№ 956
гр. Пазарджик, 23.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:д Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от д Чардаков Гражданско дело №
20225220100728 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 12:11 часа се явиха:
Ищцата С.Е. се явява лично и с пълномощника си адв. И., с
пълномощно от днес.
Не се явява ответникът Г.Я., представлява се от пълномощника си адв.
Петя к-д, с пълномощно към отговора.
Не се явява представител за Дирекция „Социално Подпомагане” гр.
Септември, Във вр с изслушването на детето и Я. се явява а с социален
работник в отдел закрила на детето при Дирекция „Социално подпомагане“
Септември. Страната е редовно и своевременно уведомена за делото.
Доведено е детето и Я..
АДВ. И.: – Да се даде ход на делото.
АДВ. к-д: – Няма процесуална пречка. Да се даде ход на делото.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА ГО:
Производството е за съдебна администрация на гражданските
отношения, което има охранителен характер. Образувано е по молба на С. Л.
ЕТ. от ** с правно основание чл. 127, ал. 2 СК в която твърди, че с ответника
Г. ИЛ. ЯН. от с. ** са живели на съпружески начала, както и че от това
1
фактическо съжителство са родени децата и гев Я., роден на 08.11.2010 г. и г
гев Я., роден на 23.02.2013 г. Твърди, че в момента родителите са разделени,
а децата живеят при нея в жилището в с. с, където са родени. Твърди, че с
ответника не могат да постигнат съгласие относно упражняването на
родителските права, местоживеенето издръжката и режима за лични
отношения с децата. Иска от съда да разреши спора, като предостави на нея
да упражнява родителските права, а децата да живеят при нея на адреса по
местоживеене на майката в ** иска на ответника да се определи режим за
лични отношения с децата, съгласно който да може да ги взима всяка втора и
четвърта събота и неделя в месеца от 10:00 часа на съботния ден до 17:00 часа
в неделния ден, както и две седмици през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск, като при осъществяването на този режим бащата да взима
децата от дома на майката и да ги връща пак там. На следващо място иска от
съда да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на всяко дете в размер
от 300 лева, с падеж първото число на текущия месец, считано от подаването
на исковата молба в съда, до настъпването на основания за прекратяване или
изменяване на издръжката, ведно със законна лихва за забава при просрочие.
Иска от съда да допусне предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката. Претендира да получи за ползване семейното жилище находящо
се в с. с, на ул. **
Ответникът не оспорва твърдението, че е баща на децата, както и че
родителите са разделени. Не оспорва искането родителските права да се
предоставят на майката и те да живеят в жилището, където са родени на
адреса в с. с. Иска режимът за лични отношения с децата да бъде по-
разширен, и той да има право да ги взима при себе си всяка втора и четвърта
седмица от месеца от 18 часа в петък до 14 часа в неделя, както и 30 дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, всяка четна година по
време на Коледните празници и всяка нечетна година по време на
Великденските празници, както и първата събота след рождените дни на
всяко от двете деца от 10:00 часа до 16:00 часа. Оспорва искането за
присъждане на издръжка в размер на 300 лева за всяко дете, като твърди, че
децата не се нуждаят от издръжка в толкова голям размер, както и че не
разполага с възможност да я заплаща така, както се претендира. Твърди, че
може да плаща издръжка в размера по чл. 142, ал. 2 от СК, която в момента е
от 180 лв. на месец. В подкрепа на твърденията си, че не разполага с
2
възможност да плаща по-голяма издръжка твърди, че трудовото му
възнаграждение не е достатъчно, тъй като живее под наем и погасява кредити.
Съдът УКАЗВА на страните, че в настоящото производство, което има
характера на спорна съдебна администрация не важат правилата за
процесуалните преклузии по отношение на доказателствените искания и
твърдението на нови факти, тъй като съгласно чл. 530 от ГПК, съдът е длъжен
служебно да установи дали са налице основанията за издаване на поискания
акт и може служебно да събира доказателства, най-вече с оглед охрана
интересите на децата.
АДВ. И.: - Поддържам молбата с изключение на частта, в която
претендираме ползването на семейното жилище в с. с, тъй като между
страните по делото не е имало брак, а отделно, те нямат и собственост върху
този имот. Съгласни сме също така да се определи режимът за лични
контакти между бащата и децата така, както е поискан в писмения отговор от
ответника. Единственият спор е относно размера на издръжката, като
предлагам на другата страна да сключим споразумение за издръжка в размер
на 260 лева месечно за всяко дете.
АДВ. к-д: - Считаме, че молбата е частично основателна, както сме
отбелязали в отговора. Поддържаме отговора относно възраженията за
размера на издръжката, както и относно режима за лични отношения. По
предолжението за споразумение не мога да взема становище преди да
разговарям с доверителя ми. Представям и моля да приемете като писмени
доказателства, заповед за прекратяване на трудово правоотношение на Г.Я.
във фирмата в която е работил – „к“ АД, и удостоверение към заповедта,
относно длъжността, която е заемал, колко часове е работил, къде е работил,
и в момента представям – и аз съм изненадана – удостоверение за сключен
граждански брак .
АДВ. И.: - Да се приемат представените писмени доказателства. Имаме
доказателствено искане, до фирмата в която е работил г-н Я., за размера на
трудовото му възнаграждение в последните шест месеца, когато е бил на
работа.
Съдът счита, че ще следва да се приемат днес представените от
пълномощника на ответника писмени доказателства, както и да се уважи
искането на ищцата, чрез нейния пълномощник, да се изискат от третото
3
неучастващо лице „к“АД Септември, данни за трудовото възнаграждение на
ответника за шест месечен период преди прекратяване на трудовото
правоотношение със Заповед № 92/27.05.2022 г. Затова, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства от пълномощника на ответника
документи, а именно Заповед за прекратяване на трудов договор на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, под № 92/27.05.2022 г., Удостоверение от
работодателя „к“ АД на името на ответника Г.Я., Удостоверение за сключен
граждански брак между ответника г и Я. и иа в я, понастоящем Я.а.
На основание чл. 192 от ГПК да се изиска от „к“ АД гр. Септември
удостоверение за доходите на ответинка Г. ИЛ. ЯН., за шестмесечен период
преди прекратяване на трудовия му договор съгласно Заповед №
92/27.05.2022 г.
УКАЗВА на пълномощника на молителката, че в едноседмичен срок от
днес следва да представи по делото писмена молба до третото неучастващо
лице „к“ АД, каквото е изискването на чл. 192, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
След представянето на молбата, същата да се изпрати до третото лице.
АДВ. И.: - Ще представя молбата по чл. 192 от ГПК в указания срок.
Имам още едно искане, по реда на ГПК, да се задължи ответната страна да се
яви лично, за да даде сведения какви доходи реализира към настоящия
момент във в. Твърдим, че в момента ответникът работи в чужбина.
АДВ. к-д: - Господин председател, аз ще Ви моля да не уважавате това
искане, така или иначе, той е бил задължен с Вашето определение да се яви в
днешното съдебно заседание, да наистина се намира в чужбина, нямам
информация къде се намира, но по отношение на искането, за да установява
ответникът какви доходи получава, това са искания, които се установяват с
документи, а не със свидетелски показания, поради което ще Ви моля да не го
допускате. Ако той осъществява трудова дейност, аз съм първата, която ще
разбере дали има трудов договор и ще го представя в настоящото
производство.
АДВ. И.: – Но няма причина да го правите, за да доказвате благоприятна
възможност за по-висока издръжка. При условие, че е във в и прави разходи,
за да дойде, при условие, че е напуснал работното си място в „к“ с трудово
4
възнаграждение средно-месечно над 2500 лева, за да работи в чужбина е
много вероятно ответникът да е на много по-висока заплата там, логично е, и
поради тази причина считам, че ще бъде добронамерен и ще даде сведения, че
примерно получава сума от над 3000 лева на месец в чужбина.
Съдът счита, че искането за изслушване на ответника по реда на чл. 176
от ГПК не може да бъде уважено, тъй като чрез този процесуален способ не
би могло да се установи твърдението на молителката, че ответникът
разполага с доходи в достатъчен размер за заплащане на претендираната
издръжка. На първо място, липсват конкретни твърдения за размера на
дохода, който в момента реализира ответникът от работата си в чужбина. На
второ място, институтът на изслушването по чл. 176 ГПК е оправдан и може
да бъде приложен само в хипотеза, при която отказът на ответника да
отговори на конкретен въпрос позволява на съда да приеме за доказани
обстоятелствата заложени в самия въпрос, които освен това трябва да са от
значение за изясняването на спора. След като в случая, страната, която иска
прилагането на разпоредбата на чл. 176 от ГПК не твърди конкретно
обстоятелство, и по-точно, не твърди конкретен доход, който ответникът
получава, то в хипотеза при която последният бъде задължен да се яви пред
съда за изслушване, но откаже, съдът не може да направи конкретен извод, за
установяване на конкретен факт свързан с предмета на делото. Затова, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за разпит на ответника
по реда на чл. 176 от ГПК по въпроса: „Какви доходи получава в а в
момента“.
Съдът ДОКЛАДВА, че по делото е постъпил социален доклад
депозиран от ДСП гр. Септември на 17.06.2022 г.
АДВ. И.: - Нямам възражения да се приеме.
АДВ. к-д: - Запознати сме да се приеме.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПИРЕМА като писмено доказателство социален доклад от Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Септември постъпил с вх.№12582 от 17.06.2022
г.
5
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ДЕТЕТО и гЕВ Я., на
основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, като изслушването се провежда в присъствието
на майката С. Л. ЕТ., която полага непосредствени грижи за него и в
присъствието на социален работник в Отдел „Закрила на детето“ в Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Септември – а с.
ДЕТЕТО и гЕВ Я.: – На 11 години съм. Сега съм пети за шести клас.
Днес не сме на училище. Знам, че това е съд, знам, че тук се съдят хората. Не
съм идвал друг път в съд.
Мама и тате не живеят заедно разделиха се. От февруари, тази година –
наскоро се разделиха. Имам брат. С него сега живеем при мама. Баща ми се
обажда. Говорим си. Той не идва при нас на гости да ни вижда, знам, че е в а.
Обажда се по „Вайбър“. Пита „Как сте?“, „Добре ли сте?“. Сега живеем с
мама и с баба, и с дядо – с на тате родителите. Всичко е по старому, само дето
тате го няма. Не знам как е в а, не знам дали е доволен, повече пита аз как
съм. Не е казвал дали ще си дойде. Аз не искам да ходя в а. С брат ми сме при
мама, добре си живеем там, всичко си е „шест“. Мама работи. Когато мама
работи, баба и леля са покрай нас. Тате не праща подаръци, само едни 15
лева, нито един подарък. Не съм му искал подаръци, не е ставало дума.
Отишъл е там да работи. С мама е добре. Предпочитам да си останем при
мама, ние там сме си родени в тази къща, там си живеем сега. Баба се държи
добре. Мама и баба не говорят за тате. Преди тате да замине за а се виждахме
с него. Ами не, не се виждахме много често. Взимаше ни водеше ни в
апартамента му и после ни прибираше. Апартаментът му е тук в Пазарджик.
Детето и гев Я., социалният работник в Отдел „Закрила на детето“ в
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Септември а с напуснаха съдебната
зала.
АДВ. И.: - Водим двама свидетели.
АДВ. к-д: – Не водим свидетели.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН
ОТ СТРАНА НА ИЩЦАТА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
и б Я.А: - на 61 години, българско гражданство, омъжена, неосъждана,
майка съм на ответника Г.Я..
6
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал.1, т. 2 от ГПК.
СВ и Я.А: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ и Я.А: - Разбрах отговорността, обещавам да кажа истината. Синът
ми не живее в жилището в с. с от 27-ти февруари тази година, защото аз го
изгоних. Причината е, че той 12 години откак се водят със снаха ми, има две
деца, а той се хвана с друга жена и за две седмици сключи граждански брак с
новата жена. В Не се грижи за децата, сега само един път ги е извикал дал им
е по 15 лева, ли не мога да Ви кажа точно колко, и това е. До сега никакви
пари не е давал. Той работи в Септември, в „к“ – там взимаше по 3000 лева на
месец чисти, сега не е там, сега е напуснал и е заминал за а – от децата
разбрах. Нищо не е пращал, нищо не сме получавали от него. Въобще не
поддържам контакти с него. Само с децата – той си контактува с децата, им се
обажда да види как са, що са, и това е. Не поддържа връзка с баща му – той
не иска баща му въобще да го види, той шест години баща му е на легло, той
даже и въобще не влизаше при нас. Сега бил в а – на децата е казал, че е в а.
Не знам какво прави там. Синът ми няма нищо – той имаше кола, не,
апартаменти сгради няма нищо, защото къщата я прехвърлихме на децата
моментално. Снахата сега си купи друга кола, той неговите коли не знам
какво ги е направил. Той няма ниви и имоти – ние си ги имаме, но всичко на
внуците сме си го прехвърлили. Снаха ми работи и тя в „к“. Тя получава по-
малко – 2000 лева. Откакто са разделени синът ми и снаха ми, той не идва да
вижда често децата – не много често. В никакъв случай тя не му забранява –
той й се обади, тя приготви децата, и той дойде да ги вземе. Знаем, че има
наложена заповед за ограничение на сина ми от снаха ми. Знам, че синът ми
няма право да доближава къщата. Знам, че не идва. Тя ги е водила преди,
така, пак с делото за наказание, ги водеше пред магазина и той дойде да ги
вземе, а през това време той не ги връща моментално пред магазина а извън
селото ги води, да иде друг човек да ги забира. Забранено му е да не се
доближава до нас и да не се заканва – той й се заканваше, че ще я бие и затова
извадихме. В момента има такава заповед. За децата няма такава заповед,
само за майката. Не знам каква е причината между тях за влошените
взаимоотношения – той и на нас, ние като родители се заканваше, и аз сега
ще му простя.
7
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
повече въпроси.
Разпитът приключи.
Свидетелката напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН
ОТ СТРАНА НА ИЩЦАТА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
д б к: - на 47 години българско гражданство, женен, неосъждан, без
родство със страните по делото – познат съм от доста години и на двамата.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. д к: – Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината.
Познавам Г.Я., приятели сме от много години. На едно място работихме
заедно с него в „к“, в базата, той напусна. Пусна си предизвестието и напусна
– той си изкара предизвестието и напусна. Замина за а. Дават се хубави пари
в „к“. Всеки различно изкарва – примерно около 3000 лева, те парите са по
банков път, може да се провери кой колко взима. Не разбрах защо иска да
напуска – не ми е споделял. Знам, че г има жена и деца. И нова жена има, и
стара. Неговите деца са при жена му, а той не е при тях. Той отлетя за а.
Откакто е в а не се чуваме, не знам какво се случва. Миналия месец някъде,
замина за а. Децата не ги виждаше, даже има и ограничителна заповед. Аз съм
ходил да ги взимам децата, защото не ги връща, и то беше сложно – от него
ходя да ги взимам, защото не ги пуска при майката. На улицата ги чакаше да
иде да ги вземе жена му, и тя понеже я е страх от него, и пращаха мен. Докато
беше тук не даваше пари за децата, чакаше да излезне делото и каквото реши
съда това да си плаща, това чакаше и не е давал пари на децата – поне не знам
да е давал нещо на децата. Не знам да им е купувал нещо. Като ги вземе не
знам дали им е купувал нещо. Като ги вземеше – той рядко ги е взимал, той да
не ги е взимал всяка седмица – един-два пъти ги взема децата, и даже единия
път не ги върна и ме вика аз да ги прибирам от пътя.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
повече въпроси.
Разпитът приключи.
Свидетелят напусна съдебната зала.
8
АДВ. к-д: – Аз ще моля също да бъде задължена ищцовата страна и по
скоро работодателят й, да представи данни за получаваното от нея трудово
възнаграждение.
АДВ. И.: - Веднага ще приложа, извинявам се забравих го, добре, че
Вие ме подсетихте, представям за шест месеца – сумата е малко под
дванадесет хиляди лева.
АДВ. к-д: – В такъв случай, да се приеме.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателство удостоверение от „к“ АД за
трудовото възнаграждение на С.Е. за периода от месец декември 2021 до
месец май 2022 г.
АДВ. И.: - Нямам други искания.
АДВ. к-д: - В такъв случай оттеглям искането. Нямам други искания.
Съдът счита, че ще следва да се отложи делото за събиране на
доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 08.09.2022 г. от 11:30 часа, за
която дата ищцата С.Е. е уведомена лично, ответникът е уведомен чрез
пълномощника си адв. к-д, Дирекция „Социално подпомагане“ Септември се
счита за уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК. Свидетелите при режим на
довеждане.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:07
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9