№ 21367
гр. С., 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П.П.С
при участието на секретаря Е.К.Ш
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20211110139735 по
описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 28.12.2023 година град С.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На шестнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С
Секретар Ели Шокордова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
гражданско дело номер 39735 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.С” ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. ”Я.” № 23 Б, с ЕИК **********, представлявано от изпълнителния
директор А.С.А, исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против Ж. К. Д., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „Л.Г Г“, *********.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 20.10.2022 г. дружеството е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата за сумата от
общо 128,42 лв., от която: сумата от 101,82 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец октомври 2017 г. до месец ноември 2017
г., сумата от 20,54 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 08.10.2020 г., сумата от
4,83 лв. - главница за дялово разпределение, сумата от 1,23 лв. - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г., както и за
присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението
до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. По
повод на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди,
че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот –
апартамент № 67, находящ се в гр. С. ж.к. „Л.Г Г“, *******, с абонатен № *******, за
периода от месец октомври 2017 г. до месец ноември 2017 г., но не е заплащала дължимата
цена за посочения период, като сумата за имота възлиза на общо 128,42 лв. Излага
твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „Т.с” ЕООД за извършване
услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за
начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия,
каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по
отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна
енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на Ж. К. Д., че същата дължи на
„Т.С” ЕАД – гр. С. сумата от общо 128,42 лв., от която: сумата от 101,82 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец октомври
2017 г. до месец ноември 2017 г., сумата от 20,54 лв. - лихва за забава за периода от
15.09.2018 г. до 08.10.2020 г., сумата от 4,83 лв. - главница за дялово разпределение, сумата
от 1,23 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.10.2017 г. до 08.10.2020 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. По делото е депозирана молба със становище по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
2
от назначения на ответницата Ж. К. Д. особен представител, с който исковите претенции се
оспорват като неоснователни. Оспорва ползването на предоставените услуги от страна на
ответницата. Прави възражение за погасителна давност по отношение на претендираните
главници и лихви. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите
претенции като неоснователни. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява. Не се явява и
назначеният й особен представител. По делото е депозирано становище по съществото на
спора.
С определение от 15.09.2023 г. „Т.с” ЕООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „Т.с” ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 50800/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
13.12.2020 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Ж. К. Д. е осъдена да заплати на „Т.С” ЕАД сумата от 101,82 лв. –
главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес: гр. С., ж.к. „Л.Г Г“, *********, абонатен № ******* за периода
от месец октомври 2017 г. до месец ноември 2017 г., сумата от 20,54 лв. - лихва за забава за
периода от 15.09.2018 г. до 08.10.2020 г., сумата от 4,83 лв. - главница за дялово
разпределение, сумата от 1,23 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г., както и законната лихва върху
главницата, дължима от 20.10.2020 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 75 лв.
– направени по делото разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и
сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на дадени от съда указания в
предвидения едномесечен срок заявителят “Т.С” ЕАД, ищец в настоящото производство, е
предявил установителен иск.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 1243 от 24.10.2001
г., сключен между „Т.с” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. С., ж.к.
„Л.Г Г“, бл. 34, вх. В, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши
доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване
на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата
етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от
представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на
3
проведено Общо събрание на собствениците.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „Т.с”
ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда,
в която се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представения заверен препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот със
запазено право на ползване № 47, том III, рег.№ 11201, дело № 424 от 25.10.2005 г. на
нотариус с рег. № 268, действащ в района на СРС, се установява, че Ж. К. Д. е придобила
чрез дарение от майка си М.В.Д собствеността върху апартамент № 67, находящ се в гр. С.,
ж.к. „Л.Г Г“, *******, при запазване на правото на ползване от М.В.Д върху имота
пожизнено и безвъзмездно. От приетата по делото справка се установява, че М.В.Д е
починала на 03.07.2017 г.
От приетия като доказателство по делото заверен препис от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот *********, дело № 642 от 14.08.2008 г. на нотариус с
рег. № 340, действащ в района на СРС, се установява, че Ж. К. Д. е продала на К.Х.К
процесния недвижим имот, а от приетия като доказателство по делото заверен препис от
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том II, *********, дело №
151 от 29.06.2009 г. на нотариус с рег. № 340, действащ в района на СРС, се установява, че
К.Х.К е продала на Ж. К. Д. процесния недвижим имот. Видно от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот *******, дело № 595 от 15.11.2017 г. на нотариус с
рег. № 594, действащ в района на СРС, се установява, че Ж. К. Д. е продала на Р.О.Д
процесния недвижим имот.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „Т.с” ЕООД са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 101,82 лв., от които начислената сума по фактури е
в размер на 212,23 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 110,41 лв. Вещото
лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е
преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на
Закона за измерванията, като проверката има валидност до 08.06.2019 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № *******, за периода от месец октомври 2017 г. до месец ноември 2017 г. са в
размер на 101,82 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 20,54 лв. – лихва за
4
забава, като за процесния период е била издадена една изравнителна сметка.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т.С” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния съсобствен на ответницата отопляван недвижим имот – апартамент № 67,
находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „Л.Г Г“, *******, на който адрес е открита партида на
абонатен № *******. Спори се относно размера на дължимите суми.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответницата се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
5
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 101,82 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 212,23 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 110,41 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна за процесния имот за
претендирания размер от 101,82 лв., поради което същата като основателна и доказана
следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на направеното от ответниците възражение за погасителна давност,
съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към момента на
възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за
топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента,
в който изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 20.10.2020 г. тригодишната
погасителна давност е изтекла по отношение на вземането до месец септември 2017 г.
включително, като вземането за месец октомври 2017 г., което е станало изискуемо в
средата на месец ноември 2017 г., както и вземанията след тази дата, не се считат погасени
по давност. Ето защо съдът намира, че направеното възражение се явява неоснователно и
като такова следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Особеният представител на ответницата е направил възражение за
погасителна давност и досежно претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД
задълженията за лихви се погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за
лихва за забава върху главниците за периода преди месец септември 2017 г. са погасени по
давност. Доколкото се претендира лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 08.10.2020
г., то същата е основателна за претендирания период, а възражението като неоснователно
6
следва да бъде оставено без уважение. От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че лихвата за забава за претендирания период
възлиза на 20,54 лв. Исковата претенция се явява основателна и доказана по размер, поради
което следва да бъде изцяло уважена.
Относно претендираната главница в размер на 4,83 лв. за разпределение на топлинна
енергия за периода от месец септември 2017 г. до месец ноември 2017 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение. Вещите лица по делото установяват, че за процесния период услугата дялово
разпределение е била извършвана от „Т.с” ЕООД. Липсват доказателства за възлагане
събирането на тази сума от „Т.с” ЕООД в полза на ищеца. Ето защо съдът намира, че
исковата претенция като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 1,23 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 31.10.2017 г. до
08.10.2020 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 20.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението е
основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
71,46 лв. от общо направените разноски в размер на 75 лв., от които: сумата от 25 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 1 119,55 лв. от общо направените
разноски в размер на 1 175 лв., от които: сумата от 75 лв. – платена държавна такса, сумата
от 600 лв. – платено възнаграждение за вещи лица, сумат от 400 лв. – платено
възнаграждение за особен представител и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
7
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Т.С” ЕАД, с
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Красно село”, ул.”Я.”
№ 23Б, представлявано от изпълнителния директор А.С.А, против Ж. К. Д., с ЕГН
**********, от гр. С., ж.к. „Л.Г Г“, *********, с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Ж. К. Д.
дължи на „Т.С” ЕАД сумата от 101,82 лв. /сто и един лева и осемдесет и две стотинки/ –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
октомври 2017 г. до месец ноември 2017 г., сумата от 20,54 лв. /двадесет лева и петдесет и
четири стотинки/ - лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 08.10.2020 г., както и
законната лихва върху главницата, дължима от 20.10.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от сумата от 4,83 лв. /четири лева и
осемдесет и три стотинки/ - главница за дялово разпределение, сумата от 1,23 лв. /един лев и
двадесет и три стотинки/ - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г.
ОСЪЖДА Ж. К. Д., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „Л.Г Г“, *********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.С” ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „Красно село”, ул.”Я.” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А.С.А, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 1 119,55 лв. /хиляда сто и деветнадесет лева
и петдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Ж. К. Д., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „Л.Г Г“, *********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.С” ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „Красно село”, ул.”Я.” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А.С.А, на
основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 71,46 лв. /седемдесет и
един лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски в
производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 13.12.2020 г. по гр.д. № 50800/2020 г. по описа на СРС, 155 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.с” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „Слатина”, ул. ”Проф. Георги Павлов” № 3, с ЕИК *********,
представлявано от управителя М.П.С, в качеството му на трето лице помагач на страната на
„Т.С” ЕАД, с ЕИК **********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8