Решение по дело №246/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 15

гр. Видин, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

Шестнадесети януари

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

 Касационно АНД №

246

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Р.С.М. ***, чрез адв.Х. против решение № 325/ 09.11.2022г. по АНД № 837/2022г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 26 - 0000330 от 01.07.2022г. на Директора на РД „АА” - Враца, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева на основание чл.178в, ал.5, пр.3 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че решението на ВРС е неправилно, тъй като не е налице липса на валидно удостоверение за психологическа годност на водача.Твърди, че следва да се приложи Директива 2006/126/ЕО на ЕП и на Съвета от 20.12.2006 година, относно свидетелствата за управление на МПС.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и съответно и НП. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната по делото страна не е взела становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е и основателна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

На 23.06.2022г. св.Й. - инспектор при РД „АА”- ВРАЦА е съставил АУАН фабр. № 315486 на жалбоподателя за това, че на същата дата около 14,20 ч. на главен път Е-79 на километър 14+300 с посока на движение от гр.Видин към гр.Дунавци управлява влекач и ремарке, като извършва международен превоз на товари от Р Германия до Р Грузия, видно от представеното ЧМР, като при извършената проверка е установено, че водачът не притежава валидно удостоверение за психологическа годност.Представеното удостоверение е с изтекла валидност на 09.06.2021г. На 01.07.2022г. при същата фактическа обстановка Директор РД „АА” - гр. Враца е съставил Наказателно постановление№ 26-0000330/01.07.2022г., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.58, ал.1,т.3 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС, на основание чл.178в, ал.5, пр.3 му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева. По делото е представено удостоверение за психологическа годност №578342 на името на жалбоподателя. От същото е видно, че срокът на валидност на същото е изтекъл на 09.06.2022 г., както и ксерокопие на удостоверение за психологическа годност №792041 на името на жалбоподателя издадено на 03.07.2022 г. и валидно до 03.07.2025 г.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.178в, ал.5 от ЗДвП.

Изпълнителното деяние по чл.58,ал.1,т.3 от Наредбата се изразява в неизпълнение на изискванията, на които трябва да отговаря водачът, извършващ международен превоз на пътници и товари, а именно да притежава валидно удостоверение за психологическа годност на водача.

Задължението за снабдяване с удостоверение за психологическа годност при извършване на международен превоз следва от разпоредбата на чл.58,ал.1,т.3 от Наредба № 11/31.10.2002г., поради което и извършеното деяние представлява нарушение на посочения текст и административното наказание за него е предвидено в  чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П.

Неправилно АНО е приел, че приложимата санкционна норма, в случая е чл.178в,ал.5 от ЗДвП. Тя предвижда административно наказание глоба в размер 500 лева за водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност. В случая се касае за извършване на друг вид превоз – международен превоз на товари, регламентацията, на който се съдържа в Наредба № 11/31.10.2002г. Последната наредба е подзаконов акт по приложение на ЗАвтП, а не – на ЗДвП. Затова неизпълнението на предвидените в нея изисквания за снабдяване с конкретни документи се санкционира с административните наказания, предвидени в ЗАвтП., поради това и в конкретния случай приложимата санкционна норма е тази на  чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП.

Видно от доказателствата и обжалваното НП е, че фактическото описание на нарушението отговаря на правната му квалификация, но неправилно е определена санкционната разпоредба.

Това нарушение е достатъчно за отмяна на НП, без да се обсъждат останалите доводи на страната. В този смисъл и решението на ВРС следва да бъде отменено, НП също.

При този изход на делото направеното от страна на процесуалния представител на касатора искане за присъждане на възнаграждение за процесуалното представителство при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е основателно. В  чл. 38, ал. 2 ЗА е предвидено, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение; съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая, налице са предпоставките по  чл. 38, ал. 2 ЗА и на адвоката, оказал безплатна правна помощ, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Приложима за случая е разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което РД“АА“ – Враца следва да бъде осъдена да заплати сума в размер на 500 лв., разноски по делото за двете инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 АПК, Административен съд – Видин

                                      Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 325/ 09.11.2022г. по АНД № 837/2022г. по описа на Районен съд – Видин,  вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № 26 - 0000330 от 01.07.2022г. на Директора на РД „АА” - Враца, с което на Р.С.М. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00 лева на основание чл.178в, ал.5, пр.3 от Закона за движението по пътищата

ОСЪЖДА РД АА Враца да заплати на Р.С.М. *** сумата от 500.00 лева представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                         2.