РЕШЕНИЕ
№ 12108
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110130941 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Л. В. Ч., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС срещу С. Р. П., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, с която се иска съдът да признае
за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата 1800 /хиляда и осемстотин/
евро-главница по Запис на заповед от 23.04.2018 г., издаден от РСП.- наследодател на
ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №38664/2021 г. на СРС.
Твърди се, приживе РСП., в качеството си на издател на Запис на заповед от
23.04.2018г се е задължил да заплати на ищеца -Л. В. Ч. на падежа -23.07.2018г. сумата 1800
/хиляда и осемстотин/ евро. Сумата не е заплатена на падежа, нито по-късно. Поддържа се,
че РСП., ЕГН ********** е починал на 04.10.2020г., като е оставил за свои наследници две
лица - С. П. и ГК син и съпруга на длъжника. Съпругата е заявила за вписване отказ от
наследството на РП., вписан в особената книга на съда с № 1544 от 03.11.2020г, с оглед на
което С. Р. П., е останал единствен наследник на издателя по записа на заповед.
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в едномесечния срок е постъпил
отговор.
Твърди се недопустимост на производството с аргументи, че не са спазени
изискванията на чл. 535 от Търговския закон за форма и съдържание на записа на заповед,
тъй като липсва подпис на издателя. Поддържа се, че ответникът няма качеството
универсален правоприемник на своя наследодател, тъй като е приел наследството оставено
от неговия баща „под опис“, респ. производството срещу него следва да се основава на
правоприемство установено с документ по чл.417 ГПК, а не документът по чл.417 ГПК,
установяващ вземането срещу праводателя като се прави позоваване на т. 4г от
Тълкувателно решение № 4/2013 на ВКС, ОСГТК.
Като аргумент за недопустимост се сочи и че установителният иск е предявен след
изтичане на 3-годишния давностен срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ.
1
Оспорват се и исковете като неоснователни. Въвежда се каузално правоотношение,
като се сочи, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на вземане на ищцата по
договор за заем. Въвеждат се твърдения, че наследодателят на ответника е погасил чрез
плащане задълженията си по договора за заем.
Въвежда се и твърдение, че между страните са съществували и други правоотношения,
като е възможно, процесният запис на заповед да е издаден, за да обезпечи изпълнението на
задълженията, от страна на наследодателя на ответника, във връзка с учредените в негова
полза права с пълномощно с рег. № 18284/21.12.2017т. на Нотариус РР, да съхранява,
обслужва и ремонтира собствените на ищцата недвижими имоти в АДРЕС
Правното основание на предявения иск е чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1,
предл.1 от ЗЗД и чл.535 и сл. от ТЗ.
Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като със
Заповед № 15775 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 20.10.2021 г., постановена по частно гражданско дело № 38664 по описа на
Софийския районен съд за 2021 година, е разпредено плащане в полза на ищеца от
ответника на сумата от 1800 /хиляда и осемстотин/ евро-главница по Запис на заповед от
23.04.2018 г., както и предвид депозираното възражение по чл. 414 ГПК и предявяване на
иска в едномесечния срок от получаване на съобщението за това.
На л. 8 от заповедното дело е приложен Запис на заповед, издаден от наследодателя на
ответника РСП., който неотменимо и безусловно се е задължил да плати на Л. В. Ч. сумата
от 1800 евро. Уговорен е падеж 23.07.2018 г. Посочено е място на издаване- гр. София и
дата на издаване 23.04.2018. Между текстовете „Издадтел“ и „(трите имена и подпис
собственоръчно)“ има изписани три имена РСП. и липсва подпис.
Съгласно чл. 535 от ТЗ. записът на заповед съдържа: 1. наименованието „запис на
заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан; 2. безусловно обещание да се
плати определена сума пари; 3. падеж; 4. място на плащането; 5. името на лицето, на което
или на заповедта на което трябва да се плати; 6. дата и място на издаването; 7. подпис на
издателя.
Настоящият състав взе предвид и тълкуването на закона, дадено в т. 17 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 година по тълкувателно дело № 3/2013 на ОСГТК
на ВКС. Съгласно тях предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл. 422
от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК въз основа на
запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Посочено е
и следното: „Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за
вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която
основанието е извън съдържанието на документа.“
При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на
вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя
задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално
правоотношение между него като поемател и длъжника -издател по повод или във връзка с
което е издаден записът на заповед.
С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за
наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422
ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията,
основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по
записа на заповед. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията
и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право -
за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално
правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът
разглежда заявените от ответника - длъжник релативни възражения, като например: за
2
невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по
каузалното правоотношение.
Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с
издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или
връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този
въпрос. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално
правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените
от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения
запис на заповед.
При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422 ГПК, че вземането му
по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение,
изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя
предметът на делото. Ищецът - кредитор сочи обезпечителната функция на записа на
заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на
менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат
посочените правила за разпределение на доказателствената тежест.
Предвид развитието на процеса в конкретния случай пред първоинстанционния съд от
страна на ищеца не са включени като предмет на спора възражения за наличие на каузално
правоотношение. Така ищецът следва да докаже единствено съществуването на редовен от
външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.
В процесния случай издаденият запис на заповед няма един от задължителните
реквизити по т.7 на чл. 535 от ТЗ, а именно подпис на издател. Съгласно чл. 536, ал. 1 ГПК
документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535 , не е запис на
заповед. Мястото на поставяне на подпис на издателя в случая е оставено празно, като
полагането на подпис след текста „Авалирам запис на заповед“/ каквото качество на
авалист издателят на един запис на може да има/ не може да се приравни на полагане на
подпис на издател.
Над текста „(трите имена и подпис собственоръчно)“ в ценната книга е изписано
ръкописно цялото име на издателя, което според съда без полагането на подпис с оглед
кумулативното посочване на двата реквизита в машинния текст, не замества подписа му.
Това води до извод за нищожност на ценната книга, поради порок във формата - записът на
заповед не е подписан от издателя-чл.535 и чл.536 ТЗ. Нормата на чл. 535 ТЗ, установяваща
лимитативно задължителното съдържание на записа на заповед, е императивна, поради
което отсъствието на който и да било от задължителните за същия реквизити има за своя
пряка правна последица недействителност на менителничния ефект, което обуславя и
липсата на валидно възникнало задължение за неговия издател.
Мотивиран от гореизложеното искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски и такива следва да
му бъдат присъдени в размер на 1200 лева- адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. В. Ч, ЕГН **********, с адрес: АДРЕС срещу С. Р.
П., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, иск с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от
ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.535 и сл. от ТЗ за признаване за установено
спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата 1800 /хиляда и осемстотин/ евро-
главница по Запис на заповед от 23.04.2018 г., издаден от РСП.- наследодател на
ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №38664/2021 г. на СРС.
ОСЪЖДА Л. В. Ч, ЕГН **********, с адрес: АДРЕС да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на С. Р. П., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, съдебно-деловодни разноски в
3
размер на 1200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4