МОТИВИ към решение № 387 постановено по АНД № 626/
2018г. по описа на РС- Разград
Постъпило е Постановление от РП Разград, в което
се сочи че производството е водено по чл.313, ал.1 НК срещу А.Х.А. ЕГН **********, за това, че на 14.09.2016г., в
гр.Разград, е потвърдил неистина – че е загубил свидетелството си за управление
на МПС, като не знае къде е, в писмена
декларация, която по силата на закон - чл.160, ал.1 от ЗДвП: „Дубликат на
свидетелство за управление на МПС или контролен талон към него се издава,
когато свидетелството или контролния
талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят
подписва декларация“ се дава пред орган
на властта – Началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР гр.Разград, за удостоверяване истинността на посоченото обстоятелство.
Депозирано е предложение уличеното лице да бъде
освободено от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание глоба.
В с.з. нарушителят А., редовно призован се явява лично, признава
вината си и моли за минимален размер на наказанието глоба.
За РП Разград в
с.з. участва представител – Прокурор С.
Монева, който поддържа предложението, като моли съда да определи размера на
наказанието около средния предвиден в НК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият А.Х.А. е роден на *** ***,
ЕГН **********,***, бълг. граждани, със средно специално образование, женен, безработен, неосъждан. А.Х.А. е правоспособен водач на МПС от 1993 г. Същият притежавал
свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ********* издадено на 24.08.2010 г. от ОД на
МВР - гр. Разград.
Докато обв. А.А.
се намирал в Република Турция, през неустановен в хода на разследването период,
СУМПС № ********* му било отнето от турските компетентни власти, защото
управлявал МПС след употреба на алкохол.
Въпреки, че знаел, че СУМПС му е отнето, при завръщането си в Р. България, на 14.09.2016 г. в гр. Разград, обвиняемият подал Заявление за издаване на
документ за самоличност на български граждани с вх. № 3616/14.09.2016 г. - за
СУМПС, до Началник Сектор „Пътна Полиция” при ОД на МВР - Разград чрез св. Й.
И. А. - служител на длъжност „Системен оператор” в същия сектор. Заедно с
посоченото заявление обв. А. А. представил изискуемата по закон /чл. 160, ал. 1
от Закона за движение по пътищата/ „Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника
за издаване на българските лични документи“. Тази декларация обвиняемият
попълнил и подписал лично, като в нея декларирал, че е изгубил притежаваното от
него СУМПС през месец август, но не знаел къде.
Отнетото в
Р. Турция СУМПС с № ********* на обв. А.А. било изпратено по служебен път от
компетентните турски власти на Главна дирекция „Национална полиция” при МВР -
гр. София, откъдето с писмо с per.
№ 3286р-31388/31.07.2017 г. до ОД на МВР - гр. Разград.
От
заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП съдебно-почеркова
експертиза се установява, че саморъчният подпис за «Декларатор» в декларация №
306/14.09.2016 г. по чл. 17, ал. 1 от Правилник за издаване на БДС от името на А.Х.А.
е изпълнен от същото лице.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното: Деянието на обвиняемия е съставомерно по чл.
313, ал.1 от НК. С така
извършеното деяние А. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.313, ал.3 вр. ал.1 от НК за това, че: на 14.09.2016г., в
гр.Разград, е потвърдил неистина – че е загубил свидетелството си за управление
на МПС, като не знае къде е, в писмена
декларация, която по силата на закон - чл.160, ал.1 от ЗДвП: „Дубликат на
свидетелство за управление на МПС или контролен талон към него се издава,
когато свидетелството или контролния
талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят
подписва декларация“ се дава пред орган
на властта – Началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР гр.Разград, за удостоверяване истинността на посоченото обстоятелство
Обект на
процесното престъпление са обществени отношения, свързани с т.нар.
"лъжливо документиране". Обвиняемият е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението, като е потвърдил неистина - че е изгубил СУМПС с № ********* издадено на 24.08.2010 г. от ОД на МВР - гр. Разград, издадено
на негово име, в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 160, ал.1
от ЗДвП и чл. 8, ал.2 от ЗБЛД се подава пред орган на власт за удостоверяване
истинността на обстоятелството, че е загубил СУМПС.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено – обвиняемият е
съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
От една страна процесното престъпление е на просто извършване – с
декларирането на неверните обстоятелства и представянето на Декларацията пред
органа на власт, деянието е осъществено. НК не изисква и специална цел във
връзка са неверното деклариране или съставемерни последици.
В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени
по реда на НПК доказателства по делото, находящи се в ДП № 330 ЗМ - 321/2017г.
по описа на ОДМВР – Разград и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК,
както и Справка за съдимост, Характеристична
справка за обвиняемата, Декларация.
С оглед предвиденото в този текст наказание, и
необремененото съдебно минало на обв. А. А. и
възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са налице условията по чл.78а от НК и А.Х.А. ЕГН **********, следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като бъде
реализирана административно-наказателната му такава, а именно - глоба.
Отчитайки превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно
минало и самопризнания, съдът определи глобата към минималния й размер - 1000,00лв.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: