Решение по дело №25307/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13576
Дата: 28 ноември 2022 г.
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20221110125307
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 13576
гр. С., 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.В
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х.В Гражданско дело №
20221110125307 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Д.О.З.“ ЕАД,
искова молба, насочена против С.О., с която са предявени обективно кумулативно
съединение осъдителни искови претенции с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.
чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което
да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 998.00 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ във връзка с щета
44012132100762 с включени 15.00 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва върху сумата считано от дата на предявяване на исковата молба 16.05.2022 г. до
окончателно изплащане и сумата от 93.43 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 13.06.2021 г. до 15.05.2022 г.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 08.01.2021 г. в гр. С., /АДРЕС/ при движение по /АДРЕС/, е настъпило ПТП, при
което на л.а. Ауди, с рег. № СВ ***АА, управляван от Х. И. Б. са причинени щети –
увредени предна и задна леви гуми, в резултат на попадането му в дупка на пътя,
необозначена като препятствие и необезопасена. Сочи, че л.а. Ауди, с рег. № СВ
***АА, е застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Каско+“ със
застрахователна полица № 440220211000617 от 08.05.2020 г. и със срок на действие от
11.05.2020 г. до 10.05.2021 г. Излага, че във връзка с настъпилото ПТП до ищцовото
дружество е подадено уведомление и образувана щета № 44012132100762, в резултат
на което се твърди, че е извършен оглед на автомобила и опис на щетите. Сочи, че е
определено обезщетение по експертна оценка в размер на 983.00 лева, от които 903.00
лева за подмяна на предна и задна леви гуми и 80.00 лева за демонтаж и монтаж на
гумите, което твърди, че е прихванато с дължимата от застрахования четвърта
премийна вноска. Излага, че причина за настъпване на събитието е наличието на
необезопасена и необозначена дупка на платното за движение, пълна с вода. Навеждат
се доводи, че ПТП-то се е осъществило на територията на С.О., като ответникът в
качеството му на стопанин на пътя не е изпълнил задължението си да сигнализира
препятствието на пътя и организира движението по начин осигуряващ безопасността
му. Твърди се, че с изплащане на процесното обезщетение ищецът, на основание чл.
1
410 КЗ има право на регрес срещу ответника. Сочи също и че с регресна покана с изх.
№ 0-92-6771/27.05.2021 г. ицщовото дружество е предявило претенцията си пред
ответника, но същият с писмо от 09.06.2021 г. отказал плащане. С оглед изложеното се
претендира и лихва за забава за периода от 13.06.2021 г. /датата на изтичане на 15-
дневния срок от получаване на поканата за плащане/ до 16.05.2022 г. в размер на 93.43
лева. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от С.О., с който
исковата претенция се оспорва изцяло. Твърди се, че от изложеното в исковата молба
не става ясно по категоричен начин, че причина за настъпване на ПТП е
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Излага, че липсват данни
за посока на движение на МПС, конкретни размери за твърдяната неравност, както и
схема и визуализация на разположението на твърдяната неравност. Сочи също и че
липсва протокол за ПТП и снимков материал. Твърди, че в случая не може да се
установи какво е било състоянието на водача, нито дали същият е съобразил скоростта
си на движение с конкретните условия на пътя. С оглед изложеното оспорва наличието
на причинна връзка между събитието и вредите на МПС-то. Счита, че обезщетението е
изплатено в разрез с т.9.6.1 от раздел 9 от Общите условия към застрахователния
договор, като в тази връзка поддържа, че от страна на водача на увреденото МПС не са
били представени необходимите документи. Сочи, че размерът на обезщетението е
недоказан и в тази връзка излага, че липсват данни увредените части да са били в
изрядно състояние преди настъпване на ПТП. Навежда доводи за съпричиняване от
страна на водача, на застрахования при ищеца автомобил, като сочи, че в нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП същият се е движел със скорост, която не е била съобразена с
пътната обстановка. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединение осъдителни искови претенции
с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За съвместно разглеждане съдът е приел релвираното от ответника възражение
за съпричиняване на ПТП-то, в резултат на поведението на водача на застрахования
при ищеца лек автомобил, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно
движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, която не му е позволила да
спре или да избегне препятствието на пътя.

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между него и
собственика на увредения автомобил е било налично валидно застрахователно
правоотношение, породено от сключен договор за имуществено застраховане, в срока
на застрахователното покритие на който е настъпило събитие, което е довело до
увреждането на застрахованото при ищеца МПС, вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа /бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
пътя/, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в исковата
молба събитие и причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при
ищеца лице, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че л.а. Ауди, с рег. № СВ ***АА
2
към 08.01.2021г. е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско+“, че ищцовото
дружество е изплатило сумата от 983.00 лева – застрахователно обезщетение, че до
ответника е изпратена регресна покана с изх. № 0-92-6771/27.05.2021 г., че ответникът
с писмо от 09.06.2021 г. е отказал плащане на претендираното обезщетение.
Съдът, съобразявайки приобщените по делото писмени доказателства,
показанията на разпитания свидетел Х. Б. и заключението на вещото лице по
изготвената СТЕ, изведе следния механизъм на настъпване на ПТП-то, а именно: на
08.01.2021г., свидетелят Х. Б., управлявайки собствения си лек автомобил „Ауди“ с ДК
№ СВ *** АА, в гр. С., по ул. /АДРЕС/, попада в необезопасена и необозначена
неравност на пътното платно /дупка/, при което са увредени предна лява гума и задна
лява гума на МПС-то.
Така изведения механизъм на произшествието намира опора в приобщените по
делото писмени доказателства – копие на уведомление за щета /л.18/, копие на опис
заключение по щета № 440121132100762 и копие на Фактура № **********.
Механизмът на произшествието кореспондира и с показанията на свидетеля Б., който
по време на разпита си посочи, че живее на ул. /АДРЕС/, като една вечер прибирайки
се със собствения си лек автомобил е попаднал в дупка, при което били увредени
гумите и джантите на МПС-то. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като
последователни, хронологично издържани и кореспондиращи с останалия събран по
делото доказателствен материал. В подкрепа на изведения механизъм е и заключението
на вещото лице по изготвената съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ответника, че заявената претенция следва да бъде отхвърлена, доколкото ищецът
претендира обезщетение за настъпило застрахователно събитие на 11.01.2021г., а от
материалите по делото се установявало, че същото е настъпило на 08.01.2021г. Във
формулирания петутим ищцовото дружество претендира сумата от 998.00лв. –
регресно вземане във връзка с настъпило застрахователно обезщетение на 08.01.2021г.
В уведомлението за щета, депозирано пред ответника, собственика на пострадалия
автомобил е посочил, че произшествието е настъпило именно на 08.01.2021г., като
видно от изпратената до ответника регресна покана, дружеството застраховател
претендира от Столична Община възстановяване на изплатено застрахователно
обезщетение във връзка с ПТП, настъпило на 08.01.2021г. По изложената
аргументация съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител
на ответника. Действително в първият абзац на исковата молба като дата на настъпване
на процесното ПТП е посочена 11.01.2021г., но съдът намира, че в случая става въпрос
за техническа грешка, доколкото на тази дата ищцовото дружество е сезирано от
собственика на застрахования автомобил, чрез депозиране на уведомление за щета, но
от материалите по делото и формулирания петитум става ясно, че се претендира и е
изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 08.01.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 48, т. 2, б.
"в" от Правилника за прилагане на закона за пътищата, поддържането на
републиканските пътища в границите на градовете е задължение на съответната
община. Установи се по делото, че ПТП-то е настъпило в рамките на урбанизираната
територия на гр. С., поради което отговорност за поддържането на пътната мрежа в
градска среда в изправно състояние носи С.О.. Лицата, които стопанисват пътя, следва
да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по
него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените
места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. С оглед изложеното следва извода,
че ответникът е пасивно легитимиран по предявения иск, респективно доводите му, че
не носи отговорност са неоснователни.
От заключението на вещото лице става ясно, че е налице причинна връзка между
3
ПТП-то и уврежданията по процесния автомобил.
Експертът е дал заключение, че стойността, необходима за възстановяване на
щетите по процесното МПС /спукани предна и задна гуми/, изчислена на база средни
пазарни цени е 1277.45лв.
Съдът съобразявайки принципа на диспозитивното начало и като взе предвид, че
претенцията е заявена за сумата от 998.00лв., намира че искът е изцяло основателен.
При този извод съдът следва да разгледа релевираното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в противоправно поведение
на водача на лек автомобил „Ауди“, в частност нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а
именно движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, която не му е
позволила да спре или да избегне препятствието на пътя. Съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. №
1/2014 г., ОСТК на ВКС /. От страна на ответника не бяха ангажирани по делото
доказателства, от които да се изведе наличие на противоправно поведение, в частност
движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, което обуславя извода за
недоказаност на възражението.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случаите, когато
задължението не е обвързано с уговорка за срок на изпълнение, длъжникът изпада в
забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от момента на поканата за плащане,
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. С доклада по делото е обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцовото дружество е изпратило до
ответника регресна покана с изх. № 0-92-6771/27.05.2021 г., както и че ответникът с
писмо от 09.06.2021 г. е отказал плащане на претендираното обезщетение, респективно
считано от 09.06.2021г. Столична Община е в забава. Акцесорната претенция е заявена
за периода 13.06.2021г. – 15.05.2022г., като размерът на същата, изчислен с помощта на
компютърна програма е 93.43лв. Доколкото претенцията за мораторна лихва е заявена
именно за тази сума, същата се явява изцяло основателна.

По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 868.40лв., от които 100.00лв.
държавна такса, 50.00лв. – депозит за свидетел, 350.00лв. – депозит вещо лице и
368.40лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.О.“, с адрес: гр. С., /АДРЕС/, да заплати на „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., /АДРЕС/, на основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както
следва: 998.00лв. – регресно вземане по изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № 44012132100762, във връзка с настъпило на 08.01.2021г. в гр.
4
С., на ул. /АДРЕС/, ПТП с лек автомобил „Ауди“ с ДК № СВ *** АА, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 16.05.2022г. до окончателно
изплащане на сумата и 93.43лв. – мораторна лихва за периода 13.06.2021г. –
15.05.2022г.
ОСЪЖДА „С.О.“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Д.О.З.“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски в размер на 868.40лв.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5