Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град
София, 05.12.2016 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1
състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров
гр. дело № 15155 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 439 ГПК и чл. 55, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД.
Производството по делото е
образувано по предявен от К.Л.Й., ЕГН ********** срещу Д. Ф. „З.“ иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът, както в лично
качество, така и като едноличен търговец – ЕТ „К. ** – К.Й.“, рег. по ф.д. №
307/1990 г. по описа на Окръжен съд – М. не дължи на ответника Д. Ф. „З.“
сумата от 32 086 лв., представляваща задължение на К.Й. по изпълнително
дело № 99/2013 г. по описа на ДСИ – М., за които има издадени по реда на чл. 237 от ГПК /отм./ изпълнителни листове от
18.05.2000 г., издаден от СРС, 76 с-в по гр. д. № 04265/2000 г., както и
изпълнителен лист от 29.08.2000 г., издаден от СРС, 65 с-в по гр.д. №
03801/2000г. поради изтекла погасителна давност на вземането, както и иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7721.24 лв., събрана
в хода на изпълнителното производство, ведно със законна лихва върху посочената
сума от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане.
В исковата молба ищецът излага,
че в периода 1998-2003г. е извършвал дейност, свързана с аренда и обработка на
земеделска земя, като производството на земеделска продукция се е осъществявало
от него чрез ЕТ „К. **-К.Й.“, който към настоящия момент е заличен. На
23.09.1998г. е подписал договор с Д. Ф. „З.“, по силата на който е следвало да
получи плащане за извършване на есенна обработка и стоков кредит под формата на
семена за сеитба. Твърди, че на 30.10.1998 г. Ф.ът е превел около 6 000 000
(неденоминирани) лева, а на 06.11.1998 г. са получили и стоковия кредит под
формата на семена на стойност около 4 милиона лева (като сумата е без приложена
деноминация и отговаря на 4 000 лева). След това са започнали сеитба, но в
средата на м.ноември 1998 г. е паднал ранен сняг, в резултата на което се е
наложило да чакат да се стопи снега, за да довършат сеитбата, което обаче не се
е случило, поради което са загубили както средствата, така и самите семена.
На следващо място ищецът излага,
че във връзка със задълженията по договора от 23.09.1998 г. по молба на Агенцията за държавни вземания (на осн. чл. 3,
ал. 7, т. 5 ЗНАП) е образувано изпълнително дело № 99/2013г. на ДСИ - гр. М. срещу
него, в качеството му на длъжник за вземанията на Д. Ф. „З.“ по два
изпълнителни листа. Първият изпълнителен лист е от 18.05.2000г. и е издаден по
реда на чл.237 от ГПК (отм.) от СРС, 76 състав по гр.д. № 04265/2000 г. срещу К.Л.Й.,
действащ като ЕТ“К. **-К.Й.“ за сумата 6 168 лв. главница и 445 лв. лихва за
забава, ведно със законната лихва върху главницата от 09.05.2000г. Вторият
изпълнителен лист е издаден в полза на Д. Ф. „З.“ срещу ЕТ “К. **-К.Й.“ на 29.08.2000г.
по гр.д. № 03801/2000 г. от СРС, 65 с-в за сумата от 4620 лв. главница и 309 лв.
лихва, ведно с законна лихва считано от 25.04.2000г.
Ищецът излага, че по посочените
два изпълнителни листа не са предприемани никакви действия до образуването на
изпълнително дело № 1-291/ 2006 г.) на ДСИ – М.. Посоченото изпълнително дело е
образувано на 28.07.2006г. от АДВ за вземанията на Ф. „З.“ срещу ЕТ “К. **-К.Й.“
по изпълнителния лист от 29.08.2000 г. С молба от 18.06.2007 г. към това изпълнителното
дело е добавено и задължението по изпълнителния лист от 18.05.2000 г., а на
основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК изпълнителното дело № 1-291/06г. е прекратено
с постановление. Впоследствие през м. май 2013 г. ищецът е получил покана за
доброволно изпълнение по изпълнително дело
№ 20131630410099 на ДСИ – М. за вземането по двата изпълнителни листа от 2000г.,
като в поканата като длъжник е посочен ищецът лично, в качеството му на физическо
лице. Твърди, че наред с поканата съдебният изпълнител е предприел множество действия по
принудително изпълнение - наложени запори върху личното му МПС и върху пенсията
му, както и възбрана върху 1/6 ид.ч. от ниви и ливади в землището на общ. М. -
с. Сумер и с.Т.. В продължение на повече от година и половина, а също така и в
момента от пенсията му са принудително събирани суми, като общият размер на
задължението му по изпълнително дело № 99/2013г. към 15.08.2014г. е 32 056
лева. Към настоящия момент съдебният-изпълнител е провел и публична продан на 1/6
ид. ч. от наследствените ниви и ливади. В исковата молба ищецът излага, че изпълнителните
листове, изпълнителното дело и извършените по него действия са
незаконосъобразни като е изложил аргументи за недължимост на вземанията, поради
неизпълнение във времево и количествено отношение на задълженията на Д. Ф. „З.“
по договора. На следващо място счита, че вземането е погасено по давност тъй
като времето от издаване на изпълнителния лист до образуване на изпълнителното
дело надвишава петгодишната давност по чл. 117 от ЗЗД. В тази връзка сочи, че вземането
на Д. Ф. „З.“ е погасено по давност най-късно към 18.05.2005г. за главницата по
изпълнителния лист, издаден по гр.д. № 04265/00г. и към 18.05.2003 г. за
лихвата, съответно задължението му по гр.д. № 03801/2000г. е погасено на
29.08.2005г. за главница и 29.08.2003г. за лихвата, поради което към датата на
образуване на изп.дело №1-291/06г. (28.06.2006г.) взискателят е нямал годен
изпълнителен титул по гр.д.№ 03801/00г., аналогично е и положението, когато към
делото е присъединено вземането по гр.д. № 04265/2000г. На следващо място
ищецът излага, че е преклудирано по давност и правото да бъдат събирани лихвите
за забава върху главницата за периода от издаване на изпълнителните листове до
три години преди образуване на изпълнителните дела. Във връзка с изложеното
ищецът моли съда да уважи така предявените искове.
Ответникът Д. Ф. „З.“ оспорва
предявените искове като неоснователни. На първо място излага, че вземането на
ДФ „З.”, произтичащо от посочените в исковата молба изпълнителни листове, не е
погасено по давност. Посочените
изпълнителни листове са издадени през 2000 г. в резултат на подадени молби от
ДФ „З.”, които се депозирани в СРС съответно на 25.04.2000 г. и 09.05.2000 г.
Ответникът твърди, че уважаването на молбата за издаване на изпълнителен лист от
съда се приравнява на иск, с предявяването на който започва да тече нова
петгодишна давност, като през 2006г. тази давност е била прекъсната още веднъж
- с образуване на изпълнително дело № 1 - 291 / 2006 г. по описа на СИС към PC,
гр. М.. Цитираното изпълнително дело е прекратено на 13.05.2011 г., поради
което от тази дата до 13.05.2016 г. за ДФ „З.” е започнала да тече нова
петгодишна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД, за който период Ф.ът има право
да потърси вземането си. През 2013г., ДФ „З.”, чрез НАП е поискал образуване на
ново изпълнително дело, каоето е образувано от СИС към PC, гр. М. под №
20131630410099. В тази връзка излага, че от този момент отново е прекъснат
срокът на погасителната давност на вземането на ДФ „З.” срещу физическото лице –
ищец по делото. На следващо място твърди, че въпреки че от издаването на
изпълнителните листове през 2000 г. до образуването на изпълнителното дело през
2006 г. са изтекли повече от пет години, вземането на ДФ „З.” не е погасено по
давност, тъй като с образуване на изпълнително дело № 1 - 291/ 2006г. физическото
лице е получило покана за доброволно изпълнение от държавния съдебен
изпълнител. Твърди, че с получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът
е разполагал с пет години да предяви отрицателен установителен иск или пък да
иска обезсилване на изпълнителните листове, като обжалва определението, с което
е допуснато издаването им, което не е сторено от него, поради което правото му
на иск срещу ДФ „З.” е погасено по давност, което прави настоящия иск неоснователен,
във връзка с което моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства
се установява, че между ЕТ „К. – ** – К.Й.“, представлявано от ищеца К.Й. като управител
и Д. Ф. „З.“ е сключен Договор № 529147 от 25.09.1998 г. за предоставяне на
стоков кредит – семена за посев от пшеница с предмет – предоставяне от Д. Ф. „З.“
на земеделския производител под формата на стоков кредит семена за посев на
пшеница от група елит и първо размножение срещу задължението същият да предаде
на Ф.а хлебна пшеница по бонифицирано тегло от І или ІІ група по БДС 602-87,
реколта 1999 г. в количество равно на фактурната стойност на полученото семе за
посев при цена „купува“ с ДДС при отваряне на Софийска стокова борса в деня на
издължаването със срок на договора от 15.09.1998 г. до 30.11.1998 г. Съгласно
чл. 2.1. от договора ДФ „З.“ се задължава да предостави посредством „Сортови
семена“ – клон Враца семена за посев на пшеница от група елит 20 000 кг. В
чл. 3.1. е договорено, че земеделският производител има право да получи стоков
кредит от семена за посев съгласно раздел ІІ. 2.1., а в чл. 3.2. е предвидено,
че същият следва да засее 900 дка хлебна пшеница в с. Сумер, общ. М.. В чл.
3.3. е договорено същият да получи стоков кредит от семена за посев в
количество максимум за засяване 6000 дка
при средна посевна норма 25 кг./дка., като съгласно чл. 3.4. земеделският
производител се задължава да предаде на Ф.а хлебна пшеница по бонифицирано
тегло от І или ІІ група по БДС 602-87, реколта 1999 г. в количество равно на
фактурната стойност на полученото семе за посев при цена „купува“ с ДДС при
отваряне на Софийска стокова борса в деня на издължаването.
Представен е и Договор № 529147
от 23.09.1998 г. сключен между ДФ „З.“ и ЕТ „К. – ** – К.Й.“, представлявано от
ищеца К.Й. за финансово подпомагане на фючърсна основа първи транш с предмет -
заплащане от страна на Ф.а на земеделския производител 70 на сто от изкупната
цена 110 000 лв. с ДДС за пшеница за хляб ІІ група по БДС 602-87, реколта
1999 г. след подписване на договора и представяне на разходооправдателни
документи, предоставяне на декларация за засети площи не по-малко от 15 дка за
всеки договорен в полза на Ф.а тон хлебна пшеница. Останалите 30 на сто от
посочената цена плюс разликата до цена „купува“ при отваряне на Софийска
стокова борса за деня на предаването на зърното се изплащат след предаване на
същото на лицензирани от МЗГАР публични складове за зърно и зърнохранилища и
след отчитане със съответните документи. Съгласно чл. 2.1. е договорено Ф.ът да
преведе по сметката на земеделския производител в срок до 10 работни дни след
представяне на фактурите средствата, като предварително заплаща на
производителя за 60 тона пшеница общата сума от 4 620 000 лв.,
представляваща 70 на сто от посочената изкупна цена с включен ДДС за засети 900
дка пшеница за хляб, срещу предоставяне на оригинални фактури за извършени
разходи. В чл. 2.2. е предвидено, че останалите суми по Раздел І, т. 11 в
размер на 1 980 000 лв. с ДДС Ф.ът следва да преведе по сметка на
земеделския производител в 15 – дневен срок след предаване на цялото договорено
количество пшеница за хляб.
Не е спорно между страните, че Д.
Ф. „З.“ е изпълнил задълженията си по сключения договор като през месец 30.10.1998 г. е превел 6 000 000 (неденоминирани лева, т.е. 6000 лв.), а на 06.11.1998 г. ищецът е получил от Ф.а и стоковия кредит под формата на семена на стойност около 4 000 000 (неденоминирани
лева, т.е. 4000 лв.). Не е спорен и фактът, че земеделският производител – ишецът
по делото не е изпълнил задълженията си по сключените договори.
Видно от представения по делото
изпълнителен лист от 18.05.2000 г., издаден от Софийски районен съд, 76 с-в по
гр.д. № 04265/2000 г. длъжникът К.Л.Й., действащ като ЕТ „К. ** – К.Л.Й.“ е
осъден да заплати на ДФ „З.“ на основание чл. 237, буква „в“ от ГПК /отм./
сумата от **13 лв., от които 6168 лв. главница и 445 лв. лихва за забава, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.05.2000 г. до окончателното й изплащане.
С изпълнителен лист от 29.08.2000
г., издаден от Софийски районен съд, 65 с-в по гр.д. № 03801/2000 г. длъжникът К.Л.Й.,
действащ като ЕТ „К. ** – К.Л.Й.“е осъден да заплати на ДФ „З.“ на основание
чл. 237, буква „в“ от ГПК /отм./ сумата от 4620 лв. – главница и 309 лв. -
лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2000
г. до окончателното й изплащане.
Не е спорно между страните и
обстоятелството, че на 28.07.2006 г. е образувано изп. дело № 1 - 291 / 2006 г.
по описа на СИС към PC, гр. М. по молба изх. № 10-01-934/28.07.2006 г. на
Агенция за държавни вземания за вземанията на Д. Ф. „З.“ срещу ЕТ “К. **-К.Й.“
по изпълнителния лист от 29.08.2000 г. по гр.д. № 03801/2000 г. по описа на
СРС, 65 с-в за сумите от 4620 лв. главница и 309 лв. – лихва за забава.
С молба изх. № 10-01-934/06 от
18.06.2007 г. на Агенция за държавни вземания е поискано към вече образуваното изпълнителното
дело № 1 - 291 / 2006г. по описа на СИС към PC, гр. М. да бъде добавено и
задължението по изпълнителния лист от 18.05.2000 г.
Не е спорно и че изпълнително
дело № 1-291/2006 г. е било прекратено с постановление на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК.
По делото е приложено
изпълнително дело № 1-99/2013 г. по описа на ДСИ при Районен съд – гр. М., от
което се установява, че същото е образувано по молба, изх. № 1200-94/26.03.2013
г. на Национална агенция за приходите /НАП/ на основание чл. 426 ГПК до ДСИ срещу длъжника К.Л.Й., въз основа на изпълнителните
листове от 18.05.2000 г. по ч.гр.д. № 04265/2000 г. по описа на СРС, 76 с-в и на
изпълнителния лист от 29.08.2000 г. по ч.гр.д. № 03801/2000 г. по описа на СРС,
65 с-в.
От представената покана за
доброволно изпълнение на ДСИ при РС – гр. М. изпратена до длъжника К.Л.Й. се
установява, че същият е поканен доброволно да заплати олихвяема сума от 4620
лв. от 25.04.2000 г., както и сумата от 6168 лв. от 09.05.2000 г., като общото
задължение на двете главници е в размер на 10 788 лв., 17865,32 лв. лихви,
неолихвяема сума в размер на 754 лв., 15 лв. присъдени разноски и 65 лв.
разноски по изп. дело, такса по чл. 53 от Тарифата за държавните такси по ГПК в
размер на 2022.** лв., както и сумата от 622 лв. /в т. ч. ДТ, адв.
възнаграждение и др./ - или общо задължение по изпълнителното дело към
08.05.2013 г. в размер на 32 131.98 лв.
Видно от материалите по
изпълнително дело № № 1-99/2013 г. по описа на ДСИ при Районен съд – гр. М.,
държавният съдебен изпълнител е предприел принудително изпълнение като е
наложил запор върху пенсията на длъжника К.Й., а така също е била наложена и
възбрана върху 1/6 идеална част от ниви и ливади в землището на общ. М., село
Сумер и село Т..
С Протокол от 08.05.2014 г.
държавният съдебен изпълнител е извършил опис на възбранените имоти, находящи
се в землището на с. Сумер и с. Т., като на 17.06.2014 г. длъжникът е уведомен
за насрочената публична продан. С жалба
от 24.06.2014 г. длъжникът К.Й. е обжалвал действията на съдебния изпълнител по
провеждането на проданта, поради насочване на изпълнението към несеквестируемо
имущество на длъжника.
С протокол от 25.07.2014 г. е
обявен за купувач на изнесените на публична продан 1/6 ид. част от недвижимите
имоти на единствения наддавач - К.А.. С
Постановление за възлагане от 20.08.2014 г. е са възложени 1/6 идеални части от
процесните недвижими имоти - ниви и ливади в землището на общ. М., село Сумер и
село Т.. Срещу Постановлението за възлагане е подадена жалба от длъжника срещу
постановлението за възлагане на общо 11 броя недвижими имоти, собственост –
ниви на купувача К.А.. По подадената жалба от длъжника е образувано производство
по в.гр.д. № 336/2014 г. на Окръжен съд
- М., по което е постановено решение от 17.12.2014 г., с което е
отхвърлена като неоснователна жалбата на жалбоподателя К.Й. срещу постановлението за възлагане от
20.08.2014 г.
По делото е допусната и
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение са възприема от съда като
дадено професионално и безпристрастно и е неоспорено от страните по делото. От
него се установява, че към датата на извършената проверка 27.01.2016 г. в НАП -
Дирекция „Държавни вземания” дължимите суми от К.Л.Й. като ЕТ „К.-**-К.Й.“ към ДФ
„З.“ са: по изпълнителен лист от 18.05.2000 г., издаден от СРС, 76 с-в по гр.д.
№ 04265/2000 г. – главница в размер на 6168 лв. и законна лихва в размер на 6474.72 лв. или общо – 12642,72 лв. По
изпълнителен лист от 29.08.2000 г., издаден от СРС, 65 с-в по гр.д. № 03801/2000г.
задълженията са в размер на главница – 4620 лв.; редовна лихва 309 лв. и
законна лихва – 8813.88 лв. – или общо задължения в размер на 13 742,88 лв.
Съгласно заключението задълженията за държавни такси и юридически разноски са
както следва: държавни такси – 37,00 лв.; юрисконсултско възнаграждение в
размер на 622 лв. или общо 659 лв. Общият размер на задълженията към Д. Ф. „З.”
на ЕТ „К.-**- К.Л.Й.“ е 27 044,60 лв.
(12642,72 лв. +13742,88 лв. + 659,00 лв.).
По делото е допусната и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза със задача да изчисли общият размер
на сумите, които са удържани от ищеца К.Й. по изпълнителното дело, а не само тези,
които са постъпили по сметка на взискателя. Съгласно заключението на експертизата
от приложените 33 броя заверени по платежно нареждане - с основание за плащане
удръжки от пенсията на К.Й. към изпълнително дело № 1-99/2013 г. по сметка на ДСИ
при PC М. за периода от 20.06.2013 г. до 16.02.2016 г. се установява, че сумите
платени в полза на взискателя са в общ размер на 4674,64 лв., а удържаната сума
за държавна такса за ДСИ при PC М. - 340,70 лв. или общо удържани суми в размер
на - 5015,34 лв. По Изпълнително
дело № 1-99/2013 г. са приложени и Преводно нареждане от 21.07.2014 г., както и
Преводно нареждане от 25.07.2014 г. до Районен съд - гр. М. от К.А. в общ в размер на 2706,10 лв.
От заключението на експертизата се установява, че принудително събраната от
ищеца сума, включително и постъпилите плащания за продадено имущество на К.Й.
по изпълнително дело № 1-99/2013 г. на ДСИ при PC М. е в общ размер на 7721,44
лв. (5015,34 лв. + 2706,10 лв.).
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, който съдът намира
за допустим. Доколкото ищецът твърди, че не дължи на ответника претендираното
от него вземане, то е налице хипотезата на установяване несъществуването на
правото на принудително изпълнение поради погасяване на вземането по давност.
За ищеца е налице правен интерес от предявяването на настоящия установителен
иск.
Съдът намира, че разгледан по
същество предявеният отрицателен установителен иск за признаване за установено,
че ищецът К.Й. не дължи на ответника Д. Ф. „З.“ сумите по изпълнително дело №
99/2013 г. по описа на ДСИ – М., за които има издадени изпълнителни листове от
18.05.2000 г., издаден по реда на чл. 237, б. „в“ ГПК /отм./ от СРС, 76 с-в по
гр. д. № 04265/2000 г., както и изпълнителен лист от 29.08.2000 г., издаден от
СРС, 65 с-в по гр.д. № 03801/2000 г., поради изтичане на установената в закона
погасителна давност за вземането е основателен поради следните съображения:
Установи се наличието на договорни
отношения между страните - Договор № 529147 от 25.09.1998 г. за предоставяне на
стоков кредит – семена за посев от пшеница и Договор № 529147 от 23.09.1998 г.
за финансово подпомагане на фючърсна основа
- първи транш за предоставяне от страна на Д. Ф. „З.“ на земеделския
производител под формата на стоков кредит семена за посев на пшеница от група
елит и първо размножение срещу задължението същият да предаде на Ф.а хлебна
пшеница по бонифицирано тегло от І или ІІ група по БДС 602-87, реколта 1999 г.
в количество равно на фактурната стойност на полученото семе за посев при цена
„купува“ с ДДС при отваряне на Софийска стокова борса в деня на издължаването. По
делото се установи, че ответникът Д. Ф. „З.“ е превел по сметка на земеделския
производител договорените суми, както и обстоятелството, че земеделският
производител – ищецът по настоящото дело не е изпълнил задълженията си по този
договор, поради което съгласно уговореното в договора същият дължи на Ф.а
стойността на получения посевен материал заедно с неустойка 35 %.
По делото се установи също така,
че в резултат на подадени молби от Д. Ф. „З.“ до СРС в полза на Ф.а са издадени
два броя изпълнителни листове срещу длъжника К.Й., а именно – изпълнителен лист
от 18.05.2000 г., издаден от СРС, 76 с-в по гр.д. № 04265/2000 г. на основание
чл. 237, буква „в“ от ГПК /отм./ за сумата от **13 лв., от които 6168 лв.
главница и 445 лв. лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.05.2000 г. до окончателното й изплащане, както и изпълнителен
лист от 29.08.2000 г., издаден от СРС, 65 с-в по гр.д. № 03801/2000 г. на
основание чл. 237, буква „в“ от ГПК /отм./ за сумата от 4620 лв. – главница и
309 лв. - лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 25.04.2000 г. до окончателното й изплащане.
Съгласно чл. 162, ал. 4 във вр.
ал. 2 от ДОПК задължението на ищеца К.Й. към Д. Ф. „З.“ представлява частно
държавно вземане, което съгласно чл. 163, ал. 2 от ДОПК се събира по общия ред,
т.е по реда на ГПК. Предвид разпоредбата на чл. 87, ал. 1, т.5 от Закона за събиране на държавни вземания
(ЗСДВ), ДВ бр.14 от 2005 г. - „За вземанията си от физическите и юридическите
лица Ф.ът се снабдява с изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметка“. Вземанията
се събират от Агенцията за държавни вземания. Следователно към датата на
подаване на молба от Д. Ф. „З.“ до Софийски районен съд – 09.05.2000 г. /видно
от самия изп. лист/, Ф.ът е имал правно основание да иска издаване на ИЛ на
несъдебно основание, а именно извлечение от сметка. Изпълнителният лист е
издаден на основание чл. 242 от ГПК във вр. чл. 237, ал.1, б. “в” от ГПК (стар)
във вр. с чл. 27, ал.2 от ЗПЗП, т.е няма нарушение на процедурата по издаването
му. Същият правен извод може да се отнесе и към издаването на втория изпълнителен
лист на 29.08.2000 г., при подадена молба до СРС на 25.04.2000 г. Във връзка с
изложеното съдът намира, че по делото е безспорно установено вземането на ДФ „З.“
по издадените изпълнителни листове срещу ищеца К.Й..
Съгласно чл. 439 ГПК, длъжникът
може да оспорва чрез иск изпълнението, като съгласно ал. 2 на тази разпоредба
този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В настоящия случай ищецът твърди наличието именно на такъв факт,
позовавайки се на изтекла погасителна давност по отношение на вземането,
представляващо задължение по изпълнителното дело.
Съдът намира, че безспорно до
подаването на молбите от Д. Ф. „З.“ за издаване на изпълнителни листове пред
Софийски районен съд съответно на 09.05.2000
г. и съответно на 25.04.2000 г. погасителната давност за вземането не е била
изтекла. Постановената съдебна практика придава прекъсващо действие на молбата
за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.
237, ал.1 от ГПК (отм.), аргумент от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД. Новата погасителна
давност, която е започнала да тече в този случай има за начало деня, в който е
издадено разпореждането за уважаване на молбата за издаване на изпълнителен
лист на несъдебно изпълнително основание. Следователно съдът намира, че
погасителна давност е започнала да тече от деня на издаване на изпълнителните
листове - 18.05.2000 г. за изпълнителния лист, издаден от СРС, 76 с-в по гр.д.
№ 04265/2000 г. и на 29.08.2000 г. за изпълнителния лист, издаден от СРС, 65
с-в по гр.д. № 03801/2000 г. Действия за принудително изпълнение на посочените
суми с последица прекъсване на давността съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД в
настоящия случай са предприети след като
предвидената в чл. 110 ЗЗД обща 5-годишна погасителна давност /за главниците/ и
предвидената в чл. 111, б. „б“ ЗЗД 3-годишна давност /за обезщетенията за забава
в размер на законната лихва/ вече е била изтекла, съответно: на 18.05.2003 г. е
изтекла давността за погасяване на вземането за обезщетение за лихвите и на 18.05.2005
г. - на вземането за главницата по изпълнителния лист от 18.05.2000 г., издаден
от СРС, 76 с-в по гр.д. № 04265/2000г. Съдът намира, че на 29.08.2003 г. е
изтекла давността за погасяване на вземането за лихвите, а на 29.08.2005 г. на
вземането за главницата по изпълнителния лист от 29.08.2000 г., издаден от СРС,
65 с-в по гр.д. № 03801/2000г. Видно от приетите по делото писмени
пдоказателства се установява, че в процесния случай кредиторът – ответник в
настоящото производство и осъществил правото си на събиране на вземанто по
изпълнителния лист от 29.08.2000 г. по гр.д. № 03801/2000 г. на СРС, 65 с-в
едва на 28.07.2006 г. с подаване на молба № 10-01-934/28.07.2006 г. до ДСИ при
Районен съд – М. за образуване на изпълнително дело чрез трето лице –
взискателят по изпълнителното дело: Агенция за държавни вземания, по която е
образувано изпълнително дело №1 - 291/2006 г. Принудителното изпълнение на
вземанията за сумите по изпълнителния лист от 18.05.2000 г. е предприето на 18.06.2007
г., с подаването на молба № 10-01-934/06 от Агенция за държавни вземания с
искане по чл. 456 ГПК за присъединяването на това вземане към изпълнението по
изп. дело № 1 - 291/2006 г. Безспорно по делото се установи, че това
изпълнително дело е било прекратено впоследствие с постановление на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както и че по молба изх. № 1200-94/26.03.2013 г.
на Национална агенция за приходите /НАП/ е образувано изпълнително дело №
1-99/2013 г. по описа на ДСИ при Районен съд – гр. М. срещу длъжника К.Й., въз
основа изпълнителните листове от 18.05.2000 г. по ч.гр.д. № 04265/2000 г. по описа
на СРС, 76 с-в и изпълнителен лист от 29.08.2000 г. по ч.гр.д. № 03801/2000 г.
по описа на СРС, 65 с-в.
При тези факти, безспорно се
налага изводът, че към момента на осъществяване от кредитора на правото му на
принудително събиране на вземането му в размер на 4620 лв. – главница, 309 лв.
- лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.04.2000 г. до окончателното й изплащане по изпълнителен лист от 29.08.2000
г., издаден от СРС, 65 с-в по гр.д. № 03801/2000 г. и за вземането в размер на
6168 лв. главница и 445 лв. лихва за забава, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.05.2000 г. до окончателното й изплащане по
изпълнителен лист от 18.05.2000 г., издаден от СРС, 76 с-в по гр.д. №
04265/2000 г. същите са били погасени поради изтичане на установената от закона
петгодишна дваност за главниците и тригодишна давност за лихвите, която в този
случай съдът приема за изтекла на посочените по-горе дати.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответната страна, че в случая давността е била прекъсвана с подаването
на молба за издаване на изпълнителен лист, тъй като приетите писмени
доказателства обосновават безспорен извод, че от момента на издаване на
изпълнителните листове (18.05.2000 г. и съотв. на 18.05.2000 г.) до момента на депозиране на молба за
образуване на изпълнително производство пред ДСИ при РС – М. на 28.07.2006 г.,
респ. на 18.06.2007 г. е била изтекла погасителната давност. Възражениета на
ответника, че давността е била прекъсната и с изпращането на покана за
доброволно изпълнение до длъжника са неоснователни и необосновани. В тази
връзка, ответникът не ангажира никакви доказателства, че след издаването на
посочените два изпълнителни листа през 2000 г. до образуване на изпълнително
дело № 1 - 291/2006 г. пред ДСИ при РС – М. е предприел действия по
принудително събиране на вземанията по посочените изпълнителни листове, нито
пък за факта, че е е изпращал в този период покана за доброволно изпълнение до
длъжника. Единствената покана за доброволно изпълнение, която е изпратена до
длъжника е от 08.05.2013 г. по изпълнително дело № 99/2013 г. по описа на ДСИ –
М., т.е. след изтичането на погасителната давност.
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът намира, че предявеният установителен иск се явява основателен
и следва да се уважи, като се приеме за установено, че сумите по цитираното
изпълнително дело не се дължат, тъй като са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 119
от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар и давността за тях да не е изтекла. Следователно
като законна последица от недължимостта на главницата и лихвите по
изпълнителните листове, ищецът не дължи и начислените такси и разноски в
изпълнителния процес по изп. дело № № 99/2013 г. по описа на ДСИ – М., които
видно от поканата за доброволно изпълнение са: неолихвяема сума в размер на 754
лв., 65 лв. разноски по изп. дело, такса по чл. 53 от Тарифата за държавните
такси по ГПК в размер на 2022.** лв., както и сумата от 622 лв. /в т. ч. ДТ,
адв. възнаграждение и др./
По иска с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД:
Съдът като обсъди и прие за
основателно погасяването на задължението по изпълнителните листове с изтичането
на погасителната давност, намира следното:
В случая по отношение на ищеца е
проведено принудително изпълнение /данни той да е платил доброволно
задължението към ответниците няма/ и с предявения иск той се брани против
материално-правната незаконосъобразност на проведеното принудително изпълнение,
като поддържа липса на изпълняемо право. Тази защита винаги е искова, тъй като
се отнася до възникнал спор за материално право. Искът е предявен след
приключване на принудителното изпълнение и цели да поправи последиците от незаконното
принудително изпълнение. Това е искът на длъжника срещу взискателя за връщане
на недължимо платеното по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. С такъв иск е сезиран съдът.
Съдът прие, че процесната сума е
недължима поради погасяване на вземането по давност. Съгласно чл. 118 от ЗЗД,
ако длъжникът изпълни вземането си след изтичане на давността, той няма право
да иска обратно платеното. Изпълнението, което се има предвид в посочената
разпоредба следва да е изцяло доброволно. Принудително събрани парични суми
чрез отчисления от запорирано трудово възнаграждение или пенсия не
представляват доброволно изпълнение, поради което длъжникът не може да бъде
лишен от възможността да се позовава на изтеклата в негова полза погасителна
давност, респ. може да се иска тяхното връщане. В този смисъл са Решение № 53
от 17.02.2011 г. по гр.д. № 1467/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 1483 от
1967 г. по гр.д. № 977/1967 г. на ВС, Решение № 139/28.08.2013 г. по т.д. №
98/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.
В конкретния случай по
изпълнителното дело е наложен запор върху пенсията на длъжника. Ето, защо,
следва да се приеме, че погасяването на вземането се явява резултат от
принудителното изпълнение и поради това правилото на чл. 118 ЗЗД е неприложимо.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че принудително
събраната от ищеца сума по изпълнително дело № 1-99/2013 г. на ДСИ при PC М.,
включително и постъпилите плащания за продадено имущество на К.Й. е в общ
размер на 7721,44 лв., която подлежи на връщане поради отпадане на основанието й
– в случая изтеклата погасителна давност. В тази връзка съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се явява основателен и
изцяло доказан по размер и като такъв следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция, следва да се присъдят разноски в полза на ищеца. Пред вид
изрично направеното искане за присъждането им, представените доказателства за
направени такива и списъка по чл. 80 от ГПК и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
вр. чл. 38 от ЗА на процесуалния представител на ищеца адв. К.П. следва да се
присъдят разноски в размер на 2208.58 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът
намира, че останалата претендирана сума за осъществено процесуално
представителство по частни производства пред САС в размер на 627.16 лв. не
следва да се уважава в настоящото производство.
На следващо място, тъй като
ищецът по делото е освободен от внасяне на държавна такса и разноски по делото
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 1591 лв., както и 200 лв. депозит за експертиза.
Водим от горното Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Ф. „З.“, със седалище и адрес на управление:***,
представляван от изпълнителния директор чрез пълномощника Т.Л., че К.Л.Й. ЕГН **********,
с адрес: ***, както в лично качество,
така и като едноличен търговец – ЕТ „К. ** – К.Й.“, рег. по ф.д. № 307/1990 г.
по описа на Окръжен съд – М. не дължи на ответника Д. Ф. „З.“ сумата от 32 086
лв., представляваща задължение на К.Й. по изпълнително дело № 99/2013 г. по
описа на ДСИ – М., за които има издадени по реда на чл. 237 от ГПК /отм./ изпълнителни листове от
18.05.2000 г., издаден от СРС, 76 с-в по гр. д. № 04265/2000 г., както и
изпълнителен лист от 29.08.2000 г., издаден от СРС, 65 с-в по гр.д. №
03801/2000г., тъй като към момента на осъществяване на правото на принудително
изпълнение от кредитора чрез трето лице – Агенция за държавни вземания гр.
София, вземането е било погасено по давност.
ОСЪЖДА Д. Ф.
„З.“, със седалище и адрес на управление:***, представляван от изпълнителния
директор чрез пълномощника Т.Л. да заплати на К.Л.Й. ЕГН **********, с адрес: ***
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД сумата от 7721.24 лв. /седем хиляди
седемстотин двадесет и един лева и двадесет и четири стотинки/, събрана в хода
на изпълнителното производство по изпълнително дело № 1-99/2013 г. по описа на ДСИ
при Районен съд – М. като получена на отпаднало основание, поради изтекла
давност ведно със законна лихва върху посочената сума от датата на подаване на
исковата молба в съда - 15.08.2014 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. Ф. „З.“*** да заплати на процесуалния
представител на ищеца адв. К.П., със съдебен адрес:***, „б“ на основание чл. 38
ЗА сумата от 2208.58 лв. - адвокатско
възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на
СГС сумата от 1591 лв. – държавна такса и 200 лв. депозит за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: