Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 504
гр. Бургас, 22.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 5863 по описа на РС - Бургас за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В.К.А., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №
18-0769-004259 от 19.10.2018 г., издадено от началник група към ОД на МВР –
Бургас, сектор „ПП”, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП са му наложени наказания
„глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
12 месеца.
Жалбоподателят не оспорва изложените в наказателното
постановление фактически констатации, но излага твърдения, че е управлявал МПС след
употреба на алкохол при условията на „крайна необходимост“, за да бъде осуетена
непосредствена заплаха за живота и здравето на близките на жалбоподателя. С
тези доводи моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен се
явява заедно с адв. К.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не
изпраща представител. В съпроводителното преписката писмо излагат становище
наложеното наказание да бъде потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 14.07.2018 г. жалбоподателят заедно със съпругата си
свидетелката С.И.А. и двете им деца – В. и И. съответно на 9 и 11 години били
на почивка в местността „И.“. С тях били и техни познати в това число и лице на
име А.. Към 21:00 часа при жалбоподателя и семейството му дошли тяхната приятелка
В.А., заедно с дъщеря си и още една нейна позната. Към този час на денонощието А.
вече бил употребил голямо количество алкохол и започнал да отправя неприлични
предложения към В.. В същото време В. не приела предложението и това разгневило
А., който започнал да я обижда с нецензурни думи и да я гони да си тръгва. В.
заедно с нейната позната, с която дошли
започнали да си събират багажа и да тръгват, като към тях се присъединила и
дъщерята на В., която била наоколо. В този момент А. се доближил до В. и я
ударил, като едновременно с това не преставал да я обижда. Присъстващите на
място деца, в това число и децата на жалбоподателя се изплашили и започнали да
плачат. В., дъщеря й и тяхната позната си тръгнали. Тяхното заминаване не
успокоило А. и той продължавал да крещи и обижда, като агресията му се насочила
към жалбоподателя, който се опитал да го успокои. Викал му, че ще го унищожи,
дърпал тениската му, скъсал синджира му.
Около 22, 23 часа А. не спирал да крещи. Децата на
жалбоподателя били изплашени и искали да се приберат в гр. Бургас.
Жалбоподателят и съпругата му –свидетелката А. решили да тръгнат за гр. Бургас
независимо, че през деня жалбоподателят е употребил алкохол.
Около 00:50 часа на 15.07.2018 г. свидетелят П. служител
във Второ РУ при ОД на МВР – Бургас спрял за проверка управлявания от
жалбоподателя автомобил „Шкода Суперб“ с
рег. № ******* в гр. Бургас по бул. „Т.“ в посока ул. „Я.К.“. Свидетелят С.М.
мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ извършил проверка за употреба на
алкохол на жалбоподателя с техническо средство „Дрегер“, което отчело 1.31
промила. Свидетелят М. издал на жалбоподателя талон за изследване. За установеното
нарушение свидетелят М. съставил срещу жалбоподателя АУАН. Жалбоподателят се
явил на указаното място и час и дал кръв за анализ. Предвид установеното
количество алкохол над 1.2 промила, а именно 1.31 промила било образувано срещу
жалбоподателя досъдебно производство. В хода на производството била изготвената
химическата експертиза, която установила съдържание на етилов алкохол 1.04
промила в кръвта на жалбоподателя. Образуваното досъдебно производство било
прекратено, а събраните писмени материали били изпратени в сектор „Пътна полиция”
по компетентност. В тази връзка срещу жалбоподателя било издадено обжалваното в
настоящото производство НП.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства
и гласни доказателствени средства. Доказателствата по делото са непротиворечиви
и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата
е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното
наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни
органи (съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на МВР) в сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3,
т. 1 ЗДвП, която разпоредба забранява на водач да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда.
От събраните по делото доказателства по категоричен и
несъмнен начин се установява, че на 15.07.2018 г. в 00:50 часа в гр. Бургас по
бул. „Т.“ в посока ул. „Я.К.“ жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Шкода
Суперб“ с рег. № ******* с концентрация
на алкохол в кръвта 1.04 промила.
Жалбоподателят не оспорва, че с поведението си е
осъществил формално състав на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, но твърди,
че е действал при условията на „крайна необходимост”. Съдът не споделя така поддържания
от жалбоподателя довод, като съображенията за това са следните:
Съгласно
чл. 13, ал. 1 НК (приложим по арг. от чл. 11 от ЗАНН) не
е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна
необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на
другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е
могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко
значителни от предотвратените. Т.е. фактическият състав на крайната
необходимост включва в себе си три основни елемента – непосредствена опасност,
деяние, насочено към неутрализиране на опасността и особени изисквания към това
деяние и причинените от него вреди.
От
данните по делото се установява, че не са налице елементите от фактическия
състав на чл. 13, ал. 1 НК. От събраните доказателства не може да се направи
обоснован извод, че е съществувала непосредствена опасност за здравето или
живота на жалбоподателя и неговите близки, която не е могла да бъде избегната
по друг начин, а единствено чрез предприемане на управление на МПС в нарушение
на правилата за движение и по-точно на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
За
да докаже защитната си теза, жалбоподателят ангажира доказателства. В разпита
си свидетелката А. – съпруга на жалбоподателя излага подробно развилата се
конфликтна ситуация с техния познат А.. Свидетелката посочва, че А. е бил
агресивен, крещял, обиждал, включително нанесъл удар на В.А., като в резултат
на това децата на жалбоподателя били много изплашени. При преценката на
достоверността на показанията на свидетелката А. съдът съобрази, че същата е
съпруга на жалбоподателя и е заинтересована от изхода на делото. Независимо от
това съдът напълно кредитира показанията на свидетелката, тъй като по делото не
са събрани други доказателства, които да ги оборват. Съдът приема от фактическа
страна, че изложените от жалбоподателката факти реално са се осъществили. Същевременно
обаче тези фактически положения съдът не определя като условия при „крайна
необходимост”. Жалбоподателят е бил наясно, че през деня е употребил алкохол, а
и с оглед резултата от експертизата (1.04 промила) това количество не е било
малко. Независимо от това е предприел управление на МПС мотивиран от
агресивното поведение на техния познат А., като единствена възможност според
жалбоподателя да избегне настъпване на неблагоприятни последици за близките си.
От показанията на свидетелката А. се установява, че А. е техен добър познат, с
когото почиват години наред на същото място, както и че с тях е било и още едно
приятелско семейство. Отделно от това се установява, че на около 100, 200 метра
е имало и други почиващи. Свидетелката заявява, че не са позвънили за помощ от
полицейските органи, като едновременно твърди, че на места телефонът не е имал
обхват, но от показанията й става ясно, че дори не са направили опит да се
свържат със спешния телефон за помощ 112.
На
следващо място от показанията на свидетелката се установява, че към момента, в
който са решили да с приберат в гр. Бургас, те не са били в непосредствена
близост до А., а само се чували неговите викове. Т.е. не е имало непосредствена
опасност за жалбоподателя и неговите близки, предизвикана от поведението на А..
За да е непосредствена опасността следва да е възникнала и да не е отминала. А.
е бил отдалечен от тях и не е предприел действия, които реално и пряко да
застрашават здравето или живота на семейството на жалбоподателя. Установява се,
че децата са били много изплашени и те са проявили желание да се приберат в гр.
Бургас. По делото са представени писмени доказателства – становища на психолог
относно психологични статус на децата след случилото се и става ясно, че децата
са били напрегнати, тревожни. Съдът дава вяра на тези доказателства и безспорно
по делото е прието, че на 14.07.2018 г. с поведението си А. е смущавал спокойствието
на жалбоподателя и неговото семейство, което негативно се е отразило на психическото
им състояние, но в случая пред жалбоподателя преди да предприеме управление на
МПС с 1.04 промила алкохол в кръвта е съществувала възможността например да се
обади на спешен телефон 112 и да бъдат изпратени полицейски служители, които да
неутрализират агресивното поведение на техния познат А.. Също така е имало
възможност да се потърси помощ от другите почиващи в местността. Отделно от
това А. е дългогодишен познат на жалбоподателя и семейството му, с когото
години наред почиват на това място. Следователно жалбоподателят е познавал
неговите характерови особености и поведението му не е било съвсем непредвидимо.
По тази причина най-вероятно след възникване на инцидента жалбоподателят и
близките му са се отдалечили на друга площадка, за да изчакат А. да се успокои
и едва след около 1 час са тръгнали за гр. Бургас. Т.е. така изложеното потвърждава
извода на съда, че в момента, в който жалбоподателят е предприел управление на
МПС след употреба на алкохол, не е съществувала непосредствена опасност, която
да се избегне по смисъла на чл. 13, ал. 1 НК.
С оглед
изложеното съдът достигна до извод, че жалбоподателят не е извършил нарушението
по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП в условията на „крайна необходимост”.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП към
датата на извършване на нарушението (15.07.2018 г.) предвижда кумулативно
налагане на наказанията лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лв.
Правилно наказващият орган е приложил посочената санкционна разпоредба като
относима и на жалбоподателя са наложени наказания именно в предвидените в
нормата размери глоба от 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца. Размерите на наказанията са фиксирани от законодателя и не
подлежат на изменение.
Предвид изложеното наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-0769-004259 от 19.10.2018 г., издадено от началник група към
ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на В.К.А., ЕГН ********** на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП за
извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“
в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала: /п/
КС