Р Е Ш Е Н И Е
№ 1079 / 7.8.2020г.
гр. Перник, 07.08.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 8429 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 3 вр. с чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – адв. В Г, срещу П.Г.П., с ЕГН: **********, с
която се иска: 1/да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от общо 282.92 лева, представляваща
стойността на предоставени и потребени, но незаплатени далекосъобщителни услуги
за абонатен номер ********* за периода от 15.01.2018 г. до 14.06.2018 г.,
сумата от 250.48 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за мобилни услуги; 2/ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от общо 250.48 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски, от които сумата от 98.67 лева – за
мобилно устройство Huawei модел Y3 II Gold, взето по
мобилен номер 0894/733245, за периода от м. 6/2018 г. до м.11/2018 г. и 151.81
лева – за мобилно устройство Huawei модел Y6 2017 Grey за периода
от м. 6/2018 г. до м.12/2019 г. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на 1/ Договор за мобилни услуги от 11.10.2016 г. и
допълнителто споразумение към него от 31.01.2017 г. за мобилен номер
0896/143847 – за абонаментна програма Нонстоп 29.99 лева; 2/ Договор за мобилни
услуги от 21.12.2016 г. за мобилен номер 0894/733245 – за абонаментна програма
Нонстоп 24.99 лева като към договора абонатът е взел мобилно устройство Huawei модел Y3 II Gold на
изплащане на 23 месечни вноски по 7.99 лева и 3/ Договор за мобилни услуги от 10.01.2018
г. за мобилен номер 0896/740926 – за абонаментна програма тотал 24.99 лева като
към договора абонатът е взел мобилно устройство Huawei модел Y6 2017 Grey на изплащане
на 23 месечни вноски по 7.99 лева.
На следващо
място се твърди, че в съответствие с договорите на ответника са предоставяни
мобилни услуги за периода от 15.01.2018 г. до 14.06.2018 г. Посочва се, че за
така предоставените услуги ищецът е издал три броя фактури – фактура №
**********/15.02.2018 г. /при период на потребление 15.01.2018 г. до 14.02.2018
г./ - за сумата от общо 103.29 лева с ДДС; фактура № **********/15.03.2018 г.
/при период на потребление 15.02.2018 г. до 14.03.2018 г./ - за сумата от общо
93.83 лева с ДДС и фактура № **********/15.04.2018 г. /при период на
потребление 15.03.2018 г. до 14.04.2018 г./ - за сумата от общо 87.53 лева,
както и кредитно известие № **********/15.05.2018 г. – в което е сторнирана
сумата от 16.79 лева, начислена е дължимата лизингова вноска от 15.58 лева,
отразени са незаплатените суми по цитираните три фактури като е посочен общият
размер на задължението от 282.92 лева.
Поддържа се,
че ответникът не е заплатил дължимите по цитираните фактури суми, поради което
процесният абонамент е бил деактивиран на 08.05.2018 г. Уточнява се, че към
всяка от така изготвените фактури е приложено извлечение – детайлизирана
справка за потреблението на ползвания от ответницата номер.
По отношение
на вземането за неустойка се твърди, че в съответствие с постигнато с Комисията
за защита на потребителите споразумение на ответника е начислена такава – в
размер на три стандартни месечни абонамента по всеки договор. В тази връзка
ищецът твърди, че общо начислената неустойка възлиза на 514.18 лева. От
посочената сума с петитума на исковата молба обаче се претендира вземане от
250.48 лева.
С тези
аргументи се иска предявените установителни искове да бъдат уважени.
На следващо
място в исковата молба се твърди, че към два от горепосочените договори страните
са постигнали и уговорка за лизинг като въз основа на същите на ответника са
предоставени две устройства: Huawei модел Y3 II Gold и Huawei модел Y6 2017 Grey. Доколкото
ответникът е прекратил плащанията по посочените договори за лизинг за
процесните устройства, то ищецът посочва, че от страна на последния са останали
незаплатени сумата от 98.67 лева за първото устройство и сумата от 151.81 лева
– за второто устройство. Уточнява се, че за тези вземания е издадена фактура №
**********/15.06.2018 г. С тези аргументи се иска и предявеният осъдителен иск
да бъде уважен.
С исковата
молба са представени: договор за мобилни услуги от 11.10.2016 г. и допълнителто
споразумение към него от 31.01.2017 г. за мобилен номер 0896/143847 – за
абонаментна програма Нонстоп 29.99 лева; договор за мобилни услуги от
21.12.2016 г. за мобилен номер 0894/733245 – за абонаментна програма Нонстоп
24.99 лева с договор за лизинг за мобилно устройство Huawei модел Y3 II Gold към него;
договор за мобилни услуги от 10.01.2018 г. за мобилен номер 0896/740926 – за
абонаментна програма тотал 24.99 лева с договор за лизинг на мобилно устройство
Huawei модел Y6 2017 Grey към него, пет
броя фактури, общи условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни телефонни услуги и споразумение на ищеца с КЗП.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото, не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание, проведено на
27.07.2020 г. ищецът не се явява, представител не изпраща. Изразява писмено
становище за уважаване на исковете. Иска вземането за неустойка в петитума да
се приеме за разглеждане в размер от 514.18 лева.
Ответникът редовно призован, не се
явява, представител на изпраща.
С постановено в проведеното открито
заседание определение съдът е оставил без уважение искането за приемане на
вземането за неустойка в размер на 514.18 лева. В тази връзка съдът е изложил
мотиви, че е дал на ищеца два пъти възможност да отстрани твърдяната от него в
молбата, депозирана преди заседанието, „грешка” в изписване на сумата за
неустойка, но ищецът така и не се е възползвал и не е отстранил своевременно
посочения пропуск. В тази връзка съдът е приел исковете за разглеждане, така
както са формулирани в петитума на исковата молба, доколкото същият е достатъчно
ясен, а ищецът е свободен да претендира суми в по-малък размер спрямо заявеното
в заповедното производство, както сам обръща внимание в обстоятелствената част
на исковата си молба. На последно място съдът е посочил, че не е подаден
отговор на исковата молба, нито ответникът се е явил по делото, но не е
направено и искане за постановяване на неприсъствено решение.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за част от вземанията, които са предмет на настоящото производство
/за установителния иск/. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е
издал заповед № 4481/23.10.2019 г. по ч.гр.д. № 6235/2019 г. по описа на РС
Перник. Последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
От представените по делото доказателства /договор за
мобилни услуги от 11.10.2016 г. и допълнителто споразумение към него от
31.01.2017 г. за мобилен номер 0896/143847 – за абонаментна програма Нонстоп
29.99 лева; договор за мобилни услуги от 21.12.2016 г. за мобилен номер
0894/733245 – за абонаментна програма Нонстоп 24.99 лева с договор за лизинг за
мобилно устройство Huawei модел Y3 II Gold към него;
договор за мобилни услуги от 10.01.2018 г. за мобилен номер 0896/740926 – за
абонаментна програма тотал 24.99 лева с договор за лизинг на мобилно устройство
Huawei модел Y6 2017 Grey към него/ се установява, че между страните са сключени сделки за
доставка и ползване на мобилни услуги съответно за продажба на мобилни
устройства в периода от 11.10.2016 г. до 10.01.2020 г.
По делото са представени три броя фактури
и едно кредитно известие:
1.
Фактура № **********/15.02.2018 г. /при период на
потребление 15.01.2018 г. до 14.02.2018 г./ - за сумата от общо 103.29 лева с
ДДС. От тази сума – 15.58 лева /общо представляват вноски по лизинг на мобилни
устройства – два броя/. Останалата част от сумата представляват месечни такси
за абонаментни планове и начислени суми за потребени услуги.
2.
Фактура № **********/15.03.2018 г. /при период на
потребление 15.02.2018 г. до 14.03.2018 г./ - за сумата от общо 93.83 лева с
ДДС. От тази сума – 15.58 лева /общо представляват вноски по лизинг на мобилни
устройства – два броя/. Останалата част от сумата представляват месечни такси
за абонаментни планове и начислени суми за потребени услуги.
3.
Фактура № **********/15.04.2018 г. /при период на
потребление 15.03.2018 г. до 14.04.2018 г./ - за сумата от общо 87.53 лева.
Останалата част от сумата представляват месечни такси за абонаментни планове и
начислени суми за потребени услуги.
4. Кредитно
известие № **********/15.05.2018 г. е извършена корекция на дълга – за сумата
16.79 лева с ДДС.
В тази връзка по процесните фактури са начислени вземания на обща стойност
от 282.92 лева – за потребени мобилни услуги и вноски за лизинг. Основанието за
начисляване на вземанията, част от посочената сума, както и видът и
количеството услуги, за които същите са начислени, се установяват от представените
извлечения към фактури. В тази връзка ответникът, доколкото не е подал отговор
на исковата молба, то същият не оспорва така начислените суми.
От представените два договора
за лизинг – от 21.12.2016 г. и от 10.01.2018 г. се установява, че на
ответницата са предоставени две устройства Huawei модел Y3 II Gold и Huawei модел Y6 2017 Grey – като
месечната вноска за всяко устройство е по 7.99 лева. Доколкото ответникът е
прекратил плащанията по посочените договори за лизинг за процесните устройства
са останали незаплатени сумата от 98.67 лева за първото устройство – за 6
вноски и сумата от 151.81 лева /151.81 лева/7.99 лева = 19 вноски/ – за второто
устройство. По делото е представена и обща фактура № **********/15.06.2018
г., от която е видно, че неплатените вноски за лизинг
възлизат на общо 250.48 лева /98.67 лева +151.81 лева/ за двете мобилни устройства. Липсват твърдения същите да са заплатени. Отново
от представената фактура № **********/15.06.2018 г. е видно, че сумата за неустойка е 514.18 лева, но
липсват данни как същата е начислена.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Установителният
иск е с правно основание по чл. 79, ал. 1от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника, за които
е издадена заповед № 4481/23.10.2019 г. по ч.гр.д. № 6235/2019 г. на Пернишкия РС
за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск
в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
Осъдителният иск е с правно основание по чл. 79, ал. 1 вр. с
чл. 205 от ЗЗД вр. с чл. 124 от ГПК.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват
данни ползваната от него услуга да е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност.
По делото категорично се установява, че между страните е била налице
облигационна връзка в периода от 11.10.2016 г. до 15.06.2018 г.
Първата установителната искова претенция съдът намира за основателна в
пълния й размер – от 282.92 лева. Посочената сума обаче представлява не само
стойност на потребените мобилни услуги, но и стойност на съответни месечни
лизингови вноски за предоставените на ответника два броя устройства.
Втората установителна претенция – за неустойка за предсрочно прекратяване
на договори за мобилни услуги – съдът намира за основателна до сумата от 239.91
лева. Посочената сума съдът изчислява съгласно посоченото от ищеца в исковата
молба, че претендира неустойка в размер на три стандартни вноски по всеки
абонамент т.е. по всеки от трите договора – т.е. 3х 29.99 лева /първия договор/
+ 3х24.99 лева /втория договор/ +
3х24.99 лева /третия договор/ = 239.91 лева. Не се установява на какво се
дължи разликата до пълния претендиран размер от 250.48 лева /още повече до
514.18 лева/. В тази връзка съдът отбелязва, че в представената последна
фактура не е разяснено как е формирана посочената сума /липсва детайлна справка
извлечение, както към другите фактури/. Само за пълнота следва да се отбележи и
че посоченото разминаване не може да се дължи на някакви отстъпки или
преференциални условия, доколкото посочените месечни абонаментни такси са
уговорени изрично в такъв размер във всеки от договорите. Липсва в договорите
посочване на други суми, от които на ответника да са предоставени намаления и
да се е стигнало до съответните суми /29.99 лева/24.99 лева/24.99 лева/. Дори
такива хипотетично да се приеме, че са посочени в договорите – в абзац пети –
съответно 36.01 %, 36.01 %, липсва за
третия договор, то отново не става ясно към каква база се отнасят посочените
проценти. Дори да се отнасят към базата от 29.99 лева /първия договор/ респ.
24.99 лева /втория договор/, то отново няма как да се формира вземане от 514.18
лева, доколкото това би предполагало отстъпка от над 50%, каквато стойност не
фигурира никъде в договорите. В тази връзка при размер на претенцията в
петитума от 250.48 лева неоснователен е искът за сумата от 10.57 лева.
Осъдителният иск също следва да се приеме за частично основателен. За
устройството Huawei модел Y3 II Gold се претендират шест неплатени вноски – от 06.2018 г.
до 11.2018 г. вкл. Всяка вноска е по 7.99 лева т.е. вземането е основателно до
размера от 47.94 лева. До пълния претендиран размер от 98.67 лева /който дори
не е кратен на 7.99 лева/ искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
За устройството Huawei модел Y6 2017 Grey сумата от
151.81 лева – представлява стойността на общо 19 месечни вноски по 7.99 лева. По исковата молба обаче е посочено, че вноските се
претендират за период от 18 месеца – м. 06.2018 г. до м. 12.2019 г. т.е.
сумата е в размер на 143.82 лева /18х7.99 лева/. В тази връзка осъдителният иск
е основателен до сумата от общо 191.76 лева /47.94 лева + 143.82 лева/. За
остатъка от общо 58.72 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С исковата молба НЕ се претендира законна лихва от датата на ЗИЗП до
окончателното плащане на нито едно от вземанията.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 6235/2019 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 205 лева,
от които 25 лева държавна такса и 180 лева – адвокатско възнагражение. С оглед
изхода на делото съобразно уважената част от установителната претенция от
тези разноски следва да му бъде присъдена
сумата от 139.84 лева.
По
разноските в производството по гр.д. № 8429/2019 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 255 лева,
от които 75 лева държавна такса и 180 лева – адвокатски хонорар, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. Посочените разноски са действително
извършени, видно от представени по делото платежни нареждания. От така
посочените суми с оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер 173.94 лева съобразно уважената част от иска.
Ответната
страна не претендира разноски и не представя доказателства да е извършила
такива.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че П.Г.П., с ЕГН: ********** и адрес: ***
ДЪЛЖИ на „Теленор България“ ЕАД, с
ЕИК: ********* /предишно наименовие „Космо България мобайл” ЕАД/, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6,
сумата от 282.92 лева – представляваща
стойността на предоставени и потребени, но незаплатени далекосъобщителни услуги
за абонатен номер ********* за периода от 15.01.2018 г. до 14.06.2018 и сумата
от 239.91 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 6235/2019 г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 10.57 лева, представляваща
разликата между уважения размер от 239.91 лева за вземането за неустойка и
пълния размер на претенцията от 250.48 лева.
ОСЪЖДА П.Г.П., с
ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: ********* /предишно наименовие „Космо
България мобайл” ЕАД/, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от общо 191.76 лева – представляваща незаплатени лизингови вноски, от които
сумата от 47.94 лева – за мобилно устройство Huawei модел Y3 II Gold, взето по
мобилен номер 0894/733245, за периода от м. 6/2018 г. до м.11/2018 г. и 143.82
лева – за мобилно устройство Huawei модел Y6 2017 Grey за периода
от м. 6/2018 г. до м.12/2019 г, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от общо 58.72 лева, представляваща разликата между
уважения размер от 191.76 лева и пълния размер на претенцията от 250.48 лева,
от които 50.73 лева – разликата до пълния размер от 98.67 лева за устройството Huawei модел Y3 II Gold и 7.99 лева
– разликата до пълния размер от 151.81 лева за устройството Huawei модел Y6 2017 Grey.
ОСЪЖДА П.Г.П., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК: ********* /предишно наименовие „Космо България мобайл”
ЕАД/ сумата от общо 139.84 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д.
№ 6235/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 173.94 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство съобразно уважената част от
претенциите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 6235 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА