№ 8400
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110117899 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
22.05.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
тридесети март две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Ели Шокордова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №17899 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422, ал.1 oт ГПК, вр. чл.79, ал.1 и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в срок искова молба от ....., ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление гр. ....., представлявано от ...- Управители, срещу Е. А. И., с която се
претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на
1
ответника на следните суми: сума от 4 646,25 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит №......г., сключен между страните, сума от 2746,65 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 01.08.2020г. до 04.08.2021г., сума от 551,86
лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 02.08.2019г. до 04.08.2021г. и сума
от 158,95 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.08.2021г. до
29.09.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 56567/2021г. по описа на СРС, 165 състав.
Ищецът предявява и осъдителни искове срещу ответника за сумата от 910,18 лв.,
представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и за сумата от 1913,30 лв.,
представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.
Посочено е, че е сключен Договор за потребителски кредит №......г. за сумата от 5 000
лв. платим на 36 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 239,47 лв., при ГПР от
49,04 % и ГЛП от 41 %. Задължението по кредита възлиза общо на сумата от 11 719,93 лв., в
която е било включено и възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“- за
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, в размер на 1 000 лв., и
„Флекси“- за отлагане, респективно намаляване, на определен брой погасителни вноски, в
размер на 2 100 лв. Изложени са твърдения, че сумата по кредита е отпусната на ответника,
като с част от него- сума от 3 681,30 лв. е било рефинансирано друго задължение към
ишеца, а остатъкът от 1 318,70 лв. е преведен по сметка на ответника на 12.07.2019г. Твърди
се, че между страните е бил сключен Анекс №1 и впоследствие Анекс №2, съгласно който
били отложени погасителна вноска № 2,3,4 и съответно №6, като те трябвало да бъдат
заплатени в края на погасителния план. С Анекс № 4 страните се споразумели размерът на
вноска № 9,10,11 и 12 да бъде намален до 97,58 лв., като остатъкът от същите до пълния им
размер ответникът следвало да заплати в края на погасителния план. Поддържа се, че
ответникът е погасил шест пълни и една частична вноска, след което е спрял да плаща
сумите по кредита съгласно погасителния план, в резултат на което била обявена
предсрочна изискуемост на кредита на 04.08.2021г. Претендират се сторените разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез адв.С.
С. от САК, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Поддържа се, че
процесният договор съдържа неравноправни клаузи. Оспорва да е било заявено ползването
на допълнителни услуги от ответника. Твърди, че процесният договор е бил предварително
изготвен от ищеца без да има възможност ответникът да влияе върху съдържанието му.
Оспорва се размерът на ГЛП, като посочва, че същият е определен в противоречие със
закона. Оспорва се да е получено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Моли се за отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание от 13.10.2022г. ответникът възразява за нищожност на
кредитното правоотношение на основaние чл.26, ал.1, предл.I и по чл.26, ал.2, предл.II oт
ЗЗД, както и за сключване на договора при крайна нужда, които са приети с окончателния
доклад по делото. Прави се признание от ответника за изтеглянето на 5 000 лв. от
кредитополучателя.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
частично основателен. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба са препис на горния договор за потребителски кредит,
сключен между страните по делото и 4 бр. анекси, с приложени погасителни планове.
Във връзка с допълнителни указания ищецът представя писмена покана, връчена на
ответния кредитополучател лично чрез куриер на 25.08.2021г., с която е уведомен, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 04.08.2021г., поради забава.
Съгласно прието заключение по съдебно- счетоводна експертиза годишният процент
2
на разходите, /ГПР/ е в размер на 76,11 %, като при справка с два публично достъпни
калкулатора ГПР възлиза на 94.36 % и 86,52 %. Възнаградителната лихва съставлява 54 % от
общата сума, а таксите за допълнителни услуги- 46,13 %. Не се установява начина, по който
се получава вписания в договора ГЛП от 41 %, след съставянето на погасителния планова
във връзка със сключени анекси за отлагане изпълнението на погасителни вноски.
Съдът достигна до следните правни изводи:
При иск за реално изпълнение на договорно задължение ищецът следва да докаже, че е
налице валидно сключен договор, който е породил правните си последици и че е изправната
страна по него. При предоставен потребителски кредит в полза на кредитодателя след
изтичане срока действие на договора или при надлежно обявена предсрочна изискуемост се
пораждат вземания срещу кредитополучателя за непогасените главница, възнаградителна
лихва, мораторна лихва, неустойки и такси, ако такива са уговорени в конкретен размер и
при настъпването на съответните правопораждащи предпоставки. В съдебната практика се
приема, че при предоставяне на потребителски кредит кредитодателят следва да положи
грижата на добрия търговец, с оглед на установената с повелителни норми засилена защита,
която ЗЗПотр. предоставя на потребителя. Първоинстанционният съд следи служебно за
наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обусляващи неравноправност
на клауза/и в потребителски договор, като възражението на потребителя в тази насока не се
преклудира с изтичането срока за отговор на искова молба.
Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗПотр., нищожна е неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, освен
при индивидуално уговаряне на договорни клаузи. Неравноправност е налице при
неиндивидуално уговорена договорна клауза, сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността, създаваща значителна неравноправност, водеща до необосновано
несъответствие между страните относно правата и задълженията и сключване на уговорка
във вреда на потребителя. Възраженията на ищеца, че съгласието за заплащане на
допълнителни услуги е само възможна опция, от която не зависи сключването на кредитното
правоотношение не еса доказани. Ведно със стойността на допълнителните услуги цената на
кредита надминава значително максималния допустим законов праг по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Настоящият съдебен състав намира, че заплащането на стойността на допълнителни услуги,
с които се дава възможност за отлагане/промяна падежа на вноската, намаляване на размера
на месечната вноска, възможност за рефинансиране и пр. представляват скрити неустоечни
клаузи, с които се начисляват в значителен размер, с оглед отпуснатия кредит, парични
задължения в тежест на заемателя и по същество са неравноправни клаузи. С оглед на
горното предявените осъдителни искови претенции подлежат на цялостно отхвърляне.
При неизпълнение в срок кредитодателят следва да установи размера на непогасените
задължение по сключения договор за кредит и надлежното настъпване на изискуемостта на
вземанията му. Изискуемостта на парично задължение се свързва или с изтичане на
уговорения срок, или с надлежно обявяване на предсрочна изискуемост, която представлява
санкция за неизправността на длъжника и отнема преимуществото на срока. В случая
крайният падеж на кредитното задължение е 01.04.2023г., съгласно последния погасителен
план към анекс №4/24.04.2020г. Заповедното производство е иницирано на 30.09.2021г.
Представени са доказателства за обявяване на кредитното правоотношение за предсрочно
изискуемо, поради забава на длъжника. Доказателства за пълно погашение от страна на
кредитополучателя не са налице.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на
3
основание чл.23 от ЗПК. Следва да се посочи, че съгласно приложимата редакция на чл.19,
ал.4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва, която
съгласно ПМС №426/18.12.2014г. е в размер на 10 %, или годишният размер на разходите не
следва да надхвърля 50 % от предоставената по кредита сума. Видно е, че в процесния
случай ГПР надвишава този нормативно определен процент, като не се установява реда, по
който се получава вписаните в анексите към договора за кредит ГПР, поради което
последните не следва да бъде вземани в предвид. Съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК, клаузи в
договор, надвишаващи определените по- горе размери се считат за нищожни. Предвид на
горното следва да се уважат установителните искови претенции единствено за главницата
по кредита, като от претендираната непогасена главница следва да се извади заплатената до
момента на съдебното сезиране сума от общо 1 041,48 лв., съгласно приетото заключение,
като в полза на ищеца следва да се присъди разликата от 3 604,77 лв. Исковата претенция за
заплащане на обезщетение за забава следва да бъде отхвърлена като недоказана по размер.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски
в полза на ищеца в размер общо за двете производства на 198,25 лв., като за исковото
производство е определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г. В полза на ответника следва да се присъди
съответна част от претендираните разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК, в
размер общо на 1 373,73 лв., за адвокатски хонорар от 1 800 лв. по представен договор за
правна защита и депозит от 250 лв. за допусната експертиза. Не е налице значително
несъответствие между претендирания адвокатски хонорар и минималните размери по
приложимата наредба, с оглед размера на исковата претенция и броя на съдебните
заседания, поради което направеното от ищеца възражение в тази насока е неоснователно.
Следва да се посочи, че в наредбата са установени само долните граници на адвокатските
хонорари.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е. А. И., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ....., ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ......- Управители, съществува вземане за сумата от 3 604,77 /три хиляди
шестстотин и четири лева и седемдесет и седем стотинки/ лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит №......г. сключен между страните, ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на заявлението в съда- 30.09.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №56567/2021г. по описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница над уважения размер до пълния предявен размер от 4 646,25 /четири хиляди
шестстотин четиридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ......- Управител, срещу Е. А. И., ЕГН:**********, установителни искове
за следните суми: сума от 2 746,65 /две хиляди седемстотин четиридесет и шест лева и
шестдесет и пет стотинки/ лв., представляваща договорна лихва, за периода: 01.08.2020г.-
04.08.2021г., сума от 551,86 /петстотин петдесет и един лева и осемдесет и шест стотинки/
лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 02.08.2019г.- 04.08.2021г. и сума от
158,95 /сто петдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 05.08.2021г.- 29.09.2021г., за които вземания е издадена
4
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №56567/2021г. по описа на СРС, 165
състав, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ......- Управител, срещу Е. А. И., ЕГН:**********, осъдителни искове за
следните суми: сума от 910,18 /деветстотин и десет лева и осемнадесет стотинки/ лв.,
представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, по Договор за
потребителски кредит №......г., сключен между страните и сума от 1 913,30 /хиляда
деветстотин и тринадесет лева и тридесет стотинки/ лв., представляваща възнаграждение за
допълнителна услуга „Флекси“, по Договор за потребителски кредит №......г., сключен
между страните, като неоснователни.
ОСЪЖДА Е. А. И., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
....., ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ......- Управител,
сума в размер общо на 198,25 /сто деветдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/ лв.,
представляваща разноски по исковото и по заповедното производства.
ОСЪЖДА ....., ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от
......- Управител, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на Е. А. И., ЕГН:**********,
сума в размер общо на 1 373,73 /хиляда триста седемдесет и три лева и седемдесет и три
стотинки/ лв., представляваща сторени съдебно- деловодни разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез процесуалните им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5