№ 4120
гр. Варна, 19.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502723 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, срещу Разпореждане №
19582/11.10.2021г., постановено по ч.гр.дело № 12589/2021г., по описа на
ВРС, XVII-ти с-в, с коeто е отхвърлено подаденото от жалбоподателя
заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. Г. Г. за сумата от 728,09 лв.,
представляваща сбор от неплатени суми по договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.
В жалбата се излага становище за неправилност на обжалвания съдебен
акт. Жалбоподателят твърди, че е налице изпълнение на дадените от
заповедния съд указания досежно индивидуализацията на вземането. Излага
аргументи относно липсата на необходимост да бъдат посочени всички
обстоятелства, имащи значение за основателността на заявената претенция.
По гореизложените съображения моли за отмяна на обжалваното
разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за сумите, посочени в
заявлението.
Частната жалба е депозирана в срок и изхожда от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното
производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
Производството пред ВРС е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, гр. София срещу В. Г. Г. за сумата от 728, 09 лв.,
представляваща неплатени суми по договори за предоставяне на
1
далекосъобщителни услуги, за които е открит Акаунт №16861148001.
Дължимите суми са обективирани във фактури № **********/22.09.2018 г.,
№ **********/22.10.2018г., №**********/22.12.2018г.,
№**********/22.11.2018 г., като посочените вземания са прехвърлени на
заявителя по силата на Приложение № 1 от 18.10.2019 г. към Договор за цесия
от 15.10.2018 г.
Заповедният съд трикратно е давал указания на заявителя за
отстраняване на нередовности, свързани с индивидуализация на вземането по
основание и размер. Постъпили са и уточняващи молби.
С оглед преценка за неотстранените нередовности в заявлението, ВРС
на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 е постановил отказ за издаване на заповед за
изпълнение.
Настоящата инстанция дава следното разрешение по същество:
Заповед за изпълнение следва да се издаде в случаите, когато
заявлението отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 от ГПК, който
препраща към чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, а именно
необходима е точна индивидуализация на претендираните вземания, като се
изложат всички обстоятелства, на които се основава претенцията. В
настоящия случай жалбоподателят не е отстранил констатираните
нередовности чрез индивидуализация на вземането с посочване на точно
основание и размер. Уточнението на заявителя, че вземането касае
предоставени, но незаплатени услуги за интернет и телевизия не го
освобождава от задължението да посочи конкретното правоотношение и
съответно основание от договора, в който длъжникът е поел задължение за
заплащане на съответните услуги. Наред с това необходимостта от
индивидуализация на вземането изисква посочване на дължимата месечна
такса за съответните услуги, което обстоятелство ще даде възможност на
длъжника да прецени как са формирани претендираните суми. В настоящия
случай всяка от описаните в заявлението фактури остойностява различни по
размер суми, от което не може да се направи обоснован извод, че същите се
дължат за едни и същи услуги и за един и същ обект на потребление.
В т. 9 от заявлението е посочено, че сумите се дължат на основание
сключени с длъжника договори за далекосъобщителни услуги, като са
приложени няколко договора, всеки от които с различен предмет. В
последваща молба уточнение заявителят твърди, че сумите са дължими само
по договор за електронни съобщителни услуги № 1686114810072018-
44301498 от 10.07.2018 г., но същият представлява допълнително
споразумение към договор, а не самостоятелен такъв. Отсъства конкретика
към кой от двата договора е допълнителното споразумение, а
обстоятелството, че се настоява абонатът да е заявил заплащане на всички
услуги в обща сметка и при наличие на повече от един договор, не позволява
еднозначно да се приеме дължимост на суми по един от двата договора.
Фактът, че по твърдения фактурите съдържат различни суми за отчетните
периоди не позволява и да се приеме, че става въпрос само за уговорените по
договорите месечни такси.
Отделно от изложеното, заявителят се позовава на отделни разпоредби
от общите условия, приложими към представените по делото договори, като
2
твърди, че сумите се дължат въз основа на издадени фактури с настъпил
падеж. Общите условия не се представят, а издадените фактури сами по себе
си не представляват годно основание, от което произтича задължение за
длъжника.
При липсата на такава индивидуализация на вземането заявлението
следва да бъде отхвърлено.
За пълнота, много правилно заявителят в една от уточняващите молби
пред ВРС сочи, че целта на заповедното производство е да провери дали
вземането е спорно. Тази проверка обаче дефинитивно се предпоставя от
упражнено право на възражение от страна на потребителя. И макар, че
мотивиране на възражението не е необходимо, преценката на длъжника дали
да възрази или не по издадената заповед за изпълнение се улеснява в хипотеза
на яснота какво, въз основа на какво и в какъв размер се търси. Конкретиката
в заповедта досежно основанието и размера на вземането винаги е в полза на
това да се спести исков процес и разноски за страните, и от значение за
бързина в процеса на удовлетворяване интересите на кредитора.
От изложеното следва, че постановеният съдебен акт е правилен и
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
Разноски не се следват на заявителя с оглед изхода от спора.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 19582/11.10.2021г.,
постановено по ч.гр.дело № 12589/2021г., по описа на ВРС, XVII-ти с-в.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3