РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Етрополе, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Цветомир Ц. Цветанов
при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева
като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело №
20211830100218 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.45 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Предявена е искова молба от М. СТ. К., от гр.Етрополе, чрез адв.П.Ш. против В. Д.
Д., от гр.Етрополе, в която се твърди, че на 18.01.2021 год. в гр.Етрополе по време на
изпълнение на служебните му задължения като пътен полицай, е бил видеозаснет без негово
съгласие от ответника. Във видеозаписа последния е отправил обидни квалификации спрямо
ищеца, като „убавци“ /иронично/ и „еничари“ и внушавал за недобросъвестно носене на
службата, изразяващо се в неправилно прилагане на Закона за движение по пътищата на
определен участък от уличната мрежа на гр.Етрополе. Тенденциозно, на 31.01.2021 год.,
ответникът направил втори видеозаснемане на ищеца без негово съгласие, отново по време
на изпълнение на служебните му задължения, отивайки на работа, в което се търсел
вербален конфликт и се внушавало нарушение на закона от страна на ищеца. Двата клипа са
качени в социалната мрежа „Фейсбук“, като са гледани от хиляди посетители. Твърди, че по
описания начин му е причинил неимуществени вреди, като му е нарушил правото на лична
неприкосновеност, правото на личен живот, както и уронване престижа му като полицай.
След случилото се, ищецът се срамувал от колегите си , някой страняли от него, отнасяли се
с насмешка. В личен план се чувствал обиден, срамувал се от това, че клиповете са гледани
от много хора, нямал желание да ходи на работа, имал проблеми със съня и не можел да се
концентрира в работата.
Претендира обезщетение от 1 250 лева за неимуществени вреди, причинени в
резултат на непозволено увреждане, от които 400.00 лева за дата 18.01.2021 год. и 850.00
1
лева за дата 31.01.2021 год., ведно със законната лихва, считано от всяко увреждане до
окончателното изплащане на обезщетението.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника, който оспорва
предявените искове по основателност и размер. Твърди, че му е искан подкуп от 50.00 лева,
при извършената проверка на 18.01.2021 год.; че е спрян неправомерно; че ищеца системно
нарушава законите и, че няма да заплати претендираното обезщетение.
В съдебно заседание ищеца, чрез адв. П.Ш. - САК, поддържа исковата молба. Счита
исковата претенция за основателна и доказана по размер, с оглед претърпяните от
доверителя му вреди.
В съдебно заседание ответника лично оспорва иска и поддържа заявеното в отговора
на исковата молба. Счита, че след като ищеца е бил заснет на обществено място, това не е
нарушило неговите конституционни права и лична неприкосновеност.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото няма спор, че ищецът е полицейски служител, който е работел в РУ МВР-
Етрополе, а от няколко месеца работи в друго населено място.
Не се спори също така между страните, че ответникът е направил два броя
видеозаписи, в които е заснет ищеца по време на изпълнение на служебните му задължения.
От наказателно постановление №21-0263-000051/11.02.2021 год./л.19/, издадено от
Началник РУ МВР-Етрополе се установява, че за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, извършено
но 18.01.2021 год. в гр.Етрополе, на ответника е наложено административно наказание
глоба в размер на 20.00 лева. Последната е заплатена от ответника с разписка от 18.02.2021
год. /л.20/.
От нечетливо копие от екземпляр на акт за установяване на административно
нарушение /л.22/ се установява, че същия е съставен на 18.01.2021 год. от Х Ц Х, със
свидетел М.К.. В графата „възражения“ е изписан текста „Същият ми поиска 50 лв. и аз не
му дадох намекна ми с жест и аз отказах и се обадих на 112 сега“. Твърдения в тази насока
са изложени от ответника в отговора на исковата молба и се поддържат в съдебно заседание.
От показанията на св. В Г, който е полицейски служител в РУП-Етрополе се
установява, че с ищеца са колеги от около четири години и го познава. Знае, че на два пъти е
бил заснеман, като втория път е отивал за работа нощна смяна, а св.Г си тръгвал след дневна
смяна. Тогава ищеца споделил, че бил заснет в кв.Осем в гр.Етрополе и го било много срам.
Поведението му се променило, като изпитвал срам от колегите си. Два месеца след това се
преместил и започнал работа в гр.София. Установява, че на автомобили които спират в този
участък им съставят фишове, както и, че не знае дали ищеца е бил санкциониран от някого
след публикуване на втория видеоклип. Установява, че когато се чули за последен път с
ищеца, същия все още изпитвал срам от случилото се.
2
От показанията на св. Ц К.а, която е съпруга на ищеца се установява, че знае, че
съпругът й е сниман от Васил през януари месец тази година. Сочи, че се почувствал
унижен, затворил се в себе си, не искал да излиза никъде, не искал да общува с приятелите
си, като ходел единствено на работа. Приел видеоклиповете като подигравка към него.
Много хора били гледали клиповете, като му се обаждали по телефона и го питали какво е
станало и защо са го снимали. Обаждали му се дори хора от чужбина, което му действало
още по-зле на психиката. Твърди, че проблемите все още не са отминали, като имал и
проблеми със съня. Сочи, че преместването му на работа в гр.София, няма връзка с тези
видеозаписи.
От показанията на св. Й С се установява, че били заедно с ответника и св. Д Д, когато
до тях спрял автомобила на ищеца. Сочи, че ищеца спрял след забранителен знак за спиране
и паркиране. Ответникът започнал да го снима с телефон, разменили си реплики, но не си
спомня точно какви. Чул, че ищеца казал на ответника да си прибере телефона.
От показанията на св.Д Д се установява, че били заедно с ответника и св. Й С, когато
забелязали, че ищеца спира автомобила си на забранено място, след пътен знак забраняващ
спирането. Чул, че ответника попитал ищеца защо спира на място където е забранено
спирането, както и, че пишат актове на хората, а същевременно те /полицаите/ си правят
каквото искат. Не чул добре целия разговор, но по-късно гледал клипа.
От заключението по назначената Съдебно-техническа експертиза с вещо лице М. Ен.
Б., което съдът възприема изцяло, като обективно, пълно и обосновано се установява, че
вещото лице е свалило два клипа от интернет пространството Facebook от дати 18.01. и
31.01.2021 год., а именно видеозапис от 18.01.2021 год., качен от ответника на стената на
публичната група „Забелязано в Етрополе“ на интернет адрес https:www.facebook.com/groups
/141636133139682/ permalink/737691526867470 и видеозапис от 31.01.2021 год. е качен на
интернет адрес - https:www.facebook.com/groups/
141636133139682/permalink/744471209522835. Първия видеозапис е с времетраене от
00:01:32 часа, а втория с времетраене 00:03:06 часа. Първия файл от 18.01.2021 година има
460 харесвания, 59 коментара и 1 700 споделяния, а втория файл от 31.01.2021 год. има 5 400
харесвания, 51 коментара и 1 700 споделяния. Вещото лице не може да определи броя на
гледанията на всеки от клиповете, като това няма връзка с броя на харесванията.
Заключава, че групата „Забелязано в Етрополе“ е затворена група, но е направена да е
публична. За да коментираш и постваш неща, трябва да си член на групата, което означава,
че е настроена от администратора по този начин. Целта на групата е споделяне, коментиране
и взаимопомощ на хората, които живеят в Етрополе и околността.
Горната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото доказателства,
писмени и гласни, като кредитира с доверие свидетелските показания.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Исковете с правно основание чл. 45 и чл.86 от ЗЗД са допустими, като предявени от
лице, което твърди, че са му причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено
3
увреждане.
За да възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане следва да е
установено наличието на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, които са:
поведение /деяние/ - действие или бездействие /непредприемане на определено правно
изискуемо действие/, противоправност на поведението, претърпяна вреда, причинна връзка
между противоправното поведение и претърпяната вреда, вина. Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД,
във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Противоправността е обективен елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а вината е субективен елемент.
При преценка дали е противоправно поведението на едно лице от значение е и
признаването на абсолютните права, каквито са правата по глава втора от Конституцията на
РБългария, например правото на живот, правото на лична свобода, неприкосновеност на
личния живот и др. Абсолютните права обезпечават защита срещу всеки. Когато деянието
нарушава абсолютно право на едно лице, например правото на неприкосновеност на
личността, правото на собственост, неприкосновеността на личния живот и др. деянието е
противоправно.
В чл.32,ал.1 от Конституцията на РБългария/КРБ/ е закрепено правото на зачитане на
личния и семеен живот. Според текста на чл.32, ал.1 от КРБ личният живот на гражданите е
неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му
живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
Неприкосновеността на личния живот на гражданите включва забраната те да бъдат
следени, фотографирани, филмирани, записвани или други подобни действия, без тяхно
знание и въпреки изричното им несъгласие, освен в предвидените от закона случаи.
Съгласно чл.32,ал.2 от КРБ никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран,
записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото
изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
В настоящия случай съдът приема за безспорно, че ответникът на два пъти през
месец януари 2021 година – на 18-ти и 31-ви е извършил заснемане с телефон на ищеца,
докато същия е бил на работа, като служител на РУП-Етрополе. Това обстоятелство не се
отрича от ответника, като същия твърди, че го е направил поради това, че самия ищец, като
служите на закона, нарушава правилата за движение по пътищата. Ответникът не отрича,
също така, че е използвал думите „убавци“ и „еничари“ в обръщението си към полицейски
служители, между които е бил и ищеца. Не отрича, че е използвал ирония при извършване
на видеозаснемането и „застава“ зад своите действия.
Предвид това, че тези твърдения на ищцовата страна не се оспорват от ответника,
съдебния състав намери, че за доказването им не е необходимо назначаването на съдебно-
техническа експертиза, чрез която записите да бъдат възпроизведени на хартиен носител.
В настоящия случай противоправното поведение на ответника се изразява в това, че
същия при създаване на двата видеозаписа, използва епитети „убавци“ /с ирония/ и
4
„еничари“, отнася се подигравателно към заснеманото лице, като внушава нарушаване на
закона и неправомерно изпълнение на служебните задължения. Именно, чрез тези си
действия и поведение, той е нанесъл на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в срам
от колегите и приятелите, затваряне в себе си, нежелание за контакт с близките си приятели
и колеги, възприемане на случилото се като подигравка с личността му.
Съдът намира, че в поведението на ответника не би имало елемента на
противоправното поведение, ако същия би заснел неправомерно действие на полицейски
служител, без да коментира иронично и подигравателно същото. В конкретния случай това
не е така, поради което съдът приема иска за доказан и като такъв същия ще следва да бъде
уважен изцяло.
Правото свободно да се изразява и разпространява мнение не е абсолютно. Свободата
да се изразява и разпространява мнение се разпростира до пределите, след които се засягат
други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на другите граждани –
чл.39, ал.2 КРБ. Не е абсолютно и правото да се търси, получава и разпространява
информация, предвидено в чл.41,ал.1 от КРБ. Съгласно чл.41,ал.1,изр.2 осъществяването на
това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани,
както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
Според практиката на ВКС, когато не се касае за превратно упражняване на правото по
чл.39,ал.1 от КРБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на
другиго, твърдения и оценки, чрез медия могат да се разпространяват свободно.
Негативните оценки за определена личност, открояващи се по една или друга причина в
обществения живот, не пораждат отговорност ако не засягат достойнството на личността.
Именно засягането на достойнството на ищеца поражда деликтната отговорност на
ответника.
Воден от изложеното и предвид разпоредбата на чл. 51, ал. 1, пр.1 във вр. с чл. 52 от
ЗЗД, по справедливост, съдът намери, че сумите, които следва да бъдат изплатени на ищеца
за причинените неимуществени вреди, от ответника, вследствие на противоправното деяние
са в общ размер на 1 250 лева, от които 400 лева за 18.01.2021 год. и 850 лева за 31.01.2021
год., за да се репарират причинените му - срам от колегите и приятелите, затваряне в себе си,
нежелание за контакт с близките си приятели и колеги, възприемане на случилото се като
подигравка с личността му. При определяне размера на тези обезщетения, съдът изцяло се
съобрази със събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като ответникът
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер от 1 250 лева за неимуществени
вреди, причинени в резултат на непозволено увреждане, от които 400.00 лева за дата
18.01.2021 год., когато ответникът заснел ищеца, използвайки обидни квалификации като
„убавци“ /иронично/ и „еничари“ и внушавайки недобросъвестно носене на службата,
изразяващо се в неправилно прилагане на Закона за движение по пътищата на определен
участък от уличната мрежа на гр.Етрополе, ведно със законната лихва, считано от същата
дата до окончателното изплащане на обезщетението, и сумата в размер на 850.00 лева за
5
дата 31.01.2021 год., когато ответникът направил второ видеозаснемане на ищеца без негово
съгласие, по време на изпълнение на служебните му задължения, отивайки на работа, в
което се търсел вербален конфликт и се внушавало нарушение на закона от страна на ищеца,
ведно със законната лихва, считано от същата дата до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода на делото, ответника ще следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1 100.00 лева разноски по делото, от които
800.00 лева за адвокатско възнаграждение, 250.00 лева, внесен депозит за възнаграждение за
вещо лице и 50.00 лева за държавна такса.
Воден от горното съдът-
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН-**********, от гр.Етрополе, ул.”Георги Антонов” №43 да заплати
на М. СТ. К., ЕГН-**********, от гр.Елин Пелин, ул. ”Христо Ботев” №9 сумата в общ размер от
1 250.00 /хиляда двеста и петдесет лева/ обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на непозволено увреждане, от които 400.00 /четиристотин лева/ за дата 18.01.2021
год., когато ответникът заснел ищеца, използвайки обидни квалификации като „убавци“
/иронично/ и „еничари“ и внушавайки недобросъвестно носене на службата, изразяващо се в
неправилно прилагане на Закона за движение по пътищата на определен участък от
уличната мрежа на гр.Етрополе, ведно със законната лихва, считано от същата дата до
окончателното изплащане на обезщетението, и сумата в размер на 850.00 /осемстотин и
петдесет лева/ за дата 31.01.2021 год., когато ответникът направил второ видеозаснемане на
ищеца без негово съгласие, по време на изпълнение на служебните му задължения,
отивайки на работа, в което се търсел вербален конфликт и се внушавало нарушение на
закона от страна на ищеца, ведно със законната лихва, считано от същата дата до
окончателното изплащане на обезщетението, както и да му заплати сумата в размер на
1 100.00 /хиляда и сто лева/ разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните за постановяването му, пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
6