№ 517
гр. Габрово, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радосвета Д. Станимирова
при участието на секретаря Ина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело
№ 20224210100888 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на Й. Д. С., ЕГН********** и Й. Г. М.,
ЕГН**********, двамата от гр. Габрово, ул. *********, ет. 2, ап. 3 против УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК АД, ЕИК831919536; представлявана от ЛЕВОН КАРЕХИН ХАМПАРЦУМЯН И
АНДРЕА КАЗИНИ, със седалище и адрес на управление гр София 1000, район Възраждане, пл.
Света Неделя 7;
ОТВЕТНИКЪТ ДЕПОЗИРА ОТГОВОР В СРОК.
В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ , че В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ , че на
19.06.2008г., двамата ищци /първият кредитополучател, а вторият - солидарен длъжник/, от
една страна и „УниКредит Булбанк " АД, от друга страна, сключили Договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице №274, по силата на който ответникът предоставил на
ищците банков кредит в размер на 70 000 BGN с цел - покупка на имот, с краен срок за
погасяване на задължението по кредита - 15.12.2031г. от датата на първото поред усвояване,
с анюитетни /равни/ месечни вноски, съгласно приложен Погасителен план към договора.
Съгласно чл.4 и чл. 4.1.а от раздел I : "Предмет и условия на договора" от
процесния договор годишният лихвен процент върху редовна главница за кредитите,
изплащани чрез анюитетни вноски е формиран само от два компонента:
Базовия лихвен индекс по раздел III от Общите условия и
надбавка към него за редовен дълг, определена в договора при неговото подписване.
Към момента на сключване на процесния договор за кредит базовия лихвен
индекс е в размер
на 6.536% и
1
надбавка в размер на 1.664%,
или годишния лихвен процент е 8.20 % към датата на договора.
От началото на 2009г. до 30.06.2018г. нивото на пазарния индекс - 1 м. Софибор
значително намаляло, но банката не коригирала към намаление размера на погасителните
вноски по кредита, а от там и не намалял размера на годишната лихва според уговореното
между страните, напротив Банката допълнително включила неуговорени между страните и
без съгласие на кредитополучателя и солидарния длъжник други трети компоненти, като
например премия, с които незаконосъобразно поддържа по-висок размер на ГЛП от
8.2%.
Въобще за горепосочения период кредиторът прилага друга методика при
изчисление на погасителните вноски, за която не е уведомил ищците и те не са давали
съгласие, като не прилага уговорената в договора методика, състояща се от сбора на
индекс 1м.Софибор и
надбавка.
В резултат на недобросъвестното поведение на ответника до момента ищците
продължават да плащат повишени погасителни вноски и по-висока годишна лихва в размер
на 8.20% без валидно правно основание за това, като банката се обогатява неоснователно за
тяхна сметка с надвзетите в повече лихви.
Сочи се, че между страните има постановени влезли в сила решения по гр. д.
7576/2014г. на СРС и по гр. д. 1986/2015г. на ГРС банката е осъдена за заплати суми
получени под формата на възнаградителна лихва в различни периоди от време във връзка
със сключения договор за кредит, като е прието, че са получени без правно основание.
Аргументите за това са свързани с факта, че съгласно чл. 4 и чл. 4.1.а от договора
за кредит и точка 9.1. от Общи условия, при които „Уникредит Булбанк" АД предоставя
ипотечни кредити на физически лица, годишният лихвен процент върху редовна главница за
кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски, е формиран единствено от два компонента:
базовия лихвен индекс - едномесечен Софибор, който е променлив компонент, с оглед
на факта, че се явява измерител на изменението на пазарните условия и
фиксирана надбавка, определена по размер при подписване на договора за кредит.
В ГЛП не участва трети компонент- премия или друг такъв, не участва и базисен
лихвен процент, което е установено в съдебните решения по горецитираните дела.
От 01.07.2018г. до момента Българска народна банка /БНБ/ преустановила
изготвянето и публикуването на индекс Софибор /Sofibor/ и „УниКредит Булбанк" АД
заменили прилагания индекс Софибор с променлив лихвен индекс, наречен „Осреднен
депозитен индекс" /ОДИ/, което ищците разбрали от интернет, т.е Базовия лихвен индекс
по раздел III от Общите условия от процесния договор за кредит е заместен от
променливите стойности на ОДИ, а надбавката за редовен дълг, определена в договора
при неговото подписване остава непроменена и годишния лихвен процент в този случай се
определя като сбор от
1м. ОДИ и
фиксирана надбавка.
/Например на15.07.2021г. стойността на 1м. ОДИ е 0.30 %, видно от
историческата справка за стойността на индекса по периоди, публикувана на интернет
страницата на банката и годишната лихва се определя като сбор от 0.30% /стойността на
ОДИ/ плюс фиксирана надбавка в размер на 1.664%, или годишния лихвен процент е
1.694%./
Вместо обаче да намали размера на погасителните вноски, а от там и на ГЛП до
2
този размер банката продължава да прилага фиксирана годишна лихва в размер на 8.20 %,
видно от погасителен план от 15.08.2019г., публикуван също на интернет страницата на
кредитора.
За периода от 16.05.2020г. до 10.02.2022г. стойността на 1м. ОДИ многократно е
намалявала, но въпреки това банката не е намалила размера на годишната лихва и
неправомерно, при начална липса на основание се е обогатила общо със сумата 2 325.00
лева за този период.
Кредиторът продължава да включва допълнително без съгласие на ищците
неуговорени трети компоненти, като например премия, с които незаконосъобразно
поддържа по-висок размер на ГЛП от 8.2% и за горепосочения период прилага друга
методика за изчисление на погасителните вноски, за която не ги е уведомил и те не са
давали съгласие, като не прилага уговорената в договора методика, състояща се от сбора на
ОДИ и надбавка.
Горното се потвърждава от Решение № 260202/14.07.2021г. по описа на
Габровски РС, потвърдени с Решение № 181/19.12.2021г. на Габровски ОС.
Ищците твърдят, че към настоящия момент са погасили изцяло кредита, но за
претендирания период 16.05.2020г. до 10.02.2022г. в резултат на недобросъвестното
поведение на Банката са заплащали повишени погасителни вноски и по- висока годишна
лихва в размер на 8.20%, без валидно правно основание за това, като банката се е обогатила
неоснователно за тяхна сметка с надвзетите в повече лихви.
Ищците оспорват твърдението на ответника, че през целия период на кредита
годишния лихвен процент е определен на 8.20%, без Банката да има задължение да намалява
неговия размер с оглед намалението на пазарния индекс- 1М Софибор и на ОДИ за
горепосочения период.
Ищците заявяват, че считат за нищожни и неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 143 от Закона за защита на потребителите, както и на специалните клаузи на чл.143,
ал.10, ал.12 и ал.13 от ЗПП, следните разпоредби от договора за кредит и Общите условия
към него, връчени при подписване на договора и представени с исковата молба, а именно:
1/ Чл. 11.1 от раздел И."Условия по договора" от Договор за банков ипотечен
кредитна физическо лице №274/ 19.06.2008г., който гласи: "За пролзвания кредит
кредитополучателят заплаща лихви в съответствие с Раздел III от ОУ в размерите по т.4 от
този договор" /с оглед твърдението си, че размерът на базовия лихвен индекс и ОДИ е
променлив и този факт не зависи от волята на търговеца, поради което размера му не може
да бъде фиксиран на 8.2%/;
2/ Чл. 11.1.1. от дел П."Условия по договора" от Договор за банков ипотечен
кредитна физическо лице №274/ 19.06.2008г., който гласи: "Лихвата за редовен дълг е
определена в т.4.1.а. или 4.1.6 от договора и се начислява и изплаща върху редовната
главница от кредита за срока на действието му. "/с оглед на горепосочените аргументи, че
размерът на дължимата лихва не следва да бъде определен за целия срок на договора, когато
единия компонет е променлив и размера му зависи от промяната на пазарния индекс
Софибор и ОДИ към увеличение или намаление за процесиите периоди/;
3/ Чл. 11.2. от раздел II "Условия по договора" от Договор за банков ипотечен
кредитна физическо лице №274/ 19.06.2008г., който гласи:
"Кредитополучателят дава съгласието си Кредиторът да променя едностранно
размера на годишния лихвен процент по т.4.1.а, съответно размера на анюитетната вноска,
при условията та т.9.4. от ОУ"/ с оглед на факта, че банката няма право едностранно по своя
преценка да променя само към увеличение лихвата по кредита, а е задължена да я коригира
с оглед на спад на пазарния индекс и на ОДИ, което произтича от изискването за
3
добросъвестност у търговеца и да не се вреди на потребителя, когато са по-благоприятни
условията за последния съгласно чл. 147, ал.2 от ЗЗП/;
4/ точка 9.4. от Общите условия, при които Уникредит Булбанк АД предоставя
ипотечни кредити на физически лица/ ред. от 23.05.2008г/ към процесния договор за кредит,
която гласи : "При кредити погасявани чрез анюитетни вноски, при всяко увеличаване на
базовия лихвен индекс с повече от 0.5 процентни пункта спрямо действащия към момента на
промяната размер, банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като
промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния
лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение
между страните. Банката може да промени размера на анюитетната вноска по нейна
преценка и в интерес на кредитополучателя, включително и към момент, различен от
промяната на лихвения процент. Кредиторът уведомява кредитополучателя и третите
задължени лица за извършената промяна чрез последващото промяната извлечение по
кредита, представено по реда на т.24.1, но не по-късно от 45-дневен срок от промяната. "
Всички горецитираии клаузи по точки едно, две, три и четири са
неравноправни по смисъла на общата разпоредба на чл. 143 от ЗЗП, както и по смисъла на
посочените специални разпоредби,тъй като водят до неравнопоставеност и до незначително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора и са нищожни на
основание чл. 146, ал.1 ЗЗП. Горепосочените клаузи позволяват на ответника да накърнява
договорното равноправие и едностранно да променя лихвения процент по кредита, а от там
и значително да завишава погасителните ни вноски по кредита и размера на неговата
главница, затова тези клаузи са нищожни като противоречащи на закона - общата норма на
чл.143 ЗЗП. Фактът, че ние сме по- слаба страна като кредитополучатели в отношенията ни с
банката от гледна точка на информираност и на възможностите, които ни се предоставят да
преговаряме, се използва от ответника и води до приемането от нас на предварително
установени условия, които са в наша вреда и създават неравновесие между правата и
задълженията на страните, с което безспорно са нарушени изискванията за добросъвестност
при сключване на договора за кредит. Спазването на принципа на добросъвестност изисква
в облигационните отношения да бъде осигурена защита на всеки признат от нормите на
правото интерес, а не само на индивидуалния такъв на някоя от договарящите страни. В
случая тези изисквания са нарушени с включването на процесиите клаузи в договора и
общите условия, тъй като с тях се предвижда ограничаване на възможностите на ищците
като потребители, с което се достига до незачитане на техните интереси.
Атакуваните клаузи от Договора за кредит и ОУ са неравноправни по смисъла на
чл. 143 т.12 от ЗЗП и чл. 143 т.10 от ЗЗП, т. к. дават право на търговеца да увеличава цената
по своя преценка, без потребителя да има право да се откаже в тези случаи от договора ако
окончателната цена е значително завишен в сравнение с цената уговорена при сключване на
договора и позволява на банката да променя едностранно условията на договора воз основа
на непредвидено / неконкретизирано / в него основание - по своя преценка и при пазарни
условия, които не са конкретни и ясни.
Ищците считат за незаконосъобразно и недопустимо само да се увеличава
лихвения процент, когато се повишава нивото но пазарния индекс или ОДИ, но да не се
намалява лихвения процент при понижението им.
Клаузите на общите условия и договора за кредит не са уговаряни от ищците
индивидуално, включително клаузите на чл. 11.2. от раздел II "Условия по договора" от
процесния договор за кредит и на точка 9.4. от Общите условия и са предварително
изготвени от банката, поради което като потребители на финансова услуга ищците на са
имали възможност да влияя т върху съдържанието им. Те дават изключително право на
банката търговец да тълкува клаузите на договора и да преценя промяната на размера на
лихвения процент към неговото увеличение, но не и към неговото цялостно намаление при
4
промяна на нивото на пазарния индекс или стойността на ОДИ, с което е нарушена
специалната клауза на чл. 143,т. 13 от ЗЗП и на това основание също са неравноправни и
нищожни съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП.
От сключване на договора до пълното изплащане на кредита ищците редовно са
изплащали на банката погасителните вноски, точно и в срок, няма т нито едно просрочие,
напротив дори внесли неколкократно големи суми наведнъж за погасяване на главницата.
С оглед на горното за периода от 16.05.2020г. до 10.02.2022г. ищците считат, че са
платили на ответника в повече недължима сума в размер на 2 325.00 лева, която сума
банката е надвзела /удържала/ от кредитната сметка в по-голям размер от дължимите при
начална липса на основание за това и се е обогатила неоснователно с тях. Тази сума
представлява възнаградителна лихва, при начална липса на основание за това и се е
обогатила неоснователно с тази сума, поради което следва да я върне.
Дори и да не се установи неравноправност и нищожност на горепосочените
клаузи на основанията, визирани в ЗЗП, липсата на валидно правно основание за заплащане
в повече на възнаградителна лихва на банката е налице само заради факта, че тя е била
задължена да актуализира към намаление лихвения процент, без да въвежда премия или да
включва други компоненти при формиране на ГЛП, освен фиксирана надбавка от 1.664% и
едномесечен индекс /Софибор, съответно ОДИ/.Тъй като не го е направила, банката се е
обогатила неоснователно с надвнесените суми, които следва да ни върне. За да е осъществен
фактическия състав на чл. 55 ал.1, предл.1 ЗЗД не се изисква задължително доказване на
нищожни клаузи. Достатъчно е само да се докаже, че е получено нещо без основание.
Понятието "начална липса на основание е по- широко от понятието "нищожно основание",
поради което предявеният иск следва също да бъде уважен в този случай.
ИСКА на основание чл. 55, ал.1, предложение 1 от ЗЗД съдът да ОСЪДИ
ответника да заплати на ищците солидарно сумата 2 325.00 лева за целия период от
16.05.2020г. до 10.02.2022г. , представляваща платена на банката без основание
недължима надвзета сума като част от възнаградителната лихва по Договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице №274, сключен на 19.06.08г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата/сумите/,както и всички разноски по делото /съдебно деловодни, експертиза,
включително адвокатски хонорар и други/.
В законния срок е постъпил ОТГОВОР от ответника „УниКредит Булбанк"
АД, който прави възражение за нередовност на исковата молба, т. к. в нея не е посочено на
какво основание се претендира активна солидарност от страна на ищците. Възражението е
неоснователно. Солидарността произтича от обстоятелството, че ищците са солидарни
длъжници по сключения договор за кредит и като такива няма пречка да предявят иск по чл.
55 ал.1 от ЗЗД при условията на активна солидарност. Не е налице и нередовност на
исковата молба, поради това, че не е посочена всяка платена сума при липса на основание и
съответните дати на плащане в рамките на целия процесен период от 16.05.2020г. до
10.02.2022г. и посочване кой от ищците са били заплатени. При наличието на пасивна
солидарност е без значение кой от солидарните длъжници по кредита е заплатил всяка
конкретна месечна вноска, а посочването на сумата, с която се твърди, че Банката се е
обогатила за всеки отделен месец не е необходимо за да бъде исковата молба редовна,
доколкото при договор за кредит не се касае за множество отделни задължения, а за едно
такова, чието изпълнение обаче е разсрочено. Становището на ответника по същество е, че
предявеният иск е неоснователен. Твърди, че в сключения между страните Договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице за закупуване на недвижим имот
5
№274/19.06.2008г. са подробно уредени условията за предоставяне и погасяване на
съответния кредит, включително как се определя и заплаща дължимата от ищеца договорна
лихва в рамките на погасителния период. В договора за банков кредит изрично е посочено,
че договорната лихва по кредита се формира от сбора на два компонента. Първият е базисен
лихвен процент (БЛП), който е променлива величина, и фиксирана надбавка, която е
постоянна величина. БЛП, който включва на практика разходите на самата банка по
осигуряване кредитния ресурс към даден текущ период, е обусловен от пазарните условия и
се влияе съответно от промените в тях, поради което в процесния договор е предвидено, че
банката може да променя едностранно лихвата само в тази част и точно с оглед промените в
пазарните условия, тоест на външни, обективни фактори. Ищецът с съгласил с подписването
на договора за кредит както с изменението на този компонент така и с условията, при които
това изменение ще се осъществява. С оглед изложеното ответникът счита, че сумите
предмет на предявения иск не са платени без основание. Напротив, промяната на размера на
договорната лихва по кредитите, а оттук и в размера на вноските, които е плащал ищецът, е
изрично уговорена от страните индивидуално в процесния договор подписан между ищеца и
банката. Клаузите на договора са напълно действителни, така че плащанията на договорните
лихви в променените им размери съобразно тези договорни клаузи са плащания, извършени
на валидно правно основание. Според ответника нито една от атакуваните клаузи не е
нищожна. Твърди, че предвидената в Договора възможност за увеличаване на ГЛП, без да е
предвидена реципрочна възможност в противоположната посока, не обуславя
неравноправност. Това е така, понеже първоначалният лихвен процент по т. 4.1.а. от
Договора е минимален и не подлежи на намаляване, като страните по договора са
постигнали съгласие за това със сключването му. Волята на страните е била да фиксират
минимален праг на лихвата за срока на договора. В ЗЗП не се съдържа забрана седна от
страните да гарантира правата си, особено по дългосрочни договори, като предвиди
инфлационни клаузи или минимални размери на дължимата договорна лихва. За това и
когато значителна сума се усвоява от кредитополучателя за негови цели не е
недобросъвестно кредиторът да гарантира интересите си, като предвиди минимална лихва.
В този смисъл не може да бъде възприета тезата на ищеца, че при намаляван индекса
SOFIBOR банката е била задължена да намали годишния лихвен процент, при положение,
че е уговорен минимален процент на лихвата. Излагат се и доводи за неоснователност на
твърдението в исковата молба, че клаузи чл. 11.1., чл. 11.1.1., чл.11.2 с Договора за банков
кредит и т.9.4 от Общите условия били нищожни кал противоречащи на закона, тъй като
позволявали на кредитора да накърнява договорното равноправие като едностранно променя
лихвения процент по кредита, а оттам и значително да завишава погасителните вноски на
ищците по кредита и размера на неговата главница. Твърди се, че банката не променя
едностранно условията по договора, а единствено отразява на база на обективен и
независим и от двете страни показател- промяна SOFIBOR, изменението на договорната
лихва по процедурата и критериите, залегнали самия договор, по които страните са
постигнали съгласие. Според ответника е невярно е и твърдението на ищеца за
неопределеност на понятието „пазарни условия", което не било конкретно и ясно.
Понятието „пазарни условия" може да е широко по съдържание, само ако разглежда само за
себе си, доколкото има различни пазари. Но това понятие ни най-малко не е широко по
съдържание, нито необективно, като се съобрази вида на услугата предмет на процесния
договор и факта, че цената й е обусловена от лихвените нива във валутата на кредита, при
които самата банка се снабдява с ресурс през различните периоди на договорното
правоотношение, за да осигури ползването му на кредитополучателя. Твърди се също така,
че разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП е неприложима, когато сделката е свързана с
предоставяне на финансови услуги, чиято цена е свързана с размера на лихвените проценти
на финансови пазари. С оглед на това, цената на кредита, т.е. размерът на договорната
лихва, при всички положения е свързана с промените на финансовия пазар. Тез промени,
6
които в случая представляват съществени фактори при формирането на размера на лихвата
по процесния кредит, са извън контрола на всяка банка, дори и да е най- стабилната банка в
която и да е правна система. От това следва, че разпоредбата н чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП е
изключена, тоест не се прилага, поради наличието на предпоставките, визирани в чл. 144, ал.
3, т. 1 ЗЗП. Ответникът оспорва твърдението на ищците, че Договорът за банков кредит бил
предварително изготвен и че ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието
му, както и че оспорените от ищците като неравноправни клаузи не са били индивидуално
договорени, като излага подробни доводи за това. С оглед на изложените обстоятелства
ответникът оспорва предявения иск, като моли съда да го отхвърли, като неоснователен и да
му присъди извършените по делото разноски. За установяване на изложените в исковата
молба твърдения се прави искане за допускане на съдебно икономическа експертиза, която
да даде отговор на въпроса: Какъв е бил размерът на годишния лихвен процент по кредита
по месеци, за целия срок на договора за банков кредит и какви погасявания са направени по
задълженията за главница и лихва по прицесния договвор за банков кредит? Ответникът
възразява срещу доказателствените искания на ищците свързани със задължаването му да
представи посочените в исковата молба документи, т. к. методологията на определяне на
лихвения процент по процесния кредит е уредена в Договора за банков кредит и ОУ към
него, а за лихвените нива и извършените операции по кредита е поискано назначаването на
експертиза.Възразява също против начина на формулиране на въпросите към вещото лице,
поради това че всички те са свързани с приложение на ОДИ вместо на Софибор, както е
уговорена в сключения договор за банков кредит.
При така заявените становища на страните между тях е безспорен фактът, че:
са сключили договор за банков ипотечен кредит № 274/19.06.2008 г. като
погасяването на сумата по кредита е ставало на анюитетни вноски (равни всеки
месец), включващи главница и лихва.
В тежест на ищците е да установят, че:
са заплатили исковата сума,
Ответникът следва да докаже, че:
същата е заплатена при наличието на основание за плащането - валидно
уговорени/действителни клаузи относно начина на формиране на
договорната лихва по сключения договор за кредит.
С протоколно определение от 25 октомври 2022 г. е допуснато ИЗМЕНЕНИЕ
на иска на основание чл. 214 от ГПК като същия да се счита предявен за сумата от
2324,95 лева;
От приетите писмени доказателства и заключението на вещото лице К. Ц.,
изготвено въз основа на тях, което съдът възприема като обсновано и законосъобразно
се установява следното:
На 19.06.2008г между двамата ищци /първият - кредитополучател, а вторият - солидарен длъжник/,
от една страна и УниКредит Булбанк АД, от друга страна е сключен Договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице №274, по силата на който ответникът предоставя банков кредит в размер на 70 000 BGN с цел -
7
покупка на имот, с краен срок за погасяване на задължението по кредита - 15.12.2031 г. от датата на първото
поред усвояване, с анюитетни /равни/ месечни вноски, съгласно приложен Погасителен план към договора.
За обезпечение на кредита е учредена ипотека върху апартамент в гр. Габрово, предмет на
нотариален акт №143, том I, per. №2183, нот.д. 130 от 23.06.2008г. на нотариус per. №094.
Съгласно чл.4 и чл. 4.1.а от раздел I "Предмет и условия на договора" от процесния договор
годишният лихвен процент върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски е формиран
от два компонента:
Базовия лихвен индекс по раздел III от Общите условия и
надбавка към него за редовен дълг, определена в договора при неговото подписване.
Към момента на сключване на процесния договор за кредит
базовия лихвен индекс е в размер на 6.536% и
надбавка в размер на 1.664%,
или годишния лихвен процент е 8.20 % към датата на договора.
Съгласно точка 9.1. от Общи условия, при които Уникредит Булбанк АД предоставя ипотечни
кредити на физически лица, годишният лихвен процент върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез
анюитетни вноски, се формира от сбора на два компонента:
базовия лихвен индекс - едномесечен SOFIBOR, който е променлив компонент, с оглед на факта, че се
явява обективен измерител на изменението на пазарните условия и
фиксирана надбавка, определена по размер при подписване на договора за кредит.
Съгласно чл.9.4 от Общите условия, при които „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД предоставя
ипотечни кредити на физически лица, при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, при всяко
НАРАСТВАНЕ на БЛИ с повече от 0,5% пункта спрямо действащия към момента на промяната размер,
банката променя ГЛП в същия размер, като промяната влиза в сила АВТОМАТИЧНО с публикуване на
новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на допълнително
споразумение между страните.
Банката може да промени размера на анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на
Кредитополучателя, включително и към момент, различен от промяната на лихвения процент.
Стойностите на Осредненият депозитен индекс /ОДИ/ за периода от 16.05.2020 г.
до 10.02.2022 г. са се движили както в посока „Увеличение", така и в посока „Намаление".
В таблицата на стр. 4 от заключението е посочено как и с колко процентни
пункта, в таблицата на стр.5 е изчислен ГЛП по формулата фиксирана надбавка 1.664% и
едномесечен ОДИ.
„Уникредит Булбанк" АД не е променяла прилагания лихвен процент по кредита
в посока към неговото увеличение при увеличение на нивата на пазарния индекс 1 м.
ОДИ и в посока към намаляване на прилагания лихвен процент при намаление на
нивата на пазарния индекс с повече от 0.5% пункта спрямо прилагания до момента, за
периода от 16.05.2020 г. до 10.02.2022 г.
Според текущите през месеца данни, в справката за дневно движение на индекса,
през посоченият период няма наличие на промяна в посока „намаление" с повече от 0.5%
пункта на индекса ОДИ, което означава, че през периода е действащ ГЛП формиран по
начина посочен Общите условия в т. 9.2.1
При кредити в лева- едномесечен ОДИ равен на индекса публикуван на
страницата, и се прилага от първия работен ден на месеца до деня. предхождащ първия
работен ден на следващият месец включително.
Абсолютната лихва при лихвен процент, съобразяван с пазарният лихвен индекс
ОДИ, за периода от 16.05.2020 г. до 10.02.2022 г. е 613,55 лв. /Шестстотин и тринадесет лева
и петдесет и пет стотинки/.
През периода 16.05.2020 г. до 10.02.2022 г. „Уникредит Булбанк" АД извършила
олихвяване на главницата по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице No274,
8
сключен на 19.06.08 г. с годишен лихвен процент формиран като сбор от БЛП -6.536% и
фиксирана надбавка 1.664% или ГЛП-8.2%, като е удържала лихва- 2938.50 лв. /Две
хиляди деветстотин тридесет и осе.м лева и петдесет стотинки /.
Разликата между удържаната лихва за периода и лихвата изчислена при
прилагане на ПЛИ плюс фиксирана надбавка 1,664% е 2324,95 лв. /Две хиляди триста
двадесет и четири лева и деветдесет и пет cm./
За изчисленията по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице No274
сключен на 19.06.08 г. „Уникредит Булбанк" АД е прилагала следната методология:
Договорът за кредит е сключен с лихвен план 15.07.2008 г. до 15.12.2031 г. и дата на
погасяване 15-то число;
Лихвите са начислявани върху дълга по главница при база реален брой дни от
месеца/360. Лихвите за редовен дълг са изчислявани ежемесечно;
Годишният лихвен процент прилаган по усвоената част от кредита е формирана от
сбора на базов лихвен индекс, приложим за съответният период на олихвяване /един
месец/ фиксиран през целият период на 6.536%, плюс надбавка за редовен дълг
определена в договора - 1,664% и минимален размер от 8.20 %;
Банката е заложила и праг на промяна спрямо действащ индекс БЛП при
увеличение с повече от 0.5% пункта;
Съобразно представен разширен лихвен лист от „Уникредит Булбанк" АД за
обслужването на Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице No274
сключен на 19.06.08 г., и приложимите Общи условия към него, през посоченият
период 16.05.2020 г. до 10.02.2022 г. няма включен трети компонент или премия при
образуване на ГЛП.
Общият размер на разликата между удържаната лихва за периода и лихвата,
изчислена при прилагане на ПЛИ плюс фиксирана надбавка 1.664% е 2324,95 лв./Две
хиляди триста двадесет и четири лева и деветдесет и пет ст/ лв.
Размерът на годишният лихвен процент на кредита по месеци за целият срок на
договора е показан на стр. 11-15 от заключението.
Главницата на кредита - 70 000.00 лв. е изцяло погасена с месечно движение
посочено на стр. 15-18.
Погасяванията на договорна лихва са в размер на 60 387.08 лв. помесечно
изброени на стр. 19-22 от заключението
Като взе предвид горните фактически констатации от правна страна съдът
намира следното:
Между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата, че между тях е съществува
валидно облигационно отношение, произтичащо от процесния договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице № 274/19.06.2008 г., с който ответната „Уникредит Булбанк" АД е отпуснала на ищцата Й. С. кредит в
размер на 70 000 лв. за покупка на жилище, който тя и ищецът Й. М. /като солидарен длъжник/ са се задължили
да върнат чрез заплащане на месечни анюитетни вноски, дължими за периода от 15.07.2008 г. до 15.12.2031 г.,
включващи и дължимата лихва по т. 4 и таксите и комисионните по т. 5 от договора.
Договорът е сключен при общи условия /т. 19 от договора/, а именно - Общите условия, приети от
УС с протокол № 13/18.04.2007 г. и в сила от 7.05.2007 г., които общи условия са били реално предадени на
ищците при сключване на процесния договор.
Анюитетните вноски по кредита са погасявани чрез извършвани от ответната банка удръжки
/директен дебит/ от целева разплащателна сметка, в която двамата ищци са внасяли необходимите за това суми.
9
Относно начина на определяне на възнаградителната лихва съгласно Договора и
приложимите към него Общи условия
Съгласно чл.4 и чл. 4.1.а от раздел I "Предмет и условия на договора" от процесния договор
годишният лихвен процент върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски е формиран
от два компонента:
Базовия лихвен индекс по раздел III от Общите условия и
надбавка към него за редовен дълг, определена в договора при неговото подписване.
Към момента на сключване на процесния договор за кредит
базовия лихвен индекс е в размер на 6.536% и
надбавка в размер на 1.664%,
или годишния лихвен процент е 8.20 % към датата на договора.
Съгласно точка 9.1. от Общи условия, при които Уникредит Булбанк АД предоставя ипотечни
кредити на физически лица, годишният лихвен процент върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез
анюитетни вноски, се формира от сбора на два компонента:
базовия лихвен индекс- едномесечен SOFIBOR, който е променлив компонент, с оглед на факта, че се
явява обективен измерител на изменението на пазарните условия и
фиксирана надбавка, определена по размер при подписване на договора за кредит.
Съгласно чл. 9.4 от Общите условия, при които „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД предоставя
ипотечни кредити на физически лица, При кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, при всяко
НАРАСТВАНЕ на БЛИ с повече от 0,5% пункта спрямо действащия към момента на промяната размер,
банката променя ГЛП в същия размер, като промяната влиза в сила АВТОМАТИЧНО с публикуване на
новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на допълнително
споразумение между страните. Договорът въвежда променлив ГЛП, което е следствие от променливия
характер на едната му компонента- БЛИ. Липсва договорна клауза, която да поставя граници на движение
на ГЛП- минимален или максимален размер на ГЛП. Не представлява подобна клауза т. 11.1 от договора, която
по същество не предвижда нещо по-различно от клаузата на т. 4.1.а - че лихвите са заплащат в съответствие с
раздел III от ОУ в размерите по т. 4 от договора. Както бе посочено „размерите по т. 4 са фиксираният размер на
надбавката и променливият размер на БЛИ, определян по реда раздел III от ОУ, сборът от които дава ГЛП, чийто
размер е посочен в т. 4.1.а само към датата на сключване на договора - 8,20 %. Препращането на т. 11.1 към
т. 4 не може да се тълкува по никакъв начин като установяване на минимален ГЛП от 8,20 %, под който да
не може да се пада, дори и сборът от двете компоненти да е под 8,20 % - подобна забрана не се съдържа в
текста на договора. Не следва обратен извод и от клаузата на т. 11.2, която следва да се тълкува за ограничаваща
кредитора да променя едностранно ГЛП само при условията на т. 9.4 от ОУ, независимо от промените в БЛИ, но
не въвежда изискване всички промени в ГЛП да се правят само с едностранен акт /волеизявление/ на кредитора,
особено ако те са в интерес на длъжниците. Следователно, налага се междинният извод, че ГЛП не е
фиксиран в договора, нито е определен негов минимален или максимален размер, като той се формира
автоматично от сбора на фиксирана надбавка и променлив БЛИ, определян по реда на раздел 111 от ОУ, като за
промените в ГЛП не трябва акт на самата банка /освен ако за БЛИ това се изисква според ОУ/.Горният извод
следва да бъде проверен и чрез анализ на релевантните клаузи от приложимите ОУ от 2007 г., а именно:
Годишният лихвен процент по усвоената част от кредитите се формира от сбора на базов лихвен индекс (SOFIBOR,
EURІBOR или LIBOR), приложим за съответния период на олихвяване (един месец), плюс надбавка за редовен дълг,
определена в Договора.За базов лихвен индекс е зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване се прилага;
9.2.1. При кредити е лева - едномесечен SOFІBOR, равен на индекса, публикуван на страница „SOFlBOR" на REUTERS в
11.00 часа българско време два работни дни преди първия работен ден от всеки месец, и се прилага от първия работен
ден на месеца до деня. предхождай, първия работен ден на следващия месец включително; Определеният базов лихвен
индекс за кредитите се обявява в лихвените условия бюлетин за съответния период на олихвяване, разпространени на
гишетата на Банката, в интернет страницата й, и приложенията за електронно банкиране; 9.4. При кредити, погасявани чрез
Анюитетни вноски, при всяко нарастване.на базовия лихвен индекс с повече 0,5 (нула цяло и пет) процентни пункта
спрямо действащия към момента на промяната размер, Банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като
промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е
необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. Банката може да промени размера на Анюитетната
вноска по нейна преценка и в интерес на Кредитбполучателя, включително и към момент, различен от промяната на
лихвения процент. Кредиторът уведомява Кредитополучателя и третите задължени лица за извършената промяна чрез
последващото промяната извлечение по кредита, предоставено по реда на т. 24.1, но не по-късно от 45-дневен срок от
промяната.
Видно е, че и според ОУ ГЛП също се формира от сбора на БЛИ и надбавка за редовен дълг,
определена в договора, като единствено се конкретизира как се определя размера на БЛИ- за кредити в лева
това е едномесечния индекс Софибор, публикуван на страницата „Софибор" на Ройтерс в 11:00 ч. българско
време два работни дни преди първия работен ден от всеки месец, като се прилага от първия работен ден на
месеца до деня, предхождащ първия работен ден на следващия месец включително. Тези ОУ от 2007 г. също
10
не съдържат изискване, че за прилагането на така формирания ГЛП и промените в него е необходимо изрично
решение на орган на банката, за разлика от неприложимите към процесния договор ОУ от 2008 г., които
изрично постановяват, че „усвоената част от кредита се олихвява с определен от УС на банката или главния
оперативен директор, съответно друг оторизиран орган, годишен лихвен процент, формиран като сбор от
променлив базов лихвен процент, приложим за съответния период на олихвяване, и фиксирана надбавка" -т. 9.1.
Съпоставката между посочените ОУ ясно показва, че по ОУ от 2007 г. промените в ГЛП се прилагат без
решение /акт/ на банката, а по ОУ от 2008 г. такъв акт с конститутивно значение е необходим, за да влезе в сила
съответната промяна на ГЛП. Следователно, по ОУ от 2007 г. е закрепен автоматизъм на промяната в ГЛП ,
докато в ОУ от 2008 г. такъв автоматизъм не е налице - необходимо е волеизявление /акт/ на съответен банков
орган. Предвиденото в т. 9.3 от ОУ от 2007 г. задължение за обявяване на БЛИ в лихвените условия /бюлетин/,
разпространени на гишетата на банката, в интернет страницата й и приложенията за електронно банкиране, не е
условие за влизане в сила на промените в ГЛП, а има единствено информативно значение. Съмнение в извода за
автоматизъм на промяната на ГЛП може да внесе клаузата на т. 9.4 от ОУ от 2007 г., предвиждаща две
хипотези, когато банката „променя ГЛП". Прочитът на тази клауза води до заключението, че тя предвижда две
възможности:
1) възможност на банката да повишава ГЛП при нарастване на БЛИ с повече от 0,5 % в сравнение с
предишния период, и
2) оправомощаване на банката по нейна преценка да може да намалява размера на анюитетните
вноски, т.е. на размера на лихвата, дори и формирания по общия начин ГЛП да не предполага това - това следва
от изр. 2 на т. 9.4.
Първата хипотеза не внася нищо ново в начина на формиране и прилагане на ГЛП - и без нея ГЛП
ще се повиши автоматично по силата на т. 9.1 при нарастване на БЛИ с 0,5 % или с какъвто и да е друг
процент. Новост е втората хипотеза, даваща възможност за намаляване на лихвата и вноските, дори и да не са
налице общите условия на т. 9.1. И в двете си части тази клауза обаче няма връзка и не дерогира евентуално
автоматично понижаване на ГЛП поради понижаване на БЛИ /Софибор/ съобразно предходната т. 9.1 - за
тази хипотеза нито т. 9.4, нито друга клауза от ОУ изискват акт на орган на банката, като условие за да влезе в
сила промяната на ГЛП /съпоставката с ОУ от 2008 г. е показателна в това отношение/. Към горното следва да се
добави и това, че двусмислието, което внася клаузата на т. 9.4 в съпоставка с т. 9.1, следва да бъде
изтълкувано по благоприятен за потребителите /длъжниците/ начин както повелява чл. 147, ал. 2 ЗЗП, а
предложеният начин на тълкуване е именно такъв.В обобщение, крайният извод от тълкуването на клаузите на
процесния договор и на приложимите към него ОУ от 2007 г. е, че уговореният в договора ГЛП се формира от
сбора между твърдата надбавка от 1,664 % и променливия БЛИ /ежемесечен Софибор/, определен по реда на т.
9.2.1 от ОУ, като се прилага автоматично към главницата по кредита, без за това да е необходимо
допълнително споразумение между страните, нито изричен акт на банката. Промяната на ГЛП не зависи от
волята на самата банка, като същата има задължение да променя лихвата по общото правило на т. 9.1, което
се прилага във всички случаи.
По действителността на договора и ОУ в частта за определяне на лихвата
Така изтълкувани клаузите в договора и ОУ в частта за начина на формиране на възнаградителната
лихва не са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП . Уговарянето на променлив лихвен процент, чието
формиране не зависи от волята на кредитора, а от промяната на неподвластен на страните обективен пазарен
индекс /в случая- Софибор/, който се прилага автоматично към непогасената част от главницата по кредита, не
противоречи с нищо на изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие /а още по-малко-
незначително/ между правата и задълженията на банката и длъжниците. Ето защо клаузите са
действителни.Предвид приетото по- горе дължимата по договора възнаградителна лихва /ГЛП/ е в размер на
сбора от фиксираната надбавка от 1,664 % и едномесечният пазарен индекс Софибор, като страните не са
уговорили този размер да е ограничен от минимум или максимум.
Според приетото заключение на експертизата „Уникредит Булбанк" АД не е
променяла прилагания лихвен процент по кредита в посока към неговото УВЕЛИЧЕНИЕ
при увеличение на нивата на пазарния индекс 1 м. ОДИ и в посока към
НАМАЛЯВАНЕ на прилагания лихвен процент при намаление на нивата на пазарния
индекс с повече от 0.5% пункта спрямо прилагания до момента, за периода от
16.05.2020 г. до 10.02.2022 г.
Според текущите през месеца данни, в справката за дневно движение на индекса,
през посоченият период няма наличие на промяна в посока „намаление" с повече от 0.5%
пункта на индекса ОДИ, което означава, че през периода е действащ ГЛП формиран по
начина, посочен Общите условия в т. 9.2.1 При кредити в лева- едномесечен ОДИ равен на
индекса публикуван на страницата, и се прилага от първия работен ден на месеца до деня.
предхождащ първия работен ден на следващият месец включително.
11
Абсолютната лихва при лихвен процент, съобразяван с пазарният лихвен индекс
ОДИ, за периода от 16.05.2020 г. до 10.02.2022 г. е 613,55 лв. /Шестстотин и тринадесет лева
и петдесет и пет стотинки/.
През периода 16.05.2020 г. до 10.02.2022 г. „Уникредит Булбанк" АД извършила
олихвяване на главницата по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице No274,
сключен на 19.06.08 г. с годишен лихвен процент формиран като сбор от БЛП -6.536% и
фиксирана надбавка 1.664% или ГЛП-8.2%, като е удържала лихва- 2938.50 лв. /Две
хиляди деветстотин тридесет и осе.м лева и петдесет стотинки /.
Разликата между удържаната лихва за периода и лихвата изчислена при
прилагане на ПЛИ плюс фиксирана надбавка 1,664% е 2324,95 лв. /Две хиляди триста
двадесет и четири лева и деветдесет и пет cm./
Следователно исковата сума от 2324,95 лв. за периода от 16.05.2020г. до 10.02.2022г.,
като част от възнаградителната лихва по Договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице №274, сключен на 19.06.08 г., е получена от банката без основание и подлежи на връщане
съобразно чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда на 19 май 2022 г. до окончателното изплащане.
Разноски.
Съобразно искането за присъждане на разноски и представените списъци по
чл.80 от ГПК до приключване на устните състезания и разходни документи на ищеца,
както и пълното уважаване на иска, ответната страна следва да заплати на ищцовата 1200
лв. разноски по делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК831919536, представлявано от
Левон Карехин Хампарцумян и Андреа Казини, със седалище и адрес на управление гр. София
1000, район Възраждане, пл. Света Неделя 7 да заплати солидарно на Й. Д. С., ЕГН********** и
Й. Г. М., ЕГН **********, двамата от гр. Габрово, ул. *********, ет. 2, ап.3; 2 324,95 лв.-
получена без основание за периода от 16.05.2020г. до 10.02.2022г. част от възнаградителната
лихва по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №274, сключен на 19.06.08
г., на основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда на 19 май 2022 г. до окончателното изплащане и разноски по
делото в размер на 1200 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
12