№ 669
гр. София, 20.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600735 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по жалба от защитника на осъденото лице Г. Й. Д., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода” в ЗО „Казичене“ към Затвора София, срещу определение
от 04.07.2022 г., постановено по ЧНД № 1296/2022 г., по описа на СГС, Н.О., 15-ти състав, с
което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Г. Й. Д. за условното му
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на
определеното му по НЧД № 1368/2020 г., по описа на Софийски градски съд, наказание
„лишаване от свобода”, за срок от 11 /единадесет/ години, което към датата на
постановяване на обжалваното определение е 4 /четири/ години 6 /шест/ месеца и 23
/двадесет и три/ дни.
В жалбата, защитникът твърди незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното определение. Освен наличието на формалната предпоставка – изтърпяно
повече от половината наказание, защитникът сочи и наличие на доказателства за
поправянето на осъдения, независимо от отрицателното становище в доклада на ИСДВР 30
“Казичене”. При постъпването в затвора на 24.09.2021 г., осъденият бил адаптиран към
средата; съдействал на ИСДВР при необходимост, като преводач на немски и италиански
език. След преместването му в ЗООТ „Казичене“ на 19.10.2021 г. се включвал в
изпълнението на плана на присъдата, като чрез поведението си показал, че може да
изпълнява поставените задачи; декларирал мотивация за промяна на криминалното си
поведение. Отнасял се с необходимото уважение и респект към администрацията, на която
помагал, спазвал правилата за вътрешния ред в затвора, работил, с което е показал честно
отношение към труда, включително и чрез полагане на доброволен труд, като общ работник
1
в Министерство на правосъдието. Защитникът изразява недоволство, че
първоинстанционният съд не взел под внимание всички тези обстоятелства за реалното
поправяне на осъдения, включително и отразеното в справката от затвора Гарстен – Р.
Австрия, че по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в затвора
Гарстен, в периода от 2.01.2017г. до 11.02.2021 г. Д. е работил в кухнята като мияч и си
вършел добре работата.
Според защитника изтърпяната от осъдения Д. до момента, част от наложеното
наказание „лишаване от свобода“, както и данните в затворническото му досие, били
изиграли превъзпитателна си роля, поради което били налице доказателства за поправянето
му. Защитникът възразява срещу констатациите за неизпълнен индивидуален план на
присъдата.
В заключение, защитникът моли за отмяна на обжалваното определение и
постановяване на условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Г. Й. Д. от
изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода”, с определяне на
изпитателен срок в размер на този остатък и вида на пробационната мярка.
Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените
в жалбата доводи, прие следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е
преценил фактите - предмет на разглеждане. Изводите му по приложение на материалния
закон са правилни и обосновани и следва да бъдат споделени.
Осъденият Г. Й. Д. е постъпил в Затвора София на 24.09.2021 г., като по
отношение на лицето с начало 21.03.2016 г. е приведено в изпълнение наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 11 години, определено с НЧД № 1368/2020 г. на СГС, за извършени
престъпления по чл.242 и чл.354а от НК /приета за изпълнение присъда от Австрия/.
Към 04.07.2022 г., съгласно представената справка, осъденият Г.Й. Д. е изтърпял
фактически – 6 години, 3 месеца и 13 дни, от работа – 1 месец и 24 дни или общо – 6 години
и 5 месеца и 7 дни. Остават за изтърпяване 4 години, 6 месеца и 23 дни.
Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от
наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови условно
предсрочно освобождаване, видно от доказателствата по делото и според настоящата
инстанция не е налице другата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на
условното предсрочно освобождаване на осъдения Д. – наличието на доказателства за
поправянето му, респективно – да се е поправил.
Изготвения за Г. първоначален доклад по чл.155 от ЗИНЗС, съдържа данни за
средни стойности на риска - 46 точки, с констатирани три проблемни зони. В последствие,
тази оценка не е променена и със запазване на проблемните зони. Поради това рискът от
вреди за обществото е определен като среден.
2
Макар в жалбата си да твърди, че са налице данни за поправянето му, в
действителност липсва формирано отношение на Д. към факторите, които са го довели до
осъждане.
Правилен е извода на първостепенният съд, че не е налице предвидената в закона
предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на осъдения и това е така,
не само предвид непроменените стойности на риска от 46 точки, а и поради факта, че по
отношение на Д. цели на наказанието, визирани в чл.36 от НК не са постигнати и
корекционната работа следва да продължи до постигането им. Извода на Началника на
затвора, отразен в приложеното по делото ставище е, че спрямо Д. липсват достатъчно
данни за настъпила трайна промяна.
Твърдяното в жалбата добро поведение и спазване на вътрешния ред в
пенитенциарното заведение от страна на осъдения Д., настоящият въззивен състав не
определя като доказателство за поправянето му, тъй като такова поведение и дисциплина са
дължими от намиращите се там лишени от свобода лица, съгласно изискванията на ЗИНЗС и
ППЗИНЗС, за неизпълнението на които са предвидени съответните санкции. Тук следва да
се отбележи, че на това твърдение противостои наказанието му за държане на непозволена
вещ, съгласно ППЗИНЗС, със Заповед № 30/15.02.2022 г., а положения от него труд, който
настоящата инстанция намира за спорадичен, предвид големия срок на наложеното
наказание, е в негова полза, тъй като намалява срока на наказанието „лишаване от свобода”.
Първоначалният режим на изтърпяване не е променен от „общ“ в по-лек, поради липса на
предпоставки за това.
Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са
налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за
правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.07.2022 г., постановено по ЧНД №
1296/2022 г., по описа на Софийски градски съд, Н.О., 15-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4