Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI А въззивен
състав, в публично съдебно заседание
на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: виолета йовчева
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана
Георгиева въззивно гражданско дело № 7512 по описа за 2019г. по описа на СГС и
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 22.01.2019г., постановено по гр. дело № 15662/2015год.
по описа на СРС, ГО, 46 състав, е уважен предявеният от ЗАД „Е.” АД срещу А.Р.Б.
иск с правно основание чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 715 лева, представляваща регресно вземане на “И.Б.” ЗЕАД за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 65674 във връзка с ПТП от 23.09.2012г. за
причинени от ответника вреди на лек автомобил марка “Мазда МХ-6” с рег. № *******,
ведно със законната лихва, считано от 24.03.2015г. до окончателното изплащане,
което вземане е било прехвърлено в полза на ЗАД “Е.” АД с договор за цесия от
13.02.2014г..
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника А.Р.Б.. Жалбоподателят поддържа
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, довели до необоснованост на
формираните изводи. Счита, че предявеният иск е неоснователен поради
обстоятелството, че договорът за цесия не е надлежно съобщен на длъжника. В
тази връзка изразява становище, че връчването на уведомление за извършената
цесия в хода на производството не може да произведе действие, тъй като
ответникът е представляван от назначен от съда особен представител, т.е. не е
налице лично връчване или такова на упълномощен процесуален представител. На
следващо място, поддържа се наведеното в първоинстанционното производство
възражение, че уведомлението за застрахователното събитие не е направено в
установения 7-дневен срок по чл. 224 от КЗ /отм./, поради което
застрахователното дружество е изплатило щетата без основание и застрахователят
е изгубил правото си да претендира регресна отговорност на ответника. В жалбата
се твърди още, че за да може да се търси съдебна отговорност от ответника,
последният следва да е уведомен преди предявяване на иска за търсената
отговорност и за размера, който ищецът ще претендира. Освен това се оспорва наличието
на причинно-следствена връзка между деянието и вредите, нанесени върху лек
автомобил с рег. № *******, като в тази връзка навежда съображения, че съдът
неправилно е кредитирал заключението на автотехническата експертиза.
Въззивникът оспорва и размера на претенцията и счита същата за прекомерно
завишена. По тези съображения прави искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
Ответникът по жалбата ЗАД „Е.” АД изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 274,
ал. 2 от КЗ /отм./, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
За да постанови
обжалваното решение, СРС е приел, че фактическият състав на съдебно предявеното
вземане е доказан. Съобразил е, че ищецът основава качеството си на кредитор
въз основа на договор за прехвърляне на вземането, като извършената цесия била
надлежно съобщена на ответника в хода на висящото исково производство. В тази
връзка се е позовал на приложеното към исковата молба пълномощно от цедента в
полза на цесионера, съобразно което ищцовото дружество е било упълномощено да
съобщи на длъжниците цесията от 13.02.2014г. Въз основа на неоспорените от
страните писмени доказателства и заключение на автотехническата експертиза,
съдът е приел, че предявеният иск е доказан и по размер, съответстващ на
средните пазарни цени за отстраняване на вредите. Механизмът на
пътно-транспортното произшествение бил установен посредством представения
протокол за ПТП, а наличието на причинно-следствена връзка между деянието и вредите
е мотивирана с изводите на вещото лице по автотехническата експертиза.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
По наведените във въззивната жалба оплаквания съдът
приема следното:
Между страните по делото на етапа на въззивното
производство не е спорно обстоятелството, че на 23.09.2012г. в гр. Велико
Търново е реализирано ПТП с участието на МПС „БМВ 320” с рег. № *******,
собственост на Д.А.и управлявано от А.Р.Б., и лек автомобил „Мазда МХ-6”, с
рег. № *******, управляван от собственика Апостол Карадабдажоков, както и че
вина за настъпилия инцидент има водачът на първия автомобил, който е извършил
нарушение на правилата за движение по чл. 25, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП,
изразяващи се в извършване на маневра завиване в обратна посока без да се
убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, в
резултат на което се е сблъскал с движещият се зад него по път с предимстно лек
автомобил. По делото не е спорно и съществуването на валиден договор за задължителна
застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите между “И.”
ЗЕАД и собственика на автомобила, управляван от ответника, със срок на
застрахователно покритие от 00, 00 часа на 03.08.2012г. до 23, 59 часа на
03.11.2012г.
С договор за прехвърляне на вземания от 13.02.2014г.,
„И.Б. ЗЕАД” ЕАД, в качеството на цедент, е прехвърлил на ЗАД „Е.” АД, в
качеството на цесионер, вземания на цедента към трети лица, възникнало на
регресно основане с съответствие с разпоредбите на КЗ. Прехвърлените вземания
са индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1,
съставляващо неразделна част от договора. Под номер 563 в Приложението са посочени
вземанията на дружеството срещу ответника по процесния договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” в размер на 715 лева, във връзка с
настъпило на 23.09.2012г. застрахователно събитие.
За да произведе цесията действие спрямо длъжника на
основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на
цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде
защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си
точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането.
Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено
от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия
кредитор /цесионера/. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на
исковото производство с връчване на приложените към исковата молба
доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение
по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД не може да бъде игнорирано. Настоящият съдебен
състав споделя изцяло приетото в решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т.д. № 2352/2013г., II ТО, съгласно което цесията следва да се счете
за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр.
1-во от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
В конкретния случай по делото няма данни да е налице
надлежно връчване на съобщение от цедента на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането преди образуване на исковото производство.
Уведомлението от цедента за сключения договор за цесия с предмет процесното
вземане представлява приложение към исковата молба, което е било надлежно
връчено на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 15.03.2017г. /с
изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението по чл. 47, ал. 1 от ГПК, отброяващ се от 01.03.2017г./. По отношение на наведените от процесуалния
представител на ответника доводи за неприложимост на посоченото по-горе правило
за съобщаване на цесията в хода на висящото исково производство в хипотеза на
представителство на ответника от назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител, настоящият съдебен състав намира следното:
Действително, назначеният от съда особен представител
на ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на
длъжника в хода на съдебното производство, но до конституирането му се е
стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено
по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК фикция,
съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза
съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.
С оглед наведените доводи от жалбоподателя следва да се
отчете, от една страна, разликата между призоваването на ответника по предвидения в нормата на чл. 47 от ГПК ред и
процесуалното му представителство от особен представител. Съгласно чл. 47, ал.
5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се
счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането
на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в
рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната
разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към
нея, в частност изявлението от заемодателя-цедент, обективирано
в уведомителното писмо за извършената цесия, се презюмира да са получени от
ответника, а не от назначения му особен представител.
По тези съображения настоящата съдебна инстанция
приема, че изходящото от заемодателя-цедент уведомление, представено с исковата
молба на ищеца-цесионер и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл.
47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането
поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу
ответника, тъй като последният дължи да престира на него, а не на стария
кредитор.
Застраховалият гражданската отговорност придобива регресно право срещу
застрахования при него, когато се освобождава от отговорност по
застрахователния договор на основания, регламентирани изрично от закона, -
умисъл, употреба на алкохол и др., като в тези случаи застрахователят е
задължен отново по силата на закона да плати застрахователно обезщетение на
увреденото трето лице. При настъпването на застрахователното събитие по
застраховката "Гражданска отговорност” възниква законовото задължение на
застрахователя да плати, както и правото му на регрес срещу застрахования, в случай
че плати на увредения. В случая ищецът е поискал връщане от лицето, което е
било под застрахователната му закрила на платено от него застрахователно
обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност” (ЗГО), като е основал
иска си на обстоятелството, че при настъпване на ПТП застрахованият е
управлявал без свидетелство за управление – чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./. В тази хипотеза - при управление на моторно
превозно средство без свидетелство за управление, както и в тази по чл.
226, ал. 3 от КЗ /отм./, се касае за освобождаване на застрахователя от
задължението му към застрахования, тъй като първият никога не отговаря за
умишлено причиняване на риска от застрахования или при такова негово поведение,
което увеличава риска в степен, в която той не носи отговорност. Т.е., на
основанията, изрично предвидени в закона /посочени по-горе/, застрахователят се
освобождава от отговорност по застрахователния договор с деликвента, но не се
освобождава от задължението си да престира на увреденото лице. Налице е хипотеза
на изпълнение на чуждо задължение – чл. 74 от ЗЗД, като регресното право
на застрахователя не е същинско застрахователно право, подобно на това по
смисъла на чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, а възниква по силата на закона при
наличието на вече прекратено застрахователно правоотношение поради причиняване
на застрахователното събитие от страна на застрахования било умишлено, било
поради употреба на алкохол или упойващо средство, или управление на МПС без
свидетелство за правоуправление.
Следователно възникването на регресното право на застрахователя срещу
отговорния за деликта е обусловено от наличието на определени правопораждащи
факти, а именно: 1/. наличието на
валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между
страните по делото, от една страна и от друга - прекратяване на същия и
освобождаване на застрахователя от необходимостта да извърши застрахователно
плащане поради причинен от застрахования деликт по време на управление на МПС -
когато законът определя неговото поведение като особено укоримо и той трябва да
понесе реално гражданската си отговорност /в частност поведение, което се е
изявило в управление на МПС без свидетелство
за правоуправление/ и 2/. заплащането на обезщетение за претърпените вреди
на третото увредено лице, както и какъв е размера на дължимото обезщетение.
Конкретното поведение на застрахования, увеличаващо риска в степен, в
която застрахователят не носи отговорност, подлежи на пълно и главно доказване
от последния - ищец в производството по предявения регресен иск /чл. 154, ал.
1 от ГПК/.
Доводите на ответника - жалбоподател, направени чрез особения му
представител, срещу правилността на постановеното решение са неоснователни.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в
него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към
механизма на ПТП. Когато фактът съставлява волеизвялнение, направено от
участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се
неизгодни факти за лицата, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на
документа. Ищецът носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което
той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не
удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката
им изисква специални знания, които съдът не притежава - в този смисъл решение № 24
от 10.03.2011г. на ВКС по т.д № 444/2010г., І ТО, решение № 85 от 28.05.2009г.
на ВКС по т.д. № 768/2008г., ІІ ТО, решение № 73 от 22.06.2012г. на ВКС
по т.д. № 423/2011г., І ТО, решение № 98 от 25.06.2012г. на ВКС по т.д. №
750/2011г., ІІ ТО, решение № 15 от 25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506/2013г., І
ТО и др.
Процесният протокол за настъпило на 23.09.2012г. пътнотранспортно
произшествие, който е подписан от ответника, е съставен от служител на ПП-КАТ
при ОДП Велико Търново при
посещение на място и съдържа преки възприятия на длъжностното лице /в т. ч.
възпроизведени в схема/ относно състоянието на пътя, разположението на
процесните автомобили и видимите щети по лек автомобил "Мазда МХ-6”. Ответникът не е оспорил механизма на ПТП, в т.ч.,
че е допуснал нарушение на правилото на чл. 150 от ЗДвП, както и обстоятелството, че цедентът е заплатил
на собственика на увредения автомобил.
От протокола и заключението на авто-техническата експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като
обективно и пълно, се установява, че обезщетението за възстановяване на вредите
по лeк автомобил “Мазда МХ-6” възлиза по средни
пазарни цени на 1 316, 75 лeва. Вещото лице възприема следния механизъм на ПТП,
съобразно удостовереното в протокола за ПТП - поради извършване на
маневра обратен завой, управляваният
от ответника автомобил е блъснал движещият се зад него по път с
предимство автомобил. Посочено е още, че автомобилът “Мазда МХ-6” е получил
деформации и счупвания в предната част на автомобила, като вредите върху преден
капак, преден десен калник, предна броня, преден десен фар, преден десен
подкалник и предна дясна джанта, са в
причинно - следствена връзка с ПТП, описани и от застрахователя на автомобила.
От доказателствата по делото се установява и че на ответника е съставен
акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление №
20140/22.10.2012г. за извършеното нарушение на правилата за движение, в това
число и за управление на МПС без да притежава свидетелство за управление.
С оглед приетото по-горе и при съвкупната преценка на доказателствата, в
т. ч. отчитайки формалната доказателствена сила на двустранния протокол за ПТП,
установяващ, че изявленията в него принадлежат на подписалите го лица – чл. 180 от ГПК, и въпреки, че АУАН и НП нямат задължителна
сила за гражданския съд, предвид липсата на други доказателства, които да
опровергаят механизма на ПТП, отразен в схемата към протокола, въз основа на
който експертът прави извод за механизма на призшествието, съдът формира извод,
че ПТП е станало по начина, описан в него. Доколкото той обективира изявление на ответника
за осъществяване на факти, в тежест на доказване от насрещната страна, той
съдържа и извънсъдебно признание на факти относно начина на управление на МПС
от негова страна, в това число и относно обстоятелството, че
управлява автомобила без да притежава свидетелство за управление, което кореспондира с всички данни по делото, ето
защо съдът приема, че признанието отговаря на действителното фактическо
положение.
Неоснователно
е релевираното възражение, че не е налице причинно-следствена връзка между
деянието и вредите. За установяване на това обстоятелство е прието заключение
на автотехническа експертиза, което не е оспорено от ответника. В същото вещото
лице е направил категоричен извод, че всички вреди върху лек автомобил “Мазда
МХ-6” са причинени в резултат на удара, описан в представения по делото
протокол за ПТП. При липсата на каквито и да е доказателства, опровергаващи
отразените в протокола за ПТП обстоятелства и обосноваността на заключението на
вещото лице, се налага извод, че релевираното във въззивната жалба оспорване е
неоснователно.
Наведените от
жалбоподателя оплаквания относно нарушаването на установения в нормата на чл.
224 от КЗ /отм./ срок за уведомяване на застрахователя, са неотносими към
процесния спор, доколкото се твърди, че застрахователят по гражданската отговорност
на ответника е платил щета, която е предявена от увреденото лице след изтичане
на законоустановения срок и това плащане било на отпаднало основание, т.е.
застрахователят е загубил правото си да търси регресна отговорност. Според
посочената разпоредба застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да
съобщава на застрахователя обстоятелствата, които биха могли да доведат до
възникване на гражданска отговорност. С тази норма се въвежда задължение на
застрахованото лице спрямо застрахователя си по “Гражданска отговорност” за
уведомяване на последния в посочения срок. Именно с оглед предвиденото в тази норма
задължение, се приема, че застрахователят има право на регрес срещу застрахования и за платените
лихви за забава, считано от настъпване на застрахователното събитие до датата
на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 от КЗ /отм./; правото на
вземане на застрахователя възниква от момента на извършеното от него плащане на
пострадалото лице; последица от неизпълнение на задължението на застрахования
за уведомяване на застрахователя за обстоятелства, водещи до възникване на
гражданска отговорност, е именно възможността застрахователят, с право на
регрес, да претендира от застрахования заплатените от
него лихви за забава. По изложените съображения се налага еднозначен извод, че
позоваването на нормата на чл. 224, ал. 1 от КЗ /отм./ е неотносимо.
С оглед така установеното от фактическа и правна страна следва, че предявената
претенция е основателна. По отношение на нейния размер съдът кредитира заключението
на автотехническата експертиза, определило стойността на вредите по средни
пазарни цени /който метод на оценяване е възприел и жалбоподателят/. Ето ищецът
се легитимира като кредитор на вземане в общ размер на 715 лева, от които – 700
лева, представляваща стойност на имуществените вреди и 15 лева ликвидационни
разноски.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не претендира разноски в производството,
поради което такива не следва да се присъждат.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване
предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 19366/22.01.2019г., постановено
по гр. дело № 15662/2015г. по описа на СРС, ГО, 46 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.