№ 1137
гр. Русе, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20214520101985 по описа за 2021 година
Ищецът „Топлофикация - Русе” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев,
твърди, че ответникът е купувач на доставяна от него топлинна енергия в имот, находящ се
в гр.Русе, ул.”Раковска” № 9 – приземен етаж, с абонатен № 05000600140. На Е.Ж. за
периода от 26.10.2018г. до 24.11.2020г. ищецът е доставил и му е била разпределена
топлинна енергия, която първия не е заплатил на обща стойност 1 695.27 лева, за което са му
били издадени 13 броя фактури. Ж. дължи и лихва за забава върху главниците за периода от
падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 28.01.2021г. в размер
на 231.35 лева. За събиране на вземанията си подали заявление по реда на чл.410 от ГПК,
въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 102/2021г. по описа на РС – гр.Никопол и
издадена заповед за изпълнение за дължимите суми, лихви и разноски. Ответникът обаче е
подал възражение за недължимост на сумите по нея и указано на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си. Поради това моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите от 1 695.27 лева –
главница за доставена топлинна енергия по 13 броя фактури за периода от 26.10.2018г. до
24.11.2020г., лихва за забава в размер на 231.35 лева за периода от падежа на всяка фактура,
който е 45 дни след периода на доставката до 28.01.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 29.01.2021г. до окончателното й изплащане и направените разноски
по заповедното производство, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 102/2021г. по описа на РС – гр.Никопол.
Претендира направените разноски и юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически
1
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът ЕМ. М. Ж. в съдебно заседание оспорва изцяло предявения иск.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото не се спори, че ответникът се явява купувач на доставяна от ищцовото
дружество топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, за имот, находящ се в гр.Русе,
ул.”Раковска” № 9 – приземен етаж, с абонатен № 05000600140, а и това са доказва от
долупосочените представени писмени доказателства и съдебно решение по делото.
Съгласно представения договор № 440 от 05.09.1995г., сградата на етажните
собственици в гр.Русе, ул.”Раковска” № 9 са присъединени чрез сградната инсталация към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“ ЕАД за доставка на топлоенергия.
Представен е и списък на абонатите в етажната собственост от 03.07.1995г., в който под № 8
фигурира ответника Е.Ж.. Със заявление изх.№ 15/30.08.1995г. подадено от ЕТ „Цветан
Белчев” до „Топлофикация – Русе” ЕООД, първия уведомил втория, че от 01.09.1995г. е
наемател на ресторант и магазин в Етажната собственост на ул.”Раковска” № 9, като
помещенията са собственост на Е.Ж. и имат монтирани водомери за БГВ и общият обем на
помещенията е 1769 куб.м. Било поискано и откриване на партида за заплащане на
конкумираната топлоенергия. Заявлението е било подписано от собственика Е.Ж. и
наемателя ЕТ „Цветан Белчев”. Видно от протокол на проведено Общо събрание на
етажните собственици в жилищен блок „Устрем” на ул.”Раковска” № 9, на същото било
взето решение да бъде възложено на „Топлоснабдяване - Русе“ ЕООД да извършва месечен
отчет на уредите за дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сградата, като избрали и трима пълномощници, които да сключат договора за топлинно
счетоводство в топлоснабдителния агент. На 27.08.2002г. бил сключен договор, съгласно
който било възложено от Етажната собственост на „Топлоснабдяване - Русе“ ЕООД да
извърши доставка и монтаж на разпределители за топлинни разходи и извършва месечен
отчет на уредите за дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сградата, въз основа на решение на Общото събрание на ЕС от 05.08.2002г. Представен е
нотариален акт № 66, том III, рег.№ 6273, нот.дело №295/18.06.2008г. на нотариус с рег.№
218 и район на действие РРС, съгласно който Е.Ж. и П. Ж.а продали на О. Й. Д. недвижим
имот, находящ се в гр.Русе, представляващ Ресторант с площ 260 кв.м., с вход откъм
ул.”Петко Д.Петков” № 7, с прилежащите му сервизни, обслужващи и складови помещения
и дебаркер с площ от 120.07 кв.м.
в сутерена на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда
63427.2.1579.1.19. С влязло в сила на 04.01.2012г. съдебно решение № 609/2011г. по гр.дело
№ 328/2011г. по описа на РОС, била обявена за недействителна по отношение на
Българската държава продажбата сключена с нотариален акт № 66, том III, рег.№ 6273,
нот.дело №295/18.06.2008г. на нотариус с рег.№ 218 и район на действие РРС. Със
заявление от 25.04.2017г. подадено от ответника до ищцовото дружество, първият уведомил
2
втория, че от 01.04.2017г. наема помещение на адрес: ул.”Раковска” № 9, ет.0, което е частна
собственост и че ще го ползва като помещение. Заявил, че поема разходите за топлоенергия
и желае издаване на фактура.
С решение № ОУ-005/16.07.2012г. на ДКЕВР са одобрени “Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на
“Топлофикация Русе” ЕАД, приложени към делото. Според чл.3, ал.1 от същите, купувач
може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща
вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
За периода от 26.10.2018г. до 24.11.2020г. ищецът начислил на Е.Ж. за доставена му
и разпределена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.Русе, ул.”Раковска” № 9 –
приземен етаж, с абонатен № 05000600140, сумата от 1 695.27 лева – главница, за което са
му били издадени и 13 броя фактури. За събиране на вземанията си по тези 13 броя фактури
и лихвите за забава върху главниците по тях, ищецът е подал срещу Е.Ж. заявление по реда
на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 102/2021г. по описа на
РС – гр.Никопол и издадена заповед за изпълнение за дължимите суми, лихви и разноски.
Ответникът е подал срещу заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК възражение за
недължимост на сумите по нея, като е посочил допълнително: „Абонатната станция е
незаконна на моя територия, нямам радиатори и следва те да ми плащат наем.” и указано на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, което той е направил по настоящото
дело.
От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че имотът с абонатен № 05000600140 и административен адрес: гр.Русе,
ул.”Раковска” № 9 – приземен етаж, е присъединен чрез сградната инсталация към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Русе” ЕАД. В процесния имот за процесния
период не се водят под отчет отоплителни тела и не се доставя битова гореща вода. В
сградата, в която се намира процесния имот, има въведено дялово разпределение на
топлинна енергия, което през процесния период е осъществявано от „Топлоснабдяване” АД -
Шумен. В процесния имот за процесния период не се водят под отчет индивидуални
апартаментни топломери и/или водомери за топла вода. Правилата за дялово разпределение
са спазени съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово
разпределение в процесния имот с абонатен № 05000600140 и административен адрес:
гр.Русе, ул.”Раковска” № 9 – приземен етаж, за процесния период 26.10.2018г. до
24.11.2020г. Разпределена е топлинна енергия на стойност 1 739.56 лева с ДДС, а е следвало
да се разпредели топлинна енергия в размер на 17.2807 мвт.ч. на стойност 1 739.49 лева с
ДДС. Начислената топлинна енергия е само за дял „сградна инсталация”.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
По делото безспорно се доказва, че ищецът в настоящото производство се снабдил
3
със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
102/2021г. по описа на РС – гр.Никопол срещу ЕМ. М. Ж. за заплащане на сумите от
1 695.27 лева – главница за доставена топлинна енергия по 13 броя фактури за периода от
26.10.2018г. до 24.11.2020г., лихва за забава в размер на 231.35 лева за периода от падежа на
всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 28.01.2021г. и законна лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
29.01.2021г. до окончателното й изплащане. Срещу заповедта за изпълнение по чл.410 от
ГПК ответникът обаче е подал възражение за недължимост на сумите по нея и указано на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. Заявителят е предявил в указания му
срок иск за установяване на вземането си, поради което претенциите му са процесуално
допустими.
В настоящото производство в тежест на ищеца да докаже основанието и размера на
вземането си, за което се е снабдил със заповед за изпълнение. “Топлофикация Русе” ЕАД
претендира съществуване на задължение за заплащане на доставена топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия, съгласно легалната дефиниция в чл.153 от ЗЕ, са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение. Сходно е
и съдържанието на чл.3, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на потребителите от системата на “Топлофикация- Русе” ЕАД, действащи и към
настоящия момент. В случая ищецът претендира, че е доставял топлинна енергия в имот,
находящ се в гр.Русе, ул.”Раковска” № 9 – приземен етаж, с абонатен № 05000600140. От
събраните по делото доказателства се установява, че между собствениците на сградата, на
ул.”Раковска” № 9 и ищцовото дружество е сключен договор за доставка на топлинна
енергия през 1995г. Същият е сключен въз основа на взето решение на ОС. Решението за
сключване на договора е взето от етажните собственици и няма данни да е отменено от съда.
То се явява задължително за всички тях, включително и за неприсъствалите на събранието,
респ. и за несъгласните с взетото решение, а в настоящото производство то не може да бъде
предмет за проверка на законосъобразност. От всички представени списъци към взетите
решения на Общото събрание е видно, че ответникът фигурира в тях като собственик на
имот в сградата. Останалите изброени по-горе доказателства, също сочат, че ответника е
собственик и ползвател на този имот в сградата. Тези доказателства не са оспорени по
законовоустановения ред, поради което съдът приема за доказано по категоричен начин, че
Е.Ж. е собственик и ползвател на имот в жилищната сграда и като такъв се явява потребител
и купувач на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, чл.3, ал.1 от Общите
условия и за него възниква задължението да заплаща стойността й.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява, че начислените
суми за отопление и разпределението на топлоенергията за процесния период от топлинния
счетоводител и пресмятането на сумите за плащане от продавача е извършено правилно,
като на абоната № 05000600140 следва да се разпредели топлинна енергия в размер на
17.2807 мвт.ч. на стойност 1 739.49 лева с ДДС, като начислената топлинна енергия е само за
4
дял „сградна инсталация”, тъй като в имота няма отоплителни тела и не се доставя битова
гореща вода. Не са представени доказателства дължимите парични суми за претендираната
главница да са заплатени. По изложените съображения съдът приема, че искът в частта за
претендираната главница се явява основателен и доказан до претендирания размер 1 695.27
лева /претендира се дори по-малко от реално дължимото/, поради което следва да се уважи
изцяло.
От основателността на главния иск за установяване съществуването на начислените
суми за топлинна енертгия за главницата, следва основателността и на акцесорното вземане
за лихвите за забава върху тях, считано от падежа на всяка фактура до 28.01.2021г. Съгласно
чл.47 от Общите условия, в срок от 45 дни след месеца на доставка, потребителите на
топлинна енергия за битови нужди са длъжни да заплатят потребената енергия. С изтичане
на този срок абонатът – купувач изпада в забава. По делото няма данни за размера на
дължимата лихва за забава, но поради основателността на този иск, съдът намира, че следва
да го определи на основание чл.162 от ГПК по своя преценка, а именно в претендирания
размер от 231.35 лева.
Предвид горните съображения съдът намира предявеният установителен иск за
основателен и доказан, поради което следва да се уважи, като се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на “Топлофикация Русе” ЕАД, сумите от 1 695.27 лева –
главница за доставена топлинна енергия по 13 броя фактури за периода от 26.10.2018г. до
24.11.2020г., лихва за забава в размер на 231.35 лева за периода от падежа на всяка фактура,
който е 45 дни след периода на доставката до 28.01.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 29.01.2021г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 102/2021г.
по описа на РС – гр.Никопол.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело
разноски в размер на 267.89 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и
възнаграждение на вещото лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Предвид уважаването на иска и съобразно дадените задължителни указания с
Тълкувателно решение № 4/2013г. На ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и направените по заповедното производство разноски в размер на 90.53 лева –
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕМ. М. Ж. от с.Въбел,
обл.Плевенска, ул.”Христо Ботев” № 26, с ЕГН: **********, че дължи на ”Топлофикация
Русе” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.ТЕЦ Изток, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, сумите от 1 695.27 лева
5
/хиляда шестстотин деветдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки/ – главница за
доставена топлинна енергия по 13 броя фактури за периода от 26.10.2018г. до 24.11.2020г.,
лихва за забава в размер на 231.35 лева /двеста тридесет и един лева и тридесет и пет
стотинки/ за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката
до 28.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.01.2021г. до
окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 102/2021г. по описа на РС – гр.Никопол.
ОСЪЖДА ЕМ. М. Ж. от с.Въбел, обл.Плевенска, ул.”Христо Ботев” № 26, с ЕГН:
**********, да заплати на ”Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.Русе, ул.ТЕЦ Изток, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор
Севдалин Желев Желев, сумите от 267.89 лева /двеста шестдесет и седем лева и осемдесет и
девет стотинки/ – направени по настоящото дело разноски и 100.00 /сто/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЕМ. М. Ж. от с.Въбел, обл.Плевенска, ул.”Христо Ботев” № 26, с ЕГН:
**********, да заплати на ”Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.Русе, ул.ТЕЦ Изток, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор
Севдалин Желев Желев, сумата от 90.53 лева /деветдесет лева и петдесет и три стотинки/ –
направени по заповедното производство – по ч.гр.дело № 102/2021г. по описа на РС –
гр.Никопол, разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6