Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 16.03.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ „Г“ въззивен състав, в закрито заседание на шестнадесети март през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Илиева ч.гр.дело № 3380 по
описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 558 от 22.02.2021 г., подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД, срещу постановление
за разноски от 10.02.2021 г. по изпълнително дело № 20217850400041 на ЧСИ Л.М.,
с рег. № 785 на КЧСИ, с което е отказано намаляване на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и неговото водене общо в
размер на 280 лева.
В жалбата се съдържат оплаквания, че няма
основание за начисляване на адвокатското възнаграждение на взискателя, както и
че същото е прекомерно с оглед действително извършените действия и извършеното
доброволно плащане в срока за доброволно изпълнение. Жалбоподателят моли адвокатското
възнаграждение на взискателя да бъде намалено до минималния размер по Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ)
по чл. 10, т. 1 за образуване на изпълнителното дело, евентуално до минималния
размер по Наредбата за образуване и водене на изпълнително дело, съответно да
бъде намалена и пропорционалната такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК, обективиран в частната жалба.
В
срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя по
изпълнителното дело – И.И.М.чрез процесуалния му представител адв. Н.И.И., в
което излага становище, че жалбата е неоснователна, като моли същата да бъде
оставена без уважение. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Частен
съдебен изпълнител Л.М. е дал обяснения във връзка с извършените изпълнителни
действия, като счита, че жалбата е допустима, но неоснователна, като излага
подробни доводи в тази връзка.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени
в жалбата и възражението, и се запозна с доказателствата по делото, както и с обясненията
на частния съдебен изпълнител, прие следното:
Изпълнително
дело № 20217850400041 на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ, е образувано по молба
от 21.01.2021 г. на взискателя И.И.М.чрез Адвокатско съдружие „Н.Б.“ и адв. М.Л.срещу
„Т.С.“ ЕАД, което дружество е осъдено да заплати в полза на И.И.М.сумата в
размер на 52,40 лева, разноски в производството, по изпълнителен лист от 28.02.2019
г., издаден по гр. дело № 56555/2017 г. по описа на СРС, ГО. В молбата е направено
искане за събиране на сумата и разноски за изпълнителното дело, както и 5,91
лева за издаване на изпълнителен лист ведно с банкова комисионна и 3 лева –
такса, заплатена към ЧСИ и 280 лева адвокатско възнаграждение.
По
делото са представени и пълномощно и договор за адвокатско възнаграждение от 20.01.2021
г., между И.И.М.и Адвокатско съдружие „Н.Б.“, в което споразумение е уговорено
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 280 лв., платимо
според чл. 2 от споразумението по банков път по сметка на Довереника от
Доверителя, както и вносна бележка от 20.01.2021 г. за заплащане на сумата от 280
лева по сметка на Адвокатско съдружие „Н.Б.“ от вносител – адв. К.И.Б., в което
като основание е посочено, че представляват адвокатски хонорар от И.И.М.срещу „Т.С.“
ЕАД. По делото са представени и молба за издаване на изпълнителен лист ведно с
разписка за внасяне на сумата от 5 лева ведно с 0,91 лева такса за обработка на
паричен превод, както и вносна бележка за заплатени 75 лева по сметка на
частния съдебен изпълнител за образуване на изпълнително дело, внесени от името
на И.И.М.от В.Н.Д., за който превод е събрана и банкова такса в размер на 3
лева за „внасяне на суми в брой от лица,
които не действат в качеството си на пълномощник по разплащателни сметки“.
В
молбата процесуалният представител на взискателя е поискал ЧСИ да наложи за
събиране на вземанията в общ размер на 136,31 лева запор на движими вещи и
възбрана на недвижими имоти, както и запор върху притежаваните от длъжника
дружествени дялове.
На 25.01.2021
г. частният съдебен изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение на
длъжника, в която е описан актуалният размер на дълга – 526,27 лв., от които 25,40
лева главница, 280 лева – разноски по изпълнителното дело на взискателя, 5,91
лв. – държавна такса за изпълнителен лист, 3 лв. – банков превод, 184,96 лева
такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 08.02.2021 г., от които 40,96 лева
такса по т. 26 от ТЗЧСИ. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника
на 25.11.2020 г.
По
делото е изпратено уведомление по ДОПК до ТД на НАП-големи данъкоплатци с искане
за справка и запорно съобщение до „ЦКБ“ АД.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Съгласно
чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. Според чл. 436, ал. 1 от ГПК, жалбата се подава чрез съдебния
изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от
извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или
ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Жалбата е
подадена в срок, от легитимиран да обжалва страна, поради което е допустима. Разгледана
по същество, същата е основателна по следните съображения:
Според
чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда.
По
своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното
производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в
производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането
ѝ не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника.
Тази отговорност намира своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно
задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното
производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Тези
разноски обаче трябва да са били: 1/ във връзка с изпълнението и 2/ да са били
необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не
отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с
оглед на реализиране на вземането, както и за тези разноски, които са били
извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани,
тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи.
С
оглед задължителните указания дадени в т. 1 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК, само
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ
следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен
акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по
банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено заплащане по
банков път, то следва да бъде установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. В настоящия случай от представеното по делото
споразумение се установява, че страните са договорили адвокатско възнаграждение
в размер на 280 лв., което следва да бъде заплатено по банков път от Доверителя
по банкова сметка ***. В представеното платежно нареждане не се установява
разходът от 280 лв. да е направен от дружеството доверител, който претендира
неговото възстановяване, а сумата е платена и за нея е задължено трето лице –
различно от Довереника. Ето защо, тъй като взискателят не е доказал заплащане
на разхода, същият не може да го претендира от длъжника „Т.С.“ ЕАД (така Определение № 274 от 15.05.2017 г. ч.т.д. №
739/2017 г. II ТО на ВКС).
Предвид
горното, въззивният съд намира, че жалбата срещу постановлението за разноските,
представляващи адвокатско възнаграждение на взискателя, е основателна, а
обжалваният акт следва да бъде отменен.
Искането
за събиране на сумите за държавна такса за изпълнителен лист, както и банкови
комисионни за банкови преводи е неоснователно, тъй като същите не представляват
разноски по изпълнението, освен това банковите комисионни са разходи, сторени
по волята на взискателя, доколкото същият има възможност да извърши плащания на
посочените суми в брой, тъй като не попадат в обхвата на чл. 3 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой или чрез превод без такса или вноска на каса,
като при условие, че същите са събрани незаконосъобразно, подлежат на връщане,
но при липса на жалба в тази част, на основание чл. 6, ал. 2 от ГПК съдът не
дължи нарочно произнасяне с диспозитив.
Що
се отнася до искането за намаляване на таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ, същото е
основателно, тъй като дължимата по т. 26 от Тарифата такса, е в размер на 36
лева с вкл. ДДС, поради което същата следва да бъде намалена до този размер.
Заявените
претенции за присъждане на разноски и на двете страни са неоснователни. В полза
на жалбоподателя не се дължат разноски, тъй като независимо че жалбата е уважена,
взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността за разноски
се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод
жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят не е дал повод за
съдебното производство със свое поведение или действие, а отговорността на
съдебния изпълнител за вреди може да бъде реализирана по реда на чл. 441 от ГПК
при наличие на предпоставките за това.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление за разноски от 10.02.2021 г. по изпълнително дело № 20217850400041
на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя
„Т.С.“ ЕАД за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя И.И.М.,
както и за таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, и вместо него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
взискателя И.И.М.по чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение по изпълнително дело 20217850400041 на ЧСИ Л.М., с
рег. № 785 на КЧСИ, дължимо от „Т.С.“ ЕАД, в размер на 280,00 лева.
НАМАЛЯВА дължимата в
изпълнителното производство по изпълнително дело 20217850400041 на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ, от длъжника „Т.С.“
ЕАД, пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ
от 40,96 лв. на 36,00 лева с вкл. ДДС.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.