за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са
одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали
търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че
2
ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката,
поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответникът е
имал задължение да заплати дължимите от него суми в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия
било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е.
след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения
имот има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма Х.Е. Р. ЕООД. Поддържа, че ответникът не е изпълнил
задълженията си да заплати исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в
гр. София, ж.к. ******* бл. ******* абонатен № *******. В исковата молба се сочи
също, че за периода от 05.2012 – 04.2014 г., ищцовото дружество е доставило топлинна
енергия на насрещната страна, но ответникът не е заплатил дължимата за това цена в
общ размер на 855,45 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от 4,76 лева
– сума за дялово разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за
периода от 30.06.2012-17.03.2015 г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на
сумите за топлинна енергия, поради което дължал обезщетение в размер на 137,31 лева
и 0,78 лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение.
Твърди, че по гр.д. № 16358/2015 г. по описа на СРС, 50 състав е издадена заповед за
изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на задълженията, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира
направените в заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Р.З. А., с която
заявява, че оспорва предявения иск. Оспорва, че в исковия период ищецът е доставял
услуги на процесната стойност, както и че доставената услуга отговаря на българския
държавен стандарт. Оспорва твърдението, че е получавала покани, писма, фактури и
изравнителни сметки или каквито и да е книжа, поради което не дължи лихва за
забава. Поддържа, че суми могат да се дължат единствено от абонати, при това за
консумирана топлинна енергия и следва да съществуват счетоводни документи, които
да бъдат връчени с посочени периоди, цени, установяващи количество и качество на
потребената от получателя енергия. Такива фактури не били издадени, както и не били
издавани съобщения към фактурите по чл. 115 от ЗДДС. Оспорва редовността на
счетоводните записвания, поради неспазване на този законов текст. Отделно от това,
задължението на ответника било определено в налушение на чл. 13, т. 2 от Директива
2006/32/ЕО на европейския парламент и на съвета от 05.04.2006 г. относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни
услуги – тъй като сметките следва да се изготвят на база реално енергийно
3
потребление. Поддържа, че ищецът не се е съобразил с уговореното в Договор от
28.07.2002 г. като е определено, че разхода за топлинна енергия за общи части
надвишава 20 %. Оспорва и исковете за забава. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 16358/2915 г. по
описа на СРС, 50 състав. По заявление от 26.03.2015 г., подадено от “Т.С.” АД е
издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на И.Г.М., М.А.И. и
Р. З.А.. да заплатят разделно на кредитора сумата от 2580,63 лева – стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия и нейното дялово разпределение през
периода от м. 05.2012 г. – м. 04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.
София, ж.к. ******* бл. ******* абонатен № ******* със законната лихва за периода
от 26.03.2015 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 414,29 лева за
периода от 30.06.2012 – 17.03.2015 г., както и 394,72 лева – разноски, от които суми Р.
З.А.. дължи сумата от 860, 21 лева, ведно със законната лихва за периода от 26.03.2015
г. , мораторна лихва в размер на 138,09 лева за периода от 30.06.2012 – 17.03.2015 г. и
131,56 лева – разноски. С Определение от 21.03.2019 г. по ч.гр.д. № 3038/2019 г. по
описа на СГС е прието възражение по чл. 423 от ГПК на Р. З.А.. срещу Заповед за
изпълнение на парично задължение от 29.04.2015 г. по гр.д. № 16358/2015 г. по описа
на СГС. В изпълнение на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения
срок.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и
заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, от които се
установява следното:
Установява се от представения по делото Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 101, т. I, рег. № 6871, д. № 89/2004 г. на Нотариус Р.Р., вписана в НК
под № 104 и с район на действие Софийски районен съд, че на 01.04.2004 г. И.Г.М. и
Р.З. А. са придобили правото на собственост върху 2/3 идеални части от недвижим
имот – апартамент № 6, в гр. София, ж.к. ******* бл. *******, като продавачът М.А.И.
си е запазил правото на собственост върху 1/3 идеална част.
Установява се, че на 24.10.2007 г. собствениците в сградата – етажна
собственост на адрес гр. София, ж.к. ******* бл. *** са взели решение „Х.Е. Р.“ ЕООД
да извършва услуга дялово разпределение. На 29.11.2007 г. между „Т.С.“ ЕАД и „Х. и
Р.“ ЕООД е сключен договор при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия.
Приети по делото са извлечение от счетоводна сметка по партида № *******,
фактура № **********/31.07.2014 г. , както и главни отчети и протоколи при
извършено отчитане на средства за търговско измерване, израмнителни сметки и
протоколи за получаване от упълномощено лице, както и сертификати на уредите за
4
дялово разпределение.
Въз основа на събраните по делото доказателства е изготвено заключение на
съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза се установява, че в процесната сграда има 2 бр.
абонтани станции (комплекс от съоръжения за свързване на консуматорите на
топлинна енергия към външната топлопреносна мрежа) тип TS300 Консумираната
топлинна енергия се отчитала от 2 броя общи топломери като отчетите се извършвали
ежемесечно. От отчетеното количество топлинна енергия от топломерите се приспадат
технологичните разходи, изчислени по реда на чл. 58, ал. 2 от Наредба № 16-
344/06.04.2007 г., които са за сметка на доставчика на топлинна енергия. От получения
резултат се формирала енергията за разпределение между потребителите. За процесния
период ФДР „Х.И. Р.“ ЕООД е разпределяло сумата при спазване на правилата,
предвидени в наредбата. Вещото лице установява, че според главните отчети на ФДР в
процесния имот е имало наличен един радиатор с монтиран уред за дялово
разпределение, а топлинната енергия за БГВ се отчитала от два водомера и за
отчетните периоди е осигурен достъп и съставените протоколи са подписани от
потребителя. Установява се от изготвените изравнителни сметки, че за периода то
05.12-04.2014 г. сумата за доплащане за процесния имот са в размер на 69,80 лева,
общата сума за плащане с включени суми по фактури и за доплащане по изравнителни
сметки е ***6,36 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен
интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено
възражение от длъжника. Предявеният иск има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 16358/2015 г. по описа на
СРС, 50 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е
5
подаден в законоустановения срок. Основателността на иска е предпоставена от това
по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната
сума.
С въззивната жалба са въведени доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, тъй като първоинстанционният съд не бил съобразил,
че топлофикационното дружество не е издало фактури и съобщения в съответствие с
чл. 115 от ЗДДС. Поддържа, че това нарушение води до нередовност на счетоводните
записвания на търговеца.
Съгласно чл. 155 от Закона за енергетиката (редакцията му към исковия период
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) клиентите на топлинна енергия в сграда
- етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните
избрани от тях начини: на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски, на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска, по реална месечна консумация. В ал. 2 е предвидено, че правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен клиент се определят с
наредбата по чл. 125, ал. 3 (Наредба № 16-334/2007 г. – действала в процесния период).
От събраните по делото доказателства се установява, че за процесния имот
заплащането на стойността на доставена топлинна енергия е било на база на прогнозна
консумация и изравнителна сметка. Следователно и доколкото законът, приложимия
подзаконов нормативен акт и съдържанието на облигационното правоотношение със
собственика на топлоснабдения имот определят начинът на плащане на стойността на
доставената топлинна енергия на вноски и годишна изравнителна сметка, не е налице
промяна на данъчната основа по смисъла на чл. 115, ал. 1 от Закона за данъка върху
добавената стойност. Съгласно този законов текст при изменение на данъчната основа
на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът
е длъжен да издаде известие към фактурата. В конкретния случай, не е налице
изменение на данъчната основа по вече издадена фактура, а е налице определяне на
окончателна стойност на дължими суми за топлинна енергия.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 148 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на въззиваемия „Т.С.“ ЕАД следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева за изготвено
6
становище по въззивната жалба.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените
искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20046075/17.02.2021 г. по гр.д. №
26085/2019 г. по описа на СРС, 148 състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Р. З.А.., ЕГН-**********,
гр. София, ж.к. ******* бл. ***, ет. ******* да заплати на „Т.С.” ЕАД, с ЕИК-*******
със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. ******* сумата
от 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на Х.И. Р. ЕООД-трето лице
помагач на страната на ищеца – въззиваем в настоящото производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7